Решение по дело №205/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Р. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Пещера, № 3, чрез адв. Г. Б. от АК – Перник, срещу Решение № 103/10.03.2025 г., постановено по АНД № 1300/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 24-1920-000097/13.06.2024 г., издадено от началник сектор в Първо РУ при ОДМВР – Перник.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Твърди, че районният съд не е събрал всички относими доказателства и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, както и че изводите му са изградени въз основа на непълен и незадълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Прави искане за отмяна на решението и наказателното постановление в оспорената част.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. Б., който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Потвърждава искането за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и наказателното постановление. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор в Първо РУ при ОДМВР – Перник - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Д. Д., изразява становище, че решението на Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 24-1920-000097/13.06.2024 г., в оспорената част, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, началник сектор в Първо РУ при ОДМВР – Перник е наложил на касатора Р. Р. Р. административно наказание глоба в размер [рег. номер]. за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

За да постанови своя акт в тази му част административнонаказващият орган е приел, че на 01.04.2024 г., в 22:00 ч., Р. е управлявал собственият си лек автомобил [Марка], модел Ц200 ЦДИ, с рег. № [рег. номер], и чрез форсиране на двигателя умишлено е предизвикал странично хлъзгане на автомобила и завъртане около оста му. По този начин той осъществил използване на пътя за други цели, несъвместими с неговото предназначение, а именно: за превоз на хора и товари. С това си деяние Р. извършил административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради което срещу него било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № GA 1066603/01.04.2024 г. При предявяването на сочения за нарушител е подписан от него без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните доказателства, Районен съд – Перник е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление в тази му част е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл.57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Изложил е съображения относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай и е приел, че за него е наложено предвиденото в закона административно наказание в размер, отговарящ на изискванията на чл.12 от ЗАНН. По посочените мотиви е потвърдил акта на административнонаказващия орган.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно.

При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила. Приложеният АУАН № GA 1066603/01.04.2024 г. е съставен от компетентно за това лице и съдържа всички законоустановени реквизити. Предявен е на нарушителя, подписан е от него и е отбелязано, че същият няма възражения срещу отразените констатации. Въз основа на посочения АУАН, компетентният за това орган е издал процесното наказателно постановление. То е постановено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен съд – Перник за осъществяване на състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа забрана за водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а касаторът не е спазил това изискване. Той е извършил деянието виновно, тъй като като правоспособен водач на МПС е съзнавал, че трябва да съобразява поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, които обаче не е изпълнил. Умишлено форсирайки двигателя на автомобила той е предизвиквал страничното му хлъзгане и завъртане около оста. Поведението и начинът на действие изключват вероятността т.нар. „дрифт“ да има инцидентен характер и да е предизвикан несъзнателно, а освен са довели до използване на път за обществено ползване в несъответствие с основната му цел – за превоз на хора и товари, и застрашаване живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Касационният жалбоподател твърди, че по делото не са събрани всички относими към спора доказателства за извършването на нарушението, както и че фактическата обстановка е останала неизяснена и поради това - установена неправилно. Тези му възражения не се приемат за основателни. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Едновременно с това е отчел и събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал. Д. е възможност на нарушителя да участва активно в производството, да изложи становището си по казуса, да ангажира доказателства и така да реализира защитата си в пълен обем.

Въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел за установено, че касационният жалбоподател е извършил описаното в наказателното постановление деяние, съдържащи всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложено съответното наказание по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Последното е определено правилно по вид и размер и съответства на предвиденото за конкретното нарушение.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и поради това, че ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 103/10.03.2025 г. по АНД № 1300/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 24-1920-000097/13.06.2024 г., издадено от началник сектор в Първо РУ при ОДМВР – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.