№ 446
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002541 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* срещу първоинстанционно
решение № 5001 от 14. 08. 2020 г., постановено от Софийски градски съд,
Гражданско отделение, I-9 състав по гр.д. № 1299 по описа на съда за 2018 г.,
с частично са уважени и частично са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу физическото лице Б. Я., предявените при условия на
обективно кумулативно съединяване искове за осъждането на ответника да
заплати на ищеца на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, претендирани от ищеца да му се дължат от ответника по силата на
сключен между тях договор за кредит, подробно описани в исковата молба и
в останалите изявления на ищеца по делото суми, представляващи главница
по договор за кредит и разноски по обявяването на същия за изцяло, и
предсрочно изискуем, и довеждането на това до знанието на ответника, със
законните последици по отношение на лихвите, и разноските в
1
производството.
Във въззивната жалба се излагат съображения за частична
недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявени
искове, съответно - неправилност на обжалваното първоинстанционно
решение в отхвърлителната му част по отношение на претендираната
главница, иска се обезсилването му в недопустимата му част, съответно -
отмяната му в неправилната такава, и постановяване на друго решение по
съществото на спора, с което предявените от жалбоподателя искове за
главница и разноски, дължащи му се по силата на процесния договор за
кредит, да бъдат уважени в цялост, със законните последици, претендират се
разноски за двете съдебни инстанции, съответно на изхода на делото във
въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата не взема становище по същата.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни
правомощия на съда е валидно.
Същото е допустимо, като съобразено с твърденията на ищеца в исковата
му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска и търсената с
2
иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК) в частта му, с която частично е
уважен, съответно – частично е отхвърлен предявеният иск за главницата по
процесния договор за кредит, със съответстващото на частта от главницата, за
която искът е уважен, присъдено обезщетение за изплащането на същата по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за период след завеждането на иска върху уважената част
от главницата, и недопустимо – в останалата му част, като постановено, както
това правилно се твърди и във въззивната жалба, с която настоящата
инстанция е сезирана, по непредявени искове, поради следното:
Ясно е изразена волята на ищеца още в исковата му молба, да бъде
осъден ответника да заплати сумата по исковата претенция, състояща се от
сума в размер на 353 312.11 лева, представляващи непогасената главница по
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба, и нотариални такси в размер на 1 236 лева, и в нито един
момент от развитието на производството впоследствие, така първоначално
заявеното искане на ищеца, не е променяно по делото.
Противно на приетото в мотивите на първоинстанционния съд, в
нотариалната покана, с която ищецът е обявил кредита за предсрочно
изискуем, и същата е доведена до знанието на ответника, претендираната
сума по главницата е ясно посочена /л. 31 от първоинстанционното дело,
гръб/, и същата съответства на посочената от ищеца по делото, и
претендирана от него сума в размер именно на 353312.11 лева.
В молба по делото от 16. 11. 2018 г. /л. 112 и сл. от първоинст. дело/,
ищецът е уточнил какво съставлява претенцията му за „нотариални такси“ –
разходи, изразяващи се в заплащането на такси за изготвяне и изпращане на
нотариална покана, с която на ответника е отнето преимуществото на
уговорения срок, както и изрично е заявил /л. 114, шести абзац/, че
претенцията му е частично за главница, а претенция за непогасени и дължими
лихви не е въобще предявявана по делото.
При така изложеното, без никакво съмнение се потвърждават
твърденията на жалбоподателя в жалбата му, че никога не е претендирал по
делото друго по делото, освен главница в посочения размер и нотариални
такси в размер на 1236 лв. /срв. и допълнителната искова молба на л. 95 от
първоинстанционното дело, гръб, долу/, поради което и в частите му, с които
3
е осъден ответникът да заплати на ищеца друго, освен претендираните
главница и нотариални такси, първоинстанционното решение, доколкото е
постановено по непредявен иск, подлежи на обезсилване, като недопустимо.
По-натам, доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
първоинстанционното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неправилно прилагане/неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на
императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско,
съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото
или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при
проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение,
настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му и противно на изложеното в същата, обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно по същество в частта му, в която са отхвърлени
исковете на ищеца по главницата за разликата над присъдената сума от
211219.84 лв. до общо претендираният с жалбата размер от 281499.81 лв.,
както и за претендираните нотариални такси за сумата над присъдената
1064.40 лв. до общо претендираният размер от 1236 лв., поради следното:
Основателно е оплакването на ищеца в жалбата му, че съобразно
безспорно формираната практика на касационната съдебна инстанция, на
която и първоинстанционният съд включително се е позовал в решаващите си
мотиви, за да отхвърли частично исковете на ищеца по главницата, забраните
на императивните норми на действащия обективен правов ред в случаи и
сделки, като процесните – с кредитополучател /заемополучател по договор за
банков заем/кредит/, физическо лице /видно от представените и неоспорени
по делото писмени доказателства ответникът е нотариус, което обаче не му
придава по необходимост търговско качество, нито пък такова нещо ищецът е
твърдял по делото, пр. основано евентуално на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от
ТЗ/, съответно – имащо и качеството на потребител по смисъла, и с
последиците по ЗЗП, са относими към капитализирането на дължими по
силата на договора и допълнителните споразумения към него между страните,
4
просрочени лихви по процесния кредит, но не и по отношение на
просрочените задължения на ответника за главница /просрочена главница/, и
на други задължения, извън тези за лихви /дължими по силата на договора
други такси, разноски и др.п./ Поне по отношение на задълженията на
ответника за просрочена главница по кредита, предоговарянето им по силата
на процесните допълнителни споразумения към договора за кредит, и
отнасянето им към редовна главница, освен че е извършвано по молба на
ответника /и това е безспорно установено от представените от ищеца по
делото и неоспорени, с изключение на недоказаното от ответника негово
твърдение, че не са подписани от него, молби/, но и не утежнява, а облекчава
положението му на длъжник, схващано като размер, и най-вече компоненти
/пера/ на общия му дълг към банката, и това е видно от съдържанието и на
самите допълнителни споразумения, поради което и по отношение на
уговорките между страните, досежно тези конкретни негови процесни
задължения съображенията, обосноваващи прогласяването им за нищожни,
като неравнопоставени, съответно - противоречащи на императивни
разпоредби на действащия обективен правов ред, са неприложими.
Поради изложено и както се каза, основателни са оплакванията в жалбата
освен за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение в
частите му, с които съдът се е произнесъл по непредявени искове, но и тези за
неправилност на същото решение в отхвърлителните му части, извън тези,
относими към капитализираните с процесните допълнителни споразумения
към първоначалния договор за кредит, просрочени само лихви по кредита в
безспорно установено по делото размер от 71812.30 лв., а конкретните
размери на всички, претендирани от ищеца да му се дължат, суми по
процесния кредит – по пера, размер и начинът на формирането им, са
безспорно установени по делото от изслушаните и приети две заключения –
основно и допълнително такива, на ВЛ по ССЕ, които заключения и
въззивния състав кредитира, като обосновани, обективни и основани на
специалните знания на ВЛ.
При така изложеното допустим, но неоснователен се явява искът на
ищеца по главницата само за посочената сума от 71812.30 лв.,
представляваща претендирана от ищеца по делото главница /с общ предявен
размер на претенцията за главница от 353312.11 лв./, но по същността си –
5
отнесени към главницата по силата на процесните допълнителни
споразумения, просрочени лихви по кредита, а за останалата му част –
разликата между тези две суми в размер на 281499.81 лв., същият иск е
основателен. Доколкото на ищеца е присъдена по-малка от посочената сума
по главницата и с оглед обезсилване на първоинстанционното решение в
приетите му от въззивния състав за недопустими, негови части, на ищеца
следва с настоящото решение да бъде присъдена разликата до приетия от
въззивния състав за основателен размер на иска по главницата.
В частите му, с които ответникът е осъден да заплати на банката – ищец
сумата 211219.84 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30. 01. 2018 г. до окончателното и изплащане и сумата 1 064,40
лева – разноски /представляващи съобразно исковата претенция такива за
нотариални такси за изготвяне и връчване на нотариална покана/, както и е
отхвърлен иска по главницата за сумата над 281499.81 лв. до общо
претендирания размер от 353312.11 лв., първоинстанционното решение, като
необжалвано, е влязло в сила.
При така приетата от въззивния състав основателност на изложените във
въззивната жалба оплаквания, обжалваното първоинстанционно решение,
като валидно, но частично недопустимо и частично неправилно по същество,
следва да бъде обезсилено в недопустимите му части и отменено – в
неправилните, като по същество отхвърлените частично искове следва да
бъдат уважени от въззивния съд, със законните последици.
По установените по делото от първоинстанционния съд обстоятелства от
фактическа и правна страна, въззивният състав, на основание чл. 272 от ГПК
препраща и към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение, с
изключение на тези техни части, които са приети в настоящите мотиви за
неправилни.
При този изход на делото на страните се дължат разноски и за двете
съдебни инстанции, съобразно изхода не делото в настоящата, въззивна
инстанция.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
6
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5001 от 14. 08. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-9 състав по гр.д. № 1299 по
описа на съда за 2018 г. в частта му, с която Б. Ц. Я., ЕГН: ********** с
адрес: гр. ***, ул. „***“ № 12, ет. 4 е осъден да заплати на „Юробанк
България” АД, ЕИК: 00069474, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД сумата 62022.19 лева – просрочени лихви и сумата 308.39 лева - такси
и застраховки по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 015-
06ИК от 18. 08. 2006г., и сключени допълнителни споразумения към него.
ОТМЕНЯ решение № 5001 от 14. 08. 2020 г., постановено от Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-9 състав по гр.д. № 1299 по описа на
съда за 2018 г. в частта му, с която са отхвърлени исковете на „Юробанк
България” АД, ЕИК: 00069474 с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за осъждането на Б. Ц. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № 12, ет. 4 да заплати и сумата 70279.97 лв., представляваща разликата
над 211219.84 лв. до сума в общ размер от 281499.81 лв. по главницата, ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от 30. 01. 2018 г. до
окончателното изплащане, и сумата 171.60 лв., представляваща разликата над
присъдената сума 1064.40 лв. до общо претендираният размер от 1236 лв. –
нотариални такси, и двете суми, дължими по Договор за ипотечен кредит с
анюитетни вноски № 015-06ИК от 18. 08. 2006г., и сключени допълнителни
споразумения към него, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Ц. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 12,
ет. 4 да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: 00069474 и сумата
70279.97 лв., представляваща разликата над 211219.84 лв. до сума в общ
размер от 281499.81 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
същата сума, считано от 30. 01. 2018 г. до окончателното изплащане,
както и сумата 171.60 лв., представляваща разликата над присъдената сума
1064.40 лв. до сума в общ размер от 1236 лв. – нотариални такси, и двете
суми дължими по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 015-
06ИК от 18. 08. 2006г., и сключени допълнителни споразумения към него.
ОСЪЖДА Б. Ц. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 12, ет.
7
4 да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: 00069474 допълнително и
сумата 510.50 лв. разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно с уважената част от иска, както и сумата 3373.21 лв.
разноски за въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8