Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр.Горна Оряховица, 09.08.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното
съдебно заседание на девети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 378/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл. 288, ал.12 КЗ,
вр. чл. 288, ал.1, т.2
б. "а" КЗ/отм./.
Ищецът – „Гаранционен фонд“ гр. София, твърди, че е
изплатил на увреденото от пътно-транспортно произшествие, реализирано на
18.12.2014г., лице обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на
2325 лв. и неимуществени вреди в размер на 2500 лв. или общо сумата от 4825 лв.
Посочва, че вина за настъпване на ПТП има ответникът, като същия към момента на
ПТП не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Счита, че с изплащане на обезщетението в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума. Ето защо моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 4825 лв. ликвидационни разноски по щети с № 210288/30.09.2015
г. и №110903/30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска до плащането. Претендира разноски.
Ответникът С.М.Т.
не е депозирал в срок писмен отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По иска по чл. чл. 288, ал.12 КЗ
вр. чл. 288, ал.1, т.2
б. "а" КЗ:
По делото не се спори, че на 18.02.2014 г.
при движение на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ** **** **,
собственост и управляван от В. К. С., от изток на запад по платното за движение
на път III-407, от гр.
Стражица към с. Царски извор, водачът му възприел движещия се в траекторията му
на движение насрещно, без светлини, товарен автомобил марка „ЗИЛ 131“, с рег.
номер ** **** **, управляван от ответника Т.. В резултат на взаимното пресичане
на траекториите на двата автомобила настъпил удар, който за двата автомобила
бил челен, кос, с предна лява част за т. а. „Зил“, предна броня и предна дясна
част на т. а. „Ситроен“. За описания механизъм на ПТП е съставен протокол за
ПТП № 1467883/18.12.2014 г., подписан от двамата участници в ПТП-то. Същият не
беше оспорен от ответната страна.
Приложена е справка от база данни на
Информационен център към Гаранционен фонд от която се изяснява, че към
18.12.2014 г. за МПС – товарен автомобил марка "ЗИЛ", с рег.номер на **
**** ** не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ
(отм.) данните в Информационния център имат официално оповестително действие и
до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват
с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Представено е платежно нареждане за
плащане на обезщетение по гаранционна преписка (именувана "щета") № 110903/2015
г., с което е изплатена сумата от 2 325 лева./стр.32/
Представено е платежно нареждане за
плащане на обезщетение по гаранционна преписка (именувана "щета") № 210288/2015
г., с което е изплатена сумата от 2 500 лева./стр.45/
Ищецът с регресна покана с изх. № ГФ-РП-188/10.03.2018
г. поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но такова не
последвало. /стр.46/
При така изяснената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 288, ал.12 КЗ
вр. чл. 288, ал.1, т.2
б. "а" КЗ.
Регресното материално субективно право на
ищеца на възстановяване на изплатеното от него на увредени лица обезщетение за
вреди възниква при наличието на няколко кумулативни предпоставки: виновно
причиняване на вреди при управление на МПС – риск, който законът е предвидил да
бъде предмет на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" - чл. 257, ал.1,
вр. с чл. 259 от КЗ,
към момента на причиняване на вредите виновният водач не е имал действаща
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управляваното от
него МПС и изплащане на обезщетение. При осъществяването на тези елементи от
фактическия състав, по силата на закона Гаранционният фонд има право да встъпи
в правата на удовлетвореното от плащането увредено лице до размера на платеното
и разходите за определяне и изплащане на обезщетението - чл. 288, ал.12
изр.първо вр. с ал.8 КЗ.
В случая всички тези елементи на фактическия състав на регресната отговорност
не се спорят и се установяват от събраните по делото доказателства. Законовият
текст относно обема на регресното право е пределно ясен: платеното от Фонда и
разходите по ал. 8. Ето защо съдът намира предявения иск за изцяло основателен.
Въведените от ответника в първото съдебно
заседание възражения, с които оспорва неимуществените вреди на пострадалото
лице, съдът намира за процесуално преклудирани с оглед правилото на чл. 133 ГПК, т.к. същият не е депозирал писмен отговор, бил е запознат с последиците от
неподаване на същия и не сочи особени и непредвидени обстоятелства попречили му
да ги въведе.
По изложените съображения исковата
претенция се явява основателна в цялост за сумата общо 4 825 лв., представляваща изплатеното от ищеца на
увреденото лице обезщетение: сумата 2325 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди и сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 193
лв. – направени разноски за заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.М.Т. с ЕГН********** ***, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
Граф Игнатиев № 2, ет.4, сумата от общо 4 825 лв., представляваща изплатеното
от Гаранционен фонд на В. К. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2325 лв., виновно
причинени му от С.М.Т. при настъпило пътно-транспортно произшествие на
18.12.2014 г. на път III-407/гр. Стражица към с. Царски извор/, при управление на товарен
автомобил марка «ЗИЛ 131» с рег. № ** **** **, за който не е имало сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 193 лв.
- разноски за заплатена държавна такса.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: