Р Е Ш
Е Н И
Е №
15
гр. Шумен, 14.01.2011 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Константин Моллов
при секретар Т.К., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 386 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба на З. С.Т., ЕГН ********** *** срещу ЗАД “Виктория” АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “...”, № ..., ЕИК ... представлявано от из. директори Д.Х.Д., ЕГН ********** и Ж.М.Д., ЕГН ******** 90. Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил, марка “Ауди Q7”, с рег. № Н ....АР, за който е сключил, с ответника, договор за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № ..., със срок на действие от 29.06. 2009 г. до 29.06.2010 г.. Застрахователната сума е била определена на 70 000 лева. Лекия автомобил е откраднат на 04.01.2010 г., за което ищецът веднага, писмено, е уведомил застрахователят. Застрахователното дружество е образувало преписка, към която са приложени, предоставените от ищеца всички необходими документи, изисквани от Общите условия на застраховката и Кодекса за застраховане. С писмо от 16.04.2010 г. ответното застрахователно дружество е съобщило на ищеца, че отказва да му изплати обезщетение, като се позовава на т.10 във вр. с т.10.21 от Общите условия. С исковата молба се претендира ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за загуба на застраховано иму- щество по застрахователна полица № ... от 29.06.2009 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждането на иска до окончателното заплащане на су- мата, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа пре- тенцията си, чрез процесуалния си представител ад. С. Б..
В отговора си ЗАД “Виктория” АД, признава, че между страните е сключен договор за застраховка, както и обстоятелството, че своевременно е уведомено за застрахователното събитие на 05.01.2010 г., но оспорва иска по основание и размер. Ответникът посочва, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора, като монтира на автомобила втора система за защита., което е основание да се откаже заплащането на застрахователното обезщетение. Посочва, че ищецът е предоставил неверни данни относно обстоятелствата при които е настъпила кражбата. Твърди, че действителната стойност на л. автомобил е под 70 000 лв. и е в размер на 60 025 лв., т.е. налице е над застраховане. Предвид обстоятелството, че последната вноска, от уговорената застрахователна премия, в размер на 808 лв. не е платена прави възражение за прехващането й от обезщетението, което евентуално съдът ще присъди на ищеца. С отговора е направено искане по чл. 219, ал.1 от ГПК за привличане по делото на ЗК “Лев инс” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., 1612, бул. “...”, № 41, представлявано от С.Х.С.и М.С.М.Г., като трето лице – помагач на страната на ответника и е предявен обратен иск срещу него. С определение от 09.08.2010 г. съдът е конституирал ЗК “Лев инс” АД, като трето ли- це – помагач на страната на ответника и е приел за съвместно разглеждане предяве- ния от ответника обратен иск, в случай, че бъде осъден по първоначалния иск. Обратния иск се основава на сключения, между двете застрахователни дружества, презастрахователен договор, като претендира ЗК “Лев инс” АД да заплати на ЗАД “Виктория” АД 80% от размера на уважения срещу ответника главен иск.
Третото лице своевременно е представило отговор, както по отношение на главния, така и по обратния иск. С отговора си оспорва както главния, така и обратния иск, предвид тяхна неоснователност и недоказаност. Оспорва се акцесор- ния иск за изтекли лихви, предвид обстоятелството, че в качеството си на ответник по обратния иск, със своето поведение не е допринесъл за завеждане на настоящото търговско дело. С допълнителната искова молба и отговорите по нея страните поддържат изразените от тях становища.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Ищецът е собственик на лек автомобил, марка “Ауди” модел Q7-3.0 TDI, с рег. № Н ....АР. По делото е представено заверено копие от застрахователна по- лица № ... за застраховка “Каско на МПС за България и Европа, издадена на 29.06.2009 г. От нея се установява, че между ищеца и ответника, по главния иск, е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка, с който е застрахо- ван автомобила. Застрахователната сума, до която застрахователят се е задължил да плати застрахователно обезщетение е в размер на 70 000 лв. Срокът на застрахов- ката е от 30.06.2009 г. до 29.06.2010 г. Покритите от застраховката рискове са посо- чени в раздел ІІ от Общи условия за застраховка “Каско на МПС” и включват по- криване на пълната загуба при кражба на лекия автомобил. Уговорената застрахо- вателна премия в размер на 3 234 лв. е следвало да се плати на четири вноски. От представените 3 бр. разписки за платени застрахователни вноски се установява, че ищецът е заплатил първите три вноски, последната вноска, дължима на 29.03.2010 г. не е била заплатена.
Видно от Постановление за спиране на наказателното производство № 51/2010 г. – 12.04.2010 г. на Районна прокуратура гр. Нови пазар на 04.01.2010 г. неизвестен извършител е отнел от ищеца без негово съгласие застрахования лек автомобил с намерение да го присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК. За извършената кражба ищецът, своевременно, на 05.01.2010 г., е уведомил ЗАД “Виктория” АД. В уведомлението ищецът е посочил, че застрахования автомобил е откраднат на 04.01.2010 г. в 22.00 ч. в с. К.. Посочил е, че през деня на 04.01.2010 г. пътувал с автомобила до гр. В. и към 11.00 ч. е обикалял районна на центъра. С писмо от 16.04.2010 г., застрахователят е отказал изплащането на обезщетение, като въз основа на писмо от ОД на МВР гр. В., се позовал на т.10.21 от Общите условия – вредите са настъпили в резултат на измама или опит за измама на застрахователя. В писмо с рег. № 10 308 от 05.03.2010 г. на ОД МВР гр. В. е посочено, че на 04.01.2010 г. няма данни, че МПС се е движило в гр. В. (л.26 от делото).
Разпитани в съдебно заседание свидетелите С.И.Д. и К.Р.К.твърдят, че вечерта на 04.01.2010 г. лекия автомобил на ищеца е бил в с. К., обл. Шумен. Свидетелят Д. заявява, че около 9.30 ч. вечерта е видял автомобил да спира на стопа в центъра на селото, а после завил в посока на гр. Шумен и заминал. Свидетелят не видял кой шофира автомобила.
Въз основа на постановлението на НПРП и свидетелските показания, съдът приема, че на 04.01.2010 г. вечерта лекия автомобил на ищеца е бил откраднат. Об- стоятелството, че през деня автомобилът не е бил забелязан от видионаблюдение- то, осъществявано от полицията в гр. В., не означава, че застрахователното съ- битие - кражба на МПС, извършена в с. К., обл. Шумен, не е настъпило.
По делото е допусната и извършена съдебна-автотехническа експертиза, по която вещото лице, в приетото от съда писмено заключение, и в допълнителните разяснения дадени в съдебно заседание, посочва, че действителната стойност на лекия автомобил марка “Ауди” модел Q7-3.0 TDI, с рег. № Н ....АР, към датата на настъпването на застрахователното събитие – 04.01.2010 г. е 57 800.00 лв., а из- числена по методиката на ЗАД “Виктория” АД е 62 025.00 лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявените от ищеца обективно комулативно съединени искове са с прав- но основание чл.208, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявените, при условие на евентуалност обективно комулативно съединени обратни искове на ЗАД “Викто- рия” АД срещу третото лице помагач - ЗК “Лев инс” АД са с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.
Разгледани по същество исковите претенции на З.С.Т. са неоснователни, поради следните съображения:
Към момента на кражбата на автомобила (04.01.2010 г.), вследствие на кой- то е настъпила имуществената вреда между ищеца и ЗАД “Виктория” АД е същест- вувало застрахователно правоотношение, породено от валидно сключен договор за имуществено застраховане. Предмет на застраховане е бил притежавания от ищеца лек автомобил, марка “Ауди” модел Q7-3.0 TDI, с рег. № Н ....АР. Един от рисковете, покрити с договора са вредите настъпили вследствие кражбата на застрахованото МПС. Застрахователното събитие е възникнало в срока на действие на договора. Валидната застраховка към момента на увреждането, поражда, посоче- ното в чл.208, ал.1 от КЗ задължение на застрахователя за заплати застрахователно обезщетение, но само ако не са налице някое от посочените в чл.211 от КЗ основа- ния за отказ да се плати.
В конкретния случай, договорът е сключен, след като ищецът се е запознал и изрично, писмено е приел Общите условия за застраховка “Каско на МПС” за България и Европа (Еврокаско) на застрахователя, действащи към момента на сключване на договора – 29.06.2009 г. – предложение за сключване на застраховка от 29.06.2009 г. (л.19 от делото). Приетите от застрахования общи условия са нераз- делна част от договора, те го обвързват и стават задължителни за него – чл.186 ал.1 от КЗ и чл.298, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Съгласно т.26 от Общите условия при сключване на застраховка по клауза “пълно каско” с покрит риск “кражба на МПС”, когато за- страхователната сума е над 10 000 лв. застрахованият е длъжен за своя сметка да по стави пасивна маркировка и имобилайзер (втори имобилайзер). От текста се уста- новява, че ако лекия автомобил има фабрично монтиран имобилайзер, застра- хованият се задължава да монтира допълнително втори за своя сметка. В общите условия изрично е посочено, че застрахователят не изплаща обезщетение за вреди по МПС, по клауза “Пълно каско”, когато по вина на застрахования не е бил монтиран имобилайзер, втори имобилайзер. От талон за маркиране на автомобил от 29.06.2009 г. (л.20 от делото) се установява, че към датата на сключване на договора застрахования е поставил пасивна маркировка. Но в хода на процеса не бяха представени доказателства застрахования да е изпълнил задължението си и да монтира за своя сметка втори имобилайзер.
Съгласно чл.211, т.2 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обез- щетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. В конкретния случай безспорно се установява, че ищецът не е изпълнил свое задължение по застрахователния договор да монтира допълнителн имобилайзер, независимо от обстоятелството, че това задължение е бил изрично предвидено в договора и ищецът при сключването му е декларирал, че е запознат с него. Следва да се прецени дали това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя. Застрахованото имущество е на значителна стойност – 70 000 лв., поради което и застрахователното обезщетение което следва да се изплати, при настъпването на застрахователното събитие, също е в голям размер. Изчислено по методиката на застрахователя, към момента на кражбата – 04.01.2010 г., е в размер на 62 025.00 лв. Задължението на застрахования, по т.26 от Общите условия, по своята същност представлява вземане на предохранителна мярка за от- страняване на причини водещи до значително увеличаване на риска. Изпълнението на задължението би довело до сериозно ограничаване на възможността застрахова- телното събитие да настъпи. С оглед на това съдът, в настоящия си състав предвид стойността на застрахованото имущество и застрахователното обезщетение, което би следвало да бъде платено при настъпване на застрахователното събитие, счита, че неизпълненото от застрахования задължение е значително с оглед интереса на застрахователя. Следователно в настоящия случай са налице всички изискуеми еле- менти от фактическия състав на чл.211, т.2 от КЗ и за застрахователят е възникнало потестативното право да се освободи с едностранно волеизявление от плащане на застрахователното обезщетение. Предвид на това предявения от З.С.Т. иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв. представляваща обезщетение за загуба на застраховано имущество по застрахова- телна полица № ... от 29.06.2009 г. е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна е и пре- дявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата от 70 000 лв. считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.06.2010 г. до оконча- телното й заплащане, поради което следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1 950.00 лв., включваща и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 850.00 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед отхвърляне на главния иск, съдът намира, че не следва да се раз- глеждат предявените, при условията на евентуалност, обектив, комулативно съеди- нени обратни искове на ЗАД “Вик- тория” АД гр. С. срещу привлеченото трето лице – помагач ЗК “Лев инс” АД гр. С..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от З. С.Т., ЕГН ********** *** срещу ЗАД “Виктория” АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “...”, № 65, ЕИК ... представлявано от из. директори Д.Х.Д., ЕГН ********** и Ж.М.Д., ЕГН ******** 90, обективно, комулативно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представля- ваща обезщетение за загуба на застраховано имущество - лек автомобил, марка “Ауди” модел Q7-3.0 TDI, с рег. № Н ....АР, по застрахователна полица за заст- раховка “Каско на МПС” за България и Европа № ... от 29.06.2009 г., вслед- ствие извършена на 04.01.2010 г. кражба, ведно с дължимата законна лихва върху сумата от 70 000.00 лв., считано от датата на завеждането на иска – 15.06.2010 г. до окончателното заплащане на сумата.
Осъжда З.С.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД “Виктория” АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “...”, № ..., ЕИК ... представля- вано от из. директори Д.Х.Д., ЕГН ********** и Ж.М.Д., ЕГН ********** сумата от 1 950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева, представляващи направените от дружеството разноски по де- лото.
Решението е постановено
при участие на ЗК “Лев инс” АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. С., 1612, бул. “...”, № 41, представлявано
от С.Х.С.и М.С.М.Г., като трето лице – помагач.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град В. в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: