№ 300
гр. Провадия, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20253130100238 по описа за 2025 година
Предявен е от С. И. И., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул. ****** № 3 срещу
„ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник на „ОББ“ АД/, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, ул. Бизнес парк София № 1,
сграда 15, вх. А, ет. 4 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 2025110400115 по
описа на ЧСИ рег. № 711 Д.П.Я. с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в
изпълнителен лист от 21.12.2010г. издаден по ч.гр.д. № 1244/2010г. по описа на ПРС, а
именно за сумите: 2062,81лева – неиздължена главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 10.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда- 16.11.2010г. до окончателното погасяване,
510,92лева – договорна лихва за периода 20.02.2009г. до 15.11.2010г., 27,65 лева –
наказателна лихва върху главницата за периода 20.02.2009г. – 15.11.2010г. и 313,68 лева –
присъдени съдебно- деловодни разноски, поради изтекла погасителна давност след влизане
в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 25.02.2025г. получил
съобщение, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20257110400115 от ЧСИ
Д.П.Я. по молба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и че е наложена възбрана върху собствения му
имот.
Оспорва да е бил в облигационни отношения с „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и да има
финансови задължения към този взискател. След запознаване с изп. дело установил, че по
заявление на „ОББ“ АД срещу него е било образувано ч.гр.д. № 1244/2010г. по описа на ПРС
и е издадена заповед за изпълнение от дата 21.12.2010г., с която е било разпоредено да
заплати на заявителя следните суми: 2062,81 лева- неиздължена главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 10/04/2008г., 510,92лева– договорна лихва върху
1
неизплатената главница за периода от 20.02.2010г. до 15.02.2010г., 27,65 лева наказателна
лихва за периода 20.02.2009г.- 15.11.2010г. и 313,68лева разноски по делото. На 21.12.2010г.
бил издаден изпълнителен лист в полза на заявителя „ОББ" АД за процесните вземания. Въз
основа на издадения изпълнителен лист по молба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД ЕИК
********* било образувано ИД 20257110400115 по описа на ЧСИ Д.П.Я..
Счита се, че не дължи изпълнение на задълженията по изпълнителния лист, поради
това, че е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност, доколкото
не били извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване или спиране на
погасителната давност на вземането на „ОББ" АД.
Счита, че погасителната давност е започнала да тече на 21.12.2010г., когато е влязла в
сила на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1244/2010г. по описа на ПРС и на
21.12.2015г. е изтекла, поради бездействието на кредитора да упражни правото си в
определен период от време. Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД за погасени счита и
акцесорните вземания.
После твърди, че не е уведомяван, че между „ОББ" АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е
сключван договор за прехвърляне на вземания, докато не получил ПДИ на 25.02.2025г.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва давностният срок за събиране на вземането по
принудителен ред да е изтекъл и излага правни аргументи за това.
Сочи, че е придобил процесното вземане с договор за цесия от 31.01.2018г. сключен с
„ОББ“ АД. Уведомяването за цесията счита, че е относимо само, ако длъжникът
противопоставя възражения за извършени плащания към стария кредитор, предшестващи по
време моментът на узнаване за цесията, какъвто случаят не е.
Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, потвърждава, че е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1244/2010г. по описа на ПРС, въз основа на който е
и образувано изпълнително производство под № 20117110400069 по описа на ЧСИ Д.З.П.Я..
По него сочи да са били извършвани действия прекъсващи давностния срок. Новото
изпълнително дело № 20257110400115 по описа на ЧСИ Д.З.П.Я. рег.№ 711 при КЧСИ
твърди да е било образувано преди да изтече давностният срок, като още с молбата били
поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят
вземането му, за които са заплатени и съответните такси.
До предявяване на настоящия иск сочи да са предприемани регулярни действия по
образуваното производство. Позовава се на разрешенията, дадени с ТР № 3/28.03.2022г. по
т.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС
относно спиране протичането на давностния срок по изп. дела образувани преди
26.06.2015г., както и на съдебна практика, според която подаваните от него редовни молби в
изпълнителното производство са валидно прекъсвана давността. Сочи и че съгласно пар.13
от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) за периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. давностният срок спрямо вземанията е спрял да тече.
Искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Искът е допустим. Налице са надлежни твърдения за факти настъпили след
стабилизиране на заповедта за изпълнение, а именно бездействие на кредитора и изтичане
на давностен срок за принудително събиране на вземането.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът
следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност,
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „ОББ“ АД подадено на 16.11.2010г. за издаване заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ищеца, е било образувано ч.гр.д. № 1244/2010г. по описа
на ПРС. Заявлението е уважено и е била издадена заповед за незабавно изпълнение с №
955/21.12.2010г. и изпълнителен лист за сумите: 2062,81лева – неиздължена главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от 10.04.2008г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 16.11.2010г. до
окончателното погасяване, 510,92лева – договорна лихва за периода 20.02.2009г. до
15.11.2010г., 27,65 лева – наказателна лихва върху главницата за периода 20.02.2009г. –
15.11.2010г. и 313,68 лева – присъдени съдебно- деловодни разноски.
На 19.01.2011г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на „ОББ“ АД, ЧСИ
рег. № 711 е образувал изп. дело № 69/2011г. С молбата е възложено на ЧСИ извършване на
цялостно проучване имотното състояние на длъжника и налагане на обезпечителни мерки-
запори и възбрана.
На 19.01.2011г. ЧСИ е разпоредил изпращане на уведомление до НАП за образуване
на изп. дело и изискване на информация относно наличие на движимо и недвижимо
имущество, в т.ч. ППС, трудови договори.
На 20.01.2011г. са изпратени искания за справки до НАП, Община- ******, СВп, КАТ.
В отговор е постъпила информация, че длъжникът няма публични задължения; няма трудови
правоотношения; няма ППС; декларирал е имот в с. ****** без документ за собственост.
Заповедта за изпълнение и ПДИ са били връчени лично на ищеца на 21.02.2011г.
С молба от 08.03.2013г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи
собствени на длъжника. На същата дата ЧСИ е насрочил опис за 25.04.2013г., за който
длъжникът е уведомен на 29.03.2013г. Поради неосигуряване на достъп и неявяване на
страните, с протокол от 25.04.2013г. описът и оценката са били отложени.
С молба от 25.03.2013г. взискателят е поискал извършване на справка за трудови
договори и запор върху трудово възнаграждение, в т.ч. опис на движими вещи. Получена е
информация, че длъжникът няма трудов договор и данни за осигурител.
С молба от 25.02.2015г. взискателят е поискал извършване на справка за трудови
договори и запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки, в т.ч. опис на движими
вещи. Получена е информация, че длъжникът няма трудов договор и данни за осигурител.
С постановление от 12.09.2015г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за
29.10.2015г. Поради неявяване на страните, с протокол от 29.10.2015г. описът и оценката са
3
били отложени.
С молба от 12.01.2017г. взискателят е поискал извършване на справка за трудови
договори и банкови сметки, и запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки, в т.ч.
опис на движими вещи. Получена е информация, че длъжникът няма трудов договор и
данни за осигурител.
С постановления от 02.02.2017г., ЧСИ е наложил запор върху вземания по всички
банкови сметки на длъжника в банка ДСК АД и ОББ АД, както и е насрочил опис на
движими вещи за 27.03.2017г. Поради неявяване на страните, с протокол от 27.03.2017г.
описът и оценката са били отложени. Запорното съобщение до ОББ АД е върнато предвид
липса на открита банкова сметка.
На 06.12.2018г. ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба за конституирането му
като взискател по изп. дело на основание договор за цесия от 31.01.2018г. сключен с
първоначалния взискател ОББ АД. Към молбата е представил договора за цесия и
уведомление за цесията до длъжника, съобщението.
С постановление от 24.01.2019г. ЧСИ е конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД като
взискател и е изпратил на длъжника съобщение за това. С протокол от 31.01.2019г.
деловодител при ЧСИ е удостоверил, че е получил обаждане от кмета на с. ****** по повод
изпратеното съобщение, в който кметът е уведомил, че в разговор с длъжника, той му е
казал, че не знае за какво става въпрос и ще посети кантората на ЧСИ. Съобщението е било
връчено на длъжника в периода 25.01 /датата на получаване в с. ******/ -01.02.2019г. /датата
на връщане от с. ******/, доколкото удостоверената в печата дата на получаване не се чете.
С постановление от 21.06.2021г., ЧСИ е прекратил изп. дело на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, като е разпоредил служебно вдигане на наложените запори.
С молба от 23.01.2025г. взискателят е поискал връщане оригинала на изп. лист.
След връщане на изп. лист, на 31.01.2025г. взискателят е подал молба и ЧСИ рег. №
711 е образувал изп. дело № 115/2025г. С молбата е възложено на ЧСИ извършване на
конкретни действия- справки за проучване наличие на банкови сметки, трудови
договори/доходи от пенсия, налагане на запори по вземанията по банкови сметки на
длъжника. Изготвените справки не са установили наличие на банкови сметки. Постъпила е
информация, че длъжникът няма публични задължения. Справката е установила наличие на
недвижим имот и получавана пенсия за инвалидност.
На 10.02.2025г., е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане запор върху
получаваната пенсия от длъжника. В отговор, ЧСИ е уведомен, че удръжки не може да се
правят, тъй като пенсията е в размер под този на МРЗ за страната.
На 25.02.2025г. на длъжника са връчени ПДИ и уведомление за цесията, въз основа на
която вземането по изп. лист е придобито от взискателя.
С постановление от 13.02.2025г. на ЧСИ е наложена възбрана върху имот на
длъжника, вписана в СВп на 03.04.2025г.
С постановление на ЧСИ от 22.04.2025г. изп.д. е било спряно на основание чл. 432, т.
1 ГПК.
Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност /така
решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата молба, за
събиране на спорното вземане е висящо изп. дело № 115/2025г. по описа на ЧСИ рег. № 711 с
район на действие ВОС, взискател по което е именно ответникът. Следователно, ответникът
притежава надлежна пасивна процесуална, a и материална легитимация.
Спорният въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането,
вкл. в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на
4
взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване. Възраженията на ищеца за липсващо
уведомяване за цесията са изначално неоснователни, доколкото коментираните горе
доказателства по изп. дела сочат на обратното.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на
заповедта. Видно от материалите по изп. дело № 69/2011г. на ЧСИ рег. № 711 е, че ПДИ,
ведно със заповедта са изпълнение са връчени лично на длъжника на 21.02.2011г. С изтичане
на двуседмичния срок за възражение по чл. 414 ГПК, съобразно действалата тогава редакция
на чл. 414, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 59/2007г./, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в
законна сила на 08.03.2011г. От този момент е започнала да тече давност за събиране на
вземането и в рамките на търсената защита следва да се съобразяват само факти настъпили
след 08.03.2011г.
Приложимият давностен срок е този на общата погасителна давност- чл. 117, ал. 2
ЗЗД, т.е 5 години /така решение по гр.д. № 4063/2021г. на ВКС, по гр.д. № 274/2023г. на ВКС
и много др./.
По изп. дело няма данни да са постъпвали суми в резултат на приложен способ на
принудително изпълнение, имащи прекъсващ за давността ефект Задължителното тълкуване
дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС касаещо
приложението на института на давността в изпълнителния процес е в смисъл, че давността
се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали изпълнителното
действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния
изпълнител. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са
изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване
на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива- образуване на
изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне
на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи
и др. В рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като
взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено
разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Поради тази причина и в случай на негово
бездействие, което състояние е продължило повече от две години изпълнителното
производство следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение
обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за
това или не.
С образуването на изп. дело на 19.01.2011г. давността се счита за прекъсната.
Съгласно даденото задължително тълкуване с ТР № 3/2023г. по тълк. д. № 2/2020г. на
ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Изп. производство към 26.06.2015г. е било
висящо и не е било прекратено с постановление на ЧСИ или по реда на чл. 433, ал.1, т.8
ГПК, защото на 08.03.2013г., 25.03.2013г., 25.02.2015г. са отправяни искания до ЧСИ за
извършване на справки за наличие на трудови договори, извършване на опис на движими
вещи, вкл. насрочени са били такива, които макар и неефективни по независещи от
взискателя причини, имат прекъсващ давността ефект. Следователно, за изп. дело №
69/2011г. приложение следва да намери именно ППВС 3/1980г., предвиждащо че погасителна
давност не тече, докато изп. процес трае. Това ще рече, че до 26.06.2015г. протичането на
давностния срок е спряно. След тази дата е започнала да тече нова давност, която както се
посочи е 5години и ако в този срок не са предприемани действия с прекъсващ течението й
ефект, тя е следвало да изтече на 03.09.2020г, при съобразяване разпоредбите на чл. 3, т. 2
5
ЗМДВИП и пар. 13 ПЗР ЗИД ЗЗ. /общо 69дни, в който давност не тече/.
След 26.06.2015г. обаче, взискателят е бил активен, като на 12.09.2015г. по негово
искане е бил насрочен опис и оценка на имущество; на 12.01.2017г. е изискал справка за
трудови договори и банкови сметки, и налагане на запор върху трудово
възнаграждение/банкови сметки, както и опис на движими вещи, като на 02.02.2017г. е
изпратено запорно съобщение, а на 27.03.2017г. е бил насрочен опис на движими вещи.
След 12.01.2017г. и до 12.01.2019г. действия изграждащи изп. способ не са
извършвани. Това е датата, на която взискателят е поискал извършване на конкретно изп.
действие. Считано от нея, давността е прекъсната, защото както се приема в практиката на
ВКС, давността се прекъсва веднъж- с предприемане на действието, но считано от искането,
а не веднъж с искането и още веднъж с предприемане на действието. Все в тази връзка
конституирането на ответника като взискател не е от категорията да прекъсне давността,
още повече, че с молбата за конституиране, той не е отправял искане за предприемане на
конкретни изп. действия по удовлетворяване на вземането си /така решение по т.д. №
770/2022г. на ВКС/. Т.е изп. дело е било перемирано на 12.01.2019г. След тази дата няма
данни за предприемани други действия по изпълнението спрямо длъжника, нито такива са
твърдяни от ответника. Данни изп. дело да е било спирано няма, нито такова се твърди от
страните. Следователно, от 12.01.2019г. и след изтичане на две години /при съобразяване
разпоредбите на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и пар. 13 ПЗР ЗИД ЗЗ, че в периода от 13.03 до
20.05.2020г., общо 69дни, давност не тече/, в който период взискателят е бездействал, изп.
производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е по силата на закона
на 01.04.2021г., независимо че констатацията на ЧСИ е направена с постановление едва на
21.06.2021г. /така т.3 ТР № 2/2023г. на ОСКТК на ВКС/. Прекратяването на това процесуално
правоотношение разбира се няма погасяващ материалното право ефект или правото
кредиторът да получи вземането си по принудителен ред. Последиците се свеждат само до
това, че взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече
направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се
изпълнителни способи. В случая, давността е започнала да тече от 12.01.2017г. /последно
изп. действие/ и е изтекла на 01.04.2022г., предвид бездействието на кредитора в този
период.
Горното ще рече, че към момента на образуване на новото изп. дело- 31.01.2025г.,
правото на кредитора да иска принудително изпълнение е било погасено по давност. Това
обоснова основателност на иска и той следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, по който се търсят разноски за адв. възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При определяне размера му съдът съобрази липса на фактическа и
правна сложност на спора, ангажираните по делото само писмени доказателства, както и
задължителното за настоящия съд тълкуване дадено в решение по дело С-438/2022 на СЕС
от 25.01.2024г., съгласно което възможно е намаляване на претендирания адвокатски
хонорар и под определения минимум в Наредбата, поради противоречието й с чл. 101, пар. 1
ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС. Т.е съдът не е обвързан от размерите на адв. възнаграждения по
Наредбата, но все пак според настоящия състав, при липса на друга законова рамка, те
следва да служат като ориентир при оценяване труда на адвоката. Определено по реда на чл.
7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, адв.
възнаграждение е 591,41лева. Отчитайки изложеното, настоящият състав преценява, че то
следва да се определи в размер на 400лева. На ищеца следва да се присъдят и разноски от
48лева по повод изискване материалите по двете изп. дела.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид факта, че ищецът е бил освободен от
задължение за плащане на дължимата за производството държавна такса, предвид
6
основателността на претенциите, същата в размер на 232,51лева следва да бъде възложена в
тежест на ответника.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С. И. И., ЕГН
********** с адрес с. ******, ул. ****** № 3 и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен
правоприемник на „ОББ“ АД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, жк. „Младост 4”, ул. Бизнес парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, че ищецът не
дължи изпълнение по изп. дело № 2025110400115 по описа на ЧСИ рег. № 711 Д.П.Я. с
район на действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 21.12.2010г.
издаден по ч.гр.д. № 1244/2010г. по описа на ПРС, а именно за сумите: 2062,81лева –
неиздължена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 10.04.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 16.11.2010г. до окончателното погасяване, 510,92лева – договорна лихва за периода
20.02.2009г. до 15.11.2010г., 27,65лева – наказателна лихва върху главницата за периода
20.02.2009г. – 15.11.2010г. и 313,68лева – присъдени съдебно- деловодни разноски, поради
изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание
чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник на „ОББ“ АД/, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, ул. Бизнес парк
София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. И. от АК Варна с адрес гр.
******, ул. ****** № 21 сумата от 400лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник на „ОББ“ АД/, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, ул. Бизнес парк
София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. И., ЕГН ********** с адрес с.
******, ул. ****** № 3 сумата от 48лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник на „ОББ“ АД/, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, ул. Бизнес парк
София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС- Провадия сумата от 232,51лева, представляваща дължима за настоящото
производството държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7