Определение по дело №74303/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2025 г.
Съдия: Петър Мартинов Милев
Дело: 20241110174303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22282
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №
20241110174303 по описа за 2024 година
С искова молба вх. № 405494/12.12.2024г. ищцата А. Н. Е. е предявил против ******
обективно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК, вр. чл.19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП,
с който се иска да бъде обявена нищожността на клауза в чл.3.10 в договор за паричен заем
№ 706752 от 15.07.2022г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под
евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради
заобикаляне на закона, както и с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
ответника да плати сума в размер на 10 лева, частично предявен иск от общата сума от 88.55
лева, представляваща платена по договора сума при липса на основание, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 12.12.2024г., до изплащането.
Ищецът твърди, че на 15.07.2022г. е сключил със ****** договор за паричен заем №
706752, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 400 лева, който ищецът
следвало да върне на една месечна вноска. Поддържа, че в чл. 3.10 от договора е уговорено,
че заемателят заплаща и допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“ в размер на
88.55 лева. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с императивни
правни норми. Поддържа в тази връзка, че е налице противоречие с разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, защото не е спазена предвидената от закона форма - нарушено е
изискването процесният договор да бъде написан на ясен и разбираем начин, както и на чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, защото липсвал съществен елемент от съдържанието -
годишния процент на разходите по кредита, като се сочи, че същият е посочен единствено
като процент, но без изрично да са описани основните данни, които послужили за
изчисляването му. Твърди се още, че в договора е грешно посочен размерът на ГПР, като
действителният такъв бил над максимално установения праг по чл.19, ал.4 ЗПК. Не бил
посочен и размерът на възнаградителната лихва, която следва да се заплати по договора,
като в тази връзка се твърди, че договорът е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД поради противоречието на договорната лихва с добрите нрави, която надвишавала
трикратния размер на законната лихва за забава. В договора не се съдържала информация
относно разпределението на вноските между различните неизплатени суми, което също
влечало след себе си недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11
ЗПК. Оспорената клауза по чл. 3.10 от договора била нищожна поради противоречието й с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, доколкото услугата по експресно разглеждане на кредита
била пряко свързана с неговото усвояване и не съставлява допълнителна услуга по смисъла
на чл.10а, ал.1 ЗПК. По своята същност таксата за услугата по чл.3.10 била разход (печалба),
който подлежи на включване в размера на ГПР, но в нарушение на чл.19, ал.1, вр. чл. 11,
1
ал.1, т. 10 ЗПК това не било сторено в случая, като по този начин се нарушавала нормата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Непосочването на действителния размер на ГПР се приравнявало да
непосочен такъв, което водело до недействителност на целия договор за потребителски
кредит, като това представлявало и заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗЗП. Поддържа, че оспорената клауза по чл. 3.10 от договора е нищожна като
неравноправна клауза па основание чл.146 ал. 1 от ЗЗП, доколкото съдържа уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и
поради това, че задължава потребителя срещу услуга, която реално не получава, да заплати
необосновано висока такса на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Излага, че клаузата не е
индивидуално уговорена, съобразно изискванията на чл.146 от ЗПК. Поддържа, че на
основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ищецът твърди, че от сключване на договора до датата
на депозиране на исковата молба погасил изцяло отпуснатия кредит, като с оглед
нищожността на оспорената клауза за „такса за експресно разглеждане“ по договора, сумата
за „такса за експресно разглеждане“ в размер на 88.55 лева е получена от ответника без
правно основание, поради което предявява кумулативно съединен обусловен иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от 10 лева, частично претендиран
от сума в общ размер от 88.55 лева, представляваща платена при липса на основание сума по
договора на кредитора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
претенция, до изплащането. Претендира разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искания по чл. 190 ГПК,
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за издаване на съдебно удостоверение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******, в
който оспорва исковете. Счита, че предявените установителни искове за нищожност на
клаузата по чл. 3.10 са недопустими поради липса на интерес. В тази връзка сочи, че
процесният договор за кредит е изцяло предсрочно погасен и оспорената клауза не е
породила действие. Твърди, че процесният договор е сключен на 15.07.2022 г., а падежът му
е определен на 03.08.2022 г. На 25.07.2022 г. ищецът е върнал единствено предоставената
главница по договора, като с погасяването в рамките на гратисния период договорът е
напълно погасен и по него не се дължат други плащания, а клаузата, с която потребителят се
задължил да плати допълнително избраната от него услуга за приоритетно разглеждане на
искането за кредит, не е породила действие между страните. Ответникът твърди, че при
сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания по чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, с което оспорва доводите на ищеца, като твърди,
че оспорената клауза от договора е валидна. Посочва, че клаузата за заплащане на такса за
експресно разглеждане е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно
ясна и разбираема, от което следвало, че към момента на сключване на договора
потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към
кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на
което ищецът предварително е бил наясно с икономическите последици от сключваните
договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, без да е обвързан по
никакъв начин от посочената клауза. Поддържа, че не е налице противоречие с добрите
нрави, поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното договаряне, като дават на
потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
ответника. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
2
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са обективно съединени искове: 1) обуславящ
отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на клауза по чл. 3.10 от договор
за паричен заем № 706752 от 15.07.2022г. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 10а, ал.2 ЗПК, вр. чл.19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП, евентуално
съединен с иск по чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК; 2) обусловен осъдителен
иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните има сключен договор за паричен заем № 706752 от 15.07.2022г. с твърдените
клаузи, по който е отпусната сума в общ размер на 400 лева - главница, като в чл. 3.10 от
договора е предвидено, че заемателят следва да заплати и допълнителна услуга „такса
експресно разглеждане“ в размер на сумата от 88,55 лева.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените отрицателни установителни искове в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, включващо и процесната клауза за „такса експресно разглеждане“ в чл. 3.10. В
тежест на ответника е да докаже валидността на клаузата, съответно, че с уговарянето не се
заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и е индивидуално
уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за паричен заем № 706752 от 15.07.2022г. със ***** с
твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци по отношение на чл. 3.10 от договор за паричен заем № 706752 от 15.07.2022г., а
именно, че клаузата е индивидуално договорена, че не представлява скрито възнаграждение,
което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не
се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че
не противоречи на закона и не е налице заобикаляне на закона.
По осъдителния иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по
делото, че на 15.07.2022г. е сключил с ответника договор за паричен заем № 706752 от
15.07.2022г.; че е заплатил процесната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума
на ответника. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидно
правоотношение по договор за паричен заем № 706752 от 15.07.2022г., в т.ч. и наличието на
валидна клауза по чл.3.10 от договора, която е индивидуално уговорена, въз основа на което
са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му
по договора.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника по да представи
заверени преписи на всички документи по преписка по договор за паричен заем 706752 от
15.07.2022г. е основателно и следва бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно.
3
Искането за издаване на съдебно удостоверение следва да бъде оставено без уважение,
доколкото не се явява необходимо на този етап от производството, с оглед допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.06.2025 г. от 11:45 ч., за която
дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най- късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която,
след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите справки, вкл.
справка в счетоводството на ответника, да отговори на всички формулирани въпроси в
исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300 лева, вносим от
ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И., като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне на
експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на съдействие на
вещото лице съдът ще прецени поведението му съобразно всички обстоятелства по делото,
като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен препис
от преписката по договор за паричен заем 706752 от 15.07.2022г., в т.ч. препис от процесния
договор и от общите условия към него, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при
неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и
обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ответника се
връчи препис от отговора на исковата молба и молба с вх. № 92282/14.03.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4