№ 583
гр. Дупница, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101454 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Р. Д.
С..
Ищецът твърди, че между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
имало сключен договор за паричен кредит № 2983506 от 24.11.2017г., по силата на който
бил отпуснат кредит в размер на 10746,51 лв. Заявява, че ответникът преустановил
плащанията по кредита, като по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 21.06.2021г. кредиторът прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния
договор. Поддържа, че на 17.07.2021г. между цесионера и ответника било сключено
споразумение за разсрочване, по силата на което ответникът признал задълженията си,
които следвало да бъдат погасени в уговорения краен срок – 10.06.2022г. Сочи, че
ответникът не заплащал задълженията си по споразумението, при което същото се
прекратявало автоматично. Поддържа, че останала непогасена главница в размер на 4198,51
лв., поради което моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 18.05.2023г. до окончателното плащане, както и 751,06 лв. – лихва за забава за
периода от 10.08.2021г. до 18.05.2023г., за които имало издадена в полза на заявителя
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК (озаглавен „възражение“), с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Счита, че първоначалният кредитор следвало да го уведоми преди
прехвърляне на вземането. Твърди, че за същия случай имало образувано изпълнително дело
1
при ЧСИ Н. С., по което изпълнявал задълженията си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по договор за кредит, сключен с
ответника; предаването на сумата на ответната страна и изискуемостта на претендираните
вземания; изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната мораторна лихва,
както и че задълженията на ответната страна по процесния договор са били предмет на
договор/и за цесия, в резултат на което същите са придобити от ищеца, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
извършвала погасяване на задълженията си по договора за кредит.
От приложения договор за потребителски кредит № 2983506 от 24.11.2017г. е видно, че
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е отпуснал кредит в полза на Р. Д. С. за сумата от
10000 лв., който подлежи на връщане в срок до 07.10.2021г., съобразно приложения
погасителен план. Доколкото падежите по всяка една погасителна вноска са настъпили към
настоящия момент, то следва, че в тежест на ответника е възникнало задължение да върне
дължимата главница.
От приложения индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.06.2021г. се установява, че вземанията на заемодателя са прехвърлени в полза на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. В съдебната практика се приема безпротиворечиво, че длъжникът се счита
надлежно уведомен за цесията с получаване на уведомлението като приложение към
исковата молба, което обстоятелство също следва да се съобрази от съда по чл. 235, ал. 3
ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС и др.). В случая признание за уведомяването
на ответника се съдържа и в приложеното споразумение за разсрочване от 17.07.2021г., в
което изрично е признато и съществуването на процесните задължения.
Ответната страна не е оспорила възникналото правоотношение, респ. получаването на
уговорената сума. Не са ангажирани и доказателства за погасяване на процесните
задължения. Основното възражение е свързано с това, че ответникът заплащал задълженията
чрез съдебен изпълнител, но от приложената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
2521/2021г. по описа на РС-Дупница е видно, че се касае за друг кредитор – „Уникредит
Булбанк“ АД, а не соченият от ищеца „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните конкретни твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на
заемодателят е възникнало вземане за главница в размер 10000 лв., поради което
2
претенцията за непогасената част от нея в размер на 4198,51 лв., следва да се уважи като
основателна.
С оглед акцесорния характер на претенцията, в полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното плащане, както и претендираната мораторна лихва за периода от
10.08.2021г. до 18.05.2023 г. в размер на 751,06 лв.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Съгласно
т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и
по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в полза на ищеца
следва да се присъдят следните разноски: 98,99 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 240 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 98,99 лв.
– държавна такса за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Р. Д. С., с
ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6 следните суми: 4198,51 ЛЕВА – непогасена главница по сключен
между Р. Д. С. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за паричен кредит №
2983506 от 24.11.2017г., вземанията, по който са прехвърлени с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2021г. и приложение № 1 към него в
полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 18.05.2023г. до окончателното плащане и 751,06 ЛЕВА - мораторна лихва за
периода от 10.08.2021г. до 18.05.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 993/2023 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА Р. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 сторените по делото разноски, както
следва: 98,99 ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство, 240 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и 98,99 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3
4