Решение по дело №24018/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2025 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20241110124018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 725
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110124018 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп
срещу ответника Столична община искове с правно основание чл. 411 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1161,38 лева –
регресно вземане по щета № 470423232354054 за заплатено застрахователно
обезщетение за ремонт на застрахованото при ищеца по имуществена
застраховка „КАСКО“ МПС марка „****”, модел „А4”, с рег. № СВ **** НТ
за вредите причинени от настъпило на 28.09.2023 г. ПТП в гр. София на бул.
„Михай Еминеску“ при завой към бул. „Цариградско шосе“ при
преминаването през необозначена и необезопасена неравност на пътното
платно, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
24.04.2024г. до плащането и сума в размер на 21,35 левамораторна лихва
за забава в плащането за периода от 07.03.2024г. до 23.04.2024г.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ твърди, че по
договор за застраховка „Автокаско” е заплатил на застрахования сума в размер
на 1161,38 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а.
марка „****”, модел „А4”, с рег. № СВ **** НТ, настъпили в резултат от ПТП
на 28.09.2023г. в гр.София на бул. „Михай Еминеску“ с посока на движение
към бул. „Цариградско шосе“. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е
преминаването през необозначена и необезопасена неравност на пътното
платно /тип коловоз/. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в исковия размер и
мораторна лихва за забава в плащането. Претендира присъждане разноски.
Ответникът Столична община в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
1
„Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увреденото МПС. Оспорва
механизма на настъпване на събитието, както и настъпилите увреждания.
Поддържа, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не
е съобразил поведението си с пътната обстановка. Оспорва исковете и по
размер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, поради което и с обявения за окончателен доклад по
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът е заплатил на отремонтиралия увреденото МПС сервиз сумата от
1161,38 лв. застрахователно обезщетение.
От представената Застрахователна полица № 47042317303001049 се
установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско Стандарт” на
МПС „****”, модел „А4”, с рег. № СВ **** НТ със срок на застраховката от
00:00 часа на 09.07.2023 г. до 23:59 часа на 08.07.2024 г.
Представена е декларация за настъпване на застрахователно събитие и
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 29.09.2023 г., в
което е посочено, че на 28.09.2023 г. в гр. София при движение по бул.
Еминеску при десен завой посока бул. Цариградско шосе застрахованият
собственик на автомобила И. Й. Н. попаднал в неравност по пътя, при което са
причинени вреди на долната част на автомобила.
За описаното събитие е заведена при ищеца застраховател по
застраховка „Каско“ на МПС щета № 470423232354054. От представените
Опис на претенция, възлагателно писмо, фактури, приемо-предавателен
протокол, опис-заключение по претенция, доклад по щета и платежно
нареждане се установява, че застрахователят е определил обезщетение в
размер на сумата от 1161,38 лева за обезщетяване на констатираните
увреждания по процесната щета като реално е заплатил на сервиза на
13.12.2023 г.
На 29.02.2024 г. е изпратена от ищеца регресна претенция по процесната
щета, която е реално получена от ответника на 06.03.2024 г.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по
допусната САТЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, от което се установява, че
всички увреждания по МПС „****”, модел „А4”, с рег. № СВ **** НТ,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 1499,96 лева към
датата на ПТП.
В тази насока са и показанията на разпитания свидетел И. Й. Н..
Същият сочи, че при настъпване на процесното ПТП шофирал автомобила в
гр. София и предприел маневра завой надясно по бул. „Цариградско шосе“,
когато попаднал в неравност по пътя – повдигнат асфалт.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките
за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на
покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу възложителя на причинителя на вредата.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, счита, че ищецът е доказал всички спорни
обстоятелства по делото, а именно механизма на ПТП, както и вредите и
размера на същите, до който размер има право на регрес спрямо ответника.
От представената по делото Застрахователна полица се установява
наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско
Стандарт”.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя
не поставят такова изискване за този вид произшествие. Въпреки липсата на
протокол, които да констатира събитието, съдът приема настъпването на
събитието за доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а
именно свидетелските показания на водача И. Й. Н., които съдът изцяло
кредитира като обективни, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал.
По отношение булеварда, по който се е движил преди да завие надясно по бул.
Цариградско шосе, съдът кредитира заявеното от свидетеля към момента на
подаване на декларацията за настъпване на ПТП пред застрахователя, а
именно – бул. Михай Еминеску. Към онзи момент съдът счита, че
впечатленията на водача са най-близки до реално осъществилото се събитие от
предходния ден, поради което разминаването досежно посоката на движение в
събраните пред настоящия състав свидетелски показания не са съществени.
Причинната връзка между механизма, описан в уведомлението за събитието и
възпроизведен от свидетеля и щетите се потвърждава от експертното
заключение. Ето защо е налице пълно припокрИ.е на фактите, установени от
писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени средства.
След подробен анализ, изслушаното вещо лице е дало категорично
становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан
именно с преминаване на МПС през неравност на пътното платно. Според
вещото лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма. Ето защо е налице пълно припокрИ.е на
3
фактите, установени от писмените доказателства и изготвената експертиза. С
оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП за
безспорно установени по делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно
заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено
и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според
заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и
съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа
гледна точка следва извод, че щетите по МПС „****”, модел „А4”, с рег. № СВ
**** НТ са вследствие реализираното ПТП на 28.09.2023 г. Експертът сочи, че
стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП
съгласно описа на застрахователя е 1499,96 лева. Както беше отбелязано по-
горе експертното заключение изцяло кореспондира със заявлението за щета,
поради което няма основание съдът да не даде вяра на експертното
заключение. При определяне стойността на вредите по средни пазарни цени е
взета предвид възрастта на автомобила към датата на ПТП.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата,
на която е реализираното произшествието, представлява част от уличната
мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме,
че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на
улицата е именно ответникът Столична община. Според пар. 6, т. 37 от ДР на
ЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. В случая, установената неравност –
повдигнат асфалт представлява препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52 от
ППЗДвП, пътен знак Г11 ("Преминаване отдясно или отляво на знака") се
поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят
препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в
случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това
обстоятелство с оглед доказаното съществуване на повдигнат асфалт на
собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с
поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни
дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 167 ал. 1 ЗДвП. Наличието на неравност
на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на
длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължение, поради което Общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Релевираното от ответника възражение за изключителна вина на водача
на автомобила е неоснователно. Принос по смисъла на има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
4
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и
техния обем нито пък за неговата изключителна вина. На следващо място по
довода на ответника, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си
на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че именно ответникът е
следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените от
него обстоятелства, като в настоящия случай по делото няма данни за такова
поведение на водача. Даже напротив – видно от показанията на разпитания
свидетел, същия е шофирал в тежък трафик – задръстване.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена и необозначено препятствие, намиращо се на
улица от уличната мрежа в населеното място гр. София, от което ПТП са
настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя
ищец, то на основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД застрахователят
встъпва в правата застрахования срещу Столична община за вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото отстраняване. В настоящата хипотеза доколкото стойността на
нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП надхвърля
размера на платеното от ищеца обезщетение, предявеният иск се явява
доказан в пълния му размер съобразно диспозитивното начало.
Установи се, че ответника е получил регресната покана на 06.03.2024 г.,
а и посоченото обстоятелство не се оспорва, поради което предявената
акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва за забава периода
07.03.2024г. до 23.04.2024г. се явява изцяло основателна в пълния предявен
размер от 21,35 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на
онлайн калкулатор.
С оглед изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока,
право на разноски възниква за ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест
на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски от 100,00
лева – държавна такса, 400,00 лева – депозит за експертиза, 30,00 лева –
депозит за свидетел и 418,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Насрещната страна своевременно е противопоставила
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което
настоящият състав намира за не основателно. Заплатената сума следва е
съобразена с предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правната сложност на делото, броя предявени искове и
извършените процесуални действия.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. София,
ул. „Московска” № 33 ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”,
пл. „Позитано” № 5 на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1161,38 лева – регресно вземане по щета № 470423232354054 за
заплатено застрахователно обезщетение за ремонт на застрахованото при
ищеца по имуществена застраховка „КАСКО“ МПС марка „****”, модел
„А4”, с рег. № СВ **** НТ за вредите причинени от настъпило на 28.09.2023 г.
ПТП в гр. София на бул. „Михай Еминеску“ при завой към бул. „Цариградско
шосе“ при преминаването през необозначена и необезопасена неравност на
пътното платно, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
24.04.2024г. до плащането и сума в размер на 21,35 левамораторна лихва
за забава в плащането за периода от 07.03.2024г. до 23.04.2024г. и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 948,00 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: IBAN BG60STSA93000004747160.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6