Р Е Ш Е Н И Е
№ 1554
гр. Пловдив, 22 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №921 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Р.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:г***, представлявана от адвокат Х.М.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №21-0438-000090 от 25.03.2021г, издадена от временно преназначен на длъжността (ВПД) началник на сектор в Трето районно управление (III-то РУ) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, ѝ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност.
Ответникът- Г.Р.Г.- ВПД началник на сектор в III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
На 15.04.2021г. по делото постъпва молба-становище с Рег.№438000-4491 от 13.04.2021г. (лист 26) на ВПД началник на III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). На 26.04.2021г. по делото постъпва становище с Вх.№7458 (лист 37) от юрисконсулт И.П.- пълномощник (лист 41), за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за евентуална прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (листи 4-5, 31) е връчена на жалбоподателката П. на 26.03.2021г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 5, 31а). От своя страна, жалбата (листи 2-3) постъпва в съда на 08.04.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2021г. около 20:15ч. е извършена проверка на място в гр. Пловдив, на ул. “Васил Левски“ №97, от служители на III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателката П. управлява лек автомобил “ФОРД ФИЕСТА“, с Рег.№*****, лична собственост, в посока север – юг. На жалбоподателката е направена проверка с техническо средство, представляващо “DRUGTEST 5000 STK 6”, с №ARKF-0023, при което е отчетена употреба на амфетамин и бензодиазепини от нейна страна.
Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), амфетаминът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, а бензодиазепини има включени в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, в Списък II- Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина (приложение №2), както и Списък III- Рискови вещества (приложение №3).
От Н.И.М.- командир на отделение в III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №088878 (лист 30), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, П. е уведомена, че в срок до 45 мин от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “Св. Георги“- Пловдив. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателката на 25.03.2021г. в 21:40ч.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-4491 от 10.06.2021г. (листи 53-54), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по досъдебно производство (ДП) с №166 по описа на III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2021г., представляваща протокол по смисъла на чл.24, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателката П. проби.
Освен посоченото, Н.М.съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№800058 от 25.03.2021г. (лист 28, 29), с който деянието на П., изразяващо се в управление на автомобила след употребата на наркотични вещества или техни аналози (амфетамин и бензодиазепини), установена с техническо средство, представляващо техническо средство “DRUGTEST 5000 STK 6”, с №ARKF-0023, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателката П. са иззети СУМПС №*********; контролен талон (КТ) с №6381448, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и два броя регистрационни табели с №*****.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателката П. с вписване на възражение “Не съм употребявала амфетамин“. В съставения АУАН не е отразено обстоятелството, че на П. е издаден Талон за изследване с №088878.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 35) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 34) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ на МВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.6. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6075 от 30.04.2020г. (лист 33) на министъра на вътрешните работи, с която заповед Г.Р.Г., издал оспорената по делото заповед, е временно преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА СЕКТОР “Охранителна полиция“ към Трето районно управление при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, за срок от една година, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Съгласно посочената като основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателката.
В случая, както се посочи по-горе, като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-4491 от 10.06.2021г., изготвена от експерти във ВМА, отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателката проби. Като резултат в посочената експертиза се посочва, че в представената за анализ кръвна проба не се доказва присъствието на амфетаминов тип стимуланти. В представената за анализ проба от урина резултатът е положителен за бензодиазепини и отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), тетрахидроканабинол/метаболити, метадон, кокаин, опиати, трициклични антидепресанти и барбитурати.
Пак според експертизата, част ІV Заключение, 1. Аналитични резултати, От извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Р.И.П., ЕГН **********, се установи присъствие на лекарствено вещество от групата на бензодиазепините – алпразолам в кръвта – Списък III Рискови вещества по смисъла на НРКРВН.
Според част ІV Заключение, 2. Съдебно-токсикологична интерпретация, Алпразолам (Alprazolam Krka, Maprazax, Sophanax, Xanax) е лекарствено вещество от групата на бензодиазепините, прилагано при лечение на тревожност, смесени тревожно-депресивни състояния, депресия, панически разстройства и др. приемът на продукти, съдържащи активно вещество алпразолам, може да доведе до симптоми като седация, амнезия, нарушения на концентрация и увредена мускулна функция, които да повлияят неблагоприятно способността за шофиране и работа с машини. Бензодиазепините се отпускат само по лекарско предписание със специален режим (зелена рецептурна бланка).
Установената концентрация на алпразолам (0.04 µg/mL) попада в терапевтична област (0.005 – 0.08 µg/mL, по литературни данни, за лица без развита зависимост). В зависимост от продължителността на предхождащата употреба на бензодиазепини, може да се приеме възникване на толеранс, но при установената концентрация следва да е налице терапевтична употреба.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателката, се явява оборено, тъй като установената концентрация на бензодиазепини (алпразолам) в кръвта на жалбоподателката е в рамките на терапевтичната област, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Респективно, оспорената по делото заповед е издадена в противоречие с относиммите материалноправни разпоредби или в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено. От жалбоподателката не е заявено искане за присъждане на разноски, поради което възражението на процесуалния представител на ответната страна за евентуална прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката не следва да бъде обсъждано.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-0438-000090 от 25.03.2021г, издадена от ВПД началник на сектор в Трето районно управление при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на Р.И.П., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/