№ 16118
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110152965 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск по чл. 221, ал. 1 КТ от *** с ЕИК ***, срещу Б. М. Р. с ЕГН
**********, за заплащане на сумата 3 389,76 лева – обезщетение за дисциплинарно
уволнение. Твърди се, че същото е извършено със Заповед № ***. и обезщетението не е
платено, а се дължи такова за срока на предизвестието 30 дни, както и на основание чл. 86 от
ЗЗД сумата 57,74 лева мораторна лихва за периода 20.07.2024г. – 02.09.2024г., иска и законна
лихва върху главницата от 02.09.2024г.до окончателното изплащане. Била отправена покана
за плащане към ответника, получена на 19.06.2024г., като му бил даден месечен срок, но
плащане не последвало. Претендира законна лихва върху сумата от подаването на исковата
молба и разноски.
Ответникът моли основният иск да бъде отхвърлен. Сочи, че бил в обективна невъзможност
да изпълнява трудовите си задължения поради влошено здравословно състояние. Навежда
още твърдения, че трудовите възнаграждения били изплащани не на уговорената 15 - та дата
от месеца, а в по-късни моменти. Твърди, че работодателят му бил недобросъвестен, защото
знаел защо той не посещава работа /бил диагностициран с окнологично заболяване/ и
въпреки това изисквал той да е на работа. Навежда още, че не знаел, че трябва да представи
болничен за отсъствията си от работа. Считал, че е достатъчно, че бил уведомил
работодателя си устно.
Предмет на разглеждане са и насрещни искове от ответника срещу първоначалния ищец – по
чл. 224 КТ и по чл. 128 КТ както следва: за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2022г. и 2023г. в общ размер на 6 779,52 лева /20 дни за 2022г. и 20 дни за
2023г./ и сумата 3389,76 лева дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. март
2024г. Ответникът по насрещния иск оспорва претенциите. Заявява, че на работника са
начислявани в различни периоди определени дни платен отпуск, представя доказателства.
1
Сочи още, че претендираното възнаграждение пък било изплатено.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е
работил по трудов договор ***, по силата на който е изпълнявал длъжността "***" срещу
възнаграждение бруто 3360,00 лева, годишен отпуск 20 дни и допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит – 0,6 %. Има уговорено месечно предизвестие за
прекратяване на договора от която и да е от страните.
Не се спори и че е издадена Заповед за дисциплинарно уволнение № ***., връчена и
неоспорена по съдебен ред. Правоотношението се прекратява считано от 22.05.2025г. Видно
от Уведомление на л. 32 от делото ищецът като работодател надлежно е подал на
22.05.2024г. такова по чл. 62, ал. 5 от КТ пред органите на НАП за прекратяването на
трудовия договор с ответника.
Ищецът е съставил и отправил покана до ответника от 11.06.2024г. да му заплати
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 3389,00 лева. Същата е получена от Б. Р. на
19.06.2024г. – л. 19 от делото. В поканата е даден месечен срок за изплащане на сумата.
Съгласно заключението на изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза,
последното изплатено на ответника Б. Р. брутно трудово възнаграждение за м. март 2024г., е
в размер на 2 630,39 лева. При анализ на ведомостите и подадените заявки за ползване на
отпуск вещото лице дава заключение, че няма неизползван платен годишен отпуск. Също
така посочва, че сумите за ползвания платен отпуск са начислявани във месечните ведомости
за заплати и се изплащат заедно с месечната заплата. Освен това е посочено, че
начисленията за м. март са 3389,76 лева, като след удръжките са изплатени 2630,79 лева
нетно възнаграждение. Тази сума е платена на 21.05.2024г.
Горния факт се потвърждава и от платежно нареждане от 21.05.2024г. ищецът е превел на
ответника сумата 2630,29 лева с основание „заплата м. март 2024г.“.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
По основния иск за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Доказано е по делото, че ответникът се е намирал в трудово правоотношение с *** по
силата на безсрочен трудов договор – с оглед изтичането на 6-месечния срок на изпитване,
без да е прекратен. Установи се също, че договорът е прекратен считано от 22.05.2024г. със
Заповед за дисциплинарно уволнение. Вписано е прекратяването на трудовия договор в
нарочния регистър в НАП. Няма никакво подобно законово изискване работодателят да е
длъжен да претендира това обезщетение заедно с уволнението. За тази претенция важат
2
общите давностни срокове. В случая има установено по основание право на работодателя –
валидно дисциплинарно уволнение и липса на изплащане на обезщетението, който факт
ответникът дори не оспорва. Има и нарочна покана, надлежно връчена на ответника. Тя пък
е основанието за претенцията по чл. 86 ЗЗД. Обезщетението се дължи в посочения и
доказания чрез ССЕ размер на брутно трудово възнаграждение 3389,76 лева, поради което
искът подлежи на уважаване – и като последица и предвид наличната покана – следва да се
уважи и акцесорния иск за мораторна лихва в посочения размер.
Аргументите на ответната страна относно законността на самото уволнение не могат да
бъдат изследвани в настоящия спор, тъй като то вече е част от правния мир – валидно,
необжалвано и което всеки следва да се отчита. Самата процедура и основанията за налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, стои в минал период и е обективна
даденост към подаване на настоящата искова молба.
По насрещните искове. За да се присъди обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение, следва да се докаже, че в полза на работника съществува
право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По делото се доказа обратното
– че Б. Р. е използвал полагаемия му се за 2023г. и пропорционално за 2024г. платен годишен
отпуск, както и че той е бил периодично начисляван и изплащан заедно с месечните
възнаграждения.
По иска по чл. 128 КТ за изплащане на заплата за м. март 2024г. съдът, като съобрази
данните по делото, потвърдени и в ССЕ, че такова е изплатено, макар и със закъснение,
счита иска за неоснователен.
Що се касае до изразеното от ответника, че работодателят не бил плащал навреме, съдът
намира за необходимо да посочи, че подобен аргумент би бил основание за иск по чл. 86
ЗЗД, но не може да се окачестви като правно-релевантен факт за доказване основателността
на иска по чл. 1287 КТ. Ето защо същият подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ищеца. Същият е сторил
разноски: 137,90 лева за държавна такса, 2617,86 лева за адвокатско възнаграждение – за
чието изплащане има доказателства по делото – л. 126 и 127, поради което тези разноски ще
бъдат присъдени.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 221, ал. 2 от КТ Б. М. Р. с ЕГН **********, и адрес: ***, ул.
„***“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище: *** „***“ ***, сумата
3389,76 /три хиляди триста осемдесет и девет лв. и 76 стотинки/ лева, представляващи
3
брутно обезщетение за неспазено предизвестие при дисциплинарно уволнение, ведно със
законната лихва считано от 05.09.2024г. до окончателното изплащане, както и ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 57,74 /петдесет и седем лв. и 74 стотинки/ лева мораторна
лихва за периода 20.07.2024г. – 09.09.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените като насрещни исковете от Б. М. Р. срещу *** ЕООД по чл. 224,
ал. 1 КТ чл. 224 КТ и по чл. 128 КТ както следва: за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2022г. и 2023г. в общ размер на 6 779,52 лева /20 дни
за 2022г. и 20 дни за 2023г./ и сумата 3389,76 лева дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за м. март 2024г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. М. Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***
ЕООД с ЕИК ***, сумите 137,90 лева за държавна такса, 2617,86 лева за адвокатско
възнаграждение разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4