Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    262241                                25.08.2021  година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

дело номер 5645 по описа за 2019 година.

 

            Производството е образувано по жалба на С.Т.Х., А.Д.В. и С.Д.С., с която се оспорва като нищожно Решение ***от *** постановено от Поземлена комисия „***“, понастоящем Поземлена комисия „***“ гр. Пловдив в частта му с която на наследниците на *** **** е възстановена овощна градина от 2.001 дка в землището на с. ***, местност „****“.

Жалбоподателите поддържат, че на наследниците на **** е бил възстановен същият имот, като това е станало с влязло в сила решение, но в предходен момент – на ****. Предвид това се излага довод, че второто решение е нищожно и се иска тази нищожност да бъде прогласена от съда.

         В хода на производството е починала жалбоподателя С.Т.Х., като на негово място е конституирана наследницата А.Н.Х..

         Въззивваемият Общинска служба по земеделие „***“ – Пловдив, взема становище, че имот като процесния не бил заявяван от наследниците на ****. Поддържа, че е налице грешка при изписването на цифрите обозначаващи номера на имота.

         Заинтересованата страна С.Г.И. не взема становище по жалбата.

         Съдът намери за установено следното:

         Жалбоподателите са наследници по закон на Т. С. Х. починал на *** в гр. Пловдив / лист 5/.

         По заявление вх.№ 305/10.09.1991г. в поземлената комисия в с. М. била образувана преписка относно възстановяване на собствеността върху земеделски имоти бивша собственост на наследодателя на жалбоподателите /лист 36/. С решение №*** от ***. поземлената комисия възстановила на наследниците на Х. правото на собственост върху овощна градина от 2.001 дка, шеста категория, в местността ***в землището на с. М., имот № *** по картата на землището при граници: № **** – овощна градина на **** № *** – овощна градина на насл. на **** И.; № *** – овощна градина на ***; и № **** – полски път / лист 41/. Това решение е влязло в сила.

         От представените документи на ОЗ „***“ Пловдив е видно, че в регистъра поддържан в службата относно имот № ***в землището на село М. е посочено, че е собственост на наследниците на Г. И. А., като собствеността е била възстановена с решение №***от *** Наследниците на Т. С. Х. са посочени като бивши собственици на имота / лист 119/.      

          От съдържанието на приложената по делото преписка № ****. относно възстановяване на имотите на Г. И. А. е видно, че имот с площ от 2.000 дка в местността ***не е бил заявяван за възстановяване / лист 55 – 56/. Налице е решение от 12939/29.11.2000г. относно възстановяване собствеността върху нива от 1.456 дка в местността *** представляваща имот № ***по картата на землището /лист 60/.

         При така установените факти се налагат следните изводи:

         Жалбата е подадена в срок, тъй като съгласно чл.149 ал.5 АПК административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

         Наличието на две решения по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ относно един и същи имот засяга правата на жалбоподателите, поради което те са легитимирани да оспорят последващия акт.

         Когато в процедура по възстановяване на право на собственост по ЗСПЗЗ е налице влязло в сила решение на поземлена комисия, то съставлява стабилен административен акт с конститутивен ефект по отношение на собстевността. Стабилният административен акт не би могъл да бъде изменен или отменен от органа който го е постановил. Това е така, защото нито нормите на ЗСПЗЗ, нито тези на АПК му предоставят подобни правомощия. От последното следва, че липсва компетентност за поземлената комисия да издава втори акт за възстановяване на собствеността върху имот по отношение на който вече се е произнесла с влязло в сила решение. Това означава, че оспореният акт е издаден при липса на материална компетентност, поради което е нищожен.

         С оглед изложеното съдът намира, че заявеното оспорване е основателно и следва да бъде обявена нищожността на решението предмет на жалбата.

 

 

Предвид изхода от делото и обстоятелството, че жалбоподателите са получили безплатна правна помощ / лист 5/ следва въззиваемия да заплати на адв. В.Х. сумата 500 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

         ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №***/*** на Поземлена комисия „****“ /понастоящем Общинска служба по земеделие „***“/ по оспорването заявено с жалбата на А.Н.Х. ЕГН ********** с адрес ***, А.Д.В. ЕГН ********** с адрес *** и С.Д.С. ЕГН ********** с адрес ***.

 

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие „***“ да заплати на адв. В.С.Х. с адрес ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.