Решение по дело №1842/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1328
Дата: 15 юли 2015 г. (в сила от 29 октомври 2015 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20155300501842
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    1328

    

                        15.07.2015г.,гр.Пловдив

 

                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                           Председател: Виолета Шипоклиева

                                  Членове: Фаня Рабчева

                                                  Ели Анастасова

 

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1842/ 2015г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производство по чл.463, ал.1 и сл.ГПК.

                Постъпила е жалба вх.№ 19686/ 02.07.2015г. от Н.В.К.,*** против Разпределение от 27.04.2015г. по изп.д.№ 20148190400559 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№ 819, район на действие ПОС. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на постановеното разпределение по отношение на направените разноски от жалбоподателката като присъединен взискател поради невключването им в привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като същите бъдат включени в привилегированите вземания по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД.

                 Постъпило е възражение от „Българо-американска кредитна банка” АД / „БАКБ” АД/, с което по подробно изложени аргументи оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение, като се потвърди извършеното разпределение, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

                  Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Л.Мурджанова, чрез които се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата.

                  Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                  Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.462,ал.2 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                   Изпълнителното производство е инициирано от „БАКБ” АД – гр.София за събиране на вземания по издаден по ч.гр.д.№ 2032/ 2014г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен лист от 12.02.2014 г.

                   Жалбоподателката се явява в качеството на присъединен взискател по издаден изпълнителен лист от 21.05.2014г. по ч.гр.д.№ 7135/ на ПРС за вземания, вкл. за събиране на вземания за разноски по изп.дело, в т.ч. такса по т.5 и 11 ТТЗЧСИ – 84 лв с ДДС и адв.хонорар 830 лева, с които същата участва в обжалваното разпределение.

                     С жалбата се изразява оплакването, че посочените разноски се явяват невключени в привилегированите вземания съобразно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, въз основа на което се мотивира искането за отмяна на разпределението в тази му част за включването му в първи ред по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

                    В съдебната практика третирането на въпроса за разноските на присъединения взискател във връзка с привилегиите по чл.136, ал.1 ЗЗД е създало противоречиви становища. С оглед на това  и за уеднаквяване практиката в тази насока е постановено към настоящия момент Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 2/ 2013г. , ОСГТК, с т.6 на което касационният съд постановява: „ Не се ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД, когато са направени от тях. „  Следователно със задължителната тълкувателна практика се дава отговор на формулираното оплакване в жалбата на присъединения взискател, което налага извод за неговата неоснователност. Така именно разноските на присъединения взискател не следва да се включват в привилегированите вземания по чл.136, а.1 т.1 ЗЗД, поради което  обжалваният акт  на съдебния изпълнител не се явява незаконосъобразен и не следва да се отмени в атакуваната му част. Поради неоснователност на депозираната жалба същата следва да се остави без уважение.

                 С оглед изхода от правния спор пред съдебната инстанция на ответника по жалбата следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение по арг. от чл.11 от Наредба №1/ 2004г на ВАдвС в размер на 200 лева.

                 Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                    Р     Е    Ш    И  :

 

                  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх.№ 19686/ 02.07.2015г. от Н.В.К.,*** против Разпределение от 27.04.2015г. по изп.д.№ 20148190400559 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№ 819, район на действие ПОС в частта, в която разноските на жалбоподателката като присъединен взискател не са включени в привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като неоснователна.

                    ОСЪЖДА Н.В.К.,*** да заплати на

„Българо-американска кредитна банка” АД / „БАКБ” АД/- гр.София, ЕИК: *********, представлявана от и.п.директори И. П. Г. и В. С. С. сумата 200 лева / двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

                      Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд – Пловдив.

 

              Председател:                        Членове: