Определение по дело №6/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред БОС е по реда на чл. 345 НПК. Образувано е по повод постъпил протест от РП-П. срещу Определение от 11.03.2010г. по нохд. №866/09г. по описа на РС-П., с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Е. Ц. И. от “Задържане под стража” в “Парична гаранция” в размер на 8 000лв.

С протеста се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, сочи се, че не е отпаднала реалната опасност подсъдимия да се укрие или да извърши ново престъпление, предвид данните за миналите му осъждания, за мобилността му, произтичаща от липсата на каквито и да било семейни и трудови ангажименти.

По делото е постъпила и жалба от подс.И., в която се сочи, че така определената от РС мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 8 000лв. не е съобразена с финансовите възможности на подсъдимия. Иска се намаляване размера на същата.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в протеста и жалбата, намира следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за разглеждане на делото в разпоредително заседание, тъй като не се налага събиране на доказателства в открито такова, поради което подадените жалба и протест следва да бъдат разгледани по реда на чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НПК, като такива против определение за изменение на мерките за неотклонение, постановени по реда на чл.270 от НПК.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът намира протеста за основателен, а жалбата за неоснователна по следните съображения:

Безспорно е, че в производството по чл.270 НПК съдът не може да разглежда въпроса за наличие на обосновано предположение - за това дали подсъдимото лице е извършило престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Следователно, съдът може да изхожда единствено от това дали са налице други предпоставки обуславящи необходимостта от вземане на мярка за неотклонение (респективно - за изменение на същата). А такива други предпоставки могат да бъдат както опасността лицето да се укрие или да извърши друго престъпление (които по принцип са необходими и в производството по вземане на мярка в хода на досъдебното прозиводство), така и от общите цели на мярката за неотклонение (визирани в чл.57 НПК), а също и от други цели на самото наказателно производство, в зависимост от стадия на съдебната фаза, в която се намира то.

В рамките на съдебния контрол настоящата инстанция приема за неправилни изводите на първостепенния съд, че са налице настъпили нови обстоятелства, които са основание за изменение на взетата спрямо подс.И. мярка за неотклонение "Задържане под стража" в по-лека такава, като сочи, че е налице промяна на обстоятелствата по см. на чл.270 от НПК, а именно- това, че св.Л. е напуснала страната ни през ГКПП-К. в посока С., в която и връзка приема, че към настоящия момент не съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление спрямо личността на пострадалата, каквато е била налице при предходното произнасяне по мярката за неотклонение.

Обстоятелството, че към момента Л. се намира извън пределите на страната ни, не би следвало да ангажира съдебния състав с извод за липса на опасност от страна на подс.И. да извърши престъпление. Това е така защото свободното предвижване на пострадалата не е ограничено и тя във всеки един момент би могла да се завърне в Б., при което отново би било налице опасност за извършване на престъпление спрямо нея от страна на подсъдимия, пък и не е изключена опасността от извършване и на друго престъпление от страна на И., предвид данните за съдебното му минало. Налице е и реална опасност подсъдимият да се укрие, като в случая липсват каквито и да било възпиращи фактори от социален, трудов и семеен характер в тази насока.

Поради изложеното до тук, въззивният съд приема и, че към настоящия момент съответна на целите на мерките за неотклонение се явява МН с най-висок интензитет - “Задържане под стража” и липсват каквито и да е нови обстоятелства, налагащи промяна в процесуалното положение на подсъдимия. И не на последно място, отчитайки обстоятелството, че до момента производството се е забавило, следва да се обърне внимание за приключването му в един разумен срок.

Водим от горното и доказателствата по делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отменява определение №262/11.03.2010г., постановено по нохд. №866/09г. по описа на РС-П., като потвърждава по отношение на подсъдимия Е. Ц. И. мярката за неотклонение “Задържане под стража” .

Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: