РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Ловеч, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310201090 по описа за 2024 година
С наказателно постановление №ЛЧ – ЗМВР - 13 от 30.10.2024 г. на Златин Михайлов
- Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч, упълномощен с МЗ № 8121з-1371/11.11.2015
г. т.1. 14, е наложена на А. В. М., ЕГН **********, живущ в с. К., ул. „Б.М." № *, на
основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗМВР глоба в размер на 500,00 лева, за
това, че на 29.09.2024 г., около 03:55 ч., в гр. Ловеч пред дискотека „Илит" лицето не
изпълнява отправеното му устно полицейско разпореждане да преустанови действията си.
изразяващи се във викове и буйстване. След поискване на документ за самоличност за
установяване на самоличността му. Лицето отказвала представи като прани опит да избяга
от проверката, с което е нарушил чл. 264, ал.1 от ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят АРСО В. М.,
който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Б. от ПлАК, който моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в това, че НП е издадено от Началника на РУ МВР – Ловеч, на когото са
упомената само името и фамилията, което счита за съществено процесуално нарушение от
категорията на формалните. Сочи, че от разпитания по делото актосъставител станало ясно,
че А. М. е буйствал и се е отнасял зле с жена си, но не и че последния е бил предупреден
устно, както и че не се е подчинил на полицейско разпореждане да преустанови действията
си. Сочи, че е налице разминаване между показанията на актосъставителя и описаното в
акта, тъй като реално се било установило, че именно жалбоподателят е поискал съдействие
1
от органите на полицията, тъй като се е оказал пострадал. Сочи, че е налице допуснато
съществено процесуално нарушение, водещо до противоречие в АУАН и в НП, тъй като
посоченото от актосъставителя в проведеното съдебно заседание не било отразено в акта и
НП. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно и му присъди разноски за безплатния адвокатски хонорар, който
направил по делото.
АНО – Началника на РУ на Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: Ц. Г. Г. и М. Н. П., от становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 29.09.2024 г. бил съставен Акт с бл. № 0543222 за установяване на
административно нарушение от св. Ц. Г. Г., в присъствието на св. М. Н. П. срещу А. В. М.,
ЕГН **********, живущ в с. К., ул. „Б.М." № *, за това, че на 29.09.2024 г., около 03:55 ч., в
гр. Ловеч пред дискотека „Илит" лицето не изпълнява отправеното му устно полицейско
разпореждане да преустанови действията си. изразяващи се във викове и буйстване. След
поискване на документ за самоличност за установяване на самоличността му. Лицето
отказвала представи като прани опит да избяга от проверката, с което виновно е нарушил чл.
264, ал.1 от ЗМВР. С акта не са иззети доказателства. Нарушителя е отказал да подпише
акта, като отказа му е удостоверен с подписа на един свидетел. По съставения акт
жалбоподателят не е вписал възражения. Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това
жалбата е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.267,
ал.2 от ЗМВР – Началника на РУ Ловеч към ОД на МВР Ловеч, който към дата 30.10.2024 г.
е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з1371/11.11.2015 г., т.1.14 на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – полицейски орган при РУ Ловеч, който е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, като при издаване на АУАН е спазена разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР - който противозаконно пречи на
орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление. Изпълнителното деяние на нарушението
"противозаконно пречене" се осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия
пред орган на МВР за изпълнение на функциите му. Начинът на извършване на деянието
може да бъде в различни форми, като по начало се изисква активно действие, активно
поведение от страна на дееца, т. е. активно препятстване на орган на МВР да изпълнява
задълженията си по служба. Не е необходимо действията да са довели до пълна
невъзможност на служителите да изпълнят задълженията си, а само обективно да са създали
такава среда, която да ги е затруднила, да е направила по-трудно изпълнението на тези
задължения. В случая безспорно полицейските служители са действали законосъобразно,
като са отправили до жалбоподателя валидни полицейски разпореждания, съгласно
правомощията си – да им предостави личната си карта /чл.64, вр. с чл.70, ал.2, вр. с ал.1 от
ЗМВР/ и да преустанови действията си изразяващи се във викове и буйстване. Безспорно е
също така, че жалбоподателят освен, че е отказал да им представи личната си карта и е
направил опит да избяга от проверката, което от своя страна е довело до неговото задържане
за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице с рег. №1762зз-131/29.09.2024 г. Според
настоящия съдебен състав всичко това сочи, че с активните си действия жалбоподателя
противозаконно е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си, като е
създал пречки пред безпрепятственото изпълнение на задълженията им по установяване на
самоличността му /досежно предоставяне на личната карта/ и преустановяване на
действията си, изразяващи се във викове и буйстване. Не може да доведе до отпадане на
отговорността на жалбоподателя твърдението на неговия процесуален представител, че
жалбоподателя е бил пострадал и той е потърсил съдействие от органите на полицията.
Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя Г. и
свидетеля по акта – П. се установи, че след като получили сигнал за сбиване в дискотека
Илит в гр. Ловеч, се отзовали на сигнала, където пред дискотеката забелязали
жалбоподателя да разговаря с лица от охраната и да ръкомаха. В хода на проверката
установили, че жалбоподателя бил изведен от дискотеката от охраната на заведението,
поради възникнал вътре скандал между него и друг посетител. От съпругата на
жалбоподателя разбрали, че жалбоподателя бил ударен от друг посетител на дискотеката,
докато били вътре. Установи се, че полицейските служители поискали от жалбоподателя да
им обясни как изглежда лицето, което по думите му го било ударило, но жалбоподателят
отказал да им обясни, а поискал от тях веднага да влязат вътре и да изведат лицето.
Полицейските служители предложили на жалбоподателя и на жена му да напишат жалба,
при което жалбоподателя отказал и започнал да буйства. Съпругата на жалбоподателя
опитала да го успокои, но той я блъснал с двете си ръце при която тя паднала по гръб, след
което се изправила и отново се опитала да го успокои, но жалбоподателя отново се опитал да
я удари, но не успял, а последната, за да се предпази залитнала назад при което била
3
прихваната от св. П.. И двамата разпитани по делото свидетели – актосъставител и свидетел
по акта са категорични, че жалбоподателят не е изпълнил даденото от тях устно полицейско
разпореждане да преустанови действията си, изразяващи се във викове и буйстване, както и
че след като му поискали документ за самоличност за установяване на самоличността му,
отказал да им представи такъв и направил опит да избяга от проверката опитвайки се да
изблъска св. П. и да си тръгне, което наложило спрямо него да бъде приложена сила, да
бъде свален на земята, да му бъдат поставени белезници, да бъде отведен в РУ Ловеч, и в
последствие задържан.
Съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажно. Съгласно ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28
от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.28 от ЗАНН,
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административно наказателната отговорност. С оглед
горните критерии съдът счита, че процесният случай по нищо не се отличава от типичните
нарушения от този вид. Очевидно АНО е взел предвид, че се касае за първо нарушение от
страна на жалбоподателя, поради което и му е наложил наказание в минималния възможен
размер, поради което и настоящата инстанция няма възможност за допълнително
намаляване на същия.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, извършеното от жалбоподателя деяние е
съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че действията на жалбоподателя не сочат на извършване на визираното в
процесните АУАН и НП нарушение. Безспорно, в случая жалбоподателя не е изпълнил
даденото му устно полицейско разпореждане да преустанови действията си, изразяващи се
във викове и буйстване , а освен това след като от полицейските органи му бил поискан
4
документ за установяване на самоличността му същия отказал да предостави такъв и
направил опит да избяга от проверката, с което е попречил на полицейските служители да
изпълнят задълженията си по служба. Касае се за типичен случай на неглижиране,
незачитане на правомощията на органите на реда чиито основни функции са свързани с
охраната на обществения ред, разкриването и предотвратяване извършването на
противоправни прояви /нарушения, съответно престъпления/ като в случая събраните
доказателства не сочат на превишаване на правата от страна на полицейските служители.
Неизпълнението на разпореждането, съответно препятстването /преченето/ по този начин на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба са описани в акта за
установяване на административно нарушение и възпроизведени в наказателното
постановление достатъчно конкретно, за да позволят на санкционираното лице да разбере
срещу какви факти следва да организира защитата си, противно на направеното от защитата
възражение.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като е
наложил на жалбоподателя следващото му се за нея наказание, което е определил в
минималните предвидени в закона размери, поради което и НП не се нуждае от корекция в
тази част.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.1 от
ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не е посочено бащиното име на неговия
издател, а само собственото име и фамилия. Пропускът да се посочи бащиното име на
наказващия орган е формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените,
тъй като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за упражняване
на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е индивидуализиран
достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си. Актът е подписан според
изискванията на ЗАНН. Тоест, не може да бъде направен извод, че наказаното лице не е в
състояние да разбере кой орган му налага административно наказание.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното от
процесуалният представител на жалбоподателя искане да му бъде присъден хонорар за
безплатния адвокатски хонорар, който е направил по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №ЛЧ-ЗМВР-13 от 30.10.2024
г. на Златин Михайлов - Началник на РУ на Ловеч при ОД на МВР Ловеч, упълномощен с
МЗ № 8121з-1371/11.11.2015 г. т.1. 14, с което е наложена на А. В. М., ЕГН **********,
живущ в с. К., ул. „Б.М." № *, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР глоба в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от процесуалният представител на
жалбоподателя искане да му бъде присъден безплатния адвокатски хонорар, който е
направил по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6