Р Е Ш
Е Н И Е
02.08.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
27
юли 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 349 2021
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.И.Б., с ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Б.,*** против Електронен фиш Серия К № 3373469 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призована, не се явява, но се представлява ат адв. Б.. Представено е писмено становище. Претендира деловодни разноски в размер на 400 лв. представляващи възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.И.Б., спрямо който е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. На 02.03.2021 г. жалбоподателя е получил препис от ЕФ, като подадената чрез административнонаказващия орган (АНО) на 05.03.2021 г. жалба е в срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 05.12.2019 г. в 14:31 часа в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, Път II-62, км. 45+212, в посока гр. Самоков, жалбоподателя П.И.Б. управлявал лек автомобил “Пежо 508”, с рег. № Е 5615 МВ при ограничение на скорост от 50 км/ч, за населено място. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с ТFR-М 563. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 95 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 92 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия № 3373469, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Протокол от проверка № 5-21-19/04.07.2019 г. на средство за измерване на мобилна система за видеоконтрол ТFR-М 563 се установява, че процесното техническо средство е преминало последваща проверка на 04.07.2019 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч. От Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е видно, че техническото средство одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Приложен е протокол за използване на АТСС съдържащ и попълнен по предвидените от закона реквизити, като началото на работа е в 14.10 ч. и край на работа 1530 ч. Първо статично изображение с № 3674 и последно статично изображение с № 3703. Клипът по настоящия казус е № 3679, т.е. попада в диапазона от време на първоначално и крайно видозаснемане.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил “Пежо 508”, с рег. № Е 5615 МВ, е жалбоподателя П.И.Б.. От приложената по преписката липсват данни да е попълнила декларация, по чл. 188 от ЗДвП.
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № Е 5615 МВ е била 95 км/ч, като заснемането е било извършено на 05.12.2019 г. в 14:31 часа.
По делото е приложена справка, от която е видно, че Пътен знак Д 11 -„Начало на населено място“ в направление Самоков –Дупница е разположен на км 45+ 576 и Д 12 -„Край на населено място“ в направление Дупница - Самоков, е разположен на км 45+ 544. Км 45+212 от път II-62 ( гр. Кюстендил –с. Клисура) е в границите на населеното място гр. Дупница.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото –в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, Път II-62, км. 45+212, в посока гр. Самоков; датата –05.12.2019 г., точният час на извършване на нарушението – в 14:31 ч.; регистрационният номер на МПС – № Е 5615 МВ; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – П.И.Б.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за населено място, 92 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
***азването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 05.12.2019 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег. № Е 5615 МВ е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение мобилна система за видеоконтрол ТFR-М 563, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая от приложения и приет като доказателство по делото клип № 3679, заснет на 05.12.2019 г., в 14:31:04 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. № Е 5615 МВ, е била 95 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е 92 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 92 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице първата хипотеза – измерената скорост е 95 км/час, като наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 3 км/час, с които е намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 92 км/час. Протоколът по чл. 10 от Наредбата обаче, не съдържа всички реквизити, предвидени в нормативния акт, с което деянието не е доказано по безспорен начин. Не е попълнена графата на какво разстояние от пътния знак е позиционирано средството за измерване.
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал, не се доказа по безспорен начин жалбоподателя да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 05.12.2019 г. в 14:31 ч. в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, Път II-62, км. 45+212, в посока гр. Самоков не се оспорва, че жалбоподателя Б. е управлявал лек автомобил “Пежо 508”, с рег. № № Е 5615 МВ, както и, че се е движил със скорост от 92 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, но от представения протокол по чл. 10 от Наредбата, не става ясно на какво разстояние от пътния знак е поставено измервателното устройство, за да бъде прието, че превишената скорост попада в обхвата на ограничението въведено с пътен знак В 26. Доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3373469 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на П.И.Б., с ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Б.,***, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: