РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито
съдебно заседание проведено на пeти
април през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 16493 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С
решение № 261920 от 31.10.2019 г постановено по гр.д.№ 80334/17г. на Софийски
районен съд, II
ГО, 163-ти състав, предявените от ищеца „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******срещу ответниците С.Ф.А., Т.Ф.Н., С.Н.Н.,
Н.Н.Н., кумулативно обективно и субективно съединение
искове по чл. 79 3ЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 5 ЗН и чл. 86 от ЗЗД са били уважени
изцяло. Съдът е осъдил всеки един от
ответниците: С.Ф.А.,
ЕГН:
********** и Т.Ф.Н. с ЕГН: ********** да
заплатят на ищеца по 1/3 част от претендираната обща стойност в размер на 519,55 лв. за
доставка на топлинна енергия за целия имот, находящ
се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „*******с аб.
№ 135927, а именно сумата от по 173,18 лева - общо, от които: по 132,19 лв.,
представляващи стойността на незаплатената топлинна енергия за имота за периода
от 01.05.2014г. – 30.04.2015г. и изравнителната сметка отразена във фактура №
**********/30.09.2014г. и по 28.97лева законна лихва за забава върху главницата
за периода от 31.10.2014г. до 30.10.2017г., както и по 9,74 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение и 2,28лв. лихва за
забава за периода от 30.06.2015г. до 30.10.2017г., ведно със законна лихва
върху главниците от датата на предявяване на иска – 13.11.2017г. до
окончателното им изплащане. Осъдени са и ответниците: С.Н.Н., ЕГН: **********
и Н.Н.Н.с ЕГН: ********** всеки един от тях да заплати на ищеца по 1/6
част от претендираната обща стойност в размер на 519,55 лв. за
доставка на топлинна енергия за целия имот, находящ
се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „*******с аб.
№ 135927, а именно: сумата по 86,59 лева
- общо, от които: всеки по 66,09 лв., представляващи стойността на
незаплатената топлинна енергия за имота за периода от 01.05.2014г. –
30.04.2015г. и изравнителната сметка отразена във фактура №
**********/30.09.2014г. и по 14.48лева законна лихва за забава върху главницата
за периода от 31.10.2014г. до 30.10.2017г., както и по 4,87 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение и 1,14лв. лихва за
забава за периода от 30.06.2015г. до 30.10.2017г., ведно със законна лихва
върху главниците от датата на предявяване на иска – 13.11.2017г. до
окончателното им изплащане, както и по 533 лв. разноски пред пръвоинсканционния
съд на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК. да заплатят на ищеца по 1/3 част от претендираната обща
стойност в размер на 519,55 лв. за доставка на топлинна енергия за целия имот,
а именно сумата от по 173,18 лева, от които: всеки по 132,19 лв.,
представляващи стойността на незаплатената топлинна енергия за имот находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „*******с
аб. № 135927 за периода от 01.05.2014г. –
30.04.2015г. и изравнителната сметка отразена във фактура №
**********/30.09.2014г. и по 28.97лева законна лихва за забава върху главницата
за периода от 31.10.2014г. до 30.10.2017г., както и по 9,74 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение и 2,28лв. лихва за
забава за периода от 30.06.2015г. до 30.10.2017г., ведно със законна лихва
върху главниците от датата на предявяване на иска – 13.11.2017г. до
окончателното им изплащане, както и по 533 лв. разноски пред пръвоинсканционния
съд на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК.
С
решението съдът се е произнесъл и по разноските, като на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, е осъдил С.Ф.А., ЕГН: ********** и Т.Ф.Н., ЕГН:
********* да заплатят на "Т.С." ЕАД, ЕИК: *******, сумата от по 533,34
лева, а ответниците: С.Н.Н., ЕГН: **********, Н.Н.Н., ЕГН:
********** да заплатят на "Т.С." ЕАД, ЕИК: *******сумата от по 266,67
лева.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Т.С."
ЕООД.
Срещу
така постановеното решение в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от само
от ответницата С.Ф.А. депозирана от назначения й в хода на първоинстанционното
производство особен представител адв. А.. В жалбата
се развиват подробни доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Твърди се, че неправилно съдът е приел за безспорно, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия, тъй като това
обстоятелство е оспорено с отговора. Оспорват се изводите на съда, че ответниците са наследници на Ф.Н.Б., който е носител на
открита партида за процесния имот при ищеца. Подържа
се, че изготвените по делото две експертизи неправилно са кредитирани от съда,
като обективно изготвени, тъй като са
работи по представени от документи от дружеството ищец и дружеството извършвало
дялово разпределение, които обаче не са приложени по делото. Сочи се, че съдът не е обсъдил направеното оспорване на
представените с исковата молба извлечения от сметки. Твърди се, че исковете за
лихва също не са доказани, тъй като представените по делото тринадесет броя
констативни протоколи не удостоверяват публикуването на интернет страницата на
дружеството на данни за дължими суми за топлинна енергия, включително и датата
на която те са станали видими за потребителя. По изложените съображение се иска
първоинстанционото решение да бъде отменено като бъде
постановено нова, с което исковата претенция спрямо въззвницата бъде
отхвърлена.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор срещу
жалбата на ищеца от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. Третото
лице "Т.С." ЕООД, също не взема
становище по въззивната жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по
делото, въззивният съд приема за установено следното
от фактическа и правна страна :
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Софийски
районен съд, 163-ти състав е бил сезиран с предявени кумулативно обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Решението
в частта, с която исковете на „Т.С.“ ЕАД са уважени по отношение на останалите
трима ответници не е обжалвано и е влязло в
сила.
Правилно
първостепенният съд е разпределил доказателствената
тежест доклада. За уважаването на
предявения по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Спорен
предвид наведените в тази връзка изрични възражения и подлежащ на разглеждане в
случая е въпросът, дали ответницата С.А. е потребител на топлинна енергия и
дали дължи сума за доставена топлинна енергия. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, пар.1, т.42 и пар.1, т.2а от ДР
на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титуляр на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление на домакинството си. Съгласно пар.1, т.2а от ЗР на ЗЕ и измененията на чл.153, ал.1 от ЗЕ
в сила от 17.07.2012г. собственикът или титулярът на
вещно право на ползване е клиент на топлинна енергия Съгласно чл.153, ал.1 от
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване, присъединени към
абонатната станция са длъжни да заплащат цена на топлинната енергия. В
цитираните две законови норми ясно се сочи, че собственикът или титуляр на
ограничено вещно право на ползване на топлоснабден
имот дължи заплащане на топлинна енергия.
Според
въззвния съд неправилно първоинстанционният
съд е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото ответницата С.А.
е собственик на 1/3 идеална част от процесния
апартамент 32, находящ се в гр. София, ж.к. „*******и
се явяват потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството
на битови клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова - ДВ, бр. 54 от
2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ Такъв извод не може да се направи от
наличната по делото доказателствена съвкупност.
По
делото са представени 3бр. искови молби, първата от ответницата С.А. срещу В.С.,
втората от В.и П.С.срещу Т.В.и третата от Н.Н. срещу С.А.
и Т.Н.. Всички тези копия от искови молби представлят
частни документи и се ползват от формална доказателствена
сила досежно факта, че изхождат от лицата които са ги
подписали. Частните документи нямат материална
доказателствена сила. Законът не предвижда
изявленията, които са материализирани в частен документи да имат задължително
обвързващо за съда действие. Представено е и решение от 15.05.2007г.
постановено по в.г.д. № 2328/2006г. на Софийски градски съд, влязло в сила на
04.11.2008г., с което е отменен нотариален акт № 65 от 18.03.2003г. по н.д. №
56/2003година. С цитирания нотариален акт, също приложен по делото, лицето В.Г.С.се
е легитимирал като собственик на процесния имот и
като такъв е подал заявление с вх. № 464 от 17.02.2004г. за откриване на
партида за процесния имот. Видно от решението от
15.05.2007г., влязло в сила на 04.11.2008г. на СГС, чиито диспозитив
се ползва със сила на присъдено нещо, титула
на собственост, с който В.С.се е легитимирал е отменен, тъй като праводателката му Т.В., вписаната в НА за покупко-продажба,
като продавач не е била собственик на имота. От тези доказателства може единствено
да бъде направен извод единствено, че представения по НА № 65 от 18.03.2003г.
не е годен титул за собственост, и лицето В.Г.С.не собственик на процесния имот.
В
същото време по делото липсват доказателства, които водят до извод, че същите
са собственици на имота. По делото е изготвена справка от НБД „Население“ по
отношение на Н.Ф.Н.(прочинал), от която се установява
освен, че С.Н. и Н.Н. са негови наследници, а и че
негов праводател е Ф.Н.Б., починал на
28.02.1998година. В удостоверението като негова сестра е посочена С.Ф.А., а
като негов брат Т. Ф.Н.. Предвид това може да се заключи, че ответниците са наследници на Ф.Б.. Липсват обаче документи, които да установяват, че именно Ф.Б. е бил собственик
на процесният имот, както и че ответниците
като негови правоприемници са придобили правото на собственост при претендираните от ищеца квоти. Действително в приложеното
по делото заявление от 2004г. като предишен потребител е посочен Ф.Н.Б., но
доколкото същото изхожда от трето за настоящото производство лице не се явява
признание на неизгоден за страната факт.
Както
беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Настоящият състав счита, че ищцовото дружество не е ангажирало достатъчно косвени
доказателства (при липсата на представен титул за собственост), които да водят
до извода, че ответницата С.Ф.А. е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на процесния имот. Ответницата не фигурира в
представения списък на етажни собственици, а изписването на имената на Ф.Н.Б.
за аб. № 135927, за кого само се твърди да е праводател на ответниците без
обаче в тази връзка да е приложено удостоверение за наследници, не са
представени и други документи, от които да бъде установен правно релевантния
факт.
По
изложените съображения решението на СРС в обжалваната част следва да се отмени,
като претенцията на ищеца „Т.С.“ ЕАД
следва да бъде отхвърлена изцяло.
Пред въззивната инстанция не се
претендират разноски, следователно такива не следва да
бъдат присъждани.
На
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под
5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 2621920 от 31.10.2019г. на СРС, 163 състав, постановено по гр.д. №
80334/17г. в частта, с която С.Ф.А.,
ЕГН: ********** е осъдена да
заплатят на ищеца „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******1/3 част от претендираната обща стойност в размер на 519,55 лв. за
доставка на топлинна енергия за целия имот, находящ
се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „*******с аб.
№ 135927, а именно сумата от 173,18 лева - общо, от които: по 132,19 лв.,
представляващи стойността на незаплатената топлинна енергия за имота за периода
от 01.05.2014г. – 30.04.2015г. и изравнителната сметка отразена във фактура №
**********/30.09.2014г. и сумата от 28.97 лева законна лихва за забава върху
главницата за периода от 31.10.2014г. до 30.10.2017г., както и по 9,74 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение и 2,28лв. лихва за
забава за периода от 30.06.2015г. до 30.10.2017г., ведно със законна лихва
върху главниците от датата на предявяване на иска – 13.11.2017г. до окончателното
им изплащане, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление *** срещу С.Ф.А., ЕГН: ********** с адрес ***, общ „Красна поляна“,
ж.к. „********, искове с правно основание 79 3ЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 5 ЗН и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати
1/3 част от претендираната обща стойност в размер на 519,55 лв. за
доставка на топлинна енергия за целия имот, находящ
се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „*******с аб.
№ 135927, а именно сумата от 173,18 лева - общо, от които: по 132,19 лв.,
представляващи стойността на незаплатената топлинна енергия за имота за периода
от 01.05.2014г. – 30.04.2015г. и изравнителната сметка отразена във фактура №
**********/30.09.2014г. и сумата от 28.97 лева законна лихва за забава върху
главницата за периода от 31.10.2014г. до 30.10.2017г., както и по 9,74 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение и 2,28лв. лихва за
забава за периода от 30.06.2015г. до 30.10.2017г., ведно със законна лихва
върху главниците от датата на предявяване на иска – 13.11.2017г. до
окончателното им изплащане.
Решението
е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените искове срещу Т.Ф.Н., С.Н.Н. и Н.Н.Н.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач „Т. С.“ ЕООД .
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.