Решение по дело №15935/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3198
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова
Дело: 20193110115935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№3198

16.07.2020, гр. Варна

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети  състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                          Председател: Т.Л.                                           Секретар: Д.Д.                      

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №15935 по описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против П.Г.Г., ЕГН **********,***, е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 5000 лева – дължима сума по устен договор за заем от 20.10.2017 г. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните по делото е налице облигационна обвързаност, възникнала въз основа на сключен между тях устен договор за заем, в изпълнение, на който ищецът предоставил на ответника сумата от 5000 лева, съгласно разписка за приемане на паричен превод № */* г. издадена от „Е.“, офис С. „С. р.“.

С нотариална покана №*, том I, №*/* г., връчена на ответника на 23.01.2019 г., чрез нотариус И.М. – рег. №* на НК, ищецът е поканил заемателя П.Г. да му върне предоставената в заем сума, в 14-дневен срок от получаване на поканата. До датата на подаване на исковата молба, заемателят не е върнал предоставената в заем сума.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, на когото лично е връчен препис от исковата молба, не представя писмен отговор, не заема становище по допустимостта и основателността на ищцовата претенция.

В хода на проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, като прави искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява.

Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Искът намира правното си основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД. Същият е процесуално допустим, като същевременно от твърденията изложени в исковата молба и представените писмени доказателства, може да може да се направи извод за вероятната му основателност.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, в размер общо на 896 лева, от които – държавна такса в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 696 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5000 лева, представляваща дължима сума по сключен между страните устен договор за заем от 20.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД.

ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски в настоящото производство, в размер общо на 896 лева.

 

            РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

 

            Препис да се връчи на страните.

 

 

СЪДИЯ: