Решение по НАХД №709/2025 на Районен съд - Асеновград

М О Т И В И

Към Решение по АНД № 709/2025 г. по описа на АРС, ІІ н. с.

Производството е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
С постановление от 20.10.2025г. РП- Пловдив, ТО-Първомай е направила
предложение на основание чл.78а от НК обвиняемият Г. Д. Д. да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “Глоба” за извършено от него престъпление по чл. 343 ал. 1 буква
„б“ пр. 2, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Обвиняемият Г. Д. Д., уведомен за провеждане на съдебното заседание, не
се явява, поради което на основание чл. 378 ал.1 от НПК делото се разгледа в
негово отсъствие. На разпита си в досъдебното производство, същият заявява,
че разбира обвинението, не но взима становище относно вината. Съжалява за
постъпката си.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа направеното предложение,
счита, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на
обвиняемия Г. Д. от наказателна отговорност, като моли съда да му наложи
административно наказание в размер на 1500 лева.
Защитникът на обвиняемия Г. Д. Д. - адв. П. Б., счита че са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, като обвиняемият бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административна
такава. Моли съда да не му се налага наказание лишаване от правоуправление,
с оглед на това, че работата му е свързана с ежедневно управление на
автомобил и в този случай същият би бил лишен от възможност за
препитание.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна.
Обвиняемият Г. Д. Д. е роден на ***, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, неосъждан, с адрес в Р.България: в *** без
данни за трудова заетост, с ЕГН: **********.
Обвиняемият е правоспособен водач на моторно превозно средство и към
инкриминираната дата притежава валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство № ********* на отчет в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Пловдив.
Към инкриминираната дата – 23.12.2021 г., обвиняемият Г. Д. Д. работел
като шофьор в „***“ ЕООД гр. Пловдив, като извършвал превоз на пътници с
описания по-горе лек автомобил – микробус, собственост на дружеството. На
23.12.2021 г., обвиняемият тръгнал от град Куклен, област Пловдив, с
описания по-горе лек автомобил, управляван от него, за град Асеновград,
област Пловдив. Около 07:15 часа на същата дата, той пристигнал на Автогара
– Асеновград. Там в автомобила се качили трима пътника – свидетелите
Н.В.М., М.Р.И. и Р.Б.М., след което около 07:20 часа, обвиняемият потеглил за
град Куклен. Пострадалата свидетелка М. седяла на седалка от дясната страна
на автомобила, намираща се на втората редица. На седалката пред нея седял
свидетелката М., а свидетелката И. седяла на седалката от лявата страна,
намираща се зад водача на автомобила.
1

Около 08,00 часа на същата дата, обвиняемият управлявал описания по-горе
микробус, возейки пътниците (посочените по-горе лица) в него, по
Републикански път II–86, в посока юг – север (от град Асеновград към град
Пловдив), като се движел в източната пътна лента на източното пътно платно.
В района на местопроизшествието – км. 21+500м, обвиняемият управлявал
автомобила със скорост около 85,68 км/час. Пътният участък бил с две платна
за движение, всяко – с по три пътни ленти, едната от които – аварийна,
разделена с единична непрекъсната линия/маркировка М1, а другите две
пътни ленти – с единична прекъсната линия/маркировка М3. При достигането
на км 21+500 м, обвиняемият загубил контрол над управлението на
автомобила и се отклонил надясно, преминал през аварийната пътна лента и
навлязъл в банкета, където се ударил в намиращ се там електрически стълб,
със скорост около 83,34 км/ч. След удара, автомобилът продължил движението
си по банкета и намиращия се там бетонен канал. Изминал още около 40 метра
и отново се ударил в друг, намиращ се там електрически стълб, като скоростта
му вече била около 34,20 км/ч. Отново продължил движението си и спрял след
около 8 метра. В резултат на ударите и аварийното спиране на автомобила,
пътниците паднали на земята и се претърколили към предната част на
автомобила. При падането, свидетелката М. паднала на лявата половина на
тялото си, като получила най-силен удар в областта на лявото рамо. Другите
двама пътници нямали сериозни наранявания. Бил подаден сигнал на ЕЕН 112
и малко по-късно на място пристигнали екипи на Бърза помощ и Полицията.
Свидетелката М. била откарана в болнично заведение в град Пловдив, където
било установено счупване на лявата й раменна кост, в областта на горния й
край, като впоследствие била оперирана.Пристигналите на място полицейски
служители извършили оглед на местопроизшествие, с което било образувано
настоящото наказателно производство. Освен това, обвиняемият бил
изпробван за алкохол, като пробата му била отрицателна. Пред полицейските
служители и в първоначалните си показания, дадени в хода на разследването,
обвиняемият е твърдял, че причината за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е, че бил засечен от друг автомобил (марка БМВ, черно на
цвят). Впоследствие пък, същият е твърдял, че е изгубил контрол над
управлението на автомобила, тъй като му било прилошало.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е
видно, че при настъпилото пътно-транспортно произшествие на пострадалата
е било причинено счупване на лява раменна кост, в областта на горния й край,
довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, т.е.
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, както и други телесни
увреждания, подробно описани в експертното заключение, които са й
причинили болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
В хода на досъдебното производство, са били изготвени три броя авто-
технически експертизи, приети по надлежния процесуален ред в съдебно
заседание. В първата експертиза (л. 37-62), вещото лице е определило мястото
на настъпване на пътнотранспортното произшествие, скоростта на
движението на автомобила непосредствено преди произшествието и по време
на удара в първия електрически стълб. В тази си част, експертното заключение
е безспорно и изцяло се кредитира от съда при настоящото решаване на
делото, тъй като се подкрепя и от останалите, събрани доказателства. При
изготвяне на експертизата, приложена на л. 37-62, както и тези, приложени на
л. 66-75 и л. 80-93 обаче, вещото лице е базирало изводите и заключенията си
относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и
2

причината за него, изцяло на първоначалното твърдение на обвиняемия, че е
бил засечен от друг лек автомобил, което е станало причина да напусне
платното за движение. Тези твърдения на обвиняемия обаче се опровергават
от останалите, събрани по делото доказателства, включително последващите
обяснения на самия обвиняем, който впоследствие пък е твърдял, че му е
прилошало. В тази насока с особена информативност са показанията на
свидетеля Р. М., който предвид позицията си в автобуса е имал отлична
видимост към вода и категорично твърди, че причината за ПТП е
обстоятелството, че шофьора е заспал на волана и главата му е била на волана,
при което той е натиснал газта, а траекторията на автобуса се е променила,
като се е насочил към канавката. По тази причина и заключението на
експертизата, приложена на л. 37-62 от ДП, в тази й част (досежно механизма
на настъпване на пътнотранспортното произшествие и причината за него),
както и тези на експертизите, приложени на л. 66-75 и л. 80-93 от ДП, съдът не
кредитира при настоящото произнасяне.
Безспорно, както бе посочено по-горе, установено е от събраните по делото
доказателства, че при настъпилото пътнотранспортно произшествие не е
участвал друг автомобил (последното е потвърдено и в обясненията на самия
обвиняем, макар и впоследствие на първоначалните му твърдения за това). По
тази причина и изцяло, при настоящото решаване на делото е съдът
кредитирана допълнителната автотехническа експертиза, приложена на л. 98-
115 от ДП, както относно механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, изложен в констативно-аналитичната й част, така и досежно
техническите причини за настъпване на произшествието, а именно – загуба на
контрол над управлението на автомобила от страна на обвиняемия, довело до
безпричинното му отклонение на дясно, преминаване през аварийната лента и
навлизане в банкета.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият Г. Д. Д. с действията си на инкриминираната дата и
управлявайки горепосочения автомобил е допуснал нарушение на правилата
за движение и по–конкретно: чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
– Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. и чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
– Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост е причинил на Н.В.М. от гр.Асеновград, обл.Пловдив средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в счупване на
лява раменна кост, в областта на горния й край, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник - чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата – "Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", което е
3

престъпление по чл. 343 ал. 1 буква „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът намира, за безспорно установена от
събраните по делото доказателства. Същата се установява от обяснения на
обвиняемия, дадени в досъдебното производство, а също и от показанията на
свидетелите – Х.Х.К., Н.В.М., М.Р.И., А. Г. А., П. Г. Ч., Р.Б.М., И.С.Х. и
П.П.К., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на
основание чл.378 ал.2 от НПК, както и от писмените доказателства по
досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, а също и от
заключенията на изготвените съдебномедицинска експертиза и
автотехнически експертизи, съобразно изложените по горе съображения за
кредитиране. Съдът намира заключенията на експертизите в кредитираната
им от съда част, като обективни, всестранни и пълни и изготвени от вещи
лица - утвърдени специалист в съответните области на специални познания.
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка съдът
намира, че обвиняемият Г. Д. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 буква „б“ пр. 2, във вр. с чл.
342 ал. 1 от НК, за това, че: На 23.12.2021 г. на Републикански път II–86, км
21+500м – в землището на град Асеновград, област Пловдив, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС 906 АЦ 35,
с регистрационен номер: ***, е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1
от Закона за движение по пътищата – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, и по непредпазливост е причинил на Н.В.М. от гр.Асеновград,
обл. Пловдив средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща
се в счупване на лява раменна кост, в областта на горния й край, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.
Деянието е съществено при форма на вината непредпазливост, тъй като
деецът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че законосъобразно РП-Пловдив, ТО-Първомай е внесла
предложение за освобождаване на обвиняемия Г. Д. Д. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.1
от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на
тази норма, а именно - за посоченото по- горе деяние се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер, спрямо него до настоящия момент
не е прилаган института на чл. 78А ал.1 от НК и от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, съдът на основание чл.378, ал.4 от НПК
освободи обвиняемия Г. Д. Д. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК глоба в размер
малко над минималния, предвиден в закона, а именно 1200 лева.
4

При индивидуализацията на наказанието, съдът взе в предвид
обстоятелствата по чл.54 ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1 от НК. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, чистото съдебно минало,
оказаното съдействие при разкриване на обективната истина, липсата на
предишни нарушения по закона за движение по пътищата, за които
обвиняемият да е санкциониран по административен ред, поведението на
дееца след възникване на произшествието. При оразмеряване на глобата,
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
поради което определи размера на глобата, клонящ към минимума на
предвидения в закона диапазон, а именно 1200 лв.
Съдът възприе становище, че с оглед на горното и в предвид спецификите
на конкретния случай, не следва на основание чл.78а ал.4 от НК, на
обвиняемия Г. Д. Д. да бъде наложено и допълнителното предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. В тази връзка съдът
прецени коментираните по-горе многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, както и факта, че обвиняемият Г. Д. Д. е шофьор по професия и
лишаването му от право да управлява МПС на практика би го лишило от
работа и възможност за препитание, което е несъразмерно тежка фактическа
санкция с оглед степента на обществена опасност на деянието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК обвиняемият
Г. Д. Д. бе осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР,
бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 1378,60 лв.,
представляващи направени разноски по делото.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на обвиняемия по отношение на собствените му
действия и постъпки и незачитането на установения в страната правов ред, и
по специално на нормите регулиращи извършването на транспортната
дейност.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	121
Дата:	14 ноември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20255310200709
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 октомври 2025 г.

Решение по НАХД №709/2025 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите