Определение по дело №984/2020 на Административен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

29.10.2020 г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Желева 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Димитрова

                                                                                  Антоанета Митрушева

 

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм. дело № 984 по описа на съда за 2020 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба, депозирана от П.Т.З. ***, подадена чрез адв.Б.Б., против  разпоредбата на чл. 52 от Наредба № 5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на Община Димитровград, приета с Решение № 384/24.02.2005г.  на Общински съвет - Димитровград.

С писмо вх. №  6271/28.10.2020г. Председателят на ОбС - Димитровград е представил по делото административната преписка по приемане на оспореното решение.  

При извършената от съда служебна проверка за допустимост на оспорването на основанията по чл. 159 от АПК,  настоящият съдебен състав  намира, че същото  е недопустимо.

Жалбата е насочена срещу конкретна разпоредба от местен подзаконов нормативен акт, а именно срещу чл. 52 от Наредба № 5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на Община Димитровград, която гласи: „Освен глобата или санкцията, нарушителите възстановяват евентуалните материални щети и заплащат направените разходи за отстраняване на вредните последствия от извършеното нарушение“.

Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен акт, било то индивидуален, общ или нормативен, оказващ влияние върху правната сфера на оспорващото лице, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването, за която съдът следва служебно да следи.  Интересът е личен и пряк, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси или непосредствено създава задължения за него. За да съществува пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпила, или вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта, или да се предотврати настъпването на такава. Интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ,  който няма право да инициира защита на чужди права и интереси.

В случая жалбоподателят извежда правния си интерес от обстоятелството, че е жител ***,  съответно бил адресат на процесната наредба. Освен това притежавал недвижими имоти на територията на общината, валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство и било възможно да наруши някоя от охранителните разпоредби на чл. 13 от процесната наредба и да му бъде издаден АУАН и НП, каквито му били съставяни за отказ да допусне в имота си контролни органи на общинска администрация, съответно оспорената част създавала за него задължения и нарушавала законните му интереси.

Според настоящия съдебен състав, тези твърдения на жалбоподателя не обосновават наличието на пряк личен и непосредствен интерес от оспорване на процесната разпоредба.

Фактът, че оспорващият е жител ***, притежава недвижими  имоти на територията на тази община, както  и че притежава СУМПС, не обуславя извода, че оспорената разпоредба действително засяга негови права и интереси. Възможността да се засегнат права и законни интереси от оспорения акт по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК и чл. 120, ал. 2 от КРБ следва да съществува реално, а не хипотетично.  В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя, което да е пряко и непосредствено, не се установява. Правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, следва да е личен, пряк и непосредствен. Това означава, че следва да бъде мотивиран и доказан с осъществени правнорелевантни факти, а не да бъде обоснован с потенциалната и в случая напълно хипотетична възможност за засягане или застрашаване на права и интереси на жалбоподателя.

Предвид това, оспорването се явява недопустимо и поради наличието на предвиденото в чл. 159, т. 4  от АПК основание, същото следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

            Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на П.Т.З. *** на разпоредбата на чл. 52 от Наредба № 5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на Община Димитровград, приета с Решение № 384/24.02.2005г.  на Общински съвет – Димитровград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 984 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от  датата на съобщаването му на страните.

Препис от определението да се  съобщи на страните по делото.    

                                                                                              

                Председател:                                                   Членове:  1.

 

                                                                                                           2.