ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град Горна Оряховица, 29.01.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при секретаря................... и с участието на прокурора ………………………….., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 287 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Определение по чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез процесуален представител : юрисконсулт Ц.П.,***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против П.К.С. с ЕГН **********,***, с предмет : искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Извършена е процедурата по чл. 131 от ГПК. В рамките
на едномесечния срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
П.К.С. с ЕГН **********,***, призован чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от адв. Д.П.Ц. от ВТАК, със служебен адрес: ***, офис 3, назначена за
особен представител на ответника П.К.С., на основание чл.47,ал.6 от ГПК.
Съдът, след като провери
редовността и допустимостта на предявения иск, като разгледа направените
възражения и исканията за събиране на доказателства, и след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, намира, че следва да насрочи делото
за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът следва да състави проект за
доклад по реда на чл.146 от ГПК. Следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства представените от ищеца с
исковата молба документи, които съдът намира за допустими, относими и
необходими. Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 1783/2019г. по описа на
ГОРС. С оглед изясняване обективно, всестранно и пълно на обстоятелствата по
делото, съдът следва да допусне съдебно-икономическа експертиза, със задача
вещото лице да отговори на поставените от ищеца с исковата молба въпроси,
служебно коригирани и допълнени от съда по-долу. Следва да бъде определен
едноседмичен срок за внасяне от ищеца на депозит за изготвяне на СИЕ, която да
бъде извършена от вещото лице Диана Николаева. За насроченото съдебно
заседание следва да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Водим от изложените съображения
и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА гр.
дело № 287/2020г. по описа на ГОРС за 19.03.2021 година в 10.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните по делото, в т. ч. ответникът П.К.С. на
постоянния му и настоящ адрес ***.
ИЗВЪРШВА
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва :
1.
Обстоятелства, от които произтичат правата, претендирани от ищеца :
Твърди
се в исковата молба, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез процесуален представител : юрисконсулт Ц.П., че на 01.04.2019г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., е прехвърлено в
собственост на „АСВ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че договорът за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица, а „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК *********, е правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. Твърди, че длъжникът е
уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително
писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне.
Заявява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „АСВ” АД /понастоящем „АСВ”
ЕАД/, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от
страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „АСВ” ЕАД, уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/3224209 от 03.04.2019г. за станалата продажба, чрез „Български пощи”,
с известие за доставяне, на посочения в договора за кредит постоянен адрес, но
писмото е върнато в цялост. Заявява, че на 24.01.2020г. до длъжника е изпратено
повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3224209 за извършената цесия
чрез куриер, което също е върнато в цялост. Към настоящата искова молба
представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „АСВ” ЕАД, с изх. №
УПЦ-С-ИАМ/3224209/24.01.2020г., което да връчи на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС, на основание
чл. 290 и 291 от ГПК, Решение № 3/16,04.14 г. по т. д. N9 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 год. на И т. о., съгласно които, ако към исковата
молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД, и същото следва да бъде съобразено от
съда като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47,ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Сочи, че уведомлението по реда на чл.99,ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение, но
длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само,
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Счита, че поради
това фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение N9 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС
по гр.дело 788/2013г.} ТК.
Твърди, че на 15.05.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт”
АД /заемодател/ и П.К.С. /заемател/ е сключен
договор за паричен заем с № 3224209, в съответствие с
разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и
предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Сочи,
че с подписването на договора, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1600,00 лв., представляваща главница и чиста стойност
на кредита, а редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя,
се уреждат от договора и условията към него. Заявява, че съгласно клаузите на
договора страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя
на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната
сума е на датата на сключване на договора. Твърди, че предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема, както
и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в договора. Пояснява, че погасителните вноски, които заемателят
се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1919,28 лв. Твърди, че договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 319,28 лв. Сочи, че съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 12.05.2019г.
на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 159,94 лв. всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 16.06.2018г., а падежът на последната
погасителна вноска е 12.05.2019г. Посочва, че с подписването на договора за
заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. Заявява, че на основание сключения договор за паричен заем, в случай
че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като на основание
цитираните в исковата молба разпоредби, на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Твърди, че съгласно чл.4,ал.1 от
договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди, че заемателят
не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, поради което на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 1435,68 лв., като страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 119,64 лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем,
и така погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят, е в общ размер
на 279,58 лв. Заявява, че на основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 16.08.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда, в общ размер от 96,71 лв., който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 760,00 лв., с която са погасени, както следва: неустойка
за неизпълнение - 358,92 лв., договорна лихва - 129,99 лв., главница - 271,09
лв. Посочва, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно - 12.05.2019 г., и той не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че в тази връзка за „АСВ” ЕАД е възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, съдът е уважил претенцията му за сумите : главница
- 1328,91 лв., договорна лихва - 189,29 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение - 1076,76 лв.,
обезщетение за забава в размер на 96,71 лв. и такса
разходи в размер на 45,00 лв., или обща сума в размер на 2736,67 лв.,
като по образуваното ч. гр. д. 1783/2019г. по описа на ГОРС е издадена заповед
за изпълнение. Заявява, че длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който
да признае за установено по отношение на длъжника П.К.С., ЕГН **********, че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумите както следва: -1328,91 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; -189,29 лв., представляващи
договорна лихва за периода от
15.08.2018 г. до 12.05.2019 г. (падеж на последна погасителна
вноска); - 45,00 лв.,
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;
- 1076,76 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 14.09.2018 г. до 12.05.2019 г. (падеж на последна погасителна
вноска); - 96,71 лв.,
представляващи обезщетение
за забава за периода от 16.08.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му
присъди разноските, направени в хода на заповедното производство, както и да му
присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство - заплатена
от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 350.00
лв. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
2.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника :
Ответникът П.К.С. с ЕГН **********,***, призован чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Д.П.Ц. от
ВТАК, със служебен адрес: ***, офис 3, назначена за особен представител на
ответника П.К.С., на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител счита предявените искове за неоснователни.
Предявява възражение, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК,
тъй като не отговаря на законоустановения шрифт, предвиден в чл.10,ал.1 от ЗПК :
шрифт, не по-малък от 12. Твърди, че заемодателят не е изпълнил задълженията си
да предостави на ответника-потребител подробна преддоговорна информация по реда
и посредством формуляра, предвидени в чл.5,ал.1-ал.6 от ЗПК (стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на български
език, по ясен и разбираем начин), като липсват
доказателства между страните да е разменена кореспонденция и ответникът да се е
запознал с предоставената му от ищеца преддоговорна информация. Счита, че в
случая не са изпълнени изискванията и на чл.5,ал.4 от ЗПК и чл.11,ал.2 от ЗПК,
а именно : кредиторът да предостави на потребителя приложимите общи условия
безвъзмездно, на хартиен или друг траен-носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Посочва, че в
чл.16,ал.2 от договора е визирано само, че заемателят е запознат и е съгласен с
тарифа за таксите, намираща се на определена интернет страница. Счита исковете за
неоснователни и, тъй като ищецът не е материално легитимиран да търси
изпълнение по договора за заем, защото цесията не е надлежно съобщена на
ответника, поради което и съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД тя няма действие спрямо
него. Заявява, че връчването на нея като особен представител на приложеното с
исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора
не поражда последици в правната сфера на ответника и не легитимира ищеца като
кредитор. Посочва, че разпоредбата на чл.26,ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице само, ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Сочи, че такава в случая е предвидена в клаузата на чл.10 от
сключения договор, според която кредиторът може по всяко време да прехвърли
правата си по договора на трети лица. Възразява, че уведомлението за цесията не
е връчено на длъжника от упълномощения цесионер. Заявява, че уведомлението за
цесията, съставляваща приложение към исковата молба, в случая е връчено не на
ответника-заемател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на
основание чл.47,ал.6 от ГПК особен представител, чиято представителна власт се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Сочи, че особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото - арг. от чл.29,ал.5 вр. чл.34,ал.3 от ГПК, защото не е страна по
спорното материално правоотношение. Поради това счита, че получаването от
негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с
нов, няма да произведе този ефект (цитира Решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС
по в. гр. д. № 5905/2016 г.). Счита, че връчването на заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК също не може да замести уведомяването на длъжника от цедента
съгласно чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение е издадена
от съда, а не от цедента или негов пълномощник (Решение № 114 от 7.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК), като освен това в заповедното
производство заявителят не е представил препис от уведомлението за извършената
цесия. Счита, че след като не е налице надлежно връчване на уведомлението за
извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.
Оспорва становището на ищеца, че уведомлението следва
да се приеме за връчено, тъй като е изпратено на адреса на ответника, който му
е постоянен и настоящ такъв. Посочва, че на едната обратна разписка само е
посочено, че писмото е непотърсено, а на обратната разписка на куриерска служба
„Лео Експрес” е посочено, че „няма такова лице на адреса”, като същевременно на
същата е написан телефона не на длъжника, визиран в чл.2,т.10 от договора, а на
лицето за контакт, посочено от длъжника в преддоговорната информация. Твърди,
че цесионерът не е направил никакви други опити да намери длъжника, няма
доказателства да се е свързал с него, най-малкото по телефона, което се изисква
от принципа за дължима грижа и добросъвестност, още повече, че разполага с
информация за такъв. Сочи, че съгласно чл.5 от договора, изрично е възложено на
заемодателя да събира вземанията си чрез посещения на посочения адрес на
заемателя, но ищецът нито твърди, а още по-малко пък представя доказателства да
е посещавал адреса, за да събира вземанията си или пък да връчи уведомлението
за цесията. Заявява, че по изложените съображения и доколкото ищецът не
разполага с активна материална легитимация - чл.99, ал.4 от ЗЗД, то предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни само по тази причина.
Възразява, че сумата от 1600 лева не е реално платена
на ответника, като липсват доказателства в тази насока.
Оспорва исковете не само по основание, но и по размер.
Твърди, че задължението за „такса разходи за събиране на просрочени задължения”
не е договорено в подписания между страните договор, а е само твърдение от
страна на ищеца. Сочи, че няма доказателства ищецът да е направил разходи в
размер на 45 лева, за да му бъдат върнати, нито дори на 9 лева, колкото твърди
в исковата молба, че е при просрочие от 30 дни. Твърди, че това е една
допълнително начислена такса извън годишния процент на разходите, срещу която
ответникът не получава никаква услуга, а по този начин годишният процент на
разходите надхвърля максимално разрешения. Счита, че поради това и на основание
на чл.19,ал.5 от ЗПК тези клаузи са недействителни.
Заявява, че съгласно чл.4,ал.1 и ал.2 заемателят дължи
неустойка в размер на 1435,68 лв., ако не представи едно от две изчерпателно
посочени от заемодателя обезпечения. Възразява, че клаузата, обективирана в
чл.4 от договора, е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД - поради заобикаляне
на закона и поради противоречие с добрите нрави. Счита, че с поставянето на
практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита,
длъжникът съзнателно е доведен до това да дължи неустойка, доближаваща размера
на отпуснатия заем. Сочи, че неначисляването на тази неустойка в ГПР заобикаля
предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния
процент на разходите, поради което клаузата, предвиждаща заплащането й, е нищожна
и на основание чл.21,ал.1 от ЗПК. Посочва, че това несъответствие създава и
явна неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, доколкото
предвижда заемателят да заплати още близо 100 % от главницата за неизпълнение
на договорно задължение. Твърди, че такъв размер на неустойката е необоснован,
защото определя паричната стойност на задължения по договора като по-висока от
възнаграждението за ползване на заетата сума, а посочената непропорционалност
на неустойката спрямо размера на заема отново води на извод, че сумата
съставлява част от заемното възнаграждение.
Прави възражение, че договорът за потребителски кредит
е нищожен и поради това, че противоречи на императивните разпоредби на
чл.10,ал.1, чл.11,ал.2 във вр. чл.22 от ЗПК, като с него се нарушават
принципите на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, заради несправедливо облагодетелстване на едната страна за
сметка на другата. Счита, че е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена - заплащането на
възнаградителна лихва следва да се съизмерва, както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщането на заетата
сума, и с обстоятелството дали заемът е обезпечен.
Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Правна
квалификация: Предявени са обективно
съединени искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 във
вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД във
вр. чл.99 от ЗЗД.
Безспорни факти по
делото на този етап от съдебното производство съдът определя следните факти :
- фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1783/2019г.
по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощник – юрисконсулт Албена Благоева, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 2181/30.09.2019г. против длъжника П.К.С.
с ЕГН **********,***, за следните суми: сумата
от 1328,91 лв. (хиляда триста двадесет и осем лева и деветдесет и една
стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № 3224209
от 16.05.2018 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са
прехвърлени с Приложение № 1 от 01.04.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ООД (правоприемник на „Агенция за събиране на вземания”
АД) – понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.09.2019 г., до окончателното изплащане на главницата; - сумата от 189,29 лв. (сто осемдесет и девет лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
15.08.2018 г. до 12.05.2019 г.; - сумата от 45,0 лв. (четиридесет и пет лева),
представляваща такса разходи; - сумата от 1076,76 лв. (хиляда седемдесет и шест лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 14.09.2018 г. до 12.05.2019 г.; -
сумата от 96,71 лв. (деветдесет
и шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.08.2018 г. до 30.09.2019 г. (датата на подаване на заявлението
пред първоинстанционния съд); - сумата от 54,73 лв. (петдесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща направените в
заповедното производство разноски за държавна такса, и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща направените в
заповедното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Спорни между страните съдът определя фактите :
- фактите намирали ли са се ответникът П.К.С. и „Изи Асет Мениджмънт” АД в облигационно
правоотношение, произтичащо от валидно сключен и действителен договор за
паричен заем № 3224209 от 15.05.2018г.; конкретният предмет и съществените
условия на този договор;
- фактите изпълнил ли е кредиторът „Изи Асет
Мениджмънт” АД задълженията си, произтичащи от горепосочения договор, да предостави
реално на ответника – като кредитополучател, договорената парична сума,
съгласно условията, визирани в договора между тях;
- фактите получил ли е ответникът сумата от 1600,00
лв., на основание цитирания по-горе договор, кога и по какъв начин е усвоил
тази сума;
- фактите извършвал ли е ответникът плащания по договор
за паричен заем № 3224209 от 15.05.2018г.; какъв е общият размер на извършените
плащания;
- фактите
налице ли е твърдяното от ищеца основание за начисляване на суми, представляващи такса разходи за събиране на
просрочени задължения, неустойка и лихва за забава; начините за
определяне размерите и дължимостта на тези вземания;
- фактите намират ли се в договорни отношения „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД във връзка с валидно сключен и действителен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и
Приложение 1 от 01.04.2019г.; прехвърлени ли
са в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията срещу П.К.С., произтичащи от договор
за паричен заем № 3224209 от 15.05.2018г. с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности; изпълнили ли са
страните по договора за цесия изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД и
съобщено ли е надлежно на ответника за извършената цесия, съгласно изискванията
на чл.99,ал.4 от ЗЗД;
- фактите дължи ли ответникът заплащане на
претендираните по делото суми на ищеца и размерът на претенциите.
Разпределение
на доказателствената тежест :
С оглед разпоредбата на чл.154,ал.1 от ГПК, всяка от
страните следва да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
Съдът счита, че в случая в тежест на ищеца по делото е
да установи изложените в исковата молба факти, че между ответника П.К.С. и „Изи Асет Мениджмънт” АД съществува
облигационно правоотношение, възникнало на основание валидно сключен и
действителен договор за паричен заем № 3224209 от 15.05.2018г.; конкретният
предмет и съществените условия на този договор. В тежест на ищцовата страна е
да установи и фактите, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е изпълнил
задълженията си, произтичащи от горепосочения договор, като е предоставил
реално на ответника договорения размер на потребителски кредит, съгласно
условията, визирани в договора между тях; получил ли е ответникът сумата от 1600,00
лв. – потребителски кредит, на основание цитирания по-горе договор. Съдът
счита, че в случая в тежест на ищеца е да установи наличие на твърдените от
ищеца основания за начисляване на такса разходи за събиране на просрочени задължения,
договорна неустойка и законна лихва за забава,
начина на определяне на размерите и дълживостта на тези парични вземания.
В тежест на ищцовата страна е да установи и фактите относно наличието на
договорни отношения между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по повод валидно сключен и действителен валидно сключен и
действителен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. и Приложение 1 от 01.04.2019г.;
прехвърлянето в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на вземанията срещу П.К.С., произтичащи от договор
за паричен заем № 3224209 от 15.05.2018г., с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности; изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията,
установени в чл.99 от ЗЗД и надлежно съобщаване на ответника за извършената
цесия, съгласно изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД. В тежест на ищцовата страна
е да докаже в процесния случай и фактите, свързани с основанието, дължимостта и
размера на претендираните суми.
ДОПУСКА като
доказателства по делото представените от ищеца заверени преписи от договор за
паричен заем № 3224209/15.05.2018г., предложение за сключване на договор за
заем, тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД, рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, извлечение от Приложение № 1 от
01.04.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16,11.2010г., пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3224209 от 03.04.2019г., уведомително
писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/3224209 от 24.01.2020г., известие за доставяне и обратна
разписка към него, товарителница № 68744356 с обратна разписка към нея.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 1783/2019г. по описа на ГОРС.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задача : вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото, извърши проверка на
документациите, намиращи се у двете страни, и извърши необходимите справки и
проучвания, да даде заключение и да отговори на следните въпроси :
1. Предоставен ли е потребителски паричен кредит /заем/
на П.К.С. от „Изи Асет Мениджмънт” АД, на основание договор за паричен заем №
3224209/15.05.2018г.; кога е предоставен, по какъв начин и в какъв размер?;
2/ Усвоена ли е сумата, предоставена на П.К.С. от „Изи
Асет Мениджмънт” АД, на основание договор за паричен заем №
3224209/15.05.2018г.; кога, по какъв начин и в какъв размер?;.
3. Какви задължения са възникнали за кредитополучателя
по договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г. – по вид и размер?;
4. Извършвани ли са плащания за погасяване на парични
задължения по договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г.? В какъв размер са
същите и какви парични вземания са погасени с тези плащания ?;
5. Кога са преустановени плащанията, колко и в какъв
размер са неплатените вноски по горепосочения договор до 30.09.2019г. ?
6. Какъв е размерът на неплатената главница по договор
за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., считано до 30.09.2019г. и до момента на
изготвяне на заключението от вещото лице ? ;
7. Какъв е размерът на договорната лихва за периода от
15.08.2018г. до 12.05.2019г.?
8. Какъв е размерът на законната лихва за забава върху
неплатената главница, установена в отговора на въпрос № 6, считано от датата на
забавата до 30.09.2019г. ?;
9. Какъв би бил размерът на годишния процент на
разходите по договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., ако към него се
включат разходите за договорна неустойка в размер от 1435,68 лв.? Надвишава ли
така определеният годишен процент на разходите размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България за съответния период от време, и колко
пъти? .
ОПРЕДЕЛЯ вещо лице за извършване на съдебно-икономическата
експертиза – Диана Николаева от гр. Горна Оряховица, телефон : **********,
срещу възнаграждение в размер на 180,00 лв., платимо от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок, считано от уведомяването му, за
внасяне от ищеца на определения депозит за изготвяне на СИЕ по депозитната
сметка на ГОРС и представяне на платежния документ по делото.
УКАЗВА на
вещото лице, че следва да представи
писменото си заключение най-късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното
заседание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, на основание чл.146,ал.3 от ГПК, да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия в срок до приключване на първото съдебно
заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, на основание
чл.140,ал.3,изр.2 от ГПК !!!
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото препис от
определението за сведение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от писмения
отговор, депозиран от особения представител на ответника.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ по
телефона вещото лице Диана Николаева след внасяне на депозита за извършване на
СИЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………………..