РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. *, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря М. Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110105848 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, против Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: град *, обективно
кумулативно съединени искове, както следва: 1. ревандикационен иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр
на вещното право на собственост върху недвижим имот, находящ се в град * , по КК на град
* - Бунгало с идентификатор *, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52
кв. м., на два етажа, разположено в поземлен имот № *, целият с площ от 10 650 кв.м . и
осъждане на ответника да предаде владението върху описания недвижим имот на ищеца; 2.
осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване на гореописания недвижим имот, собствен на „*“ АД, за периода от 20.10.2022 г.
до 10.05.2023 г.
Приет за съвместно разглеждане, на основание чл. 211 ГПК, е предявеният от Ф. К. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: град *, против „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, насрещен положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
Ф. К. Ч. е титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, находящ се в град
*, к.к. „*, по КК на град *, представляващ: Бунгало с идентификатор *, представляващ
курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен
имот № *, целият с площ от 10 650 кв.м., на основание давностно владение, установено от
пролетта - лятото на 2006 г. до датата на предявяване на първоначалния ревандикационен
иск – 10.05.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № *,
целият с площ от 10 650 кв.м., по скица и 9 000 кв.м. по нот. акт, ведно с построените в
1
имота две бунгала и първи етаж от триетажна сграда, находящи се в град *, к.к. „*, по КК на
град *, който имот е подробно описан в представения към исковата молба Нотариален акт №
* г. на СВ - гр. * и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот вх. peг. № 2* на СВ - гр. *. Твърди, че легитимацията му като собственик на
процесния имот произлиза от Разделителен протокол от 16.05.1994 г., с който се разделя
Почивна станция „*“ в местност „*“ – гр. *, на база на който впоследствие е издаден
Нотариален № * г. на СВ - гр. * и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот вх. peг. № 2* на СВ - гр. *.
На следващо място, излага твърдения, че недвижим имот, представляващ: Бунгало -
туристическа сграда с идентификатор № *, с площ от 52 кв.м., на два етажа, се ползвало без
основание от ответника. Твърди, че ответникът по делото е бил изпълнителен директор на
дружество „*“ АД, като през годините ползвал процесното бунгалото без договор и без
заплащане от негова страна на наем. Сочи, че са водени многобройни разговори, касаещи
ползването на бунгалото, респективно неговото освобождаване или ползването му, чрез
заплащане на наем, същите, обаче, били без резултат.
Твърди, на следващо място, че на 19.10.2022 г. била изпратена от ищеца Нотариална
покана до ответника Ф. Ч., в която му било указано, в рамките на 14 - дневен срок следва да
освободи бунгалото, като при отказ от негова страна ще се дължи на дружеството - ищец
наем в размер на 1 500 лева на месец. Процесната Нотариална покана № * г. била връчена
надлежно, чрез Нотариус *, рег. № 513 на НК, на ответника на дата 20.12.2022 г.
Заявява се от ищеца, че към настоящия момент ответникът нито заплащал определения
месечен наем, нито освобождавал неправомерно ползваното от негова страна бунгало.
Предвид гореизложеното, за ищеца възникнал правен интерес от завеждането на
исковите претенция по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че
предявените искове са неоснователни.
Твърди се в отговора, че ответникът владеел процесния имот от 2006 г., както и че го
придобил чрез непрекъснато, явно и несмущавано владение, продължило повече от 10
години на основания, подробно изложени и развити в предявения насрещен иск по делото.
Сочи, че установил явна, трайна, недвусмислена и несмущавана фактическа власт върху
процесния имот, владял го като собственик, извършвал основни ремонти и довършителни
работи, със собствени сили и средства, оградил имота, доставил и монтирал авариен дизел –
генератор, свързал го с електрическа инсталация на процесния имот, независима от тази,
чрез която го захранвал с електрическа енергия, заплащал, поддържал имота, като полагал и
необходимите за това грижи, в т.ч. и по отношение на пространството около имота.
На следващо място, твърди неоснователност и недоказаност на иска по чл. 59 ЗЗД,
предвид обстоятелството, че ищецът не бил собственик на процесния имот. Изложени са
твърдения, че недвижимият имот, представляващ: дървено бунгало с № *, бил част от
изоставен, неподдържан и саморазрушаващ се имот, бивш хотел „*“. Твърди, че в имота
било прекъснато водоподаването, а електроенергията била по промишлена тарифа за целия
имот, който се обитавал целогодишно и от трети лица, които разходи били заплащани от
години единствено и само от Ф. Ч..
Заявява се от ответника, че по силата на договор между тогавашните съсобственици
имотът, представляващ „Хотел *“, се намирал под оперативното управление на ищеца „*“
АД, който, от своя страна, сключил договори за наем с „*“ ЕООД, ЕИК *, и експлоатационен
оперативен лизинг с „*“ ЕООД, ЕИК *, за целия имот. Имотът включвал парцел - поземлен
имот (урбанизирана територия) с предназначение за хотелски комплекс, почивен дом, в
който имало изградени множество постройки с приблизителна разгъната застроена площ от
1 600 кв. м. Твърди се, че размерът на годишния наем по договора с „*“ ЕООД бил за около
2
16 000 лева, като наемателят се задължил да поеме всички разходи, но не ги заплащал.
Твърди, че съпоставимо с условията на договора с посочения по-горе наемател реалните
приходи от договора с „*“ ЕООД, след приспадане на разходите за охрана (съгласно
договора ищецът се задължил да поеме и поема разходите за охрана на имота, разпределени
на срока на експлоатационния лизинг) бил приблизително около 9 000 лева на година по
данни от ГФО и Отчети за дейността на дружеството - ищец, обявени в ТРРЮЛНЦ по
неговата партида. Поради което обстоятелство, оспорва иска и по размер.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск.
Твърди в насрещната искова молба, че Ф. Ч. е придобил правото на собственост върху
недвижим имот: Бунгало с идентификатор *, представляващ курортна, туристическа сграда,
с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот № *, целият с площ от 10 650
кв. м., находящо се в град * по КК на град *, на основание давностно владение, установено
от пролетта - лятото на 2006 г. до дата на предявяване на първоначалния ревандикационен
иск – 10.05.2023 г., като същият завладял имота и го владее непрекъснато, явно и
несмущавано в продължение на повече от 10 години. Твърди, че факта на владение бил явно
изявен против „*“ АД, както и че същият бил осъзнат ясно от дружеството – ищец по
първоначалните искове, което обстоятелство, от своя страна, личало и от фактическите и
правни действия. Имотът, предмет на исковите претенции по делото, винаги бил изключван
от разпоредителни и сделки на управление с поземлен имот № *, т. нар. хотел „*“ /напр. при
учредяване на Договорна ипотека за недвижими имоти с НА № * г.; договори за наем и
анекси към тях с „*“ ЕООД, ЕИК *, съгласно Предварителен договор за замяна на недвижим
имот от 22.04.2009 г., сключен между „* - *“ АД и „*” АД, по силата на който последното
осъществявало оперативно управление, в т.ч. и правото на преотддаване на трети лица на
останалата част от имота, представляваща т нар. „Хотел *“./. В подкрепа на горните
твърдения сочи, че съществувал монтиран, отделен вътрешноконтролен електромер за
процесния имот - бунгало № *, който по съществото си представлявал елемент от състава на
самостоятелност и отделяне на имота. Твърди се установяване от страна на Ф. Ч. на явна,
трайна, недвусмислена и несмущавана фактическа власт върху процесния имот, като същият
го е владял като собственик и е извършвал основни ремонти и довършителни работи със
собствени и привлечени сили и средства - оградил е имота, доставил и монтирал АДГ
(авариен дизел генератор), свързвал го с електрическата инсталацията на процесния имот,
независимо от тази, чрез която го захранва с елелктрическа енергия, която той плащал.
Твърди, че цялата поддръжка на имота и околното пространство се осъществявали само и
единствено от него, защото „*“ АД го изоставило изцяло. Сочи, че това състояние започнало
от пролетта - лятото на 2006 г. и продължавало към настоящия момент, т.е. повече от 10
години, поради което и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, Ф. Ч. придобил правото на собственост
по давност върху бунгало, представляващо недвижим имот с идентификатор № * по КККР.
В предоставяния срок по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск – „*“ АД депозира
отговор, в който излага становище за неоснователност на насрещния иск.
Твърди невъзможност ищецът по насрещния иск да придобие собствеността върху
процесния имот, тъй като той никога не го е владял, а единствено бил наемател в него. На
следващо място, сочи, че няма как да бъде налице владение на недвижимия имот от 2006 г.
до завеждане на исковата претенция, дала повод за образуването на гр.д. № 5848/2023 г.,
предвид обстоятелството, че през 2009 г. лично Ф. Ч. подписал Договор за замяна, съгласно
който „*“ АД дало на „* *“ АД - сграда, производствен комбинат, находяща се в село *,
Област *, а „* *“ АД дало на „*“ АД почивна база, находяща се в град *, к.к. „*, спирка „*“,
цялата с площ от 462 кв.м.
На следващо място, твърди, че на 26.01.2010 г. Ф. Ч. отдал сам на себе си, чрез Договор
за послужване за срок от 10 години, за безвъзмездно и временно ползване – Бунгало, трайно
закрепено за земята, представляващо сграда с идентификатор *, находящо се в град *, кк.
3
„*“. Сочи, че след отстраняването на Ф. Ч. от длъжност Изп. директор на „*“ АД, същият
многократно бил канен да напусне процесното бунгало, но отказвал да стори това. Излага
твърдения, че през 2016 г. новият Изп. директор подал жалба пред ВРП, а самият Ч. заявил в
производството, че е наемател на процесното бунгало, на основание сключен договор.
Твърди, че през 2018 г. „*“ АД отдало под наем целия комплекс, като това положение
продължило до 2021 г., като през този период новият наемател също е правил многократни
опити да изведе Ч. от бунгалото, но същият отказвал с мотив, че е наемател.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищецът, чрез
процесуалния си представител, излага съображения за основателност и доказаност на
първоначално предявените искови претенции, поради което моли за тяхното уважаване,
съответно за неоснователност и отхвърляне на насрещната претенция. Претендират се
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответникът, чрез
процесуалния си представител, навежда подробни аргументи в полза на тезата за
неоснователност на предявените първоначални искове поради липсата на ангажирани
доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за уважаване на същите.
Изложени са съображения за основателност и доказаност от събраните в производството
писмени и гласни доказателствени средства на предявения насрещен иск, поради което се
иска неговото уважаване. Претендират се разноски за производството.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приобщени като писмени доказателства по делото са Разделителен протокол от
16.05.1994 г. /л. 23 - 29/ между „*“ ЕООД – клон * и „*“ ЕООД – клон * за разделяне на
почивна станция „*“ в местност „*“ – *, като * ще ползва първи етаж от сградата, две от
дървените бунгала и бара; както и Предварителен договор за замяна на недвижим имот от
22.04.2009 г. /л. 105 - 108/, сключен между „* *“ АД и ищцовото дружество, съгласно който
„* *“ АД се задължава да прехвърли на последното правото на собственост по отношение на
Почивна база на три етажа, едно бунгало, трайно закрепено за земята, както и 2/3 ид.ч. от
дворното място, върху което същите са построени.
От Договор от 18.06.2018 г., сключен между ищцовото дружество, като наемодател, и
„*“ ЕООД, като наемател, се установява, че наемодателят, в качеството си на собственик, е
предоставил на наемателя за временно и безвъзмездно ползване собствения си недвижим
имот – хотел „*“, включващ и бунгала.
Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № * от * г. на Нотариус
* и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
134, том III, рег. № 12180, дело № 492 от 29.12.2009 г. /л. 8-11/, ищцовото дружество е
признато за собственик по отношение на Първи етаж от почивна база на три етажа,
находяща се в град *, Варненско землище кк „*, както и на две бунгала, тройно закрепени за
земята; ведно с 1/3 идеална част от дворното място, върху което е построена почивната база.
Съгласно Договор за заем за послужване от 26.01.2010 г. /л. 119 - 120/, сключен между
ищцовото дружество - заемодател, чрез Ф. Ч. като Изпълнителен директор, от една страна, и
Ф. Ч. - заемател, от друга страна, ведно с Приемо-предавателен протокол, * е предоставило
на ответника за безвъзмездно ползване процесното бунгало с идентификатор № *.
Уговореният срок на договора е десет години.
Приети като писмени доказателства по делото са Декларация – съгласие от 27.06.2016
г. от Изпълнителния директор на „* *“ АД за апортиране в капитала на „* *“ ЕООД на
недвижими имоти, Удостоверение от 28.06.2016 г. за вписани обстоятелства по партидата на
дружеството и Учредителен акт на същото /л. 290 - 313/; сметка към Фактура от 28.05.2021
4
г., издадена на „* *“ АД от „* *“ ООД /л. 316/ и Разписка от 06.08.2021 г. за заплатена от „*
*“ ЕООД сума за консумация на вода /л. 317/.
Представени от ответника са Фактури от 2016 г., издадени на * от „*“ ЕООД, за
консумирана електрическа енергия /л. 133 - 134/; Квитанции от 2017 г. към приходни касови
ордери, получени от *, за заплатени суми за електрическа енергия /л. 132/; Разписки от
транзакции към „*“ АД за периода от 2020 г. до 2023 г./л. 135 - 278/; фактури, издадени в
периода от 2019 г. до 2023 г. за закупени стоки за дома /л. 280 - 289/.
Приобщени по делото са Фактури № */30.06.2019 г. и № */25.07.2019 г. /л. 116 - 117/,
издадени от ищцовото дружество на „*“ ЕООД, с предмет „консумативи за месец юни 2019 г.
и наем, съгласно договор – 3та вноска хотел „*““; Фактура № */31.05.2020 г. /л. 111/ с
доставчик „* *“ АД и получател „* *“ АД с предмет „изразходени консумативи хотел „*“
месец май 2020 г.“; приложение към Фактура № */08.06.2020 г., издадена на „* *“ АД, за
ползвани телекомуникационни услуги /л. 112 - 113/; Фактура от „*“ за консумирана
електрическа енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. за обект: почивна станция
„*“ /л. 114/; Известие от „* - *“ ООД до „* *“ АД за дължими суми за консумирана вода /л.
115/.
Видно от Нотариална покана от 19.10.2022 г. /лист 6/ от ищцовото дружество до
ответника, връчена на 20.12.2022 г. на адвокат Десислава Красенова Влаева, на Ф. К. Ч. е
предоставен 14-дневен срок за освобождаване на процесния недвижим имот – бунгало с
идентификатор *.
Приобщени като писмени доказателства по делото са Скица № */09.06.2023 г. на
поземлен имот с идентификатор * и Скица № */09.06.2023 г. на сграда с идентификатор * /л.
30 - 31/.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелят * – съпруга на ответника твърди, че с последния живеят в процесното
бунгало от лятото на 2006 г., когато Ф. Ч. бил Изпълнителен директор на ищцовото
дружество, като в съседство имало друго идентично на тяхното бунгало. Сочи, че имотът
бил даден за ползване с уговорка за неговото прехвърляне впоследствие. Заявява, че до
месец октомври 2023 г., когато получили покана да напуснат имота, не е имало никакви
претенции към него. Споменава единствено за въпроси от страна на наемателя на почивната
станция. Сочи, че със съпруга си живеят постоянно в имота, който бил ограден от тях през
2009 г., като са го ремонтирали и обзавели с всичко необходимо за неговото обитаване,
включително са заплащали разходите за електричество, начислявано въз основа на
самостоятелен електромер. Свидетелката твърди, че в имота има инсталиран от нея и
ответника генератор за производство на ток, като по отношение на водата твърди, че е
спряна.
Свидетелят *в – служител при ищцовото дружество твърди, че отговаря за охраната в
почивната база, като знае ответникът да обитава процесното бунгало от 2011 – 2012 г.,
заедно със съпругата си. Заявява, че Ф. Ч. многократно е бил канен да напусне имота от
ищцовото дружество, както и е бил канен от наемателя на почивната станция да заплаща
разходите за ток и вода. Сочи, че бунгалата са оградени още от построяването им.
В производството е допусната първоначална Съдебно-техническа експертиза, съгласно
която общият размер на пазарния наем на процесното бунгало за периода от месец октомври
2022 г. до месец октомври 2023 г. е 1 907 лева. В открито съдебно заседание вещото лице
разясни, че има достъп до процесното бунгало, но пътят е в лошо състояние, че е отчел
наличието на оборудване в същото, както и липсата на вода в имота, което значително
намалява наемната цена.
5
По делото е проведена и повторна тричленна Съдебно-оценителна експертиза, като
съгласно заключението на същата пазарният наем на процесното бунгало за периода от
месец октомври 2022 г. до месец октомври 2023 г. е в общ размер на 11 500 лева, съответно
средният месечен пазарен наем е 885 лева. В открито съдебно заседание експертите сочат, че
липсата на ток или вода в имота не е релевантно за определяне на наемната цена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Искът с правна квалификация чл. 108 ЗС цели защита на владението като елемент от
вещното право на собственост, в случая владението по отношение на недвижим имот,
находящ се в град * , по КК на град * - Бунгало с идентификатор *.
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по
пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: 1. право на собственост на ищеца, придобито именно на
твърдяното основание, в случая: въз основа на Разделителен протокол от 16.05.1994 г., с
който се разделя Почивна станция „*“ в местност „*“ – гр. *, на база на който впоследствие
са издадени Нотариален № * г. на СВ - гр. * и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт
за собственост на недвижим имот вх. peг. № 2* на СВ - гр. *; 2. упражнявана фактическа
власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно
основание за това.
В тежест на ответника е да установи основанието, на което упражнява владението,
както и твърдението, че е упражнявана фактическата власт върху имота постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно в периода от пролетта – лятото на 2006 г. до
предявяване на ревандикационния иск, като е държал вещта като собствена, чрез
извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия,
част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост.
На първо място, не е спорно между страните, а същото се установява и от
представените писмени доказателства - Разделителен протокол от 16.05.1994 г., Нотариален
№ * г. на СВ - гр. * и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот вх. peг. № 2* на СВ - гр. *, че ищцовото дружество „*“ АД е придобило
правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в град * ,
по КК на град * - Бунгало с идентификатор *, представляващ курортна, туристическа сграда
с площ от 52 кв. м., на два етажа, разположено в поземлен имот № *, целият с площ от 10
650 кв.м.
На следващо място, прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството е, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим
имот – бунгало.
Спорни в този смисъл в производството са въпросите за основанието, на което
ответникът упражнява фактическа власт върху имота, в кой период и с какво намерение се е
осъществявала същата.
По отношение на периода на упражняване на фактическа власт настоящият съдебен
състав намира за доказан като начален момент на установяване на същата датата на
сключване на Договор за заем за послужване от 26.01.2010 г., доколкото и всички
приобщени по делото писмени такива, касаещи извършени от ответника разходи за ремонти,
закупуване на обзавеждане и оборудване на имота и за консумирана елекрическа енергия
датират след 2010 г. В същия смисъл – за установена фактическа власт от ответника от 2011
г. – 2012 г. са и показанията на свидетеля *в. Поради посоченото, съдът не кредитира
показанията на свидетеля * в частта, касаеща началния момент на нейното установяване, а
6
именно: лятото на 2006 г., доколкото същите не са подкрепени с други доказателства.
Не е спорно между страните в производство и същото се установява от показанията на
свидетеля *, че ответникът упражнява фактическа власт по отношение на процесния имот и
към настоящия момент, като в периода след изтичане на срока на Договор за заем за
послужване от 26.01.2010 г. до настоящия момент не се доказа валидно правно основание за
упражняване на същата.
По отношение на намерението за своене на ответника и основанието, на което същият
е придобил фактическата власт върху имота съдът намира следното:
Когато фактическата власт е установена като държане /както е в настоящия случай – по
силата на договор за заем за послужване/, последващата промяна в намерението на
упражняващото тази фактическа власт лице да държи вещта като своя следва да бъде
противопоставена на действителния собственик на вещта, за да може да се приеме, че
установената в чл. 69 ЗС презумпция намира приложение.
В Решение № 291/09.08.2010 г., постановено по гр.д. № 859/2009 г. по описа на ВКС, II
г.о., е прието, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. В Решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр.д. №
1162/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., е прието, че след като веднъж фактическата власт върху
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобИ.е на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за
да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност,
е да установи, че такава е започнала да тече, чрез явна промяна на държането във владение.
В Решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр.д. № 627/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., е
прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.
Настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията, изложени в посочените
решения на ВКС, като приема, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим
имот е придобита на правно основание, като в процесния случай /сключен договор за заем
за послужване/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на
държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл.
69 ЗС не намира приложение. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само, когато
по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си.
В процесния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено обстоятелството, че фактическата власт върху процесния недвижим имот е
придобита от ответника на основание договор за заем за послужване и липсва уведомяване
на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в
недобросъвестно владение. В този случай, презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена; тя
намира приложение само, когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си. В този смисъл са: Решение №
291 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 859/2009 г по описа на ВКС, II г.о., Решение № 41 от
26.02.2016 г. по гр.д. № 4951/2015 г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 115 от 28.10.2016 г.
по гр.д. № 977/2016 г. по описа на ВКС, II г.о., Решение № 118 от 21.05.2013 г. по гр.д. №
7
1535/2013 г. по описа на ВКС, II г.о. и други.
Ако собственикът е предоставил вещта за ползване другиму, той по установеното в чл.
68, ал. 2 ЗС правило /доколкото наличието на договор за ползването изключва приложението
на установената в чл. 69 ЗС презумпция/ владее вещта чрез този, на когото я е предоставил.
В такава хипотеза следователно владението му не е изгубено, нито застрашено до момента,
в който държателят не го уведоми, че установява самостоятелна фактическа власт за себе си.
Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение /interversio
possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия, за да се обезпечи възможността собственикът да предприеме действия
за защита на правото си /в този смисъл Решение № 145/14.06.2011 г. по гр.д. № 627/ 2010 г.
по описа на ВКС, I г.о.; Решение № 115/28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г. по описа на ВКС,
II г.о.; Решение № 37/26.03.2018 г. по гр.д. № 1969/2017 г. по описа на ВКС, II г.о./.
В съответствие с практиката на ВКС /т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС
по тълк. дело № 4/2012 г./ съдът приема, че след като владението е съзнателен акт, то следва,
че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на
представи и желания, насочени към установяването, придобИ.ето, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент
от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
Съответстват на тази теза и съображенията, че владението не може да бъде съмнително, а то
е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали лицето упражнява
фактическата власт за другиго или има намерението да държи имота като свой. А доколкото
владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се
противопоставя, в съответствие с практиката на ВКС /Решение № 145/14.06.2011 г. по гр.д.
№ 627/2010 г. по описа на ВКС, I г. о./, съдът приема, че чрез него трябва да се демонстрира
по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя, доколкото
общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото
не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият /собственикът/ няма
възможност /поради неведение/ да се брани.
В случая, до предявяване на насрещния иск от страна на ответника, с който същият
заявява право на собственост върху процесния недвижим имот, не е установено ищецът да е
бил уведомяван за промяна на намерението, с което ответникът е ползвал имота, нито е
установено по несъмнен начин да е извършвал такива действия, които да обективират
подобно намерение.
Действително, подобно намерение очевидно е съществувало в съзнанието на ответника
/с оглед осъществяваните от него през годините разходи за ремонт, обзавеждане и
оборудване и консумативи за ползване на бунгалото/, но същото е следвало да бъде
обективирано, чрез действие или изрично волеизявление спрямо собственика на имота,
което да е достигнало до последния. Упражняването на фактическа власт върху един имот е
факт от обективната действителност и единствено установеното намерение фактическата
власт да се упражнява за себе си определя същата като владение според практиката на ВКС.
Неупражняването на фактическа власт върху един имот не лишава собственика на имота от
неговото вещно право, особено в хипотеза, при която упражняващото фактическата власт
върху този имот лице има качеството "държател" и това обстоятелство е известно на
собственика. Както ВКС последователно приема в своята практика, правото на собственост
не се губи с неупражняването му и след като едно лице е придобило право на собственост
върху недвижим имот по силата на предвиден в закона придобивен способ, то престава да
бъде носител на това право само, ако се разпореди с него в полза на друг правен субект,
8
правото бъде отчуждено за държавна или обществена полза /в този смисъл Решение №
78/14.06.2017 г. по гр.д. № 3765/2016 г. по описа на ВКС, I г.о. и посоченото в него Решение
№ 1332/04.01.2007 г. по гр.д. № 2402/2005 г. по описа на ВКС, IV-A г.о./.
В настоящия случай, от показанията на разпитания по делото свидетел * не би могло да
се установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът е упражнявал фактическа
власт върху процесния недвижим имот, считано от лятото на 2006 г. до предявяване на
ревандикационния иск с намерение да го държи като свой, както и че това намерение е било
демонстрирано пред невладеещия собственик – ищецът по делото. Фактът, че ответникът и
свидетелката са живяли в процесния недвижим имот, във връзка с което са реализирали и
разходи, както и очевидното знание на ищеца на посоченото обстоятелство не може да
обоснове извод за наличие на явно и необезпокоявано владение от страна на ответника
върху имота с намерение за своене. Не се доказа от страна на ответника наличието на
осъществени действия, свързани с демонстриране на явното намерение на ответника да
владее процесния имот за себе си. Напротив, от показанията на свидетеля * се установи, че
със съпруга си не са правили опити за смяна на партидите на вода и ток в имота или за
снабдяване с каквито и да било документи, установяващи правото им на собственост по
отношение на същия. Липсата на обективирано пред ищеца намерение за трансформиране
на държането във владение може да бъде изведено и от сключения от ищцовото дружество
договор за наем, включително на процесното бунгало, в качеството му на наемодател и
собственик на същото.
Поради изложените съображения и с оглед доказване в производството на елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 ЗС, предявеният
ревандикационен иск следва да бъде уважен, както в установителната, така и в осъдителната
му част.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Спорното право, претендирано от ищеца, възниква от фактически състав, включващ
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. Т.е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът
докаже, че неговият патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен
активът в имуществото на ответника, без да е налице правно основание за такова
разместване на материални блага. Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, е
субсидиарно - чл. 59, ал. 2 ЗЗД. То не съществува, ако съответната престация се дължи на
договорно или на някакво друго извъндоговорно основание (деликт, гестия или
неоснователно обогатяване по чл. 55 - чл. 58 ЗЗД).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 от ППВС №1/1979 г., ако законът е
поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е
приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в постановеното по реда
на чл. 290 ГПК Решение № 75 от 15.05.2009 г. по т.д. № 770/2008 г. по описа на ВКС, II ТО.
Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и
ползва от друго лице - несобственик, обедняването на собственика се изразява в
пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на
имота, които следва да се определят, съобразно действащите за периода пазарни наемни
цени за конкретния имот. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ се определя от
средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-
82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в практиката на Върховния съд и
9
Върховни касационен съд (така: Решение № 262/22.02.2013 г. по гр.д. № 1480/2011 г. по
описа на ВКС, III ГО, Решение № 463/20.12.2011 г. по гр.д. № 109/2011 г. по описа на ВКС,
IV ГО и други).
Установи се в настоящото производство, че процесният имот се държи и ползва от
ответника - несобственик, включително през процесния период от време от 20.10.2022 г. до
10.05.2023 г., при липсата на правно основание за същото /доколкото сключения между
страните Договор за заем за послужване от 26.01.2010 г. е за срок от десет години и няма
данни по делото същият да е бил продължен/.
Неоснователността на преминаването на благата се осъществява при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, поради което и вземането по чл. 59 ЗЗД е
изискуемо от деня на получаването, в случая – от упражняване на фактическата власт от
ответника без основание /в този смисъл Решение № 180/22.11.2023 г. по гр.д. № 290/2023 г.
по описа на ВКС, III Г.О.
В този смисъл, предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява доказан по
своето основание. Във връзка с установяване на неговия размер в производството са
проведени Съдебно-оценителни експертизи, като настоящият съдебен състав цени изводите,
до които са достигнали експертите по повторната тричленна такава. Последната е подробна
и обосновано аргументирана, включително и в рамките на проведеното открито съдебно
заседание, като не са налице основания за неправилност на заключението или пристрастност
на вещите лица, които са го изготвили.
В съответствие с посоченото заключение, общият размер на дължимото за процесния
период от време от 20.10.2022 г. до 10.05.2023 г. обезщетение за лишаване от ползване е
6 064,30 лева, от който: 325,20 лева за месец октомври 2022 г. /12 дни х 27,10 лева
среднодневен наем/, по 918,70 лева за месеците от ноември 2022 г. до март 2023 г., 866,20
лева за месец април 2023 г. и 279,40 лева за месец май 2023 г. /10 дни х 27,94 лева
среднодневен наем/. До посочения размер искът се явява основателен и следва да бъде
уважен. За разликата над посочената сума от 6 064,30 лева до пълния предявен размер от
10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По насрещния иск с правно основание чл. 124 ГПК:
Уважаването на предявения насрещен положителен установителен иск за собственост е
обусловено от доказване от страна на ищеца по същия на следните материалноправни
предпоставки, а именно: че е придобил собствеността върху процесния недвижим имот –
бунгало, на основание давностно владение - упражнявана фактическата власт по отношение
на същото, за периода от пролетта - лятото на 2006 г. до дата на предявяване на
ревандикационния иск от ищеца: „*“ АД, постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно над 10 години, като е държал вещта като собствена, чрез извършване на
фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на сложното вещно право на собственост.
При разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС съдът изложи
подробни съображения по отношение на периода и намерението за своене на процесния
имот от ответника, като прие за установено, че макар и да е осъществявал фактическа власт
по отношение на същия в периода от 26.01.2010 г. до настоящия момент, ответникът не
доказа осъществяването на действия, свързани с демонстриране на явното му намерение
пред собственика – ищец да владее процесния имот за себе си.
Посочените по-горе съображения водят до извода за неоснователност на предявения
насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК, поради което и същият следва да бъде
отхвърлен.
10
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца „*“ АД следва да бъдат присъдени следните
разноски: 1. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по първоначално предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС, с оглед неговото уважаване изцяло: 209,92 лева – държавна такса , 43
лева – държавна такса за преписи и за вписване на искова молба, 750 лева – адвокатско
възнаграждение /доколкото уговореното и претендирано такова от ищеца е в общ размер на
1 500 лева за двата първоначално предявени иска/; 2. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по
първоначално предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, съразмерно на уважената част
от иска: 242,57 лева – държавна такса, 1 018,80 лева – депозити за вещи лица, 454,82 лева –
адвокатско възнаграждение; 3. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по насрещния иск с правно
основание чл. 124 ГПК, с оглед неговото отхвърляне: 750 лева – адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение единствено по
отношение на претендираното такова по насрещния иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Съответно на изхода на спора по посочения иск, фактическата и правна сложност на делото,
броя на проведените открити съдебни заседания, осъществените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия, както и установените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери съдът намира възнаграждение
по иска с правно основание чл. 124 ГПК от 750 лева. С оглед на посоченото, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за производството в общ размер на 3 469,11 лева.
С оглед частичното отхвърляне на първоначално предявения иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Ф. К. Ч. по същия следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от иска, в размер на 262,12 лева /определено въз основа на 1/3 от уговореното и
претендирано адвокатско възнаграждение от общо 2 000 лева по трите предявени в
производството иска/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град *, и ответника Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес:
град *, че „*“ АД е собственик на недвижим имот, находящ се в град * , по КК на град * -
Бунгало с идентификатор *, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.
м., на два етажа, разположено в поземлен имот № *, целият с площ от 10 650 кв.м. и
ОСЪЖДА ответника Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ПРЕДАДЕ на ищеца
„*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, фактическата власт върху
описания недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от 6 064,30 (шест хиляди шестдесет и
четири лева и тридесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за лишаване от
правото на ползване на недвижим имот, находящ се в град * , по КК на град * - Бунгало с
идентификатор *, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв. м., на два
етажа, разположено в поземлен имот № *, целият с площ от 10 650 кв.м., собствен на „*“
АД, за периода от 20.10.2022 г. до 10.05.2023 г., на основание чл. 59 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 6 064,30 (шест хиляди шестдесет и четири лева и
тридесет стотинки) лева до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева.
11
ОСЪЖДА Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от общо 3 469,11 (три хиляди
четиристотин шестдесет и девет лева и единадесет стотинки) лева - разноски за
настоящото производство, от която: 1. 209,92 (двеста и девет лева и деветдесет и две
стотинки) лева – държавна такса, 43 (четиридесет и три) лева – държавна такса за
преписи и за вписване на искова молба, 750 (седемстотин и петдесет) лева – адвокатско
възнаграждение по иска с правно основание чл. 108 ЗС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; 2.
242,57 (двеста четиридесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лева – държавна
такса, 1 018,80 (хиляда и осемнадесет лева и осемдесет стотинки) лева – депозити за вещи
лица, 454,82 (четиристотин петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) лева –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска с правно основание
чл. 59 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; 3. 750 (седемстотин и петдесет) лева –
адвокатско възнаграждение по насрещния иск с правно основание чл. 124 ГПК, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА ЗАПЛАТИ
на Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от 262,12 (двеста шестдесет и два
лева и дванадесет стотинки) лева – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
12