№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.
с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 1290 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх. №53222/19.07.2019 г., подадена от К.М.Г.С. срещу
определение № 8738/09.07.2019 г. по гр.д. № 5407/2019 г. на ВРС, с което е
оставено без уважение искането на ответника К.М.Г.С. за привличане на „ЛУЗИТАНО"
ООД, ЕИК: ********* и „ЛАКАФЕС" ООД, ЕИК: *********, като подпомагащи
страни на страната на ответника, на основание чл.219 от ГПК.
В частната жалба се
излагат съображения, свързани с наличието на правен интерес от привличане на „ЛУЗИТАНО"
ООД и „ЛАКАФЕС" ООД, с оглед наличието на каузално правоотношение между
двете дружества, за обезпечението на което е издаден процесният
запис на заповед, предмет на гр.д. № 5407/2019 г. Моли се за отмяна на определението.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
Ищецът А.А.Л. е
предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу К.М. Годино
С. за приемане на установено, че
ответника дължи сумата 5 000 евро главница, представляваща част от задължение
по Запис на заповед за сумата в общ размер от 20000 евро с издател К.М.Г.С. и поемател А.А.Л., със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.12.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1898/2018г. по описа на ВРС.
Ответникът К.М. Годино С. в отговора на исковата молба е навел твърдения за
възникнало между „ЛУЗИТАНО" ООД, в качеството му на продавач и
„ЛАКАФЕС" ООД, в качеството му купувач каузално правоотношение по сключен
между двете дружества договор за покупко-продажба на движими вещи – машини и
съоръжения за сумата от 56 475 евро, от които 20 000.00 евро са били
заплатени в брой.
Съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 219,
ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът може да привлече трето
лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Законът дава
възможността ответникът едновременно с привличането, да предявил и обратен иск
срещу подпомагащата страна – чл. 219, ал. 3 от ГПК. От анализа на разпоредбата
на чл. 219 от ГПК следва да се приеме, че както привличащата главна страна,
така и привличаната подпомагаща страна, трябва да имат интерес от привличането.
Правният интерес за ответника от привличане се изразява във възможността да предяви
едновременно с привличането обратен иск срещу третото лице-помагач или да го
обвърже с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес при неблагоприятен
за ответника изход на делото (чл. 223, ал. 2 от ГПК). Обратното, правният
интерес от гледна точка на третото лице за встъпване/привличане е да подпомага
ответника за издействане на благоприятно за него
решение, с оглед осуетяване на последващо евентуално ангажиране на
отговорността на подмагащата страна. Следователно, наличността
на такъв интерес обуславя допустимостта на привличането.
В случая предмет на
исковото производство по чл. 422 от ГПК между А.А.Л. и К.М.Г.С., респ. спорното
материално субективно право, което е предмет на изследване, е съществуването на
вземането по записа на заповед, а не наличието на каузално правоотношение между
дружествата „ЛУЗИТАНО" ООД, и „ЛАКАФЕС" ООД (т. 17 на ТР № 4/2013 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съдът ще изследва дали съществува каузално
правоотношение и има ли връзка с издадения запис на заповед, дотолкова
доколкото същото се отразява на дължимостта на
вземането по менителничния ефект. Ответникът, обаче,
не е навел доводи, свързани с възникнало между него и дружествата правоотношение,
въз основа на което да е поел задължението по менителнияния
ефект, което евентуално да бъде основание за възникване на регресна
отговорност към дружествата. Ответникът не се е аргументирал, също така, как би
се отразило решението в правната сфера на двете дружества, ако искът по чл. 422
от ГПК бъде уважен и на какво основание би ангажирал отговорността им при
неблагоприятен изход на делото за него.
С оглед на това, следва
да се приеме, че силата на пресъдено нещо на решението
на съда, свързано с дължимостта на вземането по
записа на заповед, няма да се разпростре по какъвто и да е начин в правната
сфера на дружествата, нито привличането им в процеса като трети лица-помагачи може
да бъде средство за превантивна правна защита на двете дружества срещу еветуална регресна отговорност на
ответника срещу тях.
Ето защо, съдът
намира, че независимо от изхода на спора по гр.д. № 5407/2019 г. на ВРС, не е
налице правен интерес за ответника от привличане на „ЛУЗИТАНО" ООД, и
„ЛАКАФЕС" ООД като трети лица – помагачи, поради което жалбата следва да
бъде оставена без уважение.
По тези съображения,
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.
№53222/19.07.2019 г., подадена от К.М.Г.С. срещу определение № 8738/09.07.2019
г. по гр.д. № 5407/2019 г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането на
ответника К.М.Г.С. за привличане на „ЛУЗИТАНО" ООД, ЕИК: ********* и
„ЛАКАФЕС" ООД, ЕИК: *********, като подпомагащи страни на страната на
ответника, на основание чл.219 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: