№ 17421
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110162301 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „/фирма/“ ЕАД искова
молба и уточняващи такИ. /л.48 и л.75/ срещу В. И. В., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 3163,72 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.10.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 680,15 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2022 г. – 09.10.2024 г., 20,52 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.09.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 22.10.2024 г. до изплащане на вземането;
6,56 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода
01.09.2022 г. до 09.10.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния апартамент има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Д.“ О., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата
в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на
договорни правоотношения между страните, като твърди и че не е собственик, нито
ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот с абонатен № *******, представляващ ап. 31, находящ се
в /адрес/.
От приложеното на л. 10 по делото копие на Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че през 1979г. Б. В. В. и И.
Т. В. са придобили правото на собственост върху ап. 31, находящ се в гр. София,
2
/адрес/.
От приложеното на л. 14 по делото удостоверение за идентичност се установява,
че придобитият от Б. В. В. и И. Т. В. ап. 31, находящ се в гр. София, /адрес/ е
идентичен с жилището, предмет на настоящото производство, а именно ап. 31,
находящ се в /адрес/.
От приложените по делото удостоверения за наследство на Б. В. В. и И. Т. В. се
установява, че същите са починали и техен наследник по закон е ответникът В. И. В..
По изложената аргумент и на основание чл. 5 ЗН следва извода, че през исковия
период ответникът, в качеството й на собственик на процесното жилище, е
притежавала качеството потребител на топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва
целия блок, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи за сметка
на топлопреносното дружество. Видно от заключението в имота има два броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения спалня и кухня, като в отчетните
формуляри от 22.06.2022г. и 16.06.2023г., са отбелязани две отоплителни тела в
помещения хол и баня без монтирани ИРРО, но за същите няма служебно начислена
ТЕ. Експертът е посочил, че за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на
общи части, както и че има монтиран един водомер за топла вода. В заключение
вещото лице сочи, че за процесния период сумите за ТЕ за отопление на имота са
занижени, тъй като е пропуснато служебно изчисление на две отоплителни тела без
ИРРО в хол и баня, като за останалите компоненти заключението е в насока, че
изчисленията от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г.
От представените от „Д.“ О. /с предишно наименование „/фирма/“ О./
документи се установява, че дружеството е извършило дялово разпределение през
исковия период.
Така изложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да бъде разгледано релевираното възражение, че част от
вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
22.10.2024г., респективно погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди
22.10.2021г.
С оглед изложеното, следва извода, че погасено по давност е вземането за
топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.08.2021г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ се
установява, че за останалата част от периода м.09.2021г. – м.04.2023г. размерът на
доставената топлинна енергия е 3 094.89лв., за която част искът се явява основателен,
като над тази сума до максимално предявения размер от 3163.72 лв. или за разликата
от 68.83лв., претенцията е неоснователна.
Няма погасена по давност част от вземането за дялово разпределение,
респективно искът се явява изцяло основателен за сумата от 20.52лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва за исковия период върху задължението за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, което не е погасено по давност е 657.69лв., за която
сума акцесорната претенция се явява основателна, като над тази част до максимално
предявения размер от 680.15лв. или за разликата от 22.46лв., акцесорната претенция се
явява неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 3870.95лв., уважената част е в
размер на 3773.10лв., респективно отхвърлената част е в размер на 97.85лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1076.55лв., от които
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, 700.00лв. – депозит вещи лица и
276.55лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1049.33лв.
На ответника разноски с оглед отхвърлената част на претенциите не следва да
се присъждат, доколкото не са ангажирани доказателства за извършването на такИ..
4
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, да заплати на „/фирма/“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 3 094.89лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2021г. – м.04.2023г., до
обект с абонатен № *******, представляващ ап. 31, находящ се в /адрес/ , ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 22.10.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 657.69лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
09.10.2024 г. и 20.52 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода м.09.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 22.10.2024 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 68.83лв. за периода
м.05.2021г. – м.08.2021г., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия
в частта за сумата от 22.46лв. и иска за сумата от 6.56 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 01.09.2022 г. до 09.10.2024 г., една част
като погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „/фирма/“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1049.33лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5