№ 15352
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110156033 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и иск с правно основание чл. 3 Граждански процесуален кодекс ГПК/ вр. чл. 49 Закон
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът С. В. В. твърди, че с Решение № 358372/12.03.2018 г., постановено по гр.
дело № 18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав е осъден да заплати в
полза на „Т. София“ ЕАД следните суми: 19, 67 лв. – разноски за заповедно производство и
284, 27 лв. – разноски в исковото производство. На 29.06.2023 г. „Т. София“ ЕАД се
снабдило с изпълнителен лист за тези суми. По повод на молба на кредитора и въз основа на
този изпълнителен лист било образувано пред ЧСИ с рег. № 856 изпълнително дело №
20238560400937 в рамките на което били събрани следните суми: 5 лв. – такса за издаване
на изпълнителен лист; 303, 94 лв. – съдебни разноски по изпълнителния лист; 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство; 40 лв. – публични
задължения и 292, 88 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. С определение от 26.02.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 8959/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II – В въззивен състав е
обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която е призната за установена
дължимостта от ответника С. В. на посочените в диспозитива суми и исковата молба на „Т.
София“ ЕАД е била върната. Предвид изложеното в полза на „Т. София“ ЕАД не са били
налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, респ. не е следвало срещу
настоящия ищец да се събират процесните суми. Поведението му било злоупотреба с
процесуални права, тъй като неговите служители знаели, че към датата на постановяване на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, изпълнителното основание е било
обезсилено.
Въз основа на изложеното ищецът претендира осъждането на ответника да му
заплати сумата от 303, 94 лв. - принудително събрана по изпълнително дело №
20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 като събрана на отпаднало основание и
сумата от 447, 88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени в резултата на незаконосъобразно принудително изпълнение извършено при
злоупотреба с процесуални права.
Върху двете суми се претендира законна лихва от 11.10.2023 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното плащане.
1
Претендира се адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 Закон
за адвокатурата /ЗА/.
Ответникът „Т. София“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че
липсва съдебно решение, от което да е видно, че в полза на ищеца е установено, че
претендираните суми не били дължими. Счита, че горните оспорвания е следвало да бъдат
направени в производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен
лист. Липсвали доказателства, че взискателят-ответник се е обогатил неоснователно.
Акцентира върху обстоятелството, че таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ е в полза на съдебния
изпълнител и не е постъпвала в имуществото на ответника, за да се счита, че той се е
обогатил с нея. Иска оставянето без уважение на предявените искове. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възънаграждение.
От фактическа страна съдът намира следното:
Със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с вх. № 3054363/18.08.2016 г. „Т.
София“ ЕАД е поискало издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу Е.Г.М. и срещу С. В. В. за заплащането на следните задължения: сумата от 1
800,94 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014г.-
30.04.2015г., ведно със законна лихва за периода от 18.8.2016 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 137,15 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 13.6.2016 г. и 338,76 лв. разноски
по делото, а именно: 38,76 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Тъй като ищцовото дружество е заявило изрично, че търсената отговорност е в условията на
разделност, е посочило, че от Е.Г.М. претендира сумата от 675,35 лв., заедно със законна
лихва за периода от 18.8.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 51,43 лв. за
периода от 15.9.2015 г. до 13.6.2016 г. и 127,04 лв. разноски по делото, а именно: 14,54 лв.
държавна такса и 112,5 лв. възнаграждение на юрисконсулт, а от С. В. В. - сумата от 1
125,59 лв., ведно със законна лихва за периода от 18.8.2016 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 85,72 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 13.6.2016 г. и 211,72 лв. разноски по
делото, а именно: 24,22 лв. държавна такса и 187,5 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Искането е уважено с издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение с
дата 05.10.2016 г. по ч. гр. дело № 46517/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 79
състав. Заповедта е връчена редовно на сочените за длъжници лица и в законоустановения
двуседмичен срок те са подали възражение, предвид на което със свое разпореждане от
08.02.2017 г. заповедният съд е дал указания на заявителя „Т. София“ ЕАД да предяви иск в
едномесечен срок от съобщението.
Заявителят „Т. София“ ЕАД е предявил Искова молба с вх. № 2006237/24.03.2017 г., по
която е образувано гр. дело № 18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав.
По делото е постановено Решение № 358372/12.03.2018 г., с което исковете са уважени
частично. Ответникът С. В. В. е осъден да заплати на ищеца „Т. София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 19, 67 лв. – разноски в заповедното производство и сума в
размер на 284, 27 лв. – разноски в исковото производство.
Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби от „Т. София“ ЕАД и от С.
В. В. по повод на които е образувано в. гр. дело № 8959/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, II-В състав. На 26.02.2021 г. по делото е постановено определение, в чиято
мотивна част е констатирано, че въззивният съд е извършил служебна проверка редовността
на исковата молба, като е констатирал, че е налице противоречие между обстоятелствената й
част, където като длъжници са посочени Е.Г.М. и С. В. В., а установителното искане до съда
било насочено срещу Е.Г.М. и Т.С.М. Въпреки дадения на ищцовото дружество срок, то не е
извършило отстраняване на констатираното противоречие и с цитираното определение
въззивният съд е върнал исковата молба на „Т. София“ ЕАД в частта, с която са предявени
установителни искове срещу С. В. В. и като последица от това е обезсилил решението в
частта, в която са уважени предявените срещу него установителни искове. Обезсилил е и
решението в частта, в която ответникът С. В. В. е осъден да заплати на ищеца „Т. София“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 19, 67 лв. – разноски в заповедното
производство и сума в размер на 284, 27 лв. – разноски в исковото производство.
2
Определението е подлежало на обжалване само в останалата му част, в която въззивната
жалба на С. В. е оставена без разглеждане. Определението е връчено на „Т. София“ ЕАД на
11.03.2021 г.
На 26.06.2023 г. ищецът по гр. дело № 18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
79 състав „Т. София“ ЕАД е подал Молба с вх. № 25026216, с която е поискал издаването на
изпълнителен лист за присъдените по делото разноски. Молбата е уважена от съда с негово
Разпореждане № 20095631/29.06.2023 г. За издадения изпълнителен лист е направено
надлежно отбелязване върху решението, като в това отбелязване е вписано, че има издаден
изпълнителен лист за сумите 19, 67 лв. и 284, 27 лв.
По настоящето дело и приет като писмено доказателство изпълнителен лист от
29.06.2023 г., в който е посочено, че длъжникът С. В. следва да плати на „Т. София“ ЕАД
следните суми: 19, 67 лв. – разноски по ч. гр. дело № 46517/2016 г. по описа на СРС, 79
състав и сума в размер на 284, 27 лв. – разноски по гр. дело № 18330/2017 г. по описа на
СРС, 79 състав.
По делото е представен Покана за доброволно изпълнение с изх. № 26582/14.09.2023 г.,
издадена по изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 отправена
до С. В. В., в качеството му на длъжник за заплащането в полза на „Т. София“ ЕАД на сума в
размер на 791, 82 лв., представляваща: 5 лв. – неолихвяемо вземане; 303, 94 лв. присъдени
разноски в гражданско производство; 150 лв. – приети разноски за юрисконсултско
възнаграждение; 40 лв. – публични вземания и 292, 88 лв. – разноски по Тарифа към ЗЧСИ.
Прието по делото е и Удостоверение с изх. № 14909/12.06.2025 г., издадено по
изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856, в което е посочено, че
от длъжника по делото С. В. В. са принудително събрани на 19.09.2023 г. сума в размер на
791, 82 лв. и на 16.10.2023 г. сума в размер на 48, 01 лв. С преводно нареждане от 18.10.2023
г. в полза на „Т. София“ ЕАД са преведени следните суми: 5 лв. – разноски за издаване на
изпълнителен лист; 19, 67 лв. – разноски по ч. гр. дело; 284, 27 лв. – разноски по гр. дело и
150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Били събрани от длъжника и погасени с тези
суми преведените авансово от взискателя „Т. София“ ЕАД разноски и такси по Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, представляващи
следните суми: 36 лв. по т. 9 от Тарифата; 24 лв. по т. 1 от Тарифата; 60 лв. по т. 2 от
Тарифата; 24 лв. по т. 5 от тарифата; 2, 60 лв. по т. 31 от Тарифата, 1, 50 лв. от Тарифата и 1,
50 лв. от Тарифата или обща сума в размер на 149, 60 лв. На 18.10.2023 г. в полза на НАП е
преведа сума в размер на 40 лв., с която са погасени публични задължения по изпълнително
дело № **********/22. По сметка на ЧСИ с рег. № 856 са преведи на 16.11.2023 г. такси и
допълнителни разноски.
От правна страна съдът намира следното:
Подадената искова молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищецът е било да докаже, че е платил сумата от 303, 94 лв. като
принудително събрана по изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. №
856, че ответникът я е получил и че основанието, на което тя е получена е отпаднало.
Ответникът следва да докаже, че е получил сумата на правно основание.
Характерното за неоснователното обогатяване в хипотезата на получена парична сума
при начална липса на основание е, че парична сума е изплатена без да е имало каквото и да е
правоотношение между страните, при нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато
предаването е станало след прогласяне на унищожаемостта. В процесния случай се
установява, че с постановяването на Решение № 358372/12.03.2018 г. по гр. дело №
18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав в полза на ищеца по делото „Т.
София“ ЕАД е възникнало изпълнително основание за издаването на изпълнителен лист
срещу ответника С. В. в частност за следните суми: 19, 67 лв. – разноски в заповедното
производство и сума в размер на 284, 27 лв. – разноски в исковото производство. С
подаването от С. В. на Въззивна жалба с вх. № 5060526/12.04.2018 г. тя е проявила своя
3
суспензивен ефект срещу постановеното решение, т.е. с това процесуално действие е
отложено влизането му в сила до окончателното решаване на правния спор. Предвид
изложеното към този момент „Т. София“ ЕАД е имало нестабилно изпълнително основание.
С постановеното по в. гр. дело № 8959/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II-В
състав определение на 26.02.2021 г. е обезсилено частично съдебното решение на
първоинстанционния съд, респ. е обезсилено и изпълнителното основание. Въпреки това
ищецът „Т. София“ ЕАД се е снабдил на 29.06.2023 г. с изпълнителен лист и е инициирал
изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 в рамките на което е
събрана по принудителен ред от длъжника без да има основание за това сума в размер на
303, 94 лв., от които: 19, 67 лв. – разноски по ч. гр. дело и сума в размер на 284, 27 лв. –
разноски в гр. дело. От неоспореното по делото Удостоверение с изх. № 14909/12.06.2025 г.,
издадено по изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 се
установява, че на 18.10.2023 г. тази сума е изплатена на взискателя по изпълнителното дело
„Т. София“ ЕАД по банков път. Доказа се по делото, че ответното дружество е получило без
основание принудително събраната от С. В. сума.
Неоснователно се явява възражението на „Т. София“ ЕАД, че е следвало да има влязло
в сила решение за установяване, че вземането на дружеството към ищеца е недължимо. В
полза на „Т. София“ ЕАД не е имало основание за получаване на сума в размер на 303, 94
лв. На принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения – чл. 404, т. 1 ГПК.
Постановеното по гр. дело № 18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав и
обжалвано от страните Решение № 358372/12.03.2018 г. е обезсилено от въззивна инстанция
с влязъл в сила на 26.02.2021 г. съдебен акт.
Неоснователно е възражението на ищцовото дружество, че оспорванията, съдържащи
се в исковата молба е следвало да бъдат направени в производството по издаването на
изпълнителен лист. Действително длъжникът е могъл да се защити срещу издадения
изпълнителен лист в производството по чл. 407 ГПК. Първата възможност за това е при
връчване на поканата за доброволно изпълнение – чл. 407, ал. 1 ГПК, тъй като той за пръв
път разбира тогава, че има издаден изпълнителен лист срещу него, препис от който му се
връчва с поканата за доброволно изпълнение. Същевременно запорът се налага
едновременно с поканата за доброволно изпълнение. От представената справка от ЧСИ с рег.
№ 856 се установява, че паричните постъпления по делото са вследствие на наложен запор.
Така длъжникът дори и да беше предприел обжалване по реда на чл. 407 ГПК, то при
благоприятен за него изход и при липса на доброволно съдействие от взискателя, отново
щеше да търси защита по реда на института на неоснователното обогатяване. Следва да се
добави, че предмет на двете производства е защитата на различни права. В производството
по чл. 407 ГПК жалбоподателят цели да опровергае процесуалната законосъобразност на
издадения изпълнителен лист, а по реда на чл. 55 ЗЗД той цели да защити едно свое
материално право и предмет на иска е парично вземане. Производството по чл. 407 ГПК е с
процесуален характер, а това по чл. 55 ЗЗД - с материален. Двете производства не са
взаимоизключващи се.
Ето защо „Т. София“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на С. В. В. сума в размер
на 303, 94 лв. на основание чл. 55 ЗЗД, заедно със законна лихва от 11.10.2023 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.
По отношение на иска за обезщетяване на понесени имуществени вреди в размер на
447, 88 лв. вследствие злоупотреба с процесуално право от ответника.
Ищецът следваше да докаже настъпили имуществени вреди вследствие на виновно и
противоправно действие от страна на служители на ответника, изразяващо се в снабдявена с
изпълнителен лист и образуване въз основа на него на изпълнително дело №
20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856, по което е събрана сумата от 447, 88 лв.,
причинно-следствена връзка между вредите и поведението на служители на ответника,
размера на вредите. Ответникът следваше да докаже своите възражения.
Съгласно нормата на чл. 3 ГПК, упражняването на процесуално право от
представителите на участващите в съдебните производства лица води до отговорност за
4
нанесените на насрещната страна вреди само тогава, когато са упражнени в нарушение на
изискването за добросъвестност и спазване на добрите нрави. Следователно за възникване
на виновната деликтна отговорност на това основание е необходимо процесуалното право да
е било упражнено превратно на неговото предназначение – с цел да се достигне до
увреждане на насрещната страна. Тази норма се съдържа в общите правила на ГПК и
приложение намира и за действия, извършени в рамките на изпълнителното производство.
По делото се доказа, че на служителите на ищеца „Т. София“ ЕАД е било известено
към дата 11.03.2021 г. за влязлото в сила определение от 26.02.2021 г. постановено по в. гр.
дело № 8959/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II-В състав. Въпреки знанието от
служителите му за липса на основание за издаване на изпълнителен лист дружеството е
поискало издаването му със своя молба от 26.06.2023 г., която съдът е уважил. Снабдявайки
се с изпълнителен лист и знаейки от служителите му за липсата на изпълнително основание
дружеството-кредитор е образувало изпълнително дело, по което са събрани сумите,
съдържащи се в справката на ЧСИ с рег. № 856 от 12.06.2025 г., а именно: 5 лв. – държавна
такса за издаване на издаване на изпълнителен лист; 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 149, 60 лв. – такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ. В полза на ЧСИ с рег.
№ 856 е събрана и сума в размер на 191, 29 лв. Общо събраните от длъжника от ЧСИ такси
и разноски са в размер на 340, 89 лв. Ищецът претендира сума в размер на 292, 88 лв. за
обезщетяване на претърпени от него имуществени вреди от принудително събрани такси и
разноски, дължими по ТТРЗЧСИ, поради което с оглед на диспозитивното начало следва да
се уважи иска му до този размер.
Неоснователно се явява възражението на „Т. София“ ЕАД относно недължимост на
таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Действително тя е постъпила по сметка на съдебния изпълнител
и е с характера на възнаграждение за събрана по изпълнителното дело от него сума. Тя обаче
не се плаща авансово, а се събира от длъжника. По делото се установи, че таксата е събрана
от С. В.. Доказа се, че това е станало след противоправно поведение на взискателя. Ако не
беше предприето от него, то длъжникът-ищец нямаше да заплати тази такса. При този иск за
вреди е неотносимо в чий патримониум е постъпила сумата. Същественото е наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на служителите на „Т. София“ ЕАД и
загубата на парична сума от С. В. вследствие на това поведение. Това възражение на ищеца
би се изследвало в хипотезата на неоснователното обогатяване, но както се изясни
претенцията по първия иск обхваща неоснователно заплатените суми по изпълнителния лист
и нищо извън него.
Доказа се, че освен горната сума по изпълнителното дело длъжникът е заплатил чрез
изпълнителен способ и сума в общ размер на 155 лв., от които 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в полза на взискателя „Т. София“ ЕАД и 5 лв. – държавна такса за издаден
на изпълнителен лист. Тези суми са получени от взискателя по изпълнителното дело със
знанието от неговите служители, че са заплатени без основание. Доказа се причинно-
следствената връзка от противоправното повединие на служителите на ответника, тъй като
причината за излизането на сума в общ размер на 839,83 лв. от банкова сметка в „Първа
инвестиционна банка“ АД с титуляр С. В. е противоправното поведение на служители на
ответника.
В имуществените вреди не се включва задължение към държавата в размер на 40 лв.,
същото не се претендира от ищеца.
Предвид изложеното иска на ищеца за осъждането на ответника да му заплати
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 447, 88 лв от
незаконосъобразното му процесуално поведение следва да бъде уважен, заедно със законна
лихва от 11.10.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.
При този изход на делото право на разноски има ищецът.
Същият е освободен от заплащането на държавна такса, но е представляван по делото
от адвокат Р. Р. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/. Ответникът „Т.
София“ ЕАД следва да заплати полза на адв. Ралчева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сума в
5
размер на 500 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът счита за
неоснователно, тъй като съдът съобразява трудът положен от адвоката за проучване на
спора, времето за написването на исковата молба, разходите за софтуер и консумативи,
явяването в едно съдебно заседание, времето отделено за снабдяване със съдебното
удостоверение, времето за отиване до кантората на ЧСИ и за вземане на удостоверението.
Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса. Съобразно изхода на делото
същата в размер на 50 лв. следва да бъде заплатена от ответника „Т. София“ ЕАД в полза на
Софийски районен съд.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б да заплати на С. В. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Р“ №
28 на основание чл. 55 ЗЗД сума в размер на 303, 94 лв. - принудително събрана по
изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 като събрана при липса
на основание, заедно със законна лихва от 11.10.2023 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Т. София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б да заплати на С. В. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Р“ №
28 на основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД сума в размер на 447, 88 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултата на
незаконосъобразно принудително изпълнение извършено при злоупотреба с процесуални
права, заедно със законна лихва от 11.10.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Т. София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б да заплати на адв. Р. Р. с ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сума в размер на 500 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство от адвокат.
ОСЪЖДА „Т. София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сума в
размер на 50 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6