№ 2238
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330206394 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-3389-
000292/20.10.2022г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР
ПЛОВДИВ, РУ 06 ПЛОВДИВ, с което на И. Д. И. е наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се
сочи, че:
-незаконосъобразно в НП не била направена привръзка с АУАН, въз
основа на който е издадено;
-в НП не били описани обстоятелствата по установяване на
нарушението;
- липсвала субективна страна на извършеното административно
нарушение, доколкото деецът не знаел за служебното прекратяване на
регистрацията му, поради липсата на уведомление за това;
-случаят бил маловажен.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
1
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложената разписка, НП е връчено на дата 21.10.2022г. Върху жалбата е
поставен датиран подпис, че е получена в 06 РУ на дата 28.10.2022г., тоест
14-дневния преклузивен срок съгласно актуалната редакция на чл. 59
ЗАНН се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В НП е приета следната фактическа обстановка: на 12.08.2022г., в 05:40
часа, по път отворен за обществено ползване в гр. Пловдив, на бул.
"Цариградско шосе" № 51, И. Д. И., ЕГН ********** управлява моторно
превозно средство - лек автомобил, марка "Дачия Докер" с рег.№ *******
лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно
Наредба I-45 от 24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На
05.08.2022г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена
служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система на
основание чл.143.ал.15 от ЗДвП. По случая е извършена проверка по
образувана преписка ЗМ № 383/2022г. по описа на 06 РУ при ОДМВР-
Пловдив и прокурорска преписка № 9139/2022г.
Наказателното постановление се издава на основание чл.36.ал.2 от
ЗАНН във връзка с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 29.08.2022г. на прокурор Ц. К. - прокурор в РП - гр.Пловдив
2
по преписка ЗМ № 383/2022г. по описа на 06 РУ при ОДМВР-Пловдив и
прокурорска преписка № 9139/2022г.
Препис от постановлението е изпратено в 06 РУ на ОДМВР-Пловдив за
реализиране на административнонаказателна отговорност за осъществения
състав на административно нарушение по ЗДвП от И. Д. И..
Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се
установява по безпротиворечив начин от писмените материали по
приложените по делото: административна и прокурорска преписка.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.“
Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от
24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация
на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства., която за
разлика от многобройни други случаи изрично е посочена в НП.
Съгласно чл. 14 от Наредбата: „Промяна в регистрацията се извършва
при изменение на данните за превозното средство и собственика,
посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния
номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация,
регистриране на ПС като "историческо".
По аргумент от чл. 18 от Наредбата срокът за заявяване на
промяната, след който следва административна санкция е двумесечен.
В случая приложимата хипотеза е именно смяна на собствеността на
процесното МПС като жалбоподателят е следвало в двумесечен срок да
извърши тази промяна в регистрацията на МПС, която да намери
отражение в СРМПС.
От приложената по преписката справка за регистрация на МПС е видно,
3
че собствеността върху процесното е сменена на 03.06.2022г. В
двумесечния срок до 03.08.2022г. това обстоятелство не е заявено за
вписване в СРМПС, поради което законосъобразно е счетено от наказващия
орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл. 143, ал.15 ЗДвП.
Съгласно цитираната норма: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.“
Според нарочната законова уредба, прекратяването на
регистрацията по чл. 143, ал.15 ЗДвП настъпва автоматично, с
реализиране на елементите от фактическия състав (промяна в
собствеността на МПС и изтичане на двумесечен срок без новия собственик
да е заявил това обстоятелство за регистрация), без да е необходимо:
-нарочно волеизявление на контролен орган
-или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от
хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП.
Автомобилът с прекратена регистрация, всъщност представлява такъв,
който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред,
поради което правилно, с оглед установените факти, деецът е наказан за
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция
е в рамките на законоустановения минимум, поради което по-нататъшни
съображения по този въпрос не се дължат.
Изцяло неоснователно е възражението, че деянието било
несъставомерно от субективна страна.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи
Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е
4
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати.
Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина
се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за
обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той
е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици .
Задължението за предвиждане на противоправния резултат се
установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила
за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката,
науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга
част възприети в прилагани добри практики.
За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен
случай да се изследват конкретните фактори от средата. В някои случаи
тези фактори могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца
да формира правилни представи за действителността и тогава би била налице
небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно
добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава
вината е изключена.
Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. №
502/93 г., I н.о на Върховен съд.
От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма –
чл. 140 ЗДвП е видно, че за да е виновно деянието следва:
- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е
регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му
е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;
- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да
формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в
който случай нарушението би било извършено непредпазливо.
Не се спори между страните, а и е прието за установено в НП, че
5
процесното МПС е било собственост на жалбоподателя.
По делото не са представени доказателства деецът реално да е бил
уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, поради което
умисъл не е налице.
Остава въпросът дали той е действал по непредпазливост, тоест дали е
могъл и е бил длъжен да предвиди това обстоятелство.
Според трайната съдебна практика отговорът е категорично
положителен.
Задължението да се предвиди настъпилата служебна дерегистрация на
МПС произтича от императивния характер на нормите на чл. 18 от
Наредба I-45 и на чл. 143, ал.15 ЗДвП, които въвеждат двумесечен срок за
заявяване на промяната в собствеността под страх от служебно, настъпващо
по силата на закона, прекратяване на регистрацията. В случая
обстоятелството дали деецът е знаел за задължението си да заяви промяната
в собствеността в двумесечен срок и каква е санкцията за пропуска да
извърши това е изцяло ирелевантно, доколкото е ноторно известно още от
римското право, че незнанието на правото не извинява никого- Ignorantia
juris non excusat. Така Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г.,
I н. о. на ВКС, Решение №148/07.01.2021 по дело №635/2020 на ВКС,
Решение № 26/ 08 юни 2015 год., трето наказателно отделение, по КНОХД №
2017/2014 на ВКС.
Конкретната възможност за собственика да предвиди настъпилата
служебна дерегистрация произтича:
-на първо място от обстоятелството, че именно върху него като
собственик е тежало задължението промяната в собствеността да се
заяви за регистрация,
-а освен това от обстоятелството че както вече се изясни,
прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.15 ЗДвП настъпва по
силата на закона, без акт на съответния орган и без необходимост от
изпращане на уведомление.
Тоест при знание, че е закупил автомобил и че не е изпълнил
задължението си да го пререгистрира, собственикът е могъл и е бил
длъжен да знае, че регистрацията на същия ще бъде прекратена служебно
и автоматично, тоест деянието е виновно извършено, при форма на вина
непредпазливост.
6
Че при служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП
водачът отговаря при форма на вина непредпазливост, дори да не е е
знаел за служебното прекратяване, е трайната практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1835/ 24.10.2022 год на
Административен Съд - Пловдив, ХХ състав, КАНД № 2266 по описа за 2022
г., Решение № 1286/ 01.07.2022 година на Административен Съд- Пловдив,
XXIII състав, КАНД № 1282/2022година, Решение № 892 от 17.05.2022 г. по
к. адм. н. д. № 671 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 281 от 18.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3165 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2443 от
13.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2409 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.
1/ Неоснователно е възражението, че в НП липсвала извършена
привръзка с АУАН, въз основа на който е издадено НП.
Този довод не държи сметка, че НП всъщност е издадено не въз
основа на АУАН, а на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН , в който случай АУАН
не се издава.
Действително по делото е издаден АУАН № 611616. В контролните
органи, обаче е възниквало съмнение, че извършено всъщност представлява
престъпление по чл. 345 НК.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци
на извършено престъпление административнонаказателното производство
се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“.
В изпълнение на императивната законова разпоредба, изцяло
законосъобразно е последвала резолюция № 22-3389-М000032, с която
образуваното административно наказателно производство по АУАН №
611616 е прекратено и материалите са изпратени на РП-Пловдив.
Също така законосъобразно след издаването на постановление за
отказ да се образува ДП от 29.08.2022, наказващият орган е издал
процесното НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН. Като в случая то е съставено
не на база АУАН № 611616 (производството, по което е прекратено), а на
7
база самото постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП, като
това обстоятелство е изрично отбелязано в НП.
Че в случаите на чл. 36, ал.2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се
дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в
съдържанието му са изцяло неотносими към законосъобразността на НП
е и трайната практика на Административен съд Пловдив.
Така Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив,
ХХVІ състав КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год., Решение № 318 от
23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3075 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Единственото релевантно обстоятелство в случая се явява фактът, че е
спазен 6 месечния срок между отказа на РП-Пловдив да образува ДП и
издаването на НП.
2/ Неоснователно е възражението във връзка с реквизитите на НП,
доколкото противно на възражението в жалбата, в същото надлежно са
очертани всички съставомерни факти, като обстоятелствата, при които е
установено нарушението, са изцяло ирелевантни при надлежно очертаване и
доказване на фактите досежно съставомерните признаци на
административния състав.
3/ Неоснователно е възражението за приложение чл. 28 ЗАНН. На първо
място тук следва да намери приложение чл. 189з ЗДвП, според който „За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.“
Освен това следва да се отбележи, че противно на възгледите на
жалбоподателя, обществената опасност на извършеното нарушение е
огромна. Това е така, доколкото предвид правилото на чл. 188 ЗДвП
(въвеждащо презумптивна отговорност за регистрирания собственик на
МПС за нарушения по ЗДвП, освен ако не е установен действителния водач),
с неизпълнение на задължението си да пререгистрира автомобила на
собствено име, собственикът реално:
-възпрепятства дейността на контролните органи по установяване на
субекта на отговорност за нарушения по ЗДвП;
-създава предпоставки да избегне отговорност за нарушения
8
извършени със собственото му МПС;
-създава предпоставки незаконосъобразно НП и ЕФ са бъдат
издавани на основание чл. 188 ЗДвП на предходния собственик , който
вече няма каквато и да било връзка с автомобила.
По изложените съображения НП следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на
разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- Началник на 06
РУ. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник
(юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието
на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез
писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за
присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-3389-
000292/20.10.2022г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР
ПЛОВДИВ, РУ 06 ПЛОВДИВ, с което на И. Д. И. е наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10