№ 17731
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110106373 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 35089/05.02.2024г. на СРС, подадена
във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
19.11.2023г. по ч.гр.д. № 58497/2023г. на СРС.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. Филиз Ибрямова е предявил срещу В. Е. И. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Т.С.“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. бул.
„България“ № 50, вх. В, ет. 4, ап. 12, аб. № 97034, както следва:
1445,13 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до окончателното
им изплащане;
322,35 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-13.10.2023г.;
23,22 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до окончателното им изплащане;
6,94 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.11.2020г.-13.10.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
открити съдебни заседания ищецът не изпраща представител или се представлява от юрк.
Дарина Кирчева, която в хода на устните състезания поддържа предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. Е. И. чрез адв. В. Ц. – АК-София, е
подала Писмен отговор, вх. № 125377/16.04.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
срещу нея искове като неоснователни. Възразява, че за част от процесния период негови
съсобственици са били и други лица. Наред с това И. не била материално легитимирана да
отговаря по исковете, тъй като нямало доказателства за е приела наследството на В.ка
Цанова и Емил Цанов. Оспорва се размерът и основанието за начисляване на процесните,
суми, включително периода на изчисление на сумите за лихви. Оспорва се, че сградата и
имотът са били топлоснабдени, че абонатната станция била законно въведена в
експлоатация, наличието на доставена топлинна енергия, нейното количество и законното ù
измерване със сертифицирани уреди, съответно свързаните с това изчисления. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. За насрочените по делото публични
съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. Ц., който оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
188313/07.06.2024г. на СРС, в която заявява, че не оспорва предявените искове. За
насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. В тежест на ищеца е да докаже, че
ответницата е приела наследство, в което попада изцяло/отчасти правото на собственост
върху топлоснабдения имот. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
2
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от представеното заверено копие от Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ /отм./ от 30.12.1968г., Цветанка Симова Тасева, Емил
Иванов Цанов и В.ка Милкова Цанова са закупили от Кирковския районен народен съвет
недвижим имот – апартамент в град София, ул. „Трайко Китанчев“ бл. 2, вх. 3, ет. 4, ап. 12, с
описани площ, разпределение и припадащи се права и помещения. Видно от Удостоверение,
изх. № 68-00-911/2/21.07.2014г. на ГИС-София, посоченият имот понастоящем е с актуален
адрес в град София, бул.“България“ № 50, вх. В. С Нотариален акт № 144/26.11.1997г., т. 196,
дело № 38496/1997г. на Нотариуса при Софийския районен съд, Цветанка Симова Тасева е
дарила на дъщеря си В.ка Милкова Цанова 1/6 идеална част от описания по-горе недвижим
имот. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РКС24-УФ01-852/02.07.2024г. на
Столичната община – Район „Красно село“, Цветанка Симова Тасева е починала на
22.10.1999г., като е оставила за свой наследник дъщеря си В.ка Милкова Цанова, починала
от своя страна на 15.04.2021г. с единствен наследник по закон В. Е. И.. Видно от наличната
на л. 15 от делото справка в НБД „Население“, Емил Иванов Цанов е починал на
18.03.2006г., като негова съпруга е В.ка Милкова Цанова /починала/, а дъщеря – В. Е. И.. По
реда на чл. 51 ЗН ответницата В. Е. И. в хода на настоящото производство е приела
наследството на Емил Иванов Цанов и В.ка Милкова Цанова. При това положение,
доколкото няма доказателства, които да обосноват противен извод, съдът приема, че
топлоснабденият имот е собственост на ответницата, като същата отговаря за задълженията,
свързани с доставка на топлинна енергия до него в рамките на процесния период,
включително и като наследник на В.ка Милкова Цанова.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
3
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „Т.С.“ ЕАД на
технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната енергия е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е направено с
преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период е 1842,99 лева. От заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява заплащане на сума в размер на 401,50 лева.
Следователно дължими за главница за топлинна енергия са 1441,49 лева.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК) са
вземанията за главница за топлинна енергия, отнасящи се за периода м.05.2020г.-м.08.2020г.
които съдът, на основание чл. 162 ГПК и с оглед заключението на вещото лице по съдебно-
4
техническата експертиза, определя да възлизат на 379,64 лева. При това положение остава
дължима главница за топлинна енергия от 1061,85 лева. За тази сума предявеният иск
за главница за топлинна енергия е основателен и следва да се уважи, а за горницата
следва да се отхвърли като неоснователен.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза
на 23,22лева, която не е погасена по давност. Предявеният за нея иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност суми, че
дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 237,00 лева, за
която сума същият иск е основателен, а за горницата подлежи на отхвърляне. Видно от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, лихвата за забава върху
главниците за дялово разпределение възлиза на 6,74 лева, като за горницата искът
подлежи на отхвърляне.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищеца, и ответницата, като същите своевременно са заявили претенции в тази насока.
Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
заповедното производство в размер на 63,53 лева, в която сума е включена пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълен размер от 50,00 лева.
Ответницата-длъжница не е доказала разноски в заповедното производство и такива не ú се
следват.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
заповедното производство в размер на 648,17 лева, в която сума е включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълен размер от
100,00 лева. Ответницата не е доказала сторени разноски, поради което такива не ú се
следват.
Ответницата е представлявана в първоинстанционното исково производство от адв.
В. Ц. безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. С оглед изхода от спора в полза на адв. Ц.
следва да се изплати възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което, при отчитане на
фактическата, професионалната и правна сложност на спора, защитавания интерес и
естеството на делото, следва да се изчислява на база от 480,00 лева. Възнаграждението,
което следва да бъде присъдено съобразно изхода от спора и частта от исковете, която се
отхвърля, възлиза на 125,19 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Е. И., ЕГН **********, от град София,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. бул. „България“ № 50,
вх. В, ет. 4, ап. 12, аб. № 97034, както следва:
1061,85 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.09.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1061,85 лева до
пълния му предявен размер от 1445,13 лева и за периода м.05.2020г.-м.08.2020г.;
237,00 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-13.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 237,00 лева до пълния му предявен размер от 322,35 лева;
23,22 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до окончателното им изплащане;
6,74 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.11.2020г.-13.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 6,74 лева до пълния му предявен размер от 6,94 лева.
ОСЪЖДА В. Е. И., ЕГН **********, от град София, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 63,53
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 58497/2023г. на СРС),
както и сумата от 648,17 лева за разноски в първоинстанционното исково производство
(гр.д.№ 6373/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на
адв. В. ЗАХАРИЕВ Ц. – АК-София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и с оглед изхода от
спора, сумата от 125,19 лева за хонорар в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 6373/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6