РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Радомир, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200234 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./08.08.2025 г., издадено от Директора на
дирекция „И. по т.“ - П., на жалбоподателя „С. Ф. Р.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление“ гр.С., район „Л.“, ул. „Б. № ., офис ., представлявано от С. Г. Х. - директор, е
наложено наказание, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, за нарушение по чл.128
ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата обстоятелства и съображения от процесуалния си представител адв.
Н. М. от САК, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- Изпълнителна агенция „Г.и. по т.“, Дирекция „И. по т.“ П.,
редовно призован, е изпратил представител – ст.ю.к. М. в съдебно заседание, изразил
становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, а наказателното
постановление бъде потвърдено.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № . от 10.07.2025 г.
1
съставен от П. Т. П., на длъжност „старши инспектор“, при Дирекция „И.по т.“ - П.. Според
констатациите в същия, при извършена проверка на 03.07.2025 г. по работни места в гр.Р., ул.
„Г. В. В.“ № ., ет., в обект, стопанисван от „С. Ф. Р.“ АД със седалище и адрес на управление:
Област С., общ.С., гр.С., район Л., ул.„Б.“ № . офис ., представлявано от С.Г.Х. – директор е
установено следното:
С.Ф.Р.“ АД, ЕИК:. в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е начислил в разчетно – платежната
ведомост за месец април, но не е изплатил в установените срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа на лицето Валентин Димитров Кацарски, назначено
на длъжност „търговски директор“ за положеният от него труд през месец май 2025 г.
Според АНО нарушението е извършено на 11.05.2025 г., тъй като съгласно
Вътрешните правила за работна заплата е определено плащане един път до 10-то число на
месеца следващ месеца, в който е положен труд. Срокът, в който работодателят е бил длъжен
да изплати трудовото възнаграждение на лицето е изтекъл.
Отбелязано е, че до приключване на проверката не са предоставени документи
удостоверяващи, че на лицето В. Д.К.е изплатено трудово възнаграждение за положения от
него труд през месец май 2025 г., с което е нарушена разпоредбата на чл.128, ал. 2 от КТ
За определяне размера на имуществената санкция АНО е възприела, че
нарушителят попада в обхвата на разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ, определяща кой може
да бъде работодател по смисъла на КТ, тъй като към процесната дата същият се явява
именно такъв, след като е наемал работници и служители по трудово правоотношение респ.
като такъв е и субект на административно нарушение.
В случая АНО е отбелязал, че не са налице основания за квалифициране на
нарушението като маловажен по реда на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като до момента на
приключване на проверката работодателят не е предоставил доказателства, че нарушението
е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него не са
произтекли вредни последици за работници и служители. Като допълнително отегчаващо
отговорността обстоятелство е отбелязано от АНО множество нарушения, констатирани в
протокола за извършена проверка, за които са съставени 3 броя актове за установяване на
административно нарушение. Съгласно горепосочените мотиви е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв.
Приложен е трудов договор № ./24.02.2025 г., със страни „С. Ф. Р. АД – като
работодател и В.Д. К. – работник/служител, като „Търговски директор“. Също така е
приложена и длъжностната характеристика под код на професията по НКПД“ 1221 7001.
Приложен е и Протокол от 30.05.2025 г. за установяване на отсъствия без уважителна
причина и неправомерно получено трудово възнаграждение на г-н В. К..
В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителят П. Т. П. и
свидетелката по акта - Т. С. Б.. Според втората свидетелка, която работи като старши
инспектор в Дирекция „И.по т.“ гр. П.. Свидетелката Б. твърди, че във връзка с подаден
сигнал от жалбоподателя В. К. отидошли на проверка на място, в обекта, който се намира в
2
гр.Р.. Посочва, че това е фабрика за производство на различни препарати, които са за
животни и растения. На място били посрещнати от управителя на предприятието, връчили
му призовка, която той приел лично. В нея били изискани документи във връзка с
извършване на проверката, като документите били следните: ведомости за заплати, графици
за работа, платежни документи и други документи свързани с дейността на фирмата.
Работодателя лично предоставил тези документи на уговорената от служителите дата в
призовката. Видно от разчетно платежните ведомости, графиците за заплати и други
документи, работодателят е начислил, но не е изплатил дължимото трудово възнаграждение
на жалбоподателя, за месец май 2025 г., както и за месец април за същата година. Също така,
видно от заповедта за прекратяване на лицето, работодателя дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода, в който е работил при него. Също така
работодателя отказал и нямал превод на документи, видно от които да е изплатил това
обезщетение. И в тази връзка на работодателя му били съставени три акта, за тези три
нарушения, които всъщност в момента на проверката той не оспорил и се съгласил с това,
като казал, че няма да заплати дължимото. Свидителката твърди, че единият акт, по който е
актосъставител е за неизплатено трудово възнаграждение, а дургия акта, където е свидетел
по акта, се отнася до отново за неизплатено трудово възнаграждение за друг месец.
Свидетелката твърди, че са й били представени множество документи в папка, като не си
спомня тези документи дали са фигурирали. В папката имало джипиес разпечатки и много
други документи.
Свидетелят по акта П. П., който работи като „главен инспектор“, Дирекция „И.по
т.“ гр. П. твърди че във връзка с подадена жалба, на 10.07.205 г. отишли на проверка в обект
в гр. Р. на „С. Ф.“ АД. Оставили призовка за явяване. И представителя на работодателя се
явил в Инспекцията с документи, с които се доказа, че на въпросното лице по жалбата не е
изплатено трудовото възнаграждение и обезщетение за определените месеци, които са
описани. Представителят на работодателя потвърди, че е така. Връчили му протокол, актове.
Свидетеля твърди, че е актосъставител по акта отнасящ се за трудово възнаграждение за
месец май.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган- Директор на дирекция „И.
по т.“ - П. издал обжалваното наказателно постановление № /08.08.2025 г., с което на
жалбоподателя „С. Ф. Р.“ АД с ЕИК: ., е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв., за нарушение на чл.128, ал.2 от КТ.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от
ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
досежно описание на нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки
изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение - неизплащане в срок на заплатата за месец май 2025 г.
на В.Д. К.. - "търговски директор" в „С. Ф. Р.“ АД, посочени са дата и място на нарушението
както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които
според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Нормата на чл.128, т. 2 от КТ вменява
в задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово възнаграждение, а
3
тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане. Допуснати съществени нарушения в
хода адм. наказателното производство съдът не констатира.
По делото е безспорно, че за идентични нарушения дружеството е санкционирано
общо два пъти, но всяко едно от тях се отнася до различно време, като едното е за месец
април, другото е за месец май, поради което не може да се приеме, че възражението в тази
насока е основателно. Действително, никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съдачл.17 от ЗАНН/, но това императивно правило се отнася
до случаите на санкциониране за едно и също нарушение, такова извършено в един и същи
ден, час и място, а процесния казус не е такъв. На първо място нито едно от двете
постановления съставени на жалбоподателя не е влязъл в сила и на второ място, всеки един
от тях санкционира различно по време нарушение на една и съща норма на КТ.
Съгласно чл.128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според разпоредбата на
чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки
месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а нормата на чл.270, ал.3 изр.1 от КТ
предписва, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на
негови близки.
Видно от приложения към АНП трудов договор № ./24.02.2025 г., със страни „С.Ф. Р.“
АД – като работодател и В. Д. К. – работник/служител, като „Търговски директор“, в него е
отбелязана периодичност на изплащане ежемесечно.
В хода на съдебното производство са представени документи, удостоверяващи
извършено плащане на трудовото възнаграждение на жалбоподателя за месец май 2025 г., а
именно - копие на РКО от 15.08.2020 г. за сумата от 1182.32 лева, както и за месец май 2025
г. за сумата от 785 лв., като е отбелязано за начисления - възнаграждение за отработени дни –
960 лв.
Текстът на чл.414, ал.1 КТ, съдържащ авминистративнонаказателната разпоредба, по
която е ангажирана отговорността гласи: „Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“ нормата е бланкетна и за да
бъде осъществен съставът на вмененото нарушение е необходимо работодателят да не е
спазил императивното си задължение, да изплати уговореното и начислено трудово
възнаграждение в предвидения срок, съглесно чл.128, т.2 КТ, а именно - да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от платежна ведомост
от 01.04.2025 г., за Валентин Кацарски са отбелязани 20 отработени дни. Същата ведомост е
заверена от работодателя като „Вярно с оригинала“. В платежният фиш отново е отбелязано,
че са отработени 20 дни и сумите в двата документа съвпадат. В документа фиш за заплати
4
за месец април 2025 г., като сума за получаване е отбелязана 785.17 лв., което значително е
по- малко от начисленото. Следва да бъде отбелязано, че административнонаказателното
производство се характеризира със строг формализъм и в този смисъл съдът намира, че не
са налице нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Наказателното постановление е редовно от
външна страна, притежава всички изискуеми реквизити и е издадено лице с нужните за това
правомощия.
Разглеждайки жалбата по същество, независимо от посочените от жалбоподателя
основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
При проверката съдът установи, че както АУАН, така и обжалваното наказателно
постановление са съставени при спазване на предвидената в ЗАНН процедура и съдържат
предвидените съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Атакуваното постановление е
издадено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН и не съдържа външни пороци, а
описанието на нарушението кореспондира с констатациите на АУАН. Налице е ясно и пълно
описание на нарушението, гарантиращо правото на нарушителя да разбере какво е нарушил,
а санкционната норма кореспондира с установеното нарушение. Правната квалификация на
нарушението кореспондира с текстовото му описание, а АУАН и НП са съставени в
предвидените в чл. 34 на ЗАНН срокове.
По отношение на наказанието съдът намира, че наказващият орган при определянето
му се е съобразил с разпоредбите на чл.27 ЗАНН, като е наложил такова по вид, предвиден
за подобен род деяния, а именно – имуществена санкция. По отношение на размера съдът
намира, че същият е правилно определен, като наказващият орган е определил такъв, който е
близо до предвидения минимум, но е съобразил и това, че деянието не е единствено, което
води до извода, че са налице и други такива нарушения. В този смисъл садат намира, че
наложеното наказание имуществена санкция от 2 000 лв. е съобразено с тежестта на
нарушението.
Горното изключва приложението на чл.28 ЗАНН и случаят не би могъл да бъде
определен като маловажен.
По разноските.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да бъде присъдено на наказващия
орган така претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./08.08.2025 г., издадено от
5
Директора на дирекция „И. по т. - П., с което на жалбоподателя „С. Ф. Р.“ АД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление“ гр.С., район „Л.“, ул. „Б.“ № ., офис ., представлявано от С.
Г. Х. - директор, е наложено наказание, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, за
нарушение по чл.128 ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА „С. Ф. Р. АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление“ Област С. общ.
С., гр. С., район „Л.“, ул. „Б.“ № ., ап. Офис ., представлявано от С. Г. Х. – директор, да
заплати на Изпълнителна агенция „Г. и.по т.“, Дирекция „И.по т.“ П., сумата от 300 лв.
/триста лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6