№ 1000
гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110103705 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени: иск по чл.28, ал.2 от ЗАЗ за разваляне на договор
за аренда от 19.11.2012г., иск по чл. 8 от ЗАЗ за заплащане на сумата 959.76 лв. аредно
плащане за стопанската 2022/2023г. със законна лихва, както и евентуален иск по чл.30, ал.1
от ЗАЗ за връщане на описаните в исковата молба недвижими имоти.
Ищецът Т. Н. Н. чрез пълномощника си адвокат С. Б. твърди в исковата си молба, че
бил собственик на описаните в исковата молба два недвижими имота – по наследство на ½
ид.ч. и чрез правна сделка и заедно със съпругата си в съпружеска имуществена общност за
другата ½ ид.ч. Твърди, че наследодателят му И.Т.Н. приживе и на 19.11.2012г. сключила с
ответника договор за аренда на същите земи, удължен с анекс от 2.2.2018г. за още 10 години.
Поради сключен договор със собствениците, ответникът не дължал арендно плащане за
периода 2018-2022г. вкл. Ищецът твърди, че като собственик на имотите не бил получавал
арендно плащане за стопанската 2022-2023г. Поради това ищецът моли съда да развали
договора за аренда; да осъди ответника да предаде обратно земите по разваления договор и
да осъди ответника да му заплати 959.76 лв. арендно плащане за 22/23г. с лихва за забава от
98.63 лв. и законната лихва до окончателтното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „ТЕДИ - ЦВЕТ“ ЕООД гр.В.Търново, чрез пълномощника си адвокат А.
С. Ч. оспорва иска, като твърди, че ищецът бил съсобственик със съпругата си. Ищецът бил
неизправна страна по договора, тъй като не се свързал с ответното дружествоза да докаже
правоприемството си по договора за аренда. Въпреки, че бил търсен, ищецът не оказал
съдействие за плащането, което било извършено с пощенски записи. Ответникът моли съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски.
1
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
и ги прецени съобразно чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното и достига до
следните правни изводи:
Ищецът е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти – по
наследство от наследодателят му И.Т.Н., починала на *.*.****г. и чрез правна сделка –
договор за покупко –продажба, оформен с нотариален акт № 53, том 1, рег.№ 835, дело №
23/24г. на нотариус С.К..
С договор за аренда от 19.11.2012г., арендодателя И.Н. е предоставила на арендатора
„Теди-цвет“ ЕООД двата имота, описани в исковатна молба - ниви в с.***, за срок от 6
години, като с анекс от 2.2.2018г. срока на договора се удължава с 10 години, считано от
1.10.2019г.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради
забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца, а според ал. 2 на
посочения закон, развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от десет
години или пожизнено става по съдебен ред. В настоящия случай, процесният договор за
аренда е сключен за шестнадесет години, поради което редът за неговото разваляне е
съдебен, в какъвто смисъл е заведеното гражданско производство.
Съдът счита, че са налице условията за разваляне на арендния договор, тъй като
ответникът не доказа в настоящото производство, че е изпълнил задължението си за
плащане на арендната цена за стопанската 2022/2023 г. на падежа 1.10.2023г. и по начина, по
който страните са договорили в процесния договор за аренда, въпреки дадените му указания
в тази насока с доклада по делото. Представените от ответника пощенски записи от
12.12.2024г. не доказват извършено плащане, тъй като не удостоверяват получаването на
парите от арендодателя. Поради това, съдът приема, че е налице забава в плащането за
повече от 3 месеца, което съгласно изречение първо на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ е основание за
разваляне на процесния договор.
Съгласно разпоредба на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на
договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан,
дори и обектът на договора още да не е предаден. Заместването става по силата на закона и
по този начин арендодател по договора става единствено приобретателят на имота и на него
следва да бъдат заплащани арендните вноски. Нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ е
императивна. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. При неизпълнение на това
задължение приобретателят не може да претендира заплащане на арендната вноска, в
случай, че арендатора вече я е заплатил на предишния арендодател.
Ответникът не твърди да е платил на бившия арендодател, но изрично оспорва факта
на уведомяване по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ. Съобщението за осъщественото
прехвърляне на имота по реда на чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ, не е елемент от фактическия състав на
договора за аренда, може да бъде осъществено под всякаква формаи няма отношение към
редовността на договора за аренда. В случая, от показанията на свидетелите на страните –
2
св.Т.Т. и св.Р. Н., се устаноявва, че след смъртта на арендодателя по договора - И.Т.Н.,
починала на *.*.****г., управителят на ответното дружество изрично е бил уведомен за този
факт на среща между страните. Освен това, след продажбата на ½ ид.част от арендуваните
имоти отново е имало нарочна среща между старните, и този факт е станал известен на
ответника – арендатор по договора за аренда. Доказателствата по делото сочат, че
наследниците на арендодателя И.Н. са имали с ответника финансови отношения и по други
облигационни договори, както и дългогодишни лични отношения помежду си - поради
неизпълнение на парично задължение по договор за заем между ответника и св.Р. Н.,
заемодателят се е снабдил с изпълнителен лист против длъжника и е пристъпил към
принудително изпълнение на вземането си. А с нотариален акс № 66, том 1, рег.№ 943, дело
№ 41/2018г- на нотариус Д.Т., за ибезпечаването на заемодателя по горния заем, И.Т.Н. е
учредила в полза на ответника договорна ипотека върху собствените си недвижими имоти в
с.*** – същите две арендовани ниви. Анализирайки всички тези доказателства по делото -
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за доказан факта на уведомяване на
арендатора за настъпилото правоприемство и заместване на арендодателя по договора за
аренда от 19.11.2012г.
Изложеното води до извод, че арендаторът е бил надлежното уведомен за
извършеното правоприемство на арендуваните земи – както по наследство през 2022г., така
и чрез правната сделка от 2024г., като възраженията на ответника за липса на уведомяване са
неоснователни. Предвид изложеното и на основание чл.17, ал.2 ЗАЗ, съдът приема, че
ищецът Т. Н. Н. е заместил наследодателя си И.Т.Н. и прехвърлителя Р.Н.Н. на страната на
арендодателя по Договор за аренда на земеделска земя от 19.11.2012г., по силата на
универсалното и частно правоприемство и законовата норма на чл.17, ал.2 ЗАЗ.
Възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове, по причина
неучастие на съпруга на собственик на имота в производството по делото, са
неоснователни. Съпруга на собственик на имота в режима на СИО не е главна страна и
необходим другар в производство за разваляне на договора за аренда, съобразявайки
критерият на нормата на чл.216, ал.2 от ГПК, разяснен в ТР №3 от 29.06.2017г. по тълк. дело
№3/2016г. на ОСГК.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че е налице неизпълнение на договора за
аренда от страна на арендатора, поради неплащане на арендното плащане за стопанската
2022-2023г. за повече от три месеца. Страните не спорят размера на дължимото арендно
плащане за стопанската 2022-2023г., което е 959.76 лв. Настоящият състав приема, че са
доказани всички значими за спора факти, на които ищецът основава исковата си претенция
за арендно плащане по договора, поради което тя следва да бъде уважена.
Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и
акцесорният иск за заплащане на сумата 98.63 лв. лихва за забава върху горната сума за
времето от 1.3.2024г. до подаване на исковата молба – 25.11.2024г.
Тъй като е налице неизпълнение на договора за аренда от страна на арендатора,
поради неплащане на арендното плащане за повече от три месеца, доказан и основателен се
3
явява и искът с правно основание чл.28, ал.2 вр.ал.1 от ЗАЗ.
С оглед основателността на претенцията по чл. 28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ, основателен
се явява и акцесорният иск по чл.30, ал.1 от ЗАЗ – за връщане на имота на арендодателя,
като последица от развалянето на арендния договор.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски, в размер на 875.20 лв. съобразно
приложения за това списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТЕДИ – ЦВЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.В.Търново, ул. Н.Габровски № 39, вх.Б, да заплати на Т. Н. Н. с ЕГН
********** от гр.***, жк ***, бл.***, вх.***, сумата 959.76 лв. /деветстотин петдесет и
девет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо арендно плащане по
Договор за аренда на земеделска земя от 19.11.2012г. за стопанската 2022-2023г., ведно със
законната лихва считано от 25.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 98.63 лв. /деветдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ лихва за забава от
1.3.2024г. до подаване на исковата молба – 25.11.2024г.
РАЗВАЛЯ, на основание чл.28, ал.2, вр. ал.1 от Закона за арендата в
земеделието, сключения между И.Т.Н., починала на *.*.****г., и „ТЕДИ – ЦВЕТ“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул. Н.Габровски № 39,
вх.Б, Договор за аренда на земеделска земя от 19.11.2012г., вписан в Службата по
вписванията под № 27, том 4, № 4379 от 19.11.2012г., и Анекс към него от 2.2.3018г., вх.рег.
№ 982/5.2.2018г. на Служба по вписванията гр.В.Търново, по силата на който са
предоставени за ползване за срок от 10 години, считано от 1.10.2019г., НИВА от 13.898 дка,
имот № ****** и НИВА от 10.097 дка, имот № ******, в землището на с. ***, община
П.Тръмбеш, по иска предявен от Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.***, жк ***, бл.***,
вх.***.
ОСЪЖДА, на основание чл.30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, ТЕДИ –
ЦВЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.
Н.Габровски № 39, вх.Б, ДА ВЪРНЕ на Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.***, жк ***, бл.***,
вх.***, НИВА от 13.898 дка, имот № ****** и НИВА от 10.097 дка, имот № ******, в
землището на с. ***, община П.Тръмбеш, предмет на Договор за аренда на земеделска земя
от 19.11.2012г., вписан в Службата по вписванията под № 27, том 4, № 4379 от 19.11.2012г.,
и Анекс към него от 2.2.3018г., вх.рег. № 982/5.2.2018г. на Служба по вписванията
гр.В.Търново, във вида и в състоянието, в които имотът е бил приет.
ОСЪЖДА „ТЕДИ – ЦВЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
4
управление гр.В.Търново, ул. Н.Габровски № 39, вх.Б, да заплати на Т. Н. Н. с ЕГН
********** от гр.***, жк ***, бл.***, вх.***, сумата от 875.20 лв. /осемстотин седемдесет и
пет лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5