№ 22665
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110164790 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
10.12.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №64790 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I, II и III от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.III
от ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от Д. Д. Г., чрез адв.Д. М. от
САК, срещу ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр..... представлявано от В.
С.- Изп. директор, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.10 от сключен между
страните от разстояние Договор за потребителски кредит №......., предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 297 лв. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв.,
частично от общо 297 лв., представляваща недължимо платена сума по горния договор.
Твърди се, че на 25.03.2021г. между страните бил сключен от разстояние Договор за
потребителски кредит №....., по силата на който ответникът отпуснал в заем на ищеца
сумата от 250 лв. при ГЛП от 41 % и ГПР от 49,65 %. Съгласно чл.10 от проц. договор била
предвидена неустойка в размер на 2,48 лв. плюс 0,330 % от усвоения размер на кредита за
първия ден на забава и 0,330 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който
кредитът не е обезпечен. Сочи се, че в чл.20 от договора било предвидено задължение за
ищеца да предостави поръчител в 3-дневен срок от сключване на същия. Поради
непредставяне на поръчител, отговарящ на поставените в договора условия, на ищеца му
била начислена неустойка в размер на 297 лв. Излага твърдения, че общата сума, която е
следвало да върне по договора е в размер на 605,94 лв. Поддържа нищожност на проц.
клауза за неустойка поради противоречието й с Д.те нрави, респ. – поради заобикаляне на
закона. Твърди, че размера на неустойката е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото
представлявала разход, свързан с договора за кредит. Сочи, че с неустойката е увеличено
възнаграждението на кредитора над максимално установения от закона праг. Поддържа, че
процесната неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Оспорва процесната клауза за неустойка да е индивидуално уговорена.
Моли за уважаване на исковете и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Л. И.,
надлежно упълномощена с права по чл.34, ал.3 от ГПК, с който прави признание на
предявените искове. Признава, че ищецът е заплатил сумата от 20,63 лв. за погасяване на
неустойки, поради което признава частично предявения иск по чл.55, ал.1, предл.I ЗЗД до
сумата от 20,63 лв. Оспорва се ответникът да е дал повод за завеждане на настоящото дело,
поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните
следните обстоятелства:
- на 25.03.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ....., по
силата на който ответникът отпуснал сумата от 250 лв.
- поради непредставяне на поръчител на ищеца му била начислена неустойка в размер
на 297 лв.
- клаузата по чл.10 от Договор за потребителски кредит №....., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 297 лв., е нищожна.
- ищецът е заплатил сумата от 20,63 лв. за неустойка, начислена по чл.10 от Договор за
потребителски кредит №......
Във връзка с дадени съд. указания ищецът намира, че отв. дружество е дало повод за
делото, доколкото не е предложило, нито възстановило платената без основание неустойка.
В първото по делото о.с.з. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция
до размер от 20,63 лв., като частичен иск от 297 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни. Съображенията за това са следните:
Ищецът представя разпечатка на сключен договор за потребителски кредит.
Приложено към ОИМ е преводно нареждане от 02.05.2025г., с което е заплатена по
банков път в полза на ищеца сума от общо 24,74 лв.
2
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се
приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от
заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на
договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на
искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора. С
оглед на това искът за прогласяване нищожността на чл.10 от сключения договор досежно
заплащането на неустойка за непредставяне на дог. обезпечение в срок е основателен.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55,
ал.1, предл.I от ЗЗД включва получаване на нещо въз основа на нищожен акт. Съгласно
чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при
индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. По делото не е налице спор между страните за сключените
правоотношения.
Разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след съдебното сезиране. Приема се, че съгласно горната законова разпоредба
съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спорното право и са настъпили след
предявяване на иска, като доброволното погасяване на дълга. Съдебното решение следва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е към момента на
приключване на устните състезания. От представените писмени доказателства е видно, че на
02.05.2025г., в хода на съдебното производство, е погасено проц. задължение по частичния
осъдителен иск от 5 лв., доколкото размерът му е увеличен в о.с.з. от 27.11.2025г., ведно със
законната лихва върху него от 0,98 лв., изчислена с онлайн калкулатор. С оглед на горното
следва да се достигне до извод за неоснователност на предявената частична осъдителна
искова претенция.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение
или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези
случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или
искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде
3
прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила
извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от
предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда
/нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ
или оттегляне на иска/.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на следните суми: сума от 100 лв.-държ. такса и претендира две адв.
възнаграждения по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от по 480 лв., с ДДС. При оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от
основанията по чл.78 от ГПК. В случая не се представят доказателства да е отправена
покана до отв. да възстанови неправомерно полученото. Не се установява и ответникът да е
претендирал изпълнение от ищеца преди съдебното сезиране. Ответникът призната исковите
претенции. От справка в ЕИСС се установява, че ищецът е завел към момента 20 бр. дела по
искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори,
чрез един и същ проц. представител. Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде
източник на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за
присъждане на разноски на ищеца в тази насока. В случая с оглед броя дела, образувани от
ищеца и горепосочените обстоятелства следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с
проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца. С оглед на гореизложеното разноските по делото
следва да останат така, както са извършени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ......., ЕИК:....., със седалище
и адрес на управление: гр..... представлявано от В. С.- Изп. директор, по иск на Д. Д. Г.,
ЕГН:**********, разпоредбата на чл.10 от сключен между страните Договор за
потребителски кредит №......., предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне в
срок на обезпечение, поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Г., ЕГН:**********, срещу ......., ЕИК:....., със
седалище и адрес на управление: гр..... представлявано от В. С.- Изп. директор, осъдителен
иск за сумата от 20,63 /двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ лв., като частичен иск в
пълен размер на 297 лв., представляваща недължимо недължимо платена неустойка за
непредоставяне в срок на договорно обезпечение по Договор за потребителски кредит
№......., като неоснователен поради извършено плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5