№ 1144
гр. Перник, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720106005 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД с твърдението, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане
и пречистване на питейна вода на адрес: ********* с потребител ответника – К. Д. И..
Твърди още, че размерът на непогасените задължения е на стойност: 500,58 лева -
главница за периода от 05.08.2019 – 29.11.2021 г. и 67,58 лева - лихва за забава,
начислена за периода 11.10.2019 – 01.04.2022 г. като за посочения период са издадени
27 бр. фактури.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочените сумите.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок чрез назначения му особен представител.
Намира предявените искове за допустими, но неоснователни, тъй като по делото не се
установява качеството потребител на ответника – същият не е собственик или вещен
ползвател.
Прави възражение за погасяване на част от исковата претенция по давност.
В съдебно заседание страните се представляват, като поддържат вече
изложеното. Ответникът признава доставката и размера на задълженията за главница и
обезщетение за забава в исковия период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
1
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че
вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
2
този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава –
30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
От представената и приета като писмено доказателство декларация по чл. 14
ЗМДТ се установява, че на 28.02.2002 г. ответникът е декларирал за целите на
данъчното облагане право си на собственост върху ½ от процесния имот, а като
придобивно основание е посочил покупка съгласно НА от 26.02.2002 г. Декларацията
по чл. 14 ЗМДТ има характер на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен
документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно
правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред
подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство
има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че ответникът е собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса.
Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените
искове, но до размер от ½ от общото задължение. Това е така, защото в декларацията е
посочено, че съсобственик с ½ е трето за спора лице – Г. О . Б., но доколкото не е
проявена процесуална активност от ищеца за установяване на нейното качество и
евентуално приложение на чл. 32, ал. 2 СК, съдът е длъжен да приеме недоказаният
факт за неосъществил се. Следва да се посочи и че в исковата молба не са излагани
твърдения, че жилището е СИО и е налице задължение за задоволяване нуждите на
семейството, поради което това обстоятелство не подлежи на изследване.
Доставката, размерът на задълженията за главница и обезщетение за забава в
процесния период е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с доклада по
делото.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване
на исковото притезание по давност. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата
разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. При липса на легална дефиниция,
върховните съдии разясняват, че „периодично” е това плащане, което не е еднократно,
не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, неговото
задължение е за повтарящо се изпълнение, като тези множество престации се
обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по
отношение на лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането – 05.12.2022 г. – датата на
депозиране на исковата молба.
С оглед на приложимото право и моментът на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва, с падеж
3
преди 05.12.2019 г. са погасени по давност. Това е така, защото тук посочената
разпоредба определя изискуемостта на всяко месечно вземане - деня, следващ
изтичането на тридесет дена след издаване на фактура. В този период задължението е
изпълняемо - длъжникът може да изпълни, но не е длъжен да го стори (арг. чл. 70, ал.
1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок е относим към изискуемостта и изпадането в
забава на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за забава.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница са погасени по давност за сумите дължими за
отчетните месеци до 07.10.2019 г. включително, тъй като фактурата е издадена на
10.10.2019 г., респективно изискуемостта настъпва на 10.11.2019 г. За следващия
период е издадена първа фактура на 11.11.2019 г., като задължението е станало
изискуемо на 11.12.2019 г., а исковата молба е депозирана на 05.12.2022 г.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок, като на основание чл.
119 ЗЗД същото е погасено по давност с изключение на лихвата върху непогасената по
давност главница.
При тези правни изводи, предявените искове се явяват частично основателни и
следва да бъдат уважени в тази им част, а отхвърлени в останалата. Не се покриват от
тригодишна погасителна давност периодите на доставка след 07.10.2019 г., поради
което задължението за главница, за което ответникът отговаря съгласно квотата му в
собствеността и непогасено по давност е в размер на 237,48 лева.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за изпадането на
ответника в забава, неговата пасивна материална легитимация, като непогасеното по
давност задължение за забавата е в размер на 31,02 лева, до който подлежи на
уважаване, а за разликата този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 650,00 лева, като съобразно изхода по спора следва да му бъдат
присъдени 307,18 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД К. Д. И., ЕГН **********, *********
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сума в
размер на 237,48 лева – главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване
на питейна вода на адрес: ********* за периода от 08.10.2019 г. до 29.11.2021 г., ведно
със законна лихва от депозиране на исковата молба (05.12.2022 г.) до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на
31,02 лева - лихва за забава, начислена за периода от 12.12.2019 г. до 01.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. Д. И.
4
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД главница за ВиК
услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: ********* за
разликата над 237,48 лева до пълния предявен размер от 500,58 лева и периода от
05.08.2019 до 07.10.2019 г., както и този с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 31,02 лева до пълния предявен размер от 67,58 лева и периода от
11.10.2019 г. до 11.12.2019 г. като недоказани и погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Д. И. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , сума в размер на 307,18 лева
разноски пред Районен съд Перник в настоящото производство съразмерно уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5