№ 51
гр. Луковит, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20244320200272 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от В. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № *** от *** г. издадено от Началник РУ-Л., с което на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 – во от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лева, за
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В подадената жалба В. К. посочва, че въпросният ден при движението си в срещуположното
платно, тежкотоварен автомобил /ТИР/ е навлязъл върху осовата линия, поради което била
принудена да се изтегли плътно към ръба на пътя, междувременно навлизайки в десен завой.
Автомобилът и попаднал в две огромни дупки /нарязвания/ по ръба на пътното платно, вследствие
на което гумите му се спукали и тя спряла веднага след няколко метра. Междувременно на банкета
имало спрял лек автомобил Ауди ***, per. № ***, който също бил претърпял идентичен инцидент
на същото място. В жалбата се твърди, че жалбоподателката не се е движила с несъобразена
скорост, спазвала е ограничението от 60 км/ч. и поради това успяла да овладее автомобила и да го
изтегли към банкета. Пояснява се, че банкет не е имало, а само гъста растителност. Твърди се, че
след инцидента жалбоподателката се обадила на пътна помощ, за да прибере автомобила, тъй като
същият не можел да се движи на собствен ход. Позвънила и на застрахователна компания Б., с
които имала сключен договор за застраховка „КАСКО". Твърди се, че от застрахователната
компания и заявили, че следва да и бъде съставен протокол и да бъдат описани щетите, поради
което трябва да сигнализира органите на реда.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Т. И. от САК,
която сочи, че жалбоподателката е успяла да спре автомобила и единствената причина за
настъпилото ПТП с материални щети на автомобила е състоянието на пътя, за което не е било
сигнализирано със специализиран пътен знак. Оспорва приетото от наказващия орган, че
причината на настъпилото ПТП е движението на жалбоподателката с несъобразена скорост.
1
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2024г. в 19:40 часа в Община Л., на ПП-1-3 км. 147+300 посока град София В. П.
К. управлявала лек автомобил ***, *** с per. № ***, собственост на П.И.К. от град София, като
нарушила: 1. При движение с несъобразена скорост с пътните условия на десен завой на суха
настилка излиза вдясно извън пътното платно, минава през дупка и реализира ПТП с материални
щети. Посочено е, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Поради това и на осн. чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на В. П. К. е наложена глоба в
размер на 200 лв.
Оспорваното наказателно постановление е издадено на основание връчен АУАН, Серия GA
№ 1174461 от 10.07.2024г., съставен от мл. автоконтрольор при ОДМВР Ловеч, РУ Луковит - М. А.
И., за това, че като водач на лек автомобил с per. № ***, при обстоятелства ПП-1-3 км. 147+300
посока град София управлява лек автомобил ***, *** с per. № ***, собственост на П.И.К. от град
София, като нарушава: 1. При движение с несъобразена скорост с пътните условия на десен завой
на суха настилка излиза вдясно извън пътното платно, минава през дупка и реализира ПТП с
материални щети. Поради което водачът е извършил: не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др.
обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението,
което е нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С издаденото НП на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на В. П. К. е наложена глоба
в размер на 200 лв.
В с.з. свидетелят М. А. И. – актосъставител, заяви, че въпросният ден по повод на
друго произшествие е бил на мястото, където жалбоподателката е спряла автомобила. Не е
видял лично инцидента с тъжителката, тъй като по това време е работел с друг автомобил.
Посочва, че участъка е обозначен със знаци за неравности по пътното платно и по банкета,
като имало излети от боя успоредни линии по пътното платно с цел водачите на автомобили
да намалят скоростта. Определя участъка с концентрация на ПТП. Посочва, че тъжителката е
била сама в амтомобила, спряла е до тях и е обяснила, че гумите на колата са спукани. Той
лично не е разбрал дали гумите са и били спукани, но са били спаднали. В тревата не е
видял дали са срязани. Тъжителката е поискала протокол за ПТП, какъвто и е бил
предоставен като и е съставен и АУАН. В акта са отразили, че тъжителката се е движила с
несъобразена скорост с пътните условия, завои, имало ограничения на скоростта. Направено
е пояснение, че несъобразена скорост не се установява с техтически средства, а може да има
такава и когато водачът се движи с 20 км/ч като има възникнало ПТП. Уточнява се, че в
момента на инцидента времето е било ясно и жалбоподателката е обяснила, че е минала през
дупка в следствие на което е спукала гумите на автомобила. Св. И. твърди, че не знае през
коя дупка точно е минала жалбоподателката, потвърждава, че отстрани на пътното платно е
имало дупки и на другият ден е бил уведомен, че същите са били запълнени.
В с.з. свидетелят К. П. И., свидетел при съставяне на акта, заяви, че въпросният ден с
неговият колега са получили сигнал за настъпило ПТП. Докато са обслужвали първото ПТП
е настъпило и произшествието с тъжителката. Посочва, че двете ПТП са настъпили на едно
и също място ПП – I – 3, при км 147+300. Той лично само е чул звук от пукане на гуми и е
видял как автомобилът управляван от тъжителката минал покрай тях и спрял. Посочва, че
десните гуми на автомобила били спукани и джантите изкривени. Тъжителката им
2
обяснила, че е попаднала в дупка и така са се спукали гумите. Посочва, че не се е връщал на
мястото, където се намира въпросната дупка, но тя се намирала малко преди отбивката,
където спряла К.. Уточнява, че дупката се намирала на завой на около 10 – 15 метра преди
отбивката. Когато К. е отишла при тях е поискала да и съставят протокол за ПТП, който да и
послужи за пред застрахователите. Тествана е за алкохол, пробата е била отрицателна,
изготвили са и протокол и са и са и съставили АУАН. Посочва, че актосъставителя е обяснил
на тъжителката, че за да и състави протокол за ПТП за пред застрахователя, трябвало да и
състави и АУАН.
В с.з. свидетелят Д.С.С., свидетел при съставяне на акта, заяви, че на 10.06.2024г.
след 18:00 часа се е прибирал от Русе към София с неговата колежка – адв. И.. Последната е
управлявала автомобила, движението е било натоварено и на излизане от с. П., където са
завоите са попаднали в дупка, след което са излезли от пътя и са спрели плътно в дясно.
Двете десни гуми на автомобила са били спаднали. Обърнали са се към застрахователите,
последните са ги насочили към КАТ. Подали сигнал на тел. 112. На място е пристигнал
автомобил на МВР. Тяхната кола и полицейският автомобил са били позиционирани на
банкета. Той е стоял зад тяхната кола и тогава е видял автомобила, управляван от
тъжителката. Твърди, че на същото място, където е станал инцидента с тях се е чул звук от
удар и движение на кола със спукани гуми. Тъжителката също е уведомила застраховател.
По данни на св. С. актосъставителя е говорил с центъра на застрахователната компания от
телефона на тъжителката като е заявил, че нямало смисъл да се пишат протоколи, да се
съставят актове, посетено е ПТП, направена е проба за алкохол. От застрахователната
компания са били категорични, че трябва да се състави протокол и затова е бил съставен акт
на тъжителката. Свидетелят посочва, че си спомня за знак за ограничение на скоростта до
60км/ч.
По делото са приети като писмени доказателствени средства: АУАН серия GA
№1174461/10.07.2024г.; Възражение срещу АУАН серия GA №1174461/10.07.2024г., с Вх. №
906000-11822/17.07.2024г. по описа на Сектор „Пътна полиция при ОД МВР ЛОВЕЧ;
Докладна записка с per. № 297р-12962/29.07.2024г.; Уведомително писмо към подателя на
Възражението с per. №297000-5467/29.07.2024г.; НП №***/***г.; Съпроводително писмо с
peг. № 297р-15091/02.09.2024г.; Справка за нарушител/водач; писмо УРИ№297000-
7407/15.10.2024г. на РУ Луковит с приложение на: писмо от 04 РУ СДВР; придружително
писмо с рег. №297р-15091/02.09.2024г.; НП№***/***г. връчен на упълномощено лице;
Писмо изх. №11-00-39/16.10.2024г. на Агенция „Пътна инфраструктура“; Съпроводителни
писма до СДВР с per. № 297р-15091/2024г. ведно с копие на изпратено за връчване НП № ***
от дата ***г. по описа на РУ-Л.; НП № *** от дата ***г. по описа на РУ-Л.; АУАН серия GA
№ 1174461 издаден на дата 10.07.2024г.; Уведомително писмо с per. № 297000-
5467/24.07.2024г. по описа на РУ-Л.; Докладна записка № 297р-92962/29.07.2024г. по описа
на РУ-Л.; Удостоверение с per. № 295р-17431/17.10.2024г. по описа на ОД на МВР гр. Ловеч;
Удостоверение № 295р-15817/20.09.2024г. по описа на ОД на МВР гр. Ловеч; Заповед №
8121 з-1632/02.12.2021 г.; Един брой снимков материал.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи се установява, че Началникът на РУ-Л. е упълномощено длъжностно
3
лице да издава НП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за неустановено
по безспорен начин нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката.
Административнонаказващият орган е приел, че от водача на лекия автомобил е
допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което не са посочени и събрани
доказателства по приложената и приобщена към делото административна преписка. Не е
посочено коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е нарушена и с какви
конкретни действия или бездействия на водача. Посочено е, че водачът не е избрал скоростта
на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивност на движение, но липсва описание на същите. С НП е наложена санкция на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1-во от ЗДвП, т.е. за движение с несъобразена скорост.
В предоставената информация от Агенция „Пътна инфраструктура“, се посочва, че
към датата на инцидента е предвидена сигнализация с пътни знаци 14А и 12А и
допълнителни табели Т2, но не се съобщава такива да са поставена. Изрично в писмото на
Агенция „Пътна инфраструктура“ се твърди, че маркираната преди посочената дата
сигнализация е на пътни знаци А40 /Внимание участък с концентрация на пътно
транспортни произшествия и В26 за ограничение на скоростта, а на 04.07.2024г. е положена
напречна шумна маркировка М20. От писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ и
свидетелските показания на актосъставителя М. И. става ясно, че още на следващият ден
дупките по пътя били запълнени.
Предвид гореизложеното съдът приема, че липсват каквито и да са доказателства
жалбоподателката да е нарушила разпоредбите н чл. 20 ал.2 ЗДвП.
В с.з. актосъставителя М. И. заяви, че не знае в коя дупка е влязла жалбоподателката,
не е видял и повредата по автомобила.
Незаконосъобразно е съставеният АУАН да се основава на предположения. Всичко
това води до извода, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН /описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено/. За да е описано нарушението по изискуемия
от закона и разбираем за нарушителя начин в АУАН и в НП да е посочено какво конкретно
водача е направил или е пропуснал да стори, мястото на което се е случило това,
съществувала ли е за водача възможност да избегне инцидента. Всичко това би му позволило
да организира защита си.
В конкретния случай актосъставителя в съдебно заседание е посочил, че несъобразена
скорост не се установява с технически средства, а несъобразена скорост може да е и
движение с 20 км/ч като има възникнало ПТП. Безспорно известно за съда е, че този участък
е с концентрация на ПТП.
По делото е представено заверено копие на процесното НП № *** от *** г. издадено
от Началник РУ-Л., от което е видно, че същото не е подписано от наказващия орган. Това
също е абсолютно основание за неговата отмяна. Липсата на подпис на наказателното
постановление на практика следва да се приравни на липса на наказателно постановление.
Това е така, защото не може да бъде проверено кое длъжностно лице го е издало, което
препятства извършване на всякаква проверка по чл. 47 – 51 от ЗААН.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН жалбоподателят има
право на разноски по делото в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение и 99,98
4
лева пътни разходи по представена от адв. Т. И. фактура № ********** от 31.10.2024г.
Воден от горното съда
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № *** от *** г.
издадено от Началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит , с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
– во от ЗДвП на В. П. К., ЕГН **********, с адрес: *** , е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200.00 лева, като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано.
ОСЪЖДА ОД МВР - Ловеч, да заплати на В. П. К., ЕГН **********, с адрес: *** ,
сумата от 499.98 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. Ловеч, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5