Решение по дело №7560/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1780
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева Николова
Дело: 20211100507560
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1780
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100507560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20099845 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 45036/20 г., СРС, ГО, 41 с-в
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК: ****, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, на основание
чл.82 вр.чл.чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 758 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - разходи за закупуване на печатна платка „Турбо Тек Плюс, Про, Про -
м“ на собствената й вътрешна газова инсталация № **********, към която е включен котел
Vaillant, модел VUWSOE182, поради настъпила повреда вследствие на некачествено
подадена електрическа енергия на 01.01.2020 г. в периода 16:00 часа - 16:41 часа, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (18.09.2020 г.) до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК: ****, да заплати на Н.
Н. Н., ЕГН **********, сумата от 1 304 лева, представляваща разноски по делото за тази
съдебна инстанция.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Б.В.И.Г.“ като трето лице - помагач
на страната на ответника.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която
обжалва решението в отхвърлителната част като неправилно –нарушен материалния закон
.Съдът не е съобразил,че оперативните превклювания,които по същество са безопасни за
всяка техника ,не биха могли да увредят вещта на ищеца,за която той твърди,че е
увредена.При този вид превключвания показателите на електроенергията не се променят
драстично.Няма сигнали от други потребители в района за изгорели уреди,аварии и
1
ремонти.Ищцата е следвало да инсталира адекватна защита.Неправилно е ценен протокол от
04.01.2020 г. на „Г.К.“ ЕООД-частен документ ,неподписан от ответника.Становищата на
вещите лица са противоречиви.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
Според въззивника следвало да се инсталира защита на процесната техника в имота
на ищцата,при което повреда не би настъпила.Такава няма,което обстоятелство съдът
следвало да констатира и съобрази в решението си.
Според вещото лице Б. аресторната защита се изгражда на три нива, макар да не е
инсталирана такава в имота на ищцата същата не е задължителна, а само препоръчителна.В
доказателствена тежест на ответника е възложено да докаже, че е подавал качествена
електрическа енергия, това обстоятелство е останало недоказано . Вещото лице Б. в
отговора на този въпрос посочва, че такива данни не са му предоставяни от ответника.
Според възражението на жалбоподателя, оперативните превключвания били
правомерни и не те били причината за увреждането на платката.Установено е ,че за периода
от 01.10.2019г. до 04.01.2020г. е имало четири прекъсвания на електрозахранването към
имота на ищцата, като според две от вещите лица /Б. и Т./ едно от тези прекъсвания е
предизвикало токов удар и е увредило платката. Най-вероятно, според вещото лице Т., това
е станало на 01.01.2020г. при едно от прекъсванията на електрозахранването в 16.01 ч. или в
16.41 ч.
Вещото лице Т. подробно е изложило съображенията си относно прекъсванията на
електрозахранването /т.нар. оперативни превключвания/ и причината за увреждането на
платката, като прави извод, че след като „дисплеят е изгаснал” това категорично
потвърждава, че дефектирането на печатната платка, управляваща работата на газовия
котел, се дължи на явлението комутационно пренапрежение, т.нар. ’’токов удар”. Това се е
случило на 01.01.2020 или при първото прекъсване/включване в 16:00/16:01 ч, или при
второто прекъсване/включване в 16:40/16:41 ч.Не се установяват основания причината за
увреждането на платката да се дължи на пренатоварване или на процеси,възникнали в
електросъоръженията на ищцата до границата на собственост-изходящи клеми на
СТИ.Правилно съдът е истигнал до извода, че платката е изгоряла от т.нар. токов удар.
Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът не е следвало да цени
протокола от 04.01.2020г. издаден от „Г.К.“ ЕООД.
В процеса пред СРС не е оспорено съдържанието на протокола от 04.01.2020г.С решението
си, съдът посочва, че наличието на причинно - следствена връзка между прекъсване на
електрозахранването и последвалите пускове от една страна и настъпилата повреда на
печатната платка се установяват от заключението на СТЕ, на ПСТЕ, протокола от 04.01.2020
г., и писмо изх. №012/19.02.2021 г. на отправените запитвания на вещото лице инж.
Вачковска.Обосновано е наличието на причинно-следствената връзка с останалите
доказателства, а не само с протокола от 04.01.2020г. Решението на СРС е постановено при
обсъждане на всички доказателства по делото, както и съобразно разпределената между
страните доказателствена тежест .
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
2
съд. Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
На въззиваемата страна се дължат разноски,такива са сторени в раздмер на 250 лв. и
следва да бъда присъдени.

Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 20099845 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 45036/20 г., СРС, ГО, 41
с-в .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „****, Бенчмарк Бизнес център, да заплати на Н. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. **** и съдебен адрес
гр.София ул. ****, офис 9, сумата от 250 лева, представляваща разноски по делото пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3