РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. С., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20254230100284 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК.
В исковата молба от непълнолетния Д. М. М., действащ със съгласието на майка си
Н. Я. А. и от Н. Я. А., като майка и законен представител на малолетния М. М. М.,
тримата от гр. С., ул. „****" № 21, вх. Б, ет. 2, ап. 11, чрез пълномощник адв. И. И. -
С., против М. А. М. от гр. С., ул. „****" № 12, ет. 2, се излага, че С Решение № 282/
13.08.2024 г. по гр. д. № 843/2024 г. по описа на Районен съд – С., ответникът е осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за всяко дете. Размерът на
издръжките бил определен преди повече от шест месеца, към момента не отговарял на
минималната работна заплата от 1077 лв. и била налице промяна на обстоятелствата.
Д. М. бил ученик в девети клас в Професионална гимназия по механоелектротехника
„****“, гр. С., а М. М. - ученик в първи клас в ОУ „Стефан Пешев", гр. С.. За
закупуването на облекло, обувки, униформи, ученически пособия, тетрадки, учебни
помагала и др. били необходими повече средства, предвид многократното увеличение
на цените на стоките и услугите през последните месеци.
Майката на децата получавала трудово възнаграждение, малко по-високо от
минималната работна заплата за страната, което е било крайно недостатъчно за
задоволяване нуждите на децата изцяло и в необходимия обем.
Ответникът работел като „леяр" в „****, гр. С., получавал високо трудово
възнаграждение и имал възможност да отделя повече средства за издръжка.
1
Направено е искане съдът да измени размера на определените с Решение №
282/13.08.2024 г. по гр. д. № 843/2024 г. на СРС издръжки, дължими от бащата, като ги
увеличи, както следва: за непълнолетния Д. М. М. от 300 лв. на 450 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба до настъпването на законно основание за
нейното изменяване, или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на
основание чл. 150 от СК; за малолетния М. М. М. от 300 лв. на 430 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба до настъпването на законно основание за
нейното изменяване, или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на
основание чл. 150 от СК. Да се допусне предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез чрез пълномощник адв. Н. Н. - Г., е
депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага се,
че от постановяване на съдебното решение изминали само няколко месеца, през които
не е настъпила никаква промяна, налагаща изменение на присъдените издръжка.
Липсвали доказателства за нараснали нужди на децата до степен, която да налага
увеличаването на издръжките в размер по-голям от заплащания до сега от 300 лв.,
който бил изцяло съобразен с нуждите на децата, инфлационните процеси и
предстоящото увеличение на МРЗ и не бил под прага на нормативно установения
минимум. Децата били в същата образователна степен, посещавали същите
извънкласни мероприятия, здравословното им състояние било същото и нямало
каквито и да било нови обстоятелства, които да налагат увеличаване на вече
присъдените издръжки.
От м. януари 2025 г. ответникът живеел в жилище под наем, за което заплащал
наемна цена от 450 лв. на месец. Работел в “**** ЕООД и получавал среден месечен
доход около 1800 лв. Притежавал 1/2 ид. част от жилището, в което живеела майката с
децата, 1/6 ид. част от наследствен имот и лек автомобил, произведен през 2006 г.
Нямал имущество, с което би могъл да се разпореди и да извлече допълнителни
доходи. Твърди се, че претендирания увеличен размер на издръжките би затруднил
значително бащата и би поставил под въпрос физическото му оцеляване, като се
вземат предвид доходите и разходите му посочени по- горе.
Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а това се установява и от представените по делото
удостоверения за раждане, че ищцата Н. Я. А. и ответникът М. А. М. са родители на
непълнолетния Д. М. М. роден на 06.09.2009 г. и на малолетния М. М. М., роден на
2
05.01.2017 г.
С Решение № 282/13.08.2024 г. по гр. д. № 843/2024 г. по описа на Районен съд –
С., влязло в сила на 13.08.2024 г., бракът между родителите е прекратен с развод по
взаимно съгласие и на осн. чл. 50 от СК, упражняването на родителските права по
отношение на двете деца е предоставено на майката Н. Я. М.а, местоживеенето им е
определено на нейния адрес в гр. С., ул. „****" № 21, вх. Б, ет. 2, aп. 11, като бащата
М. А. М. е осъден да заплаща на всяко от малолетните си деца Д. М. М. и М. М. М.,
чрез тяхната майка Н. Я. М.а, месечна издръжка в размер на по 300 лв., считано от
датата на постъпване на молбата за развод в съда, в едно със законната лихва при
просрочие, до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване.
Видно от представените служебна бележка изх. № 388-УЧ-08/19.02.2025 г. и
удостоверение изх. № РД-11-132/18.02.2025 г., през учебната 2024/2025 г. Д. М. М. е
бил ученик в IХ клас в Професионална гимназия по механоелектротехника „****" - гр.
С., а М. М. М. ученик в I клас в ОУ „Стефан Пешев" - гр. С..
От представеното удостоверение изх. № 83/20.02.2025 г., издадено от “****“
ЕООД, се установява, че за периода от м. февруари 2024 г. до м. януари 2025 г. вкл.
ищцата Н. Я. М.а е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 20506,76 лв.
или средномесечно по 1708,90 лв., след удръжките средномесечното възнаграждение е
в размер от 1447,81 лв.
От представената служебна бележка от 18.03.2025 г., издадена от „**** ЕООД, се
установява, че ответникът работи на длъжност “Автоматчик подови настилки“, като за
периода от м. март 2024 г. до м. февруари 2025 г. вкл. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 28316,69 лв. или средномесечно по 2359,72 лв., след
удръжките средномесечното възнаграждение е в размер от 1831,17 лв.
От представеното удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по
ЗМДТ, издадено от общ. С., се установява, че ответникът притежава 1/6 ид. част от
апартамент в гр. С., ул. **** № 12 и ½ ид. част от апартамент в гр. С., ул. „****" № 21,
вх. Б, ет. 2, за който няма спор между страните, че се ползва от майката и двете деца.
От представеното свидетелство за регистрация на МПС, част I, се установява, че
ответникът притежава лек автомобил марка „Форд“, произведен през 2006 г.
Ответникът представи по делото Договор за наем от 06.01.2025 г., съгласно който
за срок от една година до 06.01.2026 г. ползва под наем част от апартамент, в гр. С.,
срещу месечен наем от 450 лв. В съдебно заседание процесуалният представител на
ищците оспори достоверността на посочената в документа дата. Договорът за наем
представлява частен документ, който няма достоверна дата, тъй като същият не е
заверен, нито са налице някои от условията на чл. 181, ал. 1 ГПК. Съдът възложи на
ответника, който се полза от договора, тежестта да докаже, че вписаната в него дата е
3
действителната. В тази връзка беше допусната до разпит св. Златка М.а, майка на
ответника, която заяви, че до м. януари 2025 г. синът й е живял при нея, след което се
е изнесъл и заживял в жилище под наем, което е на неин първи братовчед Силиан
Събенов – наемодател по договора. Уговорката между двамата била наемната сума от
450 лв. да не бъде изплащана, а ответникът да я влага в ремонт на банята и тоалетната,
което той сторил, като заплащал на майстори и за материали.
С показанията на тази свидетелка не се установи достоверността на датата на
сключване на договора за наем, като свидетелката едиствено заяви, че синът й е живял
при нея до м. януари 2025 г. На следващо място свидетелката е майка на ответника,
което сочи и заинтересоваността й от изхода на делото. Отделно от това от показанията
й става ясно, че договорът за наем е сключен между роднини, че уговорената наемна
цена не се заплаща, а се влага в труд и материали, без да е установена стойността им.
Всичко гореизложено мотивира съдът да приеме, че представеният от ответника
Договор за наем от 06.01.2025 г., чиято истинност не беше оспорена, не е съставен на
посочената в него дата – 06.01.2025 г., а е съставен с оглед настоящия процес.
Този извод на съда се потвърждава и от показанията на св. Д., съседка на ищцата,
която заявява, че вижда ответника в жилището на майка му, на терасата. Последно го е
видяла в края на м. април да вкарва колата в гаража на майка му. Когато бащата вземе
децата при себе си в определените дни за контакти, ги води в жилището на майка си.
Пак от показанията на тази свидетелка се установява, че основни грижи за двете деца
полага майката, която им купува дрехи и храна. Откакто малкото дете М. тръгнало на
училище, разходите се увеличили, тъй като искало да спортува. По-голямото дете -
непълнолетният ищец Д. М., участвал на олимпиади, като транспортните разходи се
покривали от майката. Ходел на фитнес всеки ден, като месечната карта струвала 40
лева. Заплатата на майката не достигала и често вземала заем от колеги. Бащата не
взимал децата при себе си около година. Отскоро ги взимал, като тогава ги водел при
майка си. Заплащал издръжка по 300 лв., като свидетелката не знае дали е давал
допълнително средства.
По делото е представен и касов бон от 06.03.2025 г. за закупена ученическа карта
за фитнес на стойност 45 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена.
В конкретния случай размерът на издръжките за двете деца е определен с Решение
№ 282/13.08.2024 г. по гр. д. № 843/2024 г. по описа на Районен съд – С., т. е. преди от
около 10 месеца. Макар за този период да не е настъпила значителна промяна в
4
икономическите условия на живот, към настоящия момент малолетното дете е М. М.
М. вече е ученик, като предстои да бъде във втори клас, поради което нуждите му за
храна, облекло и обучение са нараснали и са свързани с по-големи разходи.
Непълнолетният ищец Д. М. М. е на 15 г. и 10 месеца, като по делото се установи,
че участва на олимпиади, спортува - посещава фитнес, което е свързано с
допълнителни разходи за транспорт и лични нужди, които се покриват от майката.
Освен това размерът на издръжките е бил определен при минималната работна
заплата за 2024 г. в размер на 933 лв., която считано от 1 януари 2025 г. е 1077 лв.
Всички тези факти обосновават извод за настъпила промяна в обстоятелствата, при
които е била определена издръжката за всяко дете, поради което са налице
предпоставките на чл. 150 СК за изменяване размера на определените за децата Д. М.
М. и М. М. М. издръжки.
При определяне размера на дължимата издръжка съдът, съгласно чл. 142 СК,
следва да се съобрази с нуждите на детето, възможностите на родителите и
предвидения в ал. 2 на горната разпоредба минимален размер на издръжката на едно
дете, който се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата, която считано
от 1 януари 2025 г. е 1077 лв. Следователно минималният размер на издръжката на
едно дете към момента на постановяване на съдебното решение е 269,25 лв.
По делото се установи, че майката работи и получава доходи от трудовата си
дейност средномесечно по 1708,90 лв. – брутно, 1447,81 лв. – нетно. Ответникът
работи и получава доходи от трудовата си дейност средномесечно по 2359,72 лв. –
брутно, 1831,17 лв. – нетно.
По делото не се доказаха специфични нужди на децата, които да са свързани с
повече разходи от обикновените, както и не се установи родителите да са задължени за
издръжка към други лица.
Съобразявайки се с тези обстоятелства съдът счита, че на непълнолетния Д. М. М.
следва да се определи обща месечна издръжка в размер на 700 лв. От така определения
общ размер на издръжката бащата следва да заплаща на сина си по-голяма част от
издръжката, а именно 400 лв. месечно.
На малолетния М. М. М. следва да се определи обща месечна издръжка в размер
на 650 лв. От така определения общ размер на издръжката бащата следва да заплаща
на сина си по-голяма част от издръжката, а именно 350 лв. месечно. Останалата по-
малка част от издръжките следва да се поеме от майката, ведно с грижите по
възпитанието и отглеждането на децата, които в ежедневието водят до непредвидени
разходи.
При определяне на дължимия от бащата размер на ежемесечната издръжка за всяко
дете, съдът взе предвид, че същият получава по-високи доходи от майката. Фактът, че
5
ответникът залаща наем от 450 лв. на месец, не може да обуслови извод, че ще бъде
затруднен да заплаща и определената издръжка за децата си, тъй като това не са
разноски, които да го отклонят от задължението му за заплащане на издръжка.
Съдът счита, че предоставянето на сумата от 400 лв. и 350 лв. месечно за издръжка
на децата му са един справедлив и достатъчен размер с оглед възможностите на
ответника и нуждите на децата.
На основание изложеното по-горе, следва да бъде изменен размерът на
определената с Решение № 282/13.08.2024 г. по гр. д. № 843/2024 г. по описа на
Районен съд – С. месечна издръжка, която ответникът М. А. М. ще заплаща на
непълнолетния си син Д. М. М., като същата бъде увеличена от 300 лв. на 400 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2025 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законните основания за нейното
изменяване или прекратяване. В останалата част до пълния предявен размер от 450 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва да бъде изменен размерът на определената с Решение № 282/13.08.2024 г.
по гр. д. № 843/2024 г. по описа на Районен съд – С. месечна издръжка, която
ответникът М. А. М. ще заплаща на малолетния си син М. М. М., като същата бъде
увеличена от 300 лв. на 350 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
24.02.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законните основания за нейното изменяване или прекратяване. В останалата част до
пълния предявен размер от 430 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
Относно разноските:
Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищцата Н. Я. А. е
заплатила в брой 650 лв. за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от
иска на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 348,21 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие е заплатил в брой 600 лв. за
адвокатско възнаграждение. В случая адвокатското възнаграждение е договорено
общо, а не за всеки иск, поради което следва да се приеме, че адвокатското
възнаграждение, заплатено от страна на ответника е 300 лв. за всеки иск.
Ответникът има право на разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съобразно отхвърлената част от исковете, поради което непълнолетният ищец Д. М.
М., действащ със съгласието на майка си Н. Я. А., следва да бъде осъден да заплати на
6
ответника сумата от 100,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска. Ищцата Н. Я. А. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 184,62 лв. разноски за адвокатско възнаграждение,съобразно
отхвърлената част от иска.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Севлиевски районен съд държавна такса в размер
на 4 % върху допуснатото увеличение на издръжката за малолетното дете и за
непълнолетното дете до навършване на пълнолетие или общо в размер на 196,00 лв.,
както и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7