РЕШЕНИЕ
№ 3446
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110131951 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**************] срещу Е. М. Л., Д. В. Л. и Л. Б. Л., действаща чрез законен
представител Д. В. Л., за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18800/2022 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [**************] твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу тримата длъжници -
настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
[**************], Тъй като издадената заповед била оспорена, на ищеца били дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове. Ищецът поддържа още, че
ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
1
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [**************] на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [**************] на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с [**************] /понастоящем [**************]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, както следва: 1/ по отношение на ответника Е. М. Л. бъде признато за
установено, че дължи на ищеца сумата от 1159,76 лева, представляваща ½ част от
сумата от сумата от общо 2319,51 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия, през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на
вземането; сумата от 250,73 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 501,47
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.0201г. до 29.03.2022 г.; сумата от 26,06 лева,
представляваща ½ част от сумата от сумата от общо 52,12 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със
законната лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 5,09
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 10,19 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от
01.05.2019г. до 29.03.2022 г.; 2/ по отношение на ответника Д. В. Л. да бъде признато за
установено, че дължи на ищеца сумата от 579,79 лева, представляваща ¼ част от
сумата от сумата от общо 2319,51 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия, през периода от 01.05.2018 г. до
2
30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на
вземането; сумата от 125,37 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 501,47
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.0201г. до 29.03.2022 г.; сумата от 13,03 лева,
представляваща ¼ част от сумата от сумата от общо 52,12 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със
законната лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 2,55
лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 10,19 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от
01.05.2019г. до 29.03.2022 г. и 3/ по отношение на ответника Л. Б. Л., действаща чрез
законен представител Д. В. Л. да бъде признато за установено, че дължи на ищеца
сумата от 579,79 лева, представляваща ¼ част от сумата от сумата от общо 2319,51
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва,
считано от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 125,37 лева,
представляваща ¼ част от сумата от общо 501,47 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.0201г. до
29.03.2022 г.; сумата от 13,03 лева, представляваща ¼ част от сумата от сумата от общо
52,12 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на
вземането; сумата от 2,55 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 10,19 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022 г. Претендира и направените в хода
на заповедното и исковото производство разноски.
Подадените в срока по чл.131 ГПК отговори от ответниците Е. М. Л. и Д. В. Л.
са с идентично съдържание. В същите предявените искове се оспорват по основание и
размер. Излагат се доводи, че липсват изравнителни сметки и документи, от които да се
установява правото на съсобственост на ответниците по отношение на процесния
недвижим имот. Оспорват се представените от ищеца извлечения от сметки за исковия
период с доводи, че представляват частни документи, изходящи от страната и
удостоверяващи изгодни за нея факти. Цитират се множество нормативни актове и
разпоредби относно доводите за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Сочи се, че по делото липсват доказателства относно метрологичните проверки
на водомерите и топломерите в сградата, както и дали абонатната станция е въведена в
експлоатация. Прави се възражение за настъпила погасителна давност за всички суми
преди датата 07.04.2019 г. Възразява се срещи доказателствените искания на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. В писмения
отговор от ответника Д. Л. се изразява и становище, че ответникът Л. Л. е
непълнолетна и не би трябвало да е длъжника на ищцовото дружество. По изложените
3
в отговорите доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените по производството разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца – “ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД не е изразило становище. Представя документи за извършените
през исковия период отчети на топлинна енергия, издадените изравнителни сметки и
протоколи за връчването им.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 18800/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**************] е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено тримата длъжници –
настоящи ответници, да заплатят разделно на заявителя сумата от общо 2319,51 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва,
считано от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; от сумата от общо 501,47 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.0201г. до 29.03.2022 г.; от сумата от общо 52,12 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на
вземането; от сумата от общо 10,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022 г.,
както и разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 26.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 18800/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че длъжниците са подали възражения, поради което е указал на
заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за продажба на идеална
част от съсобствен недвижим имот № 18, том I, рег.№ 841, дело № 19/2021 г. по описа
на Биляна Параловска, помощник-нотариус по заместване на Ксения Белазелкова, с
район на действие СРС, от който се установява, че на 17.02.2021 г. Д. Василев Л.,
действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната Л. Б.
Л. са продали на съсобственика си Е. М. Л. собствената си ½ идеална част от
процесния недвижим имот, до който ищцовото дружество твърди да е доставяло
топлинна енергия през исковия период. В договора е посочено, че владението върху
идеалните части се предава едновременно с получаване на цената, т.е. в деня на
сделката.
4
В хода на заповедното производство е представен и предварителен договор за
покупко-продажба на процесните идеални части, в който е било договорено, че в
продажната цена са включени и задълженията за парно, вода, електроенергия и такси
към етажната собственост. Тази клауза не е възпроизведена в сключения окончателен
договор, обективиран в гореописания нотариален акт.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
02.06.2020 г. от Столична община, район [**************] е, че П.М. Л. е починал на
05.06.2017 г., като е оставил трима наследници по закон – настоящите ответници, а
именно: Е. М. Л. - внук, Д. В. Л. - съпруга на починал син на наследодателя и Л. Б. Л. –
внучка на наследодателя.
По делото е приложено заявление-декларация от 19.10.2021 г. от Е. Л. до
топлофикационното дружество, с която е завил желание за откриване на партида на
негово име по отношение на процесния недвижим имот.
По делото е приложен протокол от проведено на 14.02.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици от жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е отразено решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [**************]. Към протокола е приложен списък на етажните
собственици, в който срещу подпис фигурира наследодателя на ответниците. По
делото е представен и договор от 13.03.2002 г., сключен с горепосоченото дружество в
изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото е представен договор от 30.04.2015 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който не касае процесния исков период, поради
което не следва да бъде обсъждан като неотносим към предмета на спора.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач индивидуални
справки за отопление и топла вода за процесния имот и исков период, протоколи за
извършени посещения на адреса на ЕС, известия за доставяне и сертификати на
топЛ.зпределителите.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
От страна на третото лице-помагач по делото са представени изравнителни
справки за отчетни периоди 2018г./2019 г., 2019г./2020 г., констативен протокол за
неосигурен достъп, протокол за отчет на уреди в процесното жилище и уведомително
писмо за липса на монтиран индивидуален разпределител. Последните два документа
са подписани от клиент.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
5
извършване на необходимите допълнителни проверки е посочило, че за процесния
период ФДР е изготвила две изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в
процесния имот. За сезон 2018г./2019 г. в имота не е осигурен достъп, като е
разпределена ТЕ за отопление от 3 броя радиатори и една щранг-лира, а за битово
горещо водоснабдяване по норма за разход за един обитател в имота. За сезон
2019/2020 г. при отчета на уредите за дялово разпределение в имота е установено, че
един ИРРО липсва и клиента е уведомен, че консумираната ТЕ в имота ще бъде
определена по реда на Методиката за ДР на топлинна енергия от Наредба за
топлоснабдяването. Вещото лице е констатирало още, че пред ФДР не са представени
възражения/рекламации относно разпределяната ТЕ и последвалите изравнителни
сметки за исковия период. Съгласно заключението топломерът, монтиран в АС на
жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, е преминавал
метрологични проверки през две години, като от ежемесечните му отчети са
приспадани технологичните разходи на АС. Според заключението на вещото лице
разпределянето на ТЕ през исковия период за процесния недвижим имот, е в
съответствие с нормативната уредба.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че през исковия период са издавани
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, след
което същите са сторнирани и издадени две общи фактури. Вещото лице е посочило,
че общият размер на неплатените суми за процесния период възлиза на сумата от общо
2371,63 лева – главница за ТЕ, в т.ч. 52,12 лева за дялово разпределение, а
обезщетението за забава върху главницата за ТЕ – в размер на 501,47 лева, в т.ч. 10,19
лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
6
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай ищецът претендира от ответниците заплащане на суми,
произтичащи от доставяна топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., с твърдения, че са клиенти на топлинна енергия . Видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници е, че праводателят на първия
ответник е починал на 22.06.2019 г., а праводателят на втория и третия ответник – на
11.11.2018 г. Предходното обуславя извод, че през периода от 01.05.2018 г. до
22.06.2019 г. между ищцовото дружество и първия ответник не е било налице валидно
облигационно правоотношение така, както се излага в исковата молба. През
горепосочения период М.П. Л. е бил жив и облигационно правоотношение евентуално
е било налице между него и ищцовото дружество. Аналогични са изводите и по
отношение на другите двама ответници, тъй като през периода от 01.05.2018 г. до
11.11.2018 г. Б.П. Л. е бил жив. В исковата молба обаче не са изложени подобни
обстоятелства, нито твърдения, че за част от периода процесните суми се
претендира от ответниците именно в качеството им на наследници, т.е. че
задължението е обусловено от наследствено правоприемство, а не от
облигационна връзка.
На следващо място, макар ответниците да не оспорват правото на собственост
по отношение на процесния недвижим имот през исковия период, то по делото не са
представени доказателства, от които това обстоятелство да се установява по безспорен
и категоричен начин. В проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по
делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът изрично е указал
на ишеца, че в негова тежест е да докаже наличието на облигационно правоотношение
между него и ответниците през исковия период, както и че последните имат качество
на потребители на топлинна енергия за битови нужди. Въпреки предходното, по
делото липсват доказателства относно правото на собственост на процесния недвижим
имот съответно, че наследодателите на ответниците са придобили процесния недвижим
имот по силата на наследствено правоприемство от П.М. Л., а след тяхната смърт
правото на собственост е преминало върху техните наследници – настоящи ответници.
Видно от приложенията на гореописания нотариален акт е, че в хода на нотариалното
производство е било представено и удостоверение за наследници на В.Н. Л.. Ето защо,
дори хипотетично да се приеме, че П. Л. е бил собственик на имота, то предходното
обуславя извод, че не е бил единствен. Липсата на доказателства в тази насока прави
невъзможна преценката на съда относно притежаваните от всеки от ответниците
идеални части в съсобствеността.
7
Доколкото решението не може да почива на предположения, а на безспорно
установени факти и обстоятелства, настоящият съд приема предявените искове за
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед гореизложените изводи, съдът не намира за необходимо за разглежда
останалите наведени от ответниците възражения за недължимост на претендираните от
тях суми.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете имат ответниците. Видно от изявлението
на процесуалния представител на първите двама ответници е, че се претендират
единствено разноски за адвокатско възнаграждение. От приложените по делото
договори за правна защита и съдействие се установява, че всеки от тях е заплатил
възнаграждение в размер на 447,00 лева. Възражението на процесуалния представител
на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като в случая
срещу всеки от ответниците са предявени по четири обективно съединени иска, като
претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение дори е под минималния
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство също
няма данни за сторени от ответниците разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**************], със седалище и адрес на
управление: [**************] против Е. М. Л., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1159,76 лева, представляваща ½ част от сумата
от сумата от общо 2319,51 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия, през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**************], ведно със законна
лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 250,73 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 501,47 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.0201г. до
29.03.2022 г.; сумата от 26,06 лева, представляваща ½ част от сумата от сумата от общо
8
52,12 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на
вземането; сумата от 5,09 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 10,19 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**************], със седалище и адрес на
управление: [**************] против Д. В. Л., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 579,79 лева, представляваща ¼ част от сумата от
сумата от общо 2319,51 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; сумата от
125,37 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 501,47 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от
15.09.0201г. до 29.03.2022 г.; сумата от 13,03 лева, представляваща ¼ част от сумата от
сумата от общо 52,12 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от
07.04.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 2,55 лева, представляваща ¼ част от
сумата от общо 10,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия, начислена за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**************], със седалище и адрес на
управление: [**************] против Л. Б. Л., ЕГН **********, представлявана от
законен представител Д. В. Л., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 579,79 лева, представляваща ¼ част от сумата от сумата от общо 2319,51
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва,
считано от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 125,37 лева,
представляваща ¼ част от сумата от общо 501,47 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.0201г. до
29.03.2022 г.; сумата от 13,03 лева, представляваща ¼ част от сумата от сумата от общо
52,12 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022г. до изплащане на
вземането; сумата от 2,55 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 10,19 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [**************] със седалище и адрес
9
на управление: [**************] да заплати на Е. М. Л., ЕГН **********, сумата от
447,00 лева, представляваща направени разноски по производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [**************] със седалище и адрес
на управление: [**************] да заплати на Д. В. Л., ЕГН **********, сумата от
447,00 лева, представляваща направени разноски по производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [**************], със
седалище и адрес на управление: [**************], помагач на страната на
ищеца[**************]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10