Решение по адм. дело №266/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от „Беркай – 2010“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Разград, чрез адвокат И. Р., против Решение № 32008833872/26.08.2025г. постановено от орган по приходите при Териториална дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към Национална агенция за приходите, с което е отказано издаване на удостоверение за приложимо законодателство по отношение на лицето М. М. Е. с [ЕГН] за периода от 01.03.2022г. до 28.02.2023г.

В жалбата като отменителни основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон – норми от националното законодателство и актове на Европейския съюз, както и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че единственият мотив за отказа - вътрешен оборот на територията на Р България по-малък от 25% обуславящ друго място на обичайно осъществявана дейност от дружеството в качеството му на работодател, не е нормативно уреден критерий, а е възприет в практиката като един от многото ориентировъчни факти за тази преценка. В жалбата се сочи, че са изпълнени всички изисквания по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, за да се приложи българското осигурително законодателство по отношение на работника. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за издаване на исканото удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, за оспорващото лице -редовно и своевременно призовано, се е явил упълномощен процесуален представител – адв. Г. Д., който заявява, че поддържа жалбата. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи по същество на спора.

Ответникът - гл. инспектор по приходите в СДО не е подал отговор по жалбата, като в проведеното по делото открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт С. Я., оспорва жалбата като неоснователна и поддържа изцяло доводите, изложени в оспорения адм. акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е образувано въз основа на Искане с вх. №55-32-2058/25.07.2025г. подадено до ТД СДО към НАП от „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК] в качеството му на работодател за издаване на удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство спрямо неговия работник М. М. Е. с [ЕГН] /подписал искането като заето лице/, за периода от 01.03.2022г. до 28.02.2023г.

В искането е посочено, че спрямо работника М. М. Е. /заетото лице/ се е прилагало законодателството на командироващата държава /Р България/ за рамките от един месец преди командироване; С работника ще се запазят трудовите правоотношения през периода на командироване; Работодателят в командироващата държава не може да реши да прекрати договора със заетото лице по време на командироването за срок от 01.03.2022г. до 28.02.2023г. Работодателят в командироващата държава не може да определи ключовите аспекти на изпълняваната дейност в приемащата държава; Лицето не е наето с цел да бъде командировано (изпратено); Не се изпраща за да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл; Заетото лице няма да бъде предоставено на разположение на друго предприятие в държавата-членка, в която то е командировано или в друга държава-членка; Лицето не е било командировано преди в друга държава-членка; Възнаграждението на работника през периода на командироването ще бъде изплащаното за сметка на работодателя; Размерът на възнаграждението за времето на командироване (изпращане) е според работната заплата на приемащата държава на основание допълнително споразумение. Лицето няма да осъществява трудова дейност на територията и на други държави-членки; 20 са наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал) и 4 са служителите- административен персонал, които полагат труда си на територията на България; Командированите заети лица са 70; Договорите изпълнявани в България са един договор с фирма, хотелиерска дейност и ресторантьорска дейност; Договорите, изпълнявани в приемащата държава е 1/един/ с GmbH /ООД/; Процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 16.74% към 83.26 %

Според приложеното към искането копие на Трудов договор №53/19.07.2018 г. се установява наличието на учредено на 19.07.2018г. на основание чл. 67 във връзка с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ трудово правоотношение между „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК] като работодател и М. М. Е. като работник на длъжност „животновъд“, с начална дата на изпълнение 30.07.2018г.

От приложените копия на допълнително споразумение от 01.03.2022г., към горепосочения трудов договор и заповед за командировка в чужбина №02/01.03.2022 г. на основание чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, е видно, че страните по договора са се споразумели работникът да бъде командирован във ФР Германия, гр. Науен, в кравеферма на „Крабенборг гут берге ООД и съдружници“ КД /Krabbenborg Gut Berge GmbH & Co Kg/, със задача: хранене, обслужване и доене на крави за периода от 01.03.2022г. до 28.02.2023г.

От приложените копия на договори за услуга от 01.01.2019г. и от 01.05.2020г. се установява, че са били сключени между „Крабенборг гут берге ООД и съдружници“ КД като възложител и „Беркай 2010“ ЕООД като изпълнител с предмет: извършване на селскостопанска дейност (отглеждане и доене на животни) в посочено от възложителя място.

Към искането за издаване на удостоверение А1 „Беркай 2010“ ЕООД е представил декларация, че основната икономическа дейност на дружеството е Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед – КИД-1051 и Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване – КИД-5610. Представил е и декларация с поименна справка, че към 20.07.2025 г. в „Беркай 2010“ ЕООД работят 153 бр. персонал, от които изключително на територията на страната 31 бр., вкл. 4 бр. административен персонал. Декларирал е, че шест поименно посочени лица, в това число М. М. Е., са работници, назначени на безсрочни трудови договори и до приключване на командировката им трудовите договори с тях няма да се прекратяват. Декларирани са обектите на дружеството, които са в границите на Р България: кафе-аператив в гр. Разград, кравеферма в с. Дянково, телчарник в с. Дянково и офис в гр. Разград /нает/.

Към искането са приложени справки за обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС с посочено процентно съотношение на оборота на дружеството в чужбина и вътрешния оборот по периоди, както следва – за 12.2019г. - 11.2020г. 83,26/16,74; за 11.2020г. - 10.2021г. 82,83/17,17; за 03.2021г. - 02.2022г. 85,78/14,22 и за периода 04.2023г. – 03.2024г. 70.88%/29.11%.

При извършената от органа по приходите проверка е прието, че „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010г. със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200, ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б, ет. 1, aп. 1. Управител е Х. И. Х.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 20.04.2010г.

За финансовата 2024г. има данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с декларирана счетоводна печалба и код на основната икономическа дейност - 141 „Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление“. Към 25.08.2025г. „Беркай 2010“ ЕООД има назначени 155 лица по трудови правоотношения, съгласно справка на всички действащи трудови договори, като един от тях е М. М. Е., който е бил осигуряван за всички социални рискове през периода 01.2019г. - 12.2024г. За дружеството има издадени и действащи 72 броя удостоверения А1 за определяне на приложимо осигурително законодателство към 25.08.2025г., вкл. за работник М. М. Е..

В представена от дружеството Справка за обстоятелствата по чл. 92. ал. 3 от ЗДДС за периода 03.2021г. - 02.2022г. са посочени продажби в България 1321650.03 лв. и износ 7973159.09 лв. Спрямо направена съпоставка по подадени Справки-декларации по ЗДДС за период 03.2021 г. - 02.2022 г. съотношението е 14.25%.

Въз основа на безспорната в производството гореописана фактическа обстановка, е постановен обжалваният изричен отказ за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство, като органът по приходите е приел, че не са налице условията, при които работникът може да остане подчинено на българското осигурително законодателство лице. Изложил е мотиви, че приложимото законодателство се определя от разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, според които основното правило е, че лицата, които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (чл. 11, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004). Обсъдил е разпоредбата на чл. 12, § 1, в която е регламентирано изключение от основното правило, чрез въведени пет условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава, а именно: 1. командированото лице да продължава да е подчинено на законодателството на изпращащата държава; 2. работодателят обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава; 3. да е налице пряка връзка между командированите работници и изпращащия работодател; 4. предвиденото времетраене на работата, за която са изпратени, да не надвишава 24 месеца, и 5. лицето да не е изпратено да замества друго лице, чийто срок за командироване е изтекъл.

Вземайки предвид реализираният от дружеството - работодател оборот на територията на Р България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца органът по приходите е приел, че не е изпълнено едно от решаващите условия - да осъществява обичайно дейността си на територията на страната, да поддържа трайни взаимоотношения с местни контрагенти и да реализира минимум 25% от оборота си на територията на страната. В тази връзка се е позовал и на Решение на СЕС от 3 юни 2021г.

Постановения адм. акт е връчен на жалбоподателя срещу подпис /видно от обратна разписка на л.30/ на 11.09.2025г., а жалбата до съда е подадена на 29.09.2025г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорването е с правно основание чл. 95, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок по чл. 95, ал. 3, изр. 2 от ДОПК след изтичане срока за обжалване по административен ред, от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от съда като основателна и поради това следва да бъде уважена, при следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен административен орган - органът по приходите е действал в рамките на правомощията си определени в чл. 88, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

Постановеният отказ е валидно волеизявление на адм. орган при спазена законоустановена писмена форма, съдържащо необходимите реквизити и съответстващо на съществените процесуални правила при издаването му.

При преценка на всички събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е постановен в несъответствие с материалния закон.

Адм. орган правилно е приел, че нормите за определяне на приложимото социално законодателство са уредени в Дял II на Регламент № (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004, детайлизирани с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).

Съгласно общата норма на чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като при наети лица разпоредбата на чл. 11, § 3, б. „а“ определя, че се прилага законодателството на държавата членка, в която се осъществява дейността.

С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на посоченото общо правило са предвидени изключения уредени в чл. 12 и чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 е предвидено изключение при командироване на заети лица, според което лице, „което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и не е изпратено да замества друго командировано лице.“

Разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент № 987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член 12, § 1 от Регламент № 883/2004, лице, което осъществява дейност като наето в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, включва това, „което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател.“

По делото не се спори, че пет от установените в обсъдените норми шест условия са спазени -1) законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му; 2) лицето носи белезите на наето лице в държава-членка от работодател и е командировано от този работодател в друга държава-членка; 3) "пряката връзка" между работодателя и изпратеното лице е запазена през срока на командироването; 4) лицето не се изпраща, за да замества друго командировано лице; 5) предвиденото времетраене на работата на командированата лице не превишава 24 месеца.

Спорният въпрос е досежно изпълнението на изискването работодателят обичайно да осъществява значителна дейност на територията на Р България.

Съгласно чл. 14, § 2 от Регламент № (ЕО) № 987/2009 за целите на прилагането на член 12, § 1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии следва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.

Във връзка с тълкуването на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е издадено Решение № А2 от 12 юни 2009г. на Административната комисия за координация на системите за административна сигурност към Европейския парламент, в т. 1 от което е посочено, че за да се определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата-членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти — от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено.

В Практически наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, приет от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност през 2013г., част I, т. 3, е посочено, че наличието на съществена дейност в изпращащата държава може да се провери чрез редица обективни фактори, в това число оборотът на изпращащото предприятие в изпращащата държава и в държавата по заетост през съответния типичен период (например, оборот от около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен показател, а случаите, при които оборотът е под 25 %, ще изискват по-обстойна проверка).

Предвид обсъдените относими норми и практически указания по прилагането им, съдът намира, че наличието на вътрешен оборот над 25% не е самостоятелен и абсолютен критерий за съществена дейност, а преценката за това следва да се прави за всеки конкретен случай, след обстойна проверка на всички обстоятелства, характеризиращи дейността на работодателя, в тяхната съвкупност.

В разглеждания случай „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на Р България на 24.03.2010г., като от тогава седалището и управлението на дружеството са в Р България, на чиято територия осъществява множество и значителни по обхват икономически дейности - отглеждане на едър рогат добитък, производство на мляко и млечни продукти, търговска дейност в заведение. В страната дружеството има дълготрайни материални активи с висока стойност, притежава кравеферма, телчарник, кафе-аператив и офис, в които работят 31 работници, като всички са назначени на съответни длъжности при спазване на българското трудово законодателство. Няма назначен адм. персонал извън територията на Р България. Наетите работници са били командировани в германски ферми, но след изтичане срока на командироването голяма част от тях продължават работа в Р България. Вътрешният оборот на предприятието спрямо общият за едногодишен период преди командироването е бил 14,22 %, но в следващия едногодишен период се е повишил до 29,12 %.

Горните факти преценени в своята съвкупност обосновават извода, че „Беркай 2010“ ЕООД в качеството си на работодател е извършвал през процесния период съществена част от дейността си на територията на Р България, с което се явява изпълнено и спорното условие по чл. 12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Неоснователно административният орган се позовава на Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021г. по Дело C-784/19, съгласно което член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. Решението е неотносимо, тъй като е постановено по спор за приложимото осигурително законодателство спрямо работник нает от предприятие, което осигурява временна работа и осъществява посредническа дейност по наемане на работа. В случая „Беркай 2010“ ЕООД не действа като агенция за временна заетост и основната му икономическа дейност не се състои в наемане на работници, за да бъдат изпращани на работа във ФР Германия.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице всички основания за издаване на исканото удостоверение А1. Доказани са материалноправните предпоставки на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, с оглед на които на „Беркай 2010“ЕООД следва да се признае правото да осигурява наетите и командировани работници по схемата за социална сигурност на Р България. Респективно по отношение на неговия работник, за когото е постановен отказа, е било приложимо българското осигурително законодателство през процесния период.

В случая съдът намира, че обжалвания адм. акт не съответства и на целта на закона, в контекста на регламентираните относими за казуса обществени отношения по координация на националните системи за социална сигурност във връзка с осигуряване правото на свободното движение и полагане на труд от лица. Според изложените в преамбюла на Регламент (ЕО) № 883/2004 съображения по т.1 и т. 45 за приемането му, уредените с него правила следва да допринасят за подобряване на жизнения стандарт и условията за заетост на гражданите на ЕС, и да гарантират ефективното упражняване на правото им на свободно движение.

Възприемането на извода на адм. орган, че критерият за оборот над 25% подлежи на самостоятелна преценка извън останалите критерии за съществена дейност, обуславя допускането на хипотеза, при която българският работник да бъде лишен изцяло от надлежно възникнали социалноосигурителни права, въпреки че всички осигурителни и данъчни задължения за работника са били надлежно декларирани и внасяни от работодателя в Р България, доколкото осигуряване не е било извършвано в държавата по заетост и там не му е признато качество на осигурено лице. В тази насока следва да се отбележи, че от обсъдените доказателства по делото се установяват издадени от НАП Удостоверения А1 относно работници на същия работодател /вкл. за М. М. Е./ при тъждествени предпоставки /с изкл. на процента вътрешен оборот на предприятието/ за други периоди, което нарушава и принципа за равнопоставеност и еднакво третиране.

Въз основа на направените правни изводи, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният адм. акт е валиден и постановен при спазване на съществените административнопроизводствени правила, но не съответства на относимите материалноправни норми и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде уважена като основателна съобразно нормите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Преписката следва да се изпрати на органа, който да бъде задължен да издаде исканото удостоверение А1.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161 от ДПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в общ размер на 332,34 евро, представляващи превалутирани 650 лева /50 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС/, съобразно чл. 3 и чл. 4 от ЗВЕРБ вр. с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на съвета и чл. 12вр. чл. 5 от ЗВЕРБ вр. чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета. Претендираното адвокатско възнаграждение от 500 лева без ДДС е в рамките на регламентирания минимален размер в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС, поради което възражението на ответника за прекомерността му, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2, чл. 173, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, чл. 96 от ДОПК, Административен съд- Разград

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32008833872/26.08.2025г. постановено от орган по приходите при Териториална дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към Национална агенция за приходите, с което е отказано издаване на удостоверение относно приложимо законодателство за лицето М. М. Е..

ИЗПРАЩА преписката на административния орган, като го ЗАДЪЛЖАВА в 30-дневен срок да издаде исканото удостоверение А1 относно приложимото законодателство.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК] сумата от 332,34 евро /превалутирани от 650 лв./ - разноски по делото.

Решението е окончателно съгласно чл. 97 ДОПК.