№ 2039
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502079 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. ХР. К. с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.
К.“ № **, чрез адвокат В. Грънчева, против Определение № 260299/22.10.2021 г.,
постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 814/2020 г., с което производството по
делото е прекратено.
Жалбоподателят моли Окръжен съд – Бургас да отмени определението на Районен
съд – Поморие, с което производството е прекратено, като неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че пред Районен съд – Поморие е висящо гр.д.171/2019 г., с предмет на делба на
същата двуетажна жилищна сграда с партерен и тавански етаж, като делбата е във втората
фаза – тази по извършването й. Видно от влязлото в сила решение по посоченото друго
гражданско дело, до делба е допусната само една част от партерния етаж. Посочва, че
партерният етаж, допуснат до делба по гр.д.717/2019 е с площ 44, 18 кв.м., а цялата площ на
етажа е 92, 7 кв.м.
Жалбоподателят сочи, че в хода на производството по извършване на делбата се
установило, че поради грешка на Община Поморие в кадастралната карта на гр. Поморие не
е нанесен обекта с цялата си площ, обособеност и предназначение, тоест като отделен обект
– заведение за хранене, преустроено в такова с одобрен архитектурен проект от 17.07.2002 г.
Излага доводи в смисъл, че към момента на допускане на делбата по гр.д.171/2019 г.
и преди изменението на кадастралната карта със заповед от 10.11.2020 г. в поземления имот
с идентификатор 57491.502.9.4 съществуват два самостоятелни обекта, съсобствени между
страните по делото: сграда с идентификатор 57491.502.9.1, която представлява двуетажна
сграда с партерен и тавански етажи, както и сграда с идентификатор 57491.502.9.3, която
представлява стопанска сграда по кадастралната карта, а на място – част от заведението за
хранене. До делба по гр.д.171/2019 г. е била допусната само сграда с идентификатор
57491.502.9.1, в която сграда партерният етаж е бил с площ 44, 18 кв.м., като разликата в
площта на партерния и двата жилищни етажа била поради наличие на проход, находящ се
извън сградата под двата жилищни етажа на нивото на партерния етаж.
В жалбата се твърди, че след изменението на кадастралната карта процесният
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.9.4.3, представляващ заведение за
хранене, включва партерния етаж на двете описани по – горе сгради, както и допълнителна,
1
незаснета преди това в кадастралната карта площ. С оглед на посоченото жалбоподателят
прави извод, че до делба по гр.д.171/2019 са били допуснати само 44, 18 кв.м. от
самостоятелния обект в сграда с идентификатор 57491.502.9.4.3, като останалите 48, 52 кв.м.
следва да бъдат допуснати до делба в настоящото производство.
Постъпил е отговор на частната жалба от А. ХР. К. с ЕГН ********** с адрес гр. П.,
ул. „К.“ № *, чрез адв. Лина Георгиева от БАК. Моли обжалваното определение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
В отговора се посочва, че съдебният състав, за да постанови определението си,
правилно и законосъобразно е приел, че по описа на Районен съд Поморие е образувано
гражданско дело за делба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
57491.502.9.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, със
застроена площ от 74 кв.м., брой етажи – два, с предназначение, съгласно скица: жилищна
сграда – многофамилна, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор
57491.502.9 с площ от 351 кв.м. Сочи се, че в същия поземлен имот е изградена едноетажна
постройка с идентификатор 57491.502.9.3 с предназначение – селскостопанска постройка, с
площ от 45 кв.м., като с архитектурен проект тази постройка функционално е свързана с
приземния етаж на сградата с идентификатор 57491.502.9.1. Към датата на приключване на
настоящото гражданско дело, сградата вече е с отделни идентификатори за всеки един
отделен етаж, като приземният, функционално свързан с бившата селскостопанска сграда е с
идентификатор 57491.502.9.4.3, тоест допуснатата делба е за същият недвижим имот, като
допусната оценка е била за целия партерен етаж в състоянието, в което се намира и при
цялата му площ, като страните по двете дела са едни и същи лица, както и техните дялове. С
оглед на изложеното Районен съд – Поморие правилно и законосъобразно е приел, че този
обект вече е допуснат до делба с влязлото в сила решение по гр.д.171/2019 г. по описа на
същия съд.
Излагат се доводи, че в първата фаза на делбата съдът определя кръга лица, между
които ще се извършва, имотите, които ще се включат в делбената маса, както и квотите на
всеки от съделителите. Във втората фаза се извършва самата делба, тоест след като е
допуснат веднъж до делба целия партерен етаж, независимо от промяната в идентификатора
му, същият подлежи на делба с функционално свързания с него обект.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по
делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт, както и от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването. Поради изложеното съдът намира подадената частна жалба за
допустима и следва да се произнесе по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П. ХР. К. с
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С. К.“ № **, чрез адвокат В. Грънчева, с която е
предявен иск за делба против А. ХР. К. и К. П. К. на следния недвижим имот: 48, 52 кв.м.
идеални части от партерен етаж на самостоятелен обект – сграда с идентификатор
57491.502.9.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, с
адрес на сградата гр. Поморие, ул. „К.“ №33, разположена в поземлен имот с идентификатор
57491.502.9, със застроена площ от 74 кв.м., предназначение жилищна сграда –
многофамилна, която сграда представлява масивна жилищна сграда с партер, два жилищни
етажа и тавански етаж, ведно с пристройка към партерния етаж на сградата, при следните
квоти: за П.К. – 1/6 идеална част от правото на собственост върху този имот, за А.К. – 1/6
идеална част от правото на собственост, за А.К. и К.К. – 4/6 идеални части от правото на
собственост върху имота в режим на СИО. Към исковата молба са представени писмени
доказателства, направено е и искане за допускане на съдебно – техническа експертиза.
Постъпил е отговор на исковата молба от А.К. и К.К., чрез адвокат Лина Георгиева.
2
Правят възражение в смисъл, че исковата молба е недопустима, като излагат подробни
съображение в тази насока, включително и с посочване на гр.д.171/2019 г. по описа на РС
Поморие, като излагат доводи, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.126 от
ГПК. Правят искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
приключване на гр.д.171/2019 г. Оспорват подадената искова молба и по отношение на
основателността й.
С определение от 14.01.2021 г. производството по делото е спряно до приключване
на производството по гр.д.171/2019 г. по описа на РС Поморие на основание чл.229, ал.1, т.4
от ГПК. Това определение е отменено от Окръжен съд – Бургас с определение по в.ч.гр.д.
№479/2021 г. С определение от 22.04.2021 г. делото е насрочено в открито съдебно
заседание. В съдебно заседание на 21.05.2021 г. е допуснато извършването на съдебно –
техническа експертиза, която да отговори на въпроси, поставени от двете страни по делото.
По делото е постъпило заключение по назначената съдебно – техническа експертиза.
В заключението е посочено, че предмет на делба по гр.в.171/2019 г. е сграда с
идентификатор 57491.502.9.1 със застроена площ от 74 кв.м. Засроената площ на приземния
етаж е 44, 18 кв.м. Посочва се, че партерният етаж на сграда с идентификатор
57491.502.9.4.3 се състои от партера на жилищна сграда с идентификатор 57491.502.9.1 и
самостоятелен обект с идентификатор 57491.502.9.3, като целият партерен етаж
представлява заведение, с предназначение „Бирария“, като е изградено с одобрен проект от
17.07.2002 г. Сочи, че през 2002 г. е изготвен проект за преустройство на съществуващ ЗОХ
в Бирария, одобрен на 17.07.2002 г. от Община Поморие. Проектът е съгласуван от ХЕИ –
Бургас. Посочва се, че заведението, което е образувано от партерния етаж на жилищната
сграда с идентификатор 57491.502.9.1 и постройка с идентификатор 57491.502.9.3, са
функционално свързани. В заключението е посочено също така, че с преработения проект
сграда с идентификатор 57491.502.9.3 е функционално свързана с партера на сграда с
идентификатор 57491.502.9.1, като първата посочена сграда няма самостоятелен статут, тъй
като е част от заведението.
С обжалваното определение № 260299/22.10.2021 г. районният съд е прекратил
производството по делото. Съдът е счел, че въпросът за обособеността на самостоятелния
обект в делбеното производство се поставя във втората фаза на делбата, когато се образуват
дялове на съделителите и с оглед на възможността за това се прилага съответния способ за
ликвидиране на съсобствеността, а не към първата фаза по допускането й, в която съдът се
произнася по въпросите по чл.344, ал.1 от ГПК. Позовава се на заключението на вещото
лице, като посочва, че при липсата на данни пристройката към сградата да е самостоятелен
обект на правото, то същата е принадлежност към основната жилищна сграда.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на делото
за правилно.
По делото е установено от представените писмени доказателства, както и от приетата
съдебно – техническа експертиза, че постройка с идентификатор 57491.502.9.3 не е
самостоятелен обект на правото на собственост, като същата е функционално свързана към
партерния етаж на жилищната сграда с идентификатор 57491.502.9.1. Това е осъществено с
архитектурен проект, който е одобрен от Община Поморие през 2002 година. Следователно
тази сграда не е годен обект на правото на собственост, след като не може да се обособи
като самостоятелен такъв. Постройка, която не представлява самостоятелен обект съобразно
със строителните правила и норми, а е функционално свързана в даден момент към
съществуваща сграда, не е отделен обект на правото на собственост. Това е така, защото в
тези случаи е налице присъединяване към жилищната сграда, а по силата на чл. 97 ЗС,
когато чужда вещ се присъединява като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла
да бъде отделена без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ
придобива собствеността и върху присъединената част при задължение да обезщети нейния
собственик. В практиката на ВС е застъпено становището, че до делба в такъв случай следва
3
да се допусне не само основната жилищна постройка, но и пристройката към нея, като при
извършване на делбата или в отделно производство би могло да възникне право на
обезщетение на лицето, което я е изградило. /Така Решение № 263 от 26.II.1985 г. по гр. д. №
24/85 г., I г. о. на ВС на НРБ/. В случая постройката е била собственост на наследодателя на
страните по настоящото дело и е присъединена към сграда, която е била негова собственост.
Следователно тя загубва качеството си на годен обект на правото на собственост, в случай
че е имала такъв статут преди това. Без вещта да съществува като самостоятелен обект не
може да съществува и вещното право на собственост. Законът е предвидил различни
хипотези на правото на собственост в зависимост от обектите и тяхното деление по видове
по различни критерии, но във всички случаи обектът трябва да бъде обособен като
самостоятелен такъв, т.е. да е отграничен от другите такива /Така Решение № 19 от
28.03.2016 г. по гр. д. № 1600/2015 г., III г. о. на ВКС/.
В рамките на производството по делба по гр.д.171/2019 г. по описа на РС Поморие,
като релевантен факт е допустимо да се изследва статута на имота. Това е така и във връзка с
правилната преценка на настъпилите в хода на делбеното производство промени,
изразяващи се в промени на имота в действащата кадастрална карта, вкл. по отношение
площта, разположението и границите на същия, като отчете естеството на подобно нанасяне
и последиците му за принадлежността на правото на собственост. Промените в имотите в
кадастралната карта не въздействат върху самостоятелното им съществуване, както и нямат
за последица промяна в принадлежността на правото на собственост /Така Решение № 246
от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 289/2012 г., II г. о./. В практиката е застъпено, че
промените в кадастралната карта следва да се ценят и от гледна точка на допустимостта на
производството за делба, като евентуални промени, които касаят статута на имота като
самостоятелен обект, могат да доведат до недопустимост на иска за делба. В случая това
няма значение, тъй като сградата с идентификатор 57491.502.9.3 е загубила качеството си на
самостоятелен обект най – късно през 2002 година, когато е одобрен архитектурния проект,
с който последната е присъединена към партерния етаж на сградата с идентификатор
57491.502.9.1, като е загубила своето самостоятелно функционално предназначение.
Последваща промяна в кадастралната карта отразява и констатира действителното
фактическо положение, но няма правопораждащо или правопроменящо действия.
Поради всичко изложено се налага изводът, че допуснатата до делба сграда следва да
се оценява изцяло по гр.д.171/2019 по описа на РС Поморие, дори да се окаже с по - голяма
площ от посочената в решението за допускане до делба, ако тази по-голяма площ не
съставлява обособен обект на собственост. Това е така, защото присъединената
допълнително площ следва собствеността на главната вещ ако не съставлява отделен обект
на правото на собственост – чл.97 ЗС. Допълнително пристроената площ, ако не е
самостоятелен обект е съсобствена при същите права, при каквито е съсобствена сградата. За
такава пристройка не може да се поиска отделно делба щом не е обособен обект на
собственост, поради което тя следва да се оцени при извършване на делбата, ако не подлежи
на премахване./В същия смисъл и Решение № 413 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
107/2012 г., I г. о./.
С оглед гореизложеното, съдебният състав намира, че правилно Районен съд
Поморие е прекратил производството по делото. Определението е законосъобразно и следва
да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260299 от 22.10.2021 г., постановено от Районен
съд – Поморие по гр. д. № 814/2020 г., с което е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
4
съобщаването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5