РЕШЕНИЕ
№ 404
гр.
Плевен , 06.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Снежина
Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието
на Нанка Рачева прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа
докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 387 по описа на
Административен съд - Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството
е образувано по искова молба на Н.К. Н.,
ЕГН **********,*** от АК Плевен, съдебен адрес:*** срещу Областна дирекция на
МВР, гр. Плевен , ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл.
4 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление №
19-0940-000307 от 04.04.2019 г. на началник на РУ Пордим, представляващи
направени разноски по обжалване на НП в размер на 350 лева ведно със законната
лихва върху сумата от 02.01.2020 година –датата на влизане в сила на решението
по анд № 1414/2019 на РС Плевен, както и направените в настоящото производство
разноски .
В исковата молба ищецът посочва,
че за обжалване на НП №19-0940-000307 от 04.04.2019 година на началник на РУ
Пордим пред РС Плевен е ангажиран адвокат и след отмяната му е подадена
касационна жалба, но АС Плевен е оставил в сила решението. Посочва, че
обезщетението за имуществени вреди е
дължимо, тъй като пред РС е представляван от адвокат и платените 350 лева
адвокатско възнаграждение следва да му бъдат присъдени ведно със законната
лихва, считано от 02.01.2020 година – датата на постановяване на решението от
Административен съд Плевен. Претендира направените в настоящото производство
разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса.
В съдебно заседание ищецът – Н.К.
Н., ЕГН **********,*** се представлява от адв М.А. *** , който поддържа
исковата молба и намира, че следва да се присъди обезщетение и направените в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР, , гр. Плевен не се
представлява. Представено е становище, в което
намира исковата молба за недопустима, тъй като е следвало разноските за
РС Плевен да бъдат поискани в съдебното
заседание на 05.12.2019 година пред касационната инстанция, тъй като вече е
било в сила изменението на ЗАНН. Алтернативно посочва, че в случай, че исковата
молба е допустима, то същата не е доказана и следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Прави възражение за прекомерност на обезщетението и възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е
основателна.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С решение
№ 622 от 24.09.2019 г. по нахд № 1414/2019 г. по описа на РС –Плевен е
отменено наказателно постановление № 19-0940-000307
от 04.04.2019 г. на началник РУ – Пордим към ОД на МВР- Плевен, с което на Н.Н.
на основание чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП затова, че на
11.03.2019 г. в 16,38 часа в община Пордим, на общински път № РVN3171, управлява товарен автомобил
***с рег.№ ***, посока
на движение от с.З. към с.П., като не се съобразява със знак „В18“, ограничение в знака
5 тона.
Решението е обжалвано пред Административен съд Плевен и е
образувано кад № 1232 по описа за 2019 година на Административен съд-Плевен и с
решение № 2/02.01.2020 година е оставено в сила решението на РС Плевен.
В развилото се пред РС Плевен съдебно производство по обжалване на
издаденото наказателно постановление, лицето е упълномощило адвокат А. с договор за правна защита и съдействие от 21.05.2019 г. на л. 2 от н.а.х.д.
№ 1414/2019 г. по описа на РС Плевен за подаване
на жалбата и процесуално представителство и защита, като същият е осъществил
процесуално представителството по делото в съдебно заседание. В договора за
правна защита и съдействие е отразено договорено възнаграждение за адвокат в
размер на 350 лева ,като е отбелязано, че същото е заплатено изцяло в брой при
подписване на договора.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи :
Исковата молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и
разгледана по същество е основателна. Неоснователно е възражението на ответника
за недопустимост на исковата претенция, тъй като претендираното обезщетение –
разход за адвокатска защита, е следвало да се претeнидра за присъждане като разноски в
производството пред касационната инстанция, тъй като от към 05.12.2029 година е
налице законодателна промяна на ЗАНН, предоставяща възможност за присъждане на
разноски. В случая касационната инстанция присъжда направените пред нея
разноски , а към датата на приключване на
съдебното производство пред РС не е налице възможност за претендиране и
присъждане на разноски и единственият ред за претендирането им е по реда на
ЗОДОВ.
Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата
по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на ответника.
Следователно, първата предпоставка, с оглед
на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда
в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, отмененото наказателно постановление следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт.
В
настоящия случай не се спори и се
установява от приложеното нахд 1414/2019 год. на РС Плевен , че НП е отменено
от РС, като решението на съда е влязло в
законна сила на 02.01.2020 г., когато е постановено решението на касационната
инстанция – АС Плевен и е налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая към датата на осъществяване на процесуално представителство пред РС
София и към дата на постановяване на решението на районния съд – 06.08.2019 г.,
не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият
срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично
е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като
съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административно-наказателното производство към датата на провеждане на съдебно
заседание 17.09.2019 година, за жалбоподателя не съществува друг правен способ
да претендира същите, освен по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В хода на нахд № 1414/2019 по описа на РС Плевен е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.,
което е изплатено. Съгласно ТР по т. д.
№ 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение . Доколкото този
разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият
следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което
с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е
било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с
издаденото наказателно постановление. Неоснователно
е възражението на ответника, че претендираното обезщетение от 350 лева е
прекомерно. В случая към датата на подписване на договор за правна защита и съдействие – 21.05.2019 година са приложими
разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, преди измененията от 15.05.2020 година и съгласно чл. 18 , ал. 2 от
Наредбата За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв, а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 в редакция към май 2019 година при
интерес до 1000 лева – 300 лева. В
случая делото е протекло на 2 съдебни заседания и съдът намира, че така
договореното възнаграждение не е прекомерно и следва да се присъди обезщетение
в размер на 350 лева.
Съдът намира, че е
налице и пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от отменено наказателно
постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 350 лева от 02.01.2020
година - датата на постановяване на съдебното решение на АС Плевен, с което е
оставено в сила решението на РС Плевен. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за
заплащане на законна лихва именно от тази дата и следователно се дължи върху
главницата в определения от съда размер от
350 лева, считано от 02.01.2020 г..
Предвид
горепосоченото съдът намира, че исковата молба следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно
разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в размер общо на 310 лева
- 300 лева адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие на л. 7 по делото и 10 лева държавна такса. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адв. Възнаграждение, тъй като към
датата на подписване на договор за правна защита и съдействие - 17.01.2020
година съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство и защита по дела с определен материален интерес при интерес до
1000 лева –възнаграждението е 300 лева
т.е. същото е към минимума и не следва да бъде намалено.
Предвид горното и
на основание чл.
203 от АПК, вр. с чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда ОД на МВР, , гр. Плевен , ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на Н.К. Н., ЕГН **********,*** сумата от 350 (триста и петдесет ) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по нахд № 1414 по описа за 2019 година на Районен съд -Плевен ведно със
законната лихва върху обезщетението от 02.01.2020 година - датата на постановяване на решение № 2 по кад № 1232 по
описа за 2019 година на Административен съд-Плевен.
Осъжда ОД на МВР, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на Н.К. Н., ЕГН **********,*** направените в
настоящото съдебно производство
разноски в размер на 310 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
Съдия:/п/