№ 660
гр. Бургас, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202313 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на П. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес:
*****, против Наказателно постановление №24-0769-006386/02.06.2025г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В откритото
съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган, надлежно призован, се явява юк.Желязкова,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН /видно от справката на л.5 от делото, НП е връчено на 06.06.2025г., а
процеаната жалба е депозирана на 19.06.2025г./. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 18.11.2024г. около 14,58 часа, в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, по ул.“Малчика“ до
ДВНМН в посока ул.“Георги Калоянчев“, жалбоподателят управлявал товарен автомобил
марка “МЕРЦЕДЕС“ с рег.№ * **** **, собственост на „ДИАМАНТ-99“ ЕООД, ЕИК:
*********. Извършвайки маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него
е свободен, той ударил паркиран лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ * **** **, като по
този начин му нанесъл материални щети. Жалбоподателят не усетил удара и не разбрал, че е
1
участник в ПТП, поради което напуснал мястото на същото без да спре и да установи
последиците от произшествието. Впоследствие водачът на удаения автомобил сигнализирал
органите на реда, който установили именно жалбоподателя П. Д. Д. като водач на
напусналото ПТП моторно превозно средство.
За констатираното свидетелят М. съставил АУАН с бл. № 0623015 за извършени две
нарушения по ЗДвП - по 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗдвП. Актът бил връчен на
нарушителя, които отказал да го подпише.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви,
като съдът ги кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП:
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, както и че при движението настъпило
съприкосновение с паркиран отзад и отдясно автомобил, при което са причинени
материални щети. Описаните факти съответстват именно на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. При движението си Д. не
се е съобразил с паркирания автомобил и е допуснал ПТП.
Горната фактическа обстановка се установява на първо място от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – М. и П.. Същите макар и да не са преки
очевидци на настъпилото ПТП, са успели да възприемат същото от записа на намиращата се
в близост камера на частен дом /който запис очевидно е бил със значително по – високо
качество от този, представен по делото и представляващ презаписано с телефон копие на
оригиналния файл/. Макар и тези свидетели да не са възприели пряко настъпилото
съприкосновение между двата автомобила, те са придобили най – преки впечатления от това
събитие, доколкото други свидетели липсват, а жалбоподателят не е усетил настъпилия удар.
Съдът изгради своите изводи и от предявените на страните в съдебно заседание снимки на
двата автомобила, от които се установяват наранявания и побитости именно на мястото на
настъпилия удар. Кредитиран с доверие беше и предявеният на страните запис на ПТП, на
който макар и да не може ясно да се види удара, се проследява движението на двата
автомобила и местоположението им един спрямо друг, които на свой ред кореспондират със
заявеното от свидетелите и възприетата в НП фактическа обстановка като механизъм на
ПТП.
2
Съдът намира, че за конкретното поведение на Д. е приложима именно разпоредбата
на чл.185 ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 20 лв., който е фиксиран.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да
бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да не е
предприело спиране движението на автомобила – участник в ПТП, с цел установяване
последиците от последното.
В конкретния случай безспорно се установява, че водачът не е спрял с цел
установяване на настъпилите щети, който факт се установява както от показанията на
свидетелите М. и П., така и от твърденията на самия жалбоподател. За да е налице
административно нарушение от субективна страна обаче, следва и деянието да било
извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/.
В конкретния случай от всички материали по делото се установява, че
жалбоподателят изобщо не възприел случилото се като настъпване на ПТП, поради
което и поведението му се явява несъставомерно по така дадената правна
квалификация. Видно от предявения в съдебно заседание снимков материал, по
управлявания от жалбоподателя автомобил се наблюдават множество и различни щети,
както в областта на процесния удар, така и множество предходни охлузвания и вдлъбвания.
В същото време, както посочи самият жалбоподател, служебният му автомобил е дори без
задна броня, което е показателно за техническото му състояние. Изложеното навежда към
извода за липса на външни белези /различни от вече наличните преди ПТП множество
охлузвания/, които да насочат водача към извода за настъпило ПТП. Още повече, че
процесното съприкосновение е причинено от товарен автомобил, което предвид размерите
на МПС, създава възможност лек удар да не се усети от водача.
Изложеното води до извод за отмяна на постановлението в тази му част.
С оглед решението за частично потвърждаване на НП и направеното искане от страна
на представителя на АНО със становището по делото, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 120 лв. С оглед на изхода на делото на АНО следва да
се присъди съразмерно на отхвърлената част на жалбата възнаграждение в окончателен
размер на 60лв.
Разноски от жалбоподателя не се претендират.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0769-006386/02.06.2025г., издадено
от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на
жалбоподателя П. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *****, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0769-006386/02.06.2025г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на
жалбоподателя П. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *****, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *****, да заплати на ОДМВР
гр.Бургас сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4