Р Е Ш Е Н И
Е № 260038
гр. Пловдив 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10027 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на предявени от „Гарант кредит консулт“ ЕООД ( с предишно
наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Полет“
№ 1, ет. 2 против Т.А.Ю., ЕГН **********,***,
чрез особен представител адв. М.Б., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл.86 от ЗЗД
и чл. 146 ЗЗД и чл.9 от ЗПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът солидарно с Д.П.Ю. дължи на ищеца
сумата от общо 1844,76 лв., формирана както следва: сумата
от 1024,70 лв. – главница, представляваща дължима сума по договор за заем №
7957 /21.08.2015 г., сключен между длъжника и Лайт Кредит ООД с краен срок на
погасяване 21.08.2016 г., която сума е платена от ответника в качеството му на
гарант и сумата от 820,06 лв., - главница, представляваща неплатено възнаграждение по договор за
гаранция от 21.08.2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане ,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19016 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив.
Ищецът сочи, че е ответникът в качеството на заемополучател е сключил
с Лайт Кредит ООД в качеството на заемодател договор за заем № ***/21.08.2015
г. Размерът па предоставената в заем сума е
1000 лв. Предоставеният заем е за срок от 12 месеца, като погасяването е
следвало да стане на 12равни месечни вноски, всяка една от които на стойност
102,47 лв., с първа погасителна вноска 21.09.2015 г. и краен срок на погасяване
с последна вноска 21.08.2016 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е в размер
на 1229,64 лв. Като обезпечение па вземането
по договора за заем е сключен Договор за гаранция от 21.08.2015 г. между
ищцовото дружество в качеството му па гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като
заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 12 ежемесечни премии, всяка от които на
стойност 82,01 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издадена в полза па
гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение.
Към момента на подаване на заявлението в съда ответникът е заплатил 204,94 лв. към
заемодателя или 2 месечни вноски и 164,06 лв. по договор за гаранция или 2
месечни премии.
С уведомление от 14.11.2018 г. до
ищеца заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция
активира същата, като претендира плащане на задълженията на ответника към него
в размер на 1024,70 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за гаранция
(банков превод на сумата 1024,70 лв. на 15.11.2018 г.).
Отделно от това ответникът се сочи, че дължи и сумата от
820,06 лв. неплатено възнаграждение по договора за гаранция от 21.08.2015 г. Сумата 1024,70 лв.
претендира на основание плащане,
извършено от него по активирана гаранция
. Тази сума се сочи, че представлява задължението на ответника към третото на
процеса лице „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД, което лице е предоставило заем на
ответника и същият не го е върнал. Сумата
820,06 лв. ищецът сочи, че
претендира на основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция,
обезпечено със запис на заповед.
Тъй като ответникът не изплатил задълженията си договора за кредит и гаранция, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК на
29.11.2018 г. срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № 19016/2018 г. по описа на
РС - Пловдив, по което била издадена заповед за парично изпълнение, но тъй
като същата е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, се предявяват установителни искове за съществуване на
вземането. Моли същите да бъдат уважени.
Претендират се и разноските в заповедното и настоящото исково производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК особеният представител на
ответника - адв. Б. е депозирала отговор на исковата молба, като
оспорва исковете като неоснователни.
Твърди се, че съгласно чл.1, т.1.2. от договора от 21.08.2015 г. заемодателят се е задължил да
предяви първо иска си срещу заемополучателя и едва когато не бъде удовлетворен
да насочи претенцията си към гаранта, от което следва, че ищецът не е дължал
плащане по цитирания договор. Сочи се, че клаузата по т.1.2 се явява специална
спрямо клаузата по т.1.1. от Договор между гарант, заемополучатели и
заемодател, поради и което не са настъпили условията за изплащане на сумите по
договора за заем от гаранта. Твърди се, че договорът за заем е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК, тъй като няма изискуемото по
закон съдържание и по – конкретно в нарушение на чл.11, т.9, т.10, т.11 и т. 12 ЗПК, което обуславя недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. Твърди
се, че не става ясно по какъв начин е формиран ГПР, като се цитира законовата
разпоредба уреждаща компонентите, които следва да бъдат включени в общия разход
по кредита на потребителя, като изразява становище, че разходите по договора за
гаранция следва да са включени в ГПР, а това не е направено, като не става ясно
какво е включено в ГПР. Посочва се, че посочената обща стойност на плащанията
не включва плащанията, гарантиращи вземанията, макар и тези плащания да са
известни на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. С оглед липсата на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването на ГПР и некоректно посочване на общия
размер на плащанията, то договорът за заем се явява недействителен на основание
чл. 22 ЗПК. Доколкото съгласно чл. 138, ал.2 ЗЗД поръчителството може да
съществува само за действително задължение, то в правната сфера на поръчителя,
изплатил дълга, не е възникнало право да иска обратно платеното от ответника.
Посочва се, че недействителността на договора за кредит обуславя
недействителност и на поетата гаранция, характеризираща се като поръчителство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
На 21.08.2015 г. между Лайт Кредит ООД в качеството на заемодател и ответника и Д.Ю.
в качеството на заемател е сключен договор за заем № ***/21.08.2015 г.
По отношение на Д.Ю. заповедта за изпълнение е влязла в
сила, поради и което не е предявен установителен иск против нея.
В договора за
кредит е уговорено, че размерът па предоставената в заем сума е 1000 лв.
Предоставеният заем е за срок от 12 месеца, като погасяването е уговорено да стане чрез
заплащане на месечни погасителни вноски на стойност 102,47 лв., с първа погасителна вноска 21.09.2015 г. и мястото на плащане да е у дома. Общата сума, подлежаща на връщане, е уговорена в размер на 1229,64
лв. Уговорен е фиксиран ГЛП в размер от 40 % и ГПР 48,01 %. В чл.3, ал.2 от договора за паричен заем е
предвидено, че сумата се предава при предоставяне на обезпеченията по чл.6 от
договора, едно от които е гарантиране от трето лице чрез сключване на Договор
за гаранция / вж.чл.6/. т.е., условия за предоставяне на заема е сключването на
договор за гаранция. Уговорено е плащането на вноските да е : в дома, а в
условия за усвояване на цялата сума по заема е предвидено, че същата се усвоява
в тридневен срок от подписване на договора по банков път. Относно условията за
издължаване на получения заем се сочи, че същият е съгласно погасителен план –
Приложение № 1, но такъв не е представен по делото. В чл.5, ал. 2 от договора е предвидено, че
когато плащането е по банков път, то заемателят се задължава да превежда
дължимите погасителни вноски по посочената банкова сметка.
***а за заем е сключен Договор за гаранция от 21.08.2015 г. между ищцовото
дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като заемодател и
ответникът и Д.П.Ю. като заематели. Съгласно този договор заемателите дължат на
гаранта възнаграждение в размер на 12 ежемесечни премии, всяка от които на
стойност 82,01 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издаден в полза па
гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение, авалиран от длъжника.
Седмичните премии по гаранцията се посочва, че се дължат и заплащат заедно със
седмичните погасителни вноски по заема, като заемателят се задължава да удържа
от постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от
името и за сметка на заемателя сумата по вноска за гаранция. В чл. 5 от
договора за гаранция е предвидено, че гарантът – ищец по делото, поема
отговорността си по гаранцията към Заемодателя при постъпване на писмено
уведомление от страна на заемодателя, с което заемодателят декларира, че
заемателят не е заплатил своите задължения по Договора за заем, придружено с
писмени доказателства за изпълнение на условията по чл. 2 от договора. Предвидено е, че в случай на активиране на
гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер и плаща на гаранта
премиите по реда на Договора за гаранция. Съгласно т.5.2. заемателят се
задължава да възстанови на гаранта в пълен размер всички суми, платени от
гаранта към заемодателя по гаранцията, в срок до седем работни дни след извършването
на всяко и което и да е такова плащане от гаранта. Предвидено е и обезщетение за забава.
С оглед преустановяване на плащането
по договора и настъпване на падежа, след което са останали дължими суми, с уведомление
от 14.11.2018 г. до ищеца заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на основание чл. 5 от
договора за гаранция активира същата, като претендира плащане на задълженията
на ответника към него в размер на 1024,70 лв. Извършено е плащане от ищеца по
договора за гаранция, като същото е извършено чрез банков превод на сумата 1024,70 лв. на 15.11.2018
г.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лв. по посочената банкова сметка ***.08.2015 г. В заключението е цитиран погасителен план,
който обаче не е приет по делото като писмено доказателство и няма данни да е
предоставен на ответника и на другия заемополучател и да подписан от тях.
Вещото лице установява, че са извършвани плащания по договора за паричен заем,
както следва: на 05.10.2015 г. – 101,99 лв. и на 27.10.2015 г. – 102,95 лв.
Посочва, че на същите дати са извършвани плащания и по договора за гаранция,
както следва: на 05.10.2015 г. – 82,01 лв. и на 27.10.2015 г. Общата платена
сума за погасяване на задължения по договора за кредит и по договора за
гаранция е в размер от 369 лв. След извършване на плащанията вещото лице
установява, че на 15.11.2018 г. е активирана гаранцията, като ищцовото
дружество е превело в полза на кредитора сумата от 1024,70 лв. С този превод
задълженията на ответника е отразено в счетоводството, че са изцяло
погасени. По договора за гаранция вещото
лице установява, че е налице неплатен остатък от възнаграждението в размер от
820,06 лв. Относно размерът на ГПР вещото лице установява, че в посочения такъв
в договора за кредит, като разход на заемодателя е включена само договорната
лихва, като годишния процент на гаранцията спрямо главницата по кредита е 98,41
%, а месечният процент на гаранцията спрямо главницата по кредита е 8,20 %
По
отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза,
за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност.В
изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази
законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана
възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза
при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на
ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с
непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави
членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на
Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите
членки и техните граждани.
Анализирано
съдържанието на
процесния договор за кредит обуславя извода за нарушение на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. ПОС намира, че посочените в договора годишен процент на разходите
от 48,01 % и общата
сума за плащане от заемополучателя – 1229,64 лв. не съответстват на действителните
такива. Съображенията за това са следните:
Според §
1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Предвидено е още при сключването на договора, като условие
за предоставянето на паричния заем, сключване на договор за гаранция и
заплащане на премиите по него заедно с всяка вноска по кредита, като към вноската се добавя сума от 82,01 лева. т.е., плащането на тези премии се сочи, че се извършва ведно с месечните
вноски, като същите се удържат и заплащат от заемателя в полза на гаранта. Непредставянето на така изискуемото обезпечение обаче не води до
претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на
сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. В случая е предвидено възнаграждението
по договора за гаранция да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин напрактика
води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, то се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя / предвид уговорката за заплащане на премиите в
негова полза, а не в полза на гаранта/.Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в графа
"детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване", но
тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в
това число и възнаграждение за поръчителя, което е "допълнителна
услуга", пряко свързана с кредита, независимо че задължението за
кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението
по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на
стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19,
ал.1 от ЗПК. В случая включването на сумите от месечната
вноска, които се удържат и заплащат в полза на гаранта са в общ размер от 984,12
лв., което съгласно вещото лице представлява годишен процент на гаранцията
спрямо кредита – 98, 41 %
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не
е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на
отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя",
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни,
т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК.Тази разпоредба
от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от
друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни.В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см.начл. 11, т. 10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
В допълнение ще се посочи, че посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като
нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски
практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Още повече,
че клаузата, уреждаща предоставянето на гаранция чрез заплащането на гарант на
възнаграждение, което е почти 100% от предоставената в заем сума е
неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП и противоречи на добрите нрави, което
обуславя нейната нищожност на тези основания.
Налице е неизпълнение и на
императивната разпоредба на чл. 11, т. 11 ЗПК, доколкото не е представен по
делото подписан от страните погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, като отразения такъв в текста на договора за кредит не
отразява договорените с договора за гаранция допълнителни вноски, които се
заплащат заедно с дължимите погасителни вноски по договора за заем. В договора за кредит е посочен единствено размера на месечната погасителна
вноска и датата на първата погасителна вноска, липсват данни за броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, включително и след
включването в тях на дължимото месечно възнаграждение към гаранта, което както
се посочи по – горе е уговорено да се заплаща с месечната вноска и да се удържа
в полза на гаранта. В договора за кредит е отразено, че мястото на плащане е у
дома, но доколкото липсва падеж на всяка погасителна вноска, то не става ясно в
кой ден следва да се осигури заплащането на тези месечни вноски.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него.Следователно, в настоящия случай ответникът не дължи
възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй
като последното се явява
"друг разход по кредита". Още повече, че недействителността на
договора за кредит обуславя и недействителност на договора за поръчителство,
който обезпечава задълженията по договора за кредит. Уговарянето на възнаграждение
в размер на 98,41 % от предоставената в заем сума е недействително, поради
противоречие с добрите нрави.
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство
може да съществува само за действително задължение.Следователно, след като
договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.Или в настоящия
случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо
задължение".Съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора.Въпросът за незнанието за нищожността на
сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това
незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността,
а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици
за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение №
212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността на договора за кредит
не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение
от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за
поръчителство не е породил действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни
на падежа.Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая –
сумата, представляваща предоставената в заем главница. В случая съдът счита, че
от събраните по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено от
страните по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че предоставена в заем сума
в размер е усвоена от ответника на датата на подписване
на договора за заем чрез превеждане по банковата сметка
на сумата от 1000 лв. По така сключените
договори ответникът е заплатена обща
сума в размер от 369 лв., с която съдът
приема, че са погасени вноски по договора за заем, а не както се твърди от
ищеца и е отразено в счетоводството по договора за гаранция. Липсва уредена
поредност в чл. 7, ал. 2 от договора за гаранция за погасяване на сумите,
включени в месечните вноски в каквато насока са твърденията но ищеца в
уточнителната молба. Не се установява ответникът изрично да е посочил при
плащането, че с платените суми погасява задължения по договора за гаранция, а
не такива по договора за кредит. С оглед горното съдът счита предявените искове
за основателни до размера на сумата от 631 лв.- главница, а за разликата до
пълния предявен размер от 1024,70 лв.,
както и за сумата от 820,06 лв.- възнаграждение по договор за гаранция исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът
счита за основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение върху уважената главница.
Отговорност за
разноски:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът претендира разноски в заповедното
производство в размер от 336,90 лв., от които сумата от 300 лв.- адвокатско
възнаграждение и сумата от 36,90 лв. – платена държавна такса. От така
направените разноски, съразмерно на уважената искова претенция ответникът
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 115,24 лв. В исковото
производство ищецът е представил
доказателства за направени разноски в общ размер от 863,01 лв., включващ сумата
от 63,01 лв.- платена държавна такса, сумата от 300 лв. – възнаграждение за
особен представител и сумата от 200 лв.- депозит за вещо лице. От така
направените разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 295,19 лв.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.А.Ю., ЕГН **********,*** дължи солидарно с Д.П.Ю. на „Гарант
кредит консулт“ ЕООД ( с предишно наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 сумата от 631 лв. – дължима по
договор за заем № 7957/21.08.2015 г., сключен с Лайт Кредит ООД, вземането по
който е погасено с Договор за гаранция от 21.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане , Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19016 по описа за 2018 г. на РС-
Пловдив., като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Гарант кредит
консулт“ ЕООД ( с предишно наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 против Т.А.Ю., ЕГН **********,***,
чрез особен представител адв. М.Б. искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че
ответникът солидарно с Д.П.Ю. дължи на ищеца сумата 393,70 лв. – главница, представляваща дължима
сума по договор за заем № *** /21.08.2015 г., сключен между длъжника и Лайт
Кредит ООД, която сума е платена в качеството на гарант и сумата от
820,06 лв., - главница, представляваща
неплатено възнаграждение по договор за гаранция от 21.08.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане , за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19016 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив.
ОСЪЖДА Т.А.Ю., ЕГН **********,*** да заплати на Гарант
кредит консулт“ ЕООД ( с предишно наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2
сумата от 295,19 лева, представляваща разноски по съразмерност, направени в настоящото
производство по гр.д. № 10027/2019 г. по описа на ПРС, V гр.с. и сумата от 115,24 лв.- представляваща разноски по съразмерност, направени по частно гр.дело № 19016 по описа за 2018 г.
на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ