Решение по дело №257/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 124
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510200257
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                  Гр. Казанлък – 28.05.2020г.

 

                         В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А 

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

 

                                                             Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 257/20г. по описа на РС-Казанлък за 2020г. и за да се произнесе взе  предвид следното ;

 

                                     М     О     Т     И     В     И  ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0284-001599  от 26.07.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което е наложено административно наказание.

Недоволна от това останала жалб. Ж.Т.К. която го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършила административно нарушение, както ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление.

Редовно призована не се явява и не изразява становище. Пълномощника и подава молба от нейно име с която поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се основателна.

В обстоятелствената част на наказателното постановление административно-наказващия орган /АНО/  е приел ,че на 11.07.2019г. в 14.35ч. в с. Копринка на ул.  Христо Ботев до № 32 нар. Ж.К. в посока запад-изток управлява лек автомобил Пежо 5008  с рег. № *****  собственост на И. Ант. К.  като  управлява МПС без да притежава договор за   задължителна застраховка гражданска отговорност на МПС към момента на извършване на проверката с  което е нарушила;

1.Лице което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор  гражданска отговорност на автомобилистите с което виновно е нарушила чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

На основание същия законов текст, АНО е наложил  административно наказание глоба в размер от 400 лв..

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. И.С. - актосъставител  и от презумптивната доказателствена сила на АУАН   /съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП /с бл. № 28907 от 11.07.19г. и от копие на застрахователна полица на Булстрад АД.

Жалб. не спори  по така приетата и посочена от АНО фактическа обстановка поради което и въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Възражението на  жалб. в жалбата и против наказателното постановление и поддържано от пълномощника със подадената преди съдебното заседание молба,че е жалб.  е също собственик на  процесното МПС тъй като същото е в режим на СИО със  И. Ант. К.  и който факт не е бил взет предвид от АНО с което е допуснато съществено процесуално нарушение  досежно установяването  на нарушението и  правната му квалификация съдът   приема.

Разпоредбата на чл.638 ал.3 от Кодекса  за застраховането  забранява на  несобственик   да управлява МПС за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност.

Според разпоредбата на чл. 21 ал.1 от Семейния кодекс вещите придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.

Видно от представеното копие на удостоверение за сключен граждански брак от 23.08.2009г.,  жалб. К. и И. К. са сключили граждански брак. ЕГН на И. К. съвпада с това посочено от АНО  в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление което води до идентичност между  собственика на автомобила и съпруга на жалб. посочен в удостоверението за сключен граждански брак.

Следователно жалб. К. също е собственик на процесното МПС по силата на закона.

Предвид на обстоятелството,че жалб. е собственик на управляваното от нея МПС / закона не изисква задължително в свидетелството за регистрация да бъде вписан и съпруга/та/,  извършеното от нея нарушение следвало да бъде квалифицирано по друг законов текст .

Този факт не е бил изследван от АНО, поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- описание  на нарушението.

Неизследването на този факт от АНО, е довело и до нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН- законните разпоредби които са били нарушени .

Нарушението е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането а административното наказание следва да бъде наложено на основание  чл.638 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

И във акта за установяване на административно нарушение и във издаденото въз основа него наказателно постановление като нарушена законова разпоредба е посочен чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, което според съдът препяства прилагането на чл. 53 ал.2 от ЗАНН.

По изложеното жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски .

Пълномощника на жалб.  с  нарочна молба преди започването на  съдебното заседание направи изрично искане за присъждане на разноските, като  представя договор за правна помощ и съдействие ведно със  пълномощно съгласно което  му е  било изплатено изцяло и в брой сумата от 360 лв..

Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН  препраща към чл.143 ал.1 от АПК като  според последната , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа за издаването на такъв акт, държавните такси и разноските по производството и възнаграждението  за адвокат ако жалб. е имал такъв се  възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ.

В т.6 на ДР на АПК е дадено определение за  поемането на разноските от административен орган , което е поемане на разноски  от юридическото лице в структурата на което е административния орган.

МВР съгласно чл.2 ал.2 от Закона за МВР е юридическо лице, към което на основание чл. 37 ал.1 т. 2 от същия закон е  ОД МВР Стара Загора към която на основание чл. 42 ал.3 от ЗМВР е и РУ на МВР гр. Казанлък поради което разноските следва да бъдат заплатени от тази структура на административния орган.

Разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 вр. чл.7 ал.2 т.1/нов/ от Наредба № 1  от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда при материален интерес до 1000 лв. , възнаграждението да е 100 лв..

Предвид на това и със оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, а и предвид,че производството по делото продължи в едно съдебно заседание с разпита на един свидетел и съобразно неявяването на пълномощника на жалб. в съдебното заседание  съдът  счита,че следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител  на жалб. към минималния размер от 100 лв..

 

 

Водим от горните мотиви съдът ,

 

                                      Р     Е     Ш     И  ;

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 19-0284-001599 от 26.07.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер от 400 лв. на Ж.Т.К. ***4 с ЕГН  **********  като  незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора  да заплати на Ж.Т.К.   ЕГН  **********  сумата от 100 лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ ;