Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 09.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 234 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство „З.д.Е.“
ЕАД срещу Решение № 315 от 28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 355/2018 г. по
описа на РС- гр. Костинброд, с което първоинстанционният
съд е отхвърлил предявеният от „З.д.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й.Ц. и Р. Б.-изпълнителни директори срещу ЕТ
"К.Ц." ЕИК:, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване, че ответникът ЕТ
"К.Ц." дължи на „З.д.Е.“ ЕАД сумата
от 4 750,85 лева, от които 3 614,93
лева-главница и сумата в размер на 1 135,92 лева-обезщетение за забава за
период от три години назад -от 12.09.2017 г., ведно със законната лихва от
12.09.2017 г. /датата на входиране на заявлението в
РС-София/ до окончателното изплащане на вземането и за присъждане на съдебно
деловодни разноски в производството в размер на 194,60 лева-ДТ, като
неоснователен.
Постановено решение е обжалвано изцяло от ищеца
с доводи за неправилност и необоснованост. В жалбата се твърди, че е неправилен
извода на първоинстанционния съд, че в разглеждания
случай трябва да намерят приложение правилата за периодичните плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Тези
правила са били приложими eдинствено докато е действал
договора за финансов лизинг, когато е бил спазван от ответника. Облигационната
връзка, породила задължението за плащане е възникнала на основание съществуващ,
действащ договор, който е бил прекратен. Излага съображения, че прекратяване на
договора за лизинг има за правна последица прекратяване на изпълнението на
договорните клаузи и на изпълнението на погасителния план и вече няма правно
основание за периодични плащания. Задължението за плащане на лизингови вноски е
поето от сключилия договора ответник, не от застрахователя. Задълженията на
"ЗД Е." АД не възникват по силата на сключения лизингов договор, а по
силата на сключения застрахователен договор с лизингодателя.
Застрахователят не изплаща погасителни вноски, които са периодични плащания, а
застрахователно обезщетение-сбор от дължимите лизингови вноски, без пропуснати
ползи, загуби на доход, санкции, неустойки, глоби, лихви и други загуби. Намира
за неправилен извода на първоинстанционния съд, че
съществува зависимост между падежа на последната лизингова вноска по
прекратения договор за лизинг и датата на подаването от "ЗД Е." АД на
заявление по чл. 410 ГПК. С плащането на застрахователното обезщетение по
силата на закона застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата и възниква
правото на регресен иск, което може да бъде упражнено
в пет годишен срок от деня на изплащане на застрахователното обезщетение. Тъй
като ответникът не е изпълнил задължението си след прекратяване на лизинговия
договор да върне лизинговата вещ-автомобил, задържал го е и след като е
настъпил падежът и на последната лизингова вноска, независимо, че договорът е
бил прекратен, всички вноски до връщането на вещта са дължими и лизингодателят има правото да ги претендира.По изложените
съображения моли да бъде отменено постановеното решение изцяло и да бъде уважен
предявения иск, както и присъдени разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба
ЕТ К.Ц. не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално
легитимирано лице- ищеца по иска "ЗД Е." АД, в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Ищецът "ЗД Е." АД ЕАД е предявил срещу
ЕТ "К.Ц.", представлявано от едноличния собственик Б.П.Ц. с ЕГН: **********
***, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./за
установяване, че ответникът ЕТ "К.Ц." дължи на "ЗД Е." АД
ЕАД сумата от 4 750,85 лева, от които 3
614,93 лева-главница и сумата в размер на 1 135,92 лева-обезщетение за забава
за период от три години -от 12.09.2014 г., ведно със законната лихва от 12.09.2017
г. /датата на входиране на заявлението в РС-София/ до
окончателното изплащане на вземането и за присъждане на съдебно деловодни
разноски в производството.
В постъпилият отговор от ответника ЕТ "К.Ц."
исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира
се възражение за изтекла погасителна давност.
Установява се следната фактическа обстановка от
значение за спора:
Видно от представения договор за лизинг №
003319-001/22.12.2006 г., ведно с погасителен план към него, че е сключен такъв
между „И. Е. Д. Л.“ ЕАД и ЕТ "К.Ц.", в качеството му на лизингополучател. Лизингодателят
"И ЕФ Д. Л.“ ЕАД се задължил да
придобие и достави на лизингополучателя за използване
лек автомобил "Дачия Логан"
за цена от 8736,70 евро, без ДДС. Към договора има погасителен план, неразделна
част от него. МПС е предадено с приемо-предавателен
протокол.
От представената абонаментна застрахователна
полица № 17-000-00135/15.06.2005 г. се установява, че между "ЗД Е."
АД и "И. Е. Д. л." ЕАД е бил налице валидно сключен застрахователен
договор "Лизинг". В "ЗД Е." АД е заведена щета №
17-00236/25.08.2009 г.
От "И Е. Д.л." ЕАД е изпратена покана за
доброволно изпълнение до ответника, в която е посочено, че договорът ще бъде прекратен,
ако в 3-дневен срок не бъде внесена сумата от 1448,86 евро. Сумата не е внесена
в срока и договорът за лизинг е прекратен едностранно от лизингодателя,
считано от 12.03.2011 г.
От представеното платежно нареждане се
установява, че "ЗД Е." АД е заплатило на "И Еф Джи лизинг"
ЕАД сумата от 7114,93 лева по щета №17-00000236.
От представения приемо-предавателен
протокол от 20.04.2012 г. се установява, че ответника Б.П.Ц. е върнал
лизинговия автомобил, а на 06.11.2013 г. автомобила е продаден на Ж.П.Б. за
сумата от 3500, 00 лева без ДДС.
От приложеното ч.гр.д. № 136/2018 г. по описа на
РС-Костинброд се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 118 от 14.02.2018 г., за претендираните
суми.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна
квалификация - чл. 422 от ГПК във вр. чл. 213, ал.
1 от КЗ /отм./
Искът е установителен,
предявен след подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК
срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради
което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид обстоятелството,
че е спазен срока по чл. 415 от ГПК за предявяването му, то искът е допустим.
Няма спор, а и от събраните писмени
доказателства е доказано по категоричен начин, че между ответника по
делото и "И
Е. Д. л." ЕАД е сключен валиден договор
за лизинг № 003319-001/22.12.2006 г., по силата на който на ответника
е предоставена за възмездно ползване лизинговата вещ – л.а. „Дачия Логан”, с рег. № СА8616ВТ,
на стойност 8736.70 евро, без ДДС.
От друга страна, между ищеца в
настоящия процес – "ЗК Е.” АД, като застраховател, и "И Е.Д. л."
ЕАД, като застрахован, е сключена Абонаментна застрахователна
полица № 17-000-0013 от 15.06.2005г., по силата на чл. 2 от която
застрахователят носи риска при неиздължаване на лизингови вноски от страна на лизингополучателя. Според т. III. 1 от договора, застрахователната сума за всеки
валиден договор за финансово обвързан лизинг, включен в покритието по полицата
е равна на общата сума на дължимите разсрочени лизингови вноски "по
главница" с вкл. ДДС. Застрахователната полица е валиден договор,
обвързващ страните по тях и годен да породи правни последици.
В съответствие с разпоредбите на
лизинговия договор, лизингодателят по този договор и
застрахован по застрахователния договор – "И Е. Д. л." ЕАД, е връчил на лизингополучателя –
ответник в настоящия процес, покана за доброволно изпълнение, с даден срок за
изпълнение и с предупреждение, че в противен случай, договорът ще бъде
прекратен едностранно и автомобилът, предмет на договора следва да бъде върнат.
Въпреки отправената покана обаче, лизингови вноски по договора не са платени, а
лизинговият автомобил е предаден на лизингодателя
едва на 20.04.2012 г.
Договорът е прекратен едностранно от
лизингодателя на 12.03.2011 г. Застрахователят е
уведомен за това съобразно клаузите на договора, заведена е щета № ********** и
с ликвидационен акт от 24.06.2013 г. е определена сума за изплащане в размер на 7114,93 лева. Обезщетението е
изплатено на 05.07.2013 г., видно от представеното преводно нареждане.
При това положение, с плащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на
застрахования против причинителя на вредата, до размера на платеното
обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 213 от КЗ и има право да претендира
от лизингополучателя и ответник в настоящия процес,
дължимите и незаплатени лизингови вноски.
Основният спорен въпрос е дали процесното вземане е погасено по давност, каквото
възражение е релевирал ответника в срока за отговор
на исковата молба.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд
е неправилно и незаконосъобразно относно приемането на възражението за изтекла
погасителна давност, което е повлияло на крайния изход на делото по следните
съображения:
Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна давност
е петгодишна. С изтичането й се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Такъв друг срок е например предвиденият в чл. 111, б. „в” ЗЗД, според който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Съдържанието на понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и
неговите основни и задължителни характеристики са изяснени в ТР № 3/18.05.2012
г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е,
че това са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно
приетите разяснения по т. 14 от ППВС №7/77 от 04.10.1978 г. при регресните суброгационни искове
намира приложение общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като
претенцията на суброгиралият се застраховател, няма
характер на периодично плащане. Давностният срок за
ищеца по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) започва да тече от датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащото лице.
В случая застрахователното обезщетение е
изплатено на 05.07.2013 г., а на основание чл.422, ал.1 от ГПК, искът се счита
за предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- от
12.09.2017г., поради което възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Въз основа на изложените съображения
и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 вр., чл.213, ал.1 от КЗ( отм.) е основателен и доказан, относно изплатено обезщетение от въззивника на увреденото лице в размер на 3614,93 лева.
Искът по чл.86 от ЗЗД,
който е акцесорен по своя характер е предявен за
сумата от 1 135,92 лева, представляваща мораторно
обезщетение, дължимо за периода на забавата за времето от 12.09.2014 г до
12.08.2017 г.
По отношение на началния
момент на забавата на длъжника съдът съобрази принципното положение, че регресното право на суброгиралия
се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от закона -чл.213
от КЗ. Регресното право на застрахователя срещу
ответника възниква в момента, в който застрахователят удовлетвори
застрахования. В този момент вземането на застрахователя срещу третото лице-
пряк причинител на увреждането става изискуемо.
Настъпването на изискуемостта обаче все още
не означава, че ответника е изпаднал в забава.
Ответника е трето лица
по отношение на договора за застраховка и като трето лице може и да не знае и
не е длъжен да знае за съществуването на застрахователния договор, нито пък
може да знае, че по този договор е осъществено плащане. Следователно необходима
предпоставка за да е налице забава на ответника е той да бъде поканен да
изпълни задължението си от кредитора - платилият застрахователното обезщетение
застраховател. Следователно ответникът изпада в забава и дължи мораторно обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на мораторната лихва, считано от деня на получаване на
поканата за заплащане - чл.84,ал.2 от ЗЗД. Забавата е обективирана
от получаване на поканата за плащане, тъй като обезщетението се претендира на
основание чл.213,ал.1 от КЗ, а не като задължение от непозволено увреждане.
В конкретния случай не
са представени писмени доказателства от застрахователя -ищец да е отправил
покана до ответника да заплати паричното задължение, произтичащо от договора за
застраховка.
Единствената покана до
ответника е депозираното заявление на 12.09.2017 г., поради което законна лихва
върху главницата следва да се присъди считано от деня на поканата - 12.09.2017
г.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД за
присъждане на мораторно обезщетение за минал период от
време, т.е. за времето от 12.09.2014 г до предявяването на исковата молба -
този иск следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като за този период от
време ответника все още не е в забава.
Следва да се отмени
обжалваното решение в отхвърлителната му част, като
се постанови въззивно решение по съществото на спора,
с което главният иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.213,ал.1
от КЗ /отм./ се уважи и бъде признато за установено, че ответника дължи на
ищеца сума в размер на 3 614,93 лева, представляваща обезщетение за
неплатени дължими лизингови вноски, ведно със законна лихва от 12.09.2017 г. до
окончателно изплащане на вземането.
В останалата отхвърлителна част за мораторно
обезщетение в размер от 1 135,92 лева решението следва да се остави в сила.
В полза на въззивника следва да се присъдят съдебни разноски за двете
инстанции, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, в размер на общо 218, 64 лв. /двеста
и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ за заплатена държавна такса
/съответно 144, 59 лв. за първоинстанционното
производство и 74, 05 лв. за въззивното производство/
съразмерно на уважената част от исковете и 200, 00 лв. /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Воден
от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 315 от
28.12.2018 год. по гр. дело № 355/2018 год. на РС-Костинброд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска
на „З.д.Е." АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Й.Ц. и Р.Б.-изпълнителни директори срещу ЕТ "К.Ц.", ЕИК:, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.П.Ц., ЕГН: **********, за
признаване за установено по отношение на
ответника ЕТ "К.Ц.", че дължи
на ищеца „З.д.Е." АД неизплатено задължение в размер на 3 614,93 лв.
/три хиляди шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки/, ведно
със законна лихва върху сумата от 12.09.2017 г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „З.д.Е."
АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Ц. и Р. Б.-изпълнителни
директори срещу ЕТ "К.Ц.", ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.П.Ц., ЕГН: **********, че ответника ЕТ "К.Ц."
дължи на ищеца „З.д.Е." АД, сума в размер на 3 614,93 лв.
/три хиляди шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва
върху сумата от 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска
на "З.д.Е." АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.Ц. и Р. Б. - изпълнителни директори за признаване за
установено, че ответника ЕТ "К.Ц.", ЕИК:, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.П.Ц., ЕГН: ********** дължи на "З.д.Е."
АД сумата от 1 135, 92 лева /хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 3 614,93 лв., за
периода от 12.09.2016 г. до 12.09.2017 г., която сума е предмет на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 136/2018 г. по описа на РС –
гр. Костинброд.
ОСЪЖДА ЕТ "К.Ц.", ЕИК:, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.П.Ц., ЕГН: ********** да заплати на "З.д.Е." АД, ЕИК:, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Ц. и Р.Б.- изпълнителни
директори разноски в размер на 218, 64 лв. /двеста и
осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ за заплатена държавна такса и
200,00 лв. /двеста/ лева юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.