№ 9082
гр. С., 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110102979 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу ИЛ. СТ. Б.,
ИВ. П. Б., П. М. Б. и М. М. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че с ответниците са в облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес
гр. С., ул. „А. Ф. Х.“ № 35, вх. А, ап. 3. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответниците в качеството им на ползвател на имота за процесния период топлинна
енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплатят следните суми: ответникът ИЛ.
СТ. Б. – сумата от 904,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.12.2018 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва за забава
от 21.01.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 164,52 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до 07.01.2022 г., сума в размер
на 10,01 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.02.2019
г. – м. 06.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 21.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 2,12 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 30.03.2019 г. до 07.01.2022 г .; ответникът П. М. Б. - сумата от 150,76 лв.,
1
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.12.2018 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 21.01.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 27,42 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 31.01.2019 г. до 07.01.2022 г., сума в размер на 1,66 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м. 06.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 21.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 0,35 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 30.03.2019 г. до
07.01.2022 г.; ответникът М. М. Б. - сумата от 150,76 лв., представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. – м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 21.01.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
27,42 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до 07.01.2022 г.,
сума в размер на 1,66 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м.02.2019 г. – м. 06.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 21.01.2022
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,35 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 30.03.2019 г. до 07.01.2022 г .; и ответникът ИВ. П. Б. - сумата
от 603,04 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.12.2018 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
21.01.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 109,68 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 31.01.2019 г. до 07.01.2022 г., сума в размер на 6,64 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м. 06.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 21.01.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 1,40 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 30.03.2019
г. до 07.01.2022 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в
който заявяват, че не оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца,
като навеждат довод за погасяване на процесните суми в рамките на исковото
производство, поради което молят претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С. ЕАД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
2
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
С оглед становището на ответниците, които заявяват, че не оспорват иска,
признават същия по основание и размер и навеждат доводи за извършено плащане в
хода на процеса, както и като взе предвид съвпадащото по съдържание и насоченост
изявление на ищеца, че задълженията са изплатени, то съдът намира за установени
като безспорни всички правопораждащи факти от описания фактически състав.
Изявлението на ищеца за заплащане в хода на производството на претендираните
суми е подкрепено от представено по делото от ответниците писмено доказателство за
заплащане в полза на ищеца на 18.05.2022 г. на сума в общ размер от 2318,48 лв., като
същото следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището на
ищеца, имащо характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока
доказателствена стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на
процесните искове следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в
хода на процеса, респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което
същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца. Същият е направил такива за държавна такса в размер на 86,50 лв.,
като следва да му бъде признато вземане и за дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда
на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, т.е. общо 186,50 лв. за
разноски. В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г. ищецът поддържа искането
за присъждане на разноски само в частта за дължимото юрисконсултско
вазнагражедение. Като взе предвид извършеното плащане в размер на 2318,48 лв.
надхвърля общия размер на претенциите, възлизащ на сумата от 2162,39 лв. със 156,09
лв., съдът намира, че непогасено е останало единствено част от дължимото в исковото
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,41 лв., поради което
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца тази сума на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу ИЛ. СТ. Б., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата
от 904,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.12.2018 г. – м. 04.2021 г., и сума в размер на 10,01 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м. 06.2020 г., и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 164,52 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 31.01.2019 г. до 07.01.2022 г., и за сумата в размер на 2,12 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 30.03.2019 г. до 07.01.2022 г., които суми се
отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „А. Ф. Х.“ № 35, вх. А, ап. 3, аб. №
340330, като погасени чрез плащане в хода на процеса .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу П. М. Б., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата
от 150,76 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.12.2018 г. – м. 04.2021 г., и сума в размер на 1,66 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м. 06.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 21.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 27,42 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 31.01.2019 г. до 07.01.2022 г., и сумата в размер на 0,35 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 30.03.2019 г. до 07.01.2022 г., които суми се
отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „А. Ф. Х.“ № 35, вх. А, ап. 3, аб. №
340330, като погасени чрез плащане в хода на процеса .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу М. М. Б., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата
от 150,76 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.12.2018 г. – м. 04.2021 г., и за сума в размер на 1,66 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м. 06.2020 г., както и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 27,42 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 31.01.2019 г. до 07.01.2022 г., както и сумата в размер на 0,35
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 30.03.2019 г. до 07.01.2022 г., които суми се
отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „А. Ф. Х.“ № 35, вх. А, ап. 3, аб. №
4
340330, като погасени чрез плащане в хода на процеса .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу ИВ. П. Б.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
сумата от 603,04 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.12.2018 г. – м. 04.2021 г., и за сума в размер на 6,64 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м. 06.2020 г., както и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 109,68 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 31.01.2019 г. до 07.01.2022 г., както и сумата в размер на 1,40
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 30.03.2019 г. до 07.01.2022 г., които суми се
отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „А. Ф. Х.“ № 35, вх. А, ап. 3, аб. №
340330, като погасени чрез плащане в хода на процеса .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПС ИЛ. СТ. Б., ЕГН **********, П. М. Б.,
ЕГН **********, М. М. Б., ЕГН **********, ИВ. П. Б., ЕГН ********** да заплатят на
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 30,41 лв., представляваща непогасен остатък
от разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Т. С. ЕАД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5