№ 578
гр. Варна, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 1131/17.01.2022 г. (идентична с молба
вх. № 1076/17.01.2022 г.) от ОЛГ. П. В., чрез адв. Я.С., с искане за изменение
в частта за разноските на Решение № 1869/10.12.2021 г., постановено по в. гр.
дело № 1482/2021 г. по описа на ВОС. С молбата се претендира присъждане
на направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство във връзка със защитата срещу въззивната жалба на Ж. Д. Р..
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Ж. Д. Р., чрез адв.
М.Н., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в
законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на
ОЛГ. П. В. срещу Решение № 261103/29.03.2021 г. по гр. дело № 13438/2020
г. по описа на ВРС в частта, в която е определен режим на лични отношения
между бащата Ж. Д. Р. с детето Рая Желязкова Р.а.
Постъпила е също въззивна жалба от Ж. Д. Р. срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Рая Желязкова
Р.а на майката О.В., определен е режим на лични отношения между бащата и
детето, както и размер на присъдената издръжка.
С Решение № 1869/10.12.2021 г. съставът на Варненски окръжен съд се
е произнесъл, като е изменил Решение № 261103/29.03.2021 г., постановено
по гр. д. № 13438/2020 г. по описа на ВРС, ХLVІ-ти с-в, в частта, в която е
определен режим на лични отношения между бащата Ж. Д. Р. и детето Рая
1
Желязкова Р.а, като е определил нов режим. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение е потвърдено. ВОС не е присъдил разноски в
производството, тъй като е приел, че разноските следва да останат в тежест
на страните така, както са направени, предвид факта, че и двете жалби са
неоснователни.
Съдът намира, че направеният извод за недължимост на разноски във
въззивното производство по отношение на О.В. е неправилен. Искането за
присъждане на разноски в производството е направено своевременно. В
открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2021 г., е представен списък
на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване.
Съгласно приложения списък (л. 62 от делото на ВОС), О.В. претендира
разноски в размер на 500,00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и 12,50 лв. за внесена държавна такса по депозираната
въззивна жалба. Представен е и Договор за правна защита и съдействие от
28.09.2021 г., видно от който е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лв. за „изготвяне и подаване на въззивна жалба против
Решение № 261103/29.03.2021 г. по гр. д. № 13438/2020 г. по описа на РС - гр.
Варна и осъществяване на процесуално представителство в образуваното
съдебно производство пред въззивната съдебна инстанция“.
За осъщественото по делото процесуално представителство, ищцата е
заплатила сумата от 500,00 лв. в брой, съгласно договора за правна защита и
съдействие от 28.09.2021 г. Доколкото в приложения договор за правна
помощ липсва разграничение каква част от адвокатското възнаграждение е
заплатено от О.В. за депозираната от нея въззивна жалба и каква за защита по
подадената от Ж.Р. въззивна жалба, съдът приема, че половината от него (или
250,00 лв.) е заплатен за изготвяне и подаване на въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, а другата половина – за защитата срещу
подадената от Ж.Р. въззивна жалба.
Съобразно изхода на спора, съставът на ВОС намира, че на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, О.В. има право на разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство само по отношение на
осъществената защита срещу въззивната жалба на Ж.Р., в частта, в която
същата е приета за неоснователна и първоинстанционното решение е
потвърдено, а именно - относно присъдената издръжка и предоставянето на
родителските права по отношение на детето Рая Желязкова Р.а на майката
О.В..
При определяне на дължимото адвокатското възнаграждение, същото
следва да бъде разделено според броя на предявените искове поравно (или по
83,33 лв. за всеки иск – за издръжка, определяне на режим на лични
отношения с детето и упражняването на родителските права), с оглед на което
в полза на О.В. следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 166,66
лв., представляваща 2/3 от общия размер от 250,00 лв., съобразно
неоснователната част от въззивната жалба на Ж.Р..
По отношение на направеното от Ж.Р. възражение за недължимост на
разноски по спорове за родителски права, настоящият състав на ВОС намира,
2
че същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:
Вярно е, че производството по чл. 127, ал. 2 от СК е спорна съдебна
администрация и в него не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на определено материално право, а се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
като постановеният съдебен акт, доколкото изхожда от правилото за защита
на най-добрия интерес на детето, ползва и двамата родители. Затова в
първоинстанционното производство за определяне на мерките, всяка една от
страните понася разноските в производството, така както ги е направила.
Настоящият съдебен състав приема, че това правило не намира приложение
при обжалване на първоинстанционното решение, защото страната
защитавайки собствения си интерес, с обжалването си дава повод за
образуване на делото във въззивната инстанция и съответно причинява
разноски на насрещната страна, за определянето на които следва да се
приложат общите правила по чл. 78 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1869/10.12.2021
г., постановено по в. гр. дело № 1482/2021 г. по описа на ВОС, в частта му
относно разноските, като:
ОСЪЖДА Ж. Д. Р. с ЕГН **********, да заплати на ОЛГ. П. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Добри Войников“ № 14, ет. 2, ап. 4, сума
в размер на 166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3