Определение по дело №250/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 98
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20223600500250
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. Шумен, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500250 по описа за 2022 година
Производство по чл.64, ал.2 от ГПК.

Депозирана е молба вх. № 4901/26.10.2022 г., уточнена с молба вх. №
5529/29.11.2022 г. от Ж. В. Г., с искане за възстановяване на предоставения й от съда срок за
отстраняване нередности на депозираната от нея въззивна жалба вх. № 3727/09.08.2022 г.
срещу решение № 171/15.07.2022 г. по в.гр.д. № 250/2022 г. по описа на ШОС.
Към молбата са приложени становище от МП на РБ по гр.д. № 12648/2020 г. на СГС,
определение № 11868/11.05.2022 г. по гр.д. № 57500/2021 г. по описа на СРС и вносна
бележка от 25.10.2022 г. за внесена държавна такса по гр.д. № 250/2022 г. на ШОС.
В срока по чл.66, ал.1 от ГПК насрещната страна В. Х. С., действащ чрез
пълномощника адв. Пл. Б. от АК – Перник е депозирал отговор, в който оспорва молбата
като недопустима, поради което моли за оставянето й без уважение и присъждане на
направените във връзка с производството разноски.
Молбата е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Делото е образувано по жалба на Ж. В. Г. с вх. № 4654/11.05.2022 г. в частта й,
касаеща постановление изх. № 4024/05.04.2022 г., с което й е наложена глоба по чл.528, ал.5,
вр. чл.527, ал.3 от ГПК, постановление изх. № 2707/18.03.2022 г., с което й е наложена глоба
по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, постановление изх. № 2672/17.03.2022 г., с което й е
наложена глоба по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК и постановление изх. 2487/15.03.2022
1
г., с което й е наложена глоба на основание чл.528, ал.3, т.3, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, всички
издадени от ЧСИ Р.Р.в по изп.д. № 2019310400580.
С решение № 171/15.07.2022 г. съдът е върнал като просрочена, депозираната от Ж.
В. Г. жалба с вх. № 4654/11.05.2022 г. в частта й, касаеща постановление изх. №
2707/18.03.2022 г., с което й е наложена глоба по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК,
постановление изх. № 2672/17.03.2022 г., с което й е наложена глоба по чл.528, ал.5, вр.
чл.527, ал.3 от ГПК и постановление изх. 2487/15.03.2022 г., с което й е наложена глоба по
чл.528, ал.3, т.3, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, всички издадени от ЧСИ Р.Р.в по изп.д. №
2019310400580 и е прекратил производството по в.гр.д. № 250/2022 г. по описа на Окръжен
съд - Шумен в тази част. Със същото решение е потвърдил постановление изх. №
4024/05.04.2022 г. на ЧСИ Р.Р.в по изп.д. № 2019310400580, с което на Ж. В. Г. е наложена
глоба по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, в размер на 400.00 лева и е осъдил
жалбоподателката Ж. В. Г. да заплати на въззиваемия В. С. Х. деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар, в размер на 300.00 лева.
На 09.08.2022 г. жалбоподателката Ж. В. Г. е депозирала жалба с вх. № 3727 срещу
решение № 171/15.07.2022 г. по в.гр.д. № 250/2022 г. на ШОС, адресирана до ВАпС, с
искане за отмяна на посоченото решение като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон.
С разпореждане № 269/02.09.2022 г. съдът е оставил жалбата без движение като
нередовна и е предоставил на жалбоподателката едноседмичен срок, считано от датата на
съобщението, да уточни коя част от решението обжалва, както и да внесе по сметка на ВАпС
държавна такса за обжалване в размер на 15 лева.
Съобщението за оставяне на жалбата без движение е било връчено лично на
жалбоподателката на 08.09.2022 г..
С разпореждане № 312/04.10.2022 г. жалба вх. № 3727/09.08.2022 г., изходяща от Ж.
В. Г. е върната на основание чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, поради неотстраняване
в срок на допуснатите нередности.
Съобщението за връщане на жалбата е било връчено лично на жалбоподателката на
18.10.2022 г..
На 26.10.2022 г. жалбоподателката е депозирала „жалба“ вх. № 4901 до ВАпС срещу
разпореждане № 312/04.10.2022 г., с искане да й бъде възстановен срока по в.гр.д. №
250/2022 г. на ШОС.
С разпореждане № 339/27.10.2022 г. съдът е оставил „жалбата“ без движение е
предоставил на жалбоподателката едноседмичен срок, считано от датата на съобщението, да
уточни дали подадената жалба е частна жалба срещу разпореждане № 312/04.10.2022 г. по
в.гр.д. № 250/2022 г. на ШОС или е молба за възстановяване на пропуснат срок по чл.64,
ал.2 от ГПК, и ако е жалба – да посочи искането си до Апелативния съд при разглеждане на
жалбата, а ако е молба за възстановяване на пропуснат срок – да посочи кой срок иска от
съда да бъде възстановен, както и да приведе молбата си в съответствие с изискванията за
2
редовност посочени в чл.65 от ГПК, като посочи и обстоятелствата довели до пропускане на
срока, чието възстановяване се иска.
Жалбоподателката е получила съобщението за оставяне на жалбата й без движение
на 23.11.2022 г..
На 29.11.2022 г. жалбоподателката е депозирала молба вх. № 5529/29.11.2022 г., в
която, на основание чл.65 от ГПК е уточнила, че на 10.10.2022 г. в 10.30 часа трябвало да се
яви в о.с.з. по гр.д. № 2536/2022 г. при САпС, по което й било връчено лично приложеното
към молбата становище от МП. На 12.10.2022 г. трябвало да се яви лично в о.с.з. по гр.д. №
57500/2021 г. по описа на СРС, по определение № 11868/11.05.2022 г., което сторила. На
същия ден, след съдебното заседание не успяла да си закупи билет за автобуса. Такъв си
закупила на следващия ден и успяла да се прибере в Шумен едва към 19.30 часа на
13.10.2022 г.. На 25.10.2022 г. заплатила отново държавна такса, за което прилага
доказателства. Предвид горното е поискала да й бъде възстановен срока по в.гр.д. №
250/2022 г. и съдопроизводствените действия по него да бъдат продължени.
Въз основа на така направеното уточнение от страна на жалбоподателката, съдът е
приел, че е сезиран с молба за възстановяване на срок за отстраняване нередности на
депозираната от нея въззивна жалба вх. № 3727/09.08.2022 г. срещу решение №
171/15.07.2022 г. по в.гр.д. № 250/2022 г. по описа на ШОС.
При така установените факти, съдът прие следното от правна страна:
Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона
или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее. В чл.65, ал.1 и ал.2 от ГПК е посочено изрично, че в молбата за възстановяване
на срок се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за
основателността й. Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези
книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне
на суми и разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
В настоящия случай, молителката сочи като причина за пропускане на срока
обстоятелства, които не са сред визираните в разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК, доколкото
нямат характер на непредвидима, внезапна и неотстранима, въпреки волята й пречка, заради
която не е могла да отстрани нередностите на жалбата си в предоставения й от съда срок. На
следващо място, доколкото съобщението за оставяне на жалбата й без движение с
разпореждане № 269/02.09.2022 г. е било получено от молителката на 08.09.2022 г., следва,
че предоставения й срок е изтекъл на 15.09.2022 г., поради което ангажиментите й на 10.10.
и 12.10.2022 г., които твърди, че са я препятствали да спази указанията на съда са
ирелевантни спрямо относимия срок и поради това не биха могли да се приемат за
препятствия да изпълни в рамките на същия. Освен това, видно от приложената вносна
бележка, молителката е внесла дължимата държавна 40 дни след изтичане на първоначално
определения й срок и 17 дни след отпадане на твърдените от нея ангажименти, без да се
3
сочи от нейна страна или да се установява от материалите по делото наличието на обективна
невъзможност за изпълнение в рамките на периода от 16.09.2022 г. до 09.10.2022 г. и от
14.10.2022 г. до 25.10.2022 г.. Също така, към молбата за възстановяване на срока не е
приложено уточнение към жалба вх. № 3727/09.08.2022 г., съобразно изискването на чл.65,
ал.2 от ГПК. Трето, не се установява наличието на обективни причини, поради които
молителката не е могла да поиска удължаване на първоначално предоставения й
едноседмичен срок за отстраняване нередностите на въззивната й жалба.
Като съобрази изложеното, съдът приема, че разглежданата молба е изцяло
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отношение искането на насрещната страна за присъждане на разноски в
производството, се установи, че същият е представил договор за правна защита и съдействие
от 08.12.2022 г., сключен с адв. П. Б. от ПАК, в който е изрично уговорено, че
упълномощителят е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 500 лева за изготвяне
и депозиране отговор на жалба от Ж. Г. по настоящото дело, процесуално представителство
пред компетентния съд по новообразуваното дело, изготвяне и депозиране на документи в
съда, както и получаване на всякакви преписи по делото, извършване на справки по
движението на делото и правна консултация във връзка с делото. От съдържанието на
договора следва, че упълномощаването касае процесуално представителство на страната в
бъдещо въззивно производство по подадената жалба, а не в производството по
възстановяване на срок. Предвид това и, че съгласно чл.67 от ГПК молителят поема само
тези разноски на насрещната страна, които са направени във връзка с конкретното
производство по чл.64 и сл. от ГПК, намира за недоказано извършването на разноски за
адвокатски хонорар от В. С. Х. в настоящото производство, което налага молбата му за
присъждане на такива да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Ж. В. Г. молба за възстановяване на
предоставения й от съда срок за отстраняване нередности на депозираната от нея въззивна
жалба вх. № 3727/09.08.2022 г. срещу решение № 171/15.07.2022 г. по в.гр.д. № 250/2022 г.
по описа на ШОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. Х. за присъждане на разноски в
производството по възстановяване на срок.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на определението в сила, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5