РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13207
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба, подадена от К.т.б. (в несътоятелност) против Г.П.Г., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК във връзка
с чл. 537 във връзка с чл. 491 и сл. от Търговския закон.
Ищецът К.т.б. АД (в
несъстоятелност) твърди, че на 14.03.2007 г. е сключила Договор за банков
кредит с „Г.Г.“ ЕООД с ново наименование „Д. Е.Груп“ ЕООД, по силата на който
на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 4 200 000 евро.
Поддържа, че кредитът бил обезпечен с ипотека, особен залог на настоящи и
бъдещи вземания и встъпване в дълг от „Г.О.“ ЕАД и запис на заповед за сумата
от 4 200 000 евро, издаден от кредитопритежателя и от физическото
лице Г. П.Г.. Твърди, че кредитът бил предоставен и усвоен от
кредитополучателя, но не било изпълнено задължението за погасяването му до
настъпване на падежа – 15.06.2015 г. Твърди, че по заявление по чл. 417 от ГПК
била издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 36992/2016 по описа на СРС, 78 състав. Моли да бъде
признато за установено, че вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
съществува.
Ответникът Г.П.Г.
оспорва предявения иск, като поддържа, че дължимата сума е погасена чрез замяна
на обезпечението с издаването на друг запис на заповед от 27.02.2014 г., а
първоначалният не е върнат на издателя и това представлявало злоупотреба с
права. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните лихви, както
и възражение за прекомерност на присъдените в негова тежест разноски в
заповедното производство. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 14.02.2007 г. С.И.П.като
представляващ „Г.Г.“ ЕООД е издала в полза на „К.т.б.“ АД запис на заповед, с
който безусловно и неотменимо се е задължила без протест да заплати сумата от 4 200 000 евро, като сумата е платима при предявяване в срок до 31.05.2015 г. Записът на заповед е
авалиран от Г.П.Г., който е
положил подписа си и е поел задължение при условията, при които е прието.
Въз основа на
подадено от ищеца по настоящото дело заявление по гр. д. № 36992/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 78 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 26.07.2016 г., с които
е разпоредено на длъжника Г.П.Г. да заплати на кредитора „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
сумата от 4 200 000 евро, дължима съгласно запис на заповед, издаден на
14.03.2007 г., по който длъжникът се е задължил като авалист, сумата от 3 573
150 евро – лихва за периода от 14.03.2007- 06.07.2016 г., сумата от 15530 лева
– разноски по делото за възнаграждение за юрисконсулт. С Определение от
17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 11379/2017 г. по описа на СГС разпореждане за
незабавно изпълнение е отменено в частта за сумата от 3 573 150 евро – лихва за
периода от 14.03.2007- 06.07.2016 г.
Длъжникът е подал възражение против заповед за
незабавно изпълнение в срок, поради което на заявителя е указано да предяви иск
за установяване съществуването на вземането.
Във връзка с твърдения в исковата
молба за връзка с каузално правоотношение, по делото са събрани писмени
доказателства и е приета съдебно-счетоводна експертиза.
На 14.03.2007 г. между „К.т.б.“
АД и „Г.Г.“ ЕООД е сключен договор за
банков кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков
кредит в размер на 4 200 000 евро. В чл. 17.1. крайният срок, в който
кредитополучателят е следвало да погаси изцяло задълженията си по настоящия
договор е 15.03.2014 г. В раздел VII „Обезпечения“ страните са уговорили, че
като обезпечение на задълженията по договора следва да бъде издаден запис на
заповед от кредитополучателя, обезпечен с авал от физическото лице Г.П.Г..
С Анекс № 11/14.03.2011 г.
страните са уговорили, че крайният срок за изпълнение на задълженията по
договора, така както са уговорени в анекса е 15.05.2015 г.
Във връзка с възраженията на
ответника е приложено гр.д. № 30100/2017 г. по описа на СРС, 145 състав. По
заявление на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК въз основа на запис на заповед, издаден на 24.02.2014 г. от „Джи
Еф Груп“ ЕООД, чрез управителяС.П.И.за сумата от 4200000 евро, платима на
предявяване до 30.12.2016 г. Записът на заповед е авалиран от ответника Г.П.Г..
От приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 4200000
евро е усвоена от кредитополучателя на 29.03.2007 г. като към 31.05.2014 г.
съгласно счетоводните записвания при ищеца вземането е в размер на 4198975,54
евро – неплатен остатък от главница, 36725,97 евро – лихва за периода от
26.05.2014 – 31.07.2014 г., 7769,99 евро – неустойка или общо задължението е в
размер на 4424371,50 евро. Установява
се, че след 31.05.2014 г. не са осчетоводени плащания по договора и анексите
към него.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която по гр. д. № 36992/2016 г. на СРС, 78 състав, е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумата от 4200000
евро – главница по запис на заповед, издаден на 14.03.2007 г. в полза на „К.т.б.“
АД, авалиран от ответника Г.П.Г.. С молба от 20.02.2018 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил, че поддържа иска само за сумата от 4200000
евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това ищецът да установи, че ответникът е положил
подписа си като авалист върху процесния запис на заповед, с който на 14.03.2007
г. „Пи Ес Ди Инвест“ ЕООД безусловно се е задължило да заплати сумата от
801491,46 лева на падеж – на предявяване до 20.03.2015 г.
Установява се от събраните по
делото доказателства, че на 19.03.2014 г. представляващият „Г.Г.“ ЕООД е издал
в полза на ищеца запис на заповед като се е задължило да заплати сумата от 4200000
евро, като Г.П.Г. е поел задължението
като авалист. Записът на заповед
съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от Търговския закон и
инкорпорира задължението на „Г.Г.“ ЕООД да заплати посочената в него сума. С
оглед разпоредбата на чл. 537 във връзка с чл. 486, ал. 1, т. 3 от Търговския
закон, в конкретния случай падежът е на определен срок след издаването. Предявяването
на записа на заповед на издателя е условие за настъпване на вземането спрямо
всеки от солидарните длъжници – издател и авалисти. Авалистите отговарят за
задължението считано от момента, в който вземането, за което е издаден записът
на заповед е станало изискуемо, т.е. от момента на предявяването му. Авалистът
е удостоверил с подписа си, че записът на заповед му е предявен за плащане на
16.05.2014 г.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение, че процесният запис на заповед е отменен с
издадения от „Джи Еф Груп“ ЕООД в полза на ищеца запис на заповед от 24.02.2014
г. за сумата от 4200000 евро. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че записът на заповед, издаден на
24.02.2014 г. е издаден като обезпечение на задълженията, произтичащи от
договор за банков кредит от 14.02.2007 г. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. Обстоятелството, че издател, поемател и авалист по записа на
заповед, както и дължимата сума са идентични, не може да обоснове извод, че записа
на заповед от 24.02.2014 г. обезпечава същото задължение, както този, издаден
на 14.03.2007 г.
Неоснователно е и възражението,
че взeмането по записа на заповед е
погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 от Търговския
закон, приложима и към записа на заповед исковете по менителницата срещу
платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В конкретния случай,
падежът е уговорен на предявяване до определена датата. Предявен е за плащане
на 16.05.2014 г. като това е датата, от която започва да тече давностния срок.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06.07.2016 г.,
т.е. преди изтичане на давността за вземането.
Предвид на изложеното, предявения
иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 450 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, дължимо за заповедното и исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден по сметка на
Софийски градски съд да заплати сумата от 84 000 лева, дължима държавна
такса в исковото производство.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, представлявано от синдиците А.А.Д.и К. Х. М., със седалище и адрес на
управление *** против Г.П.Г., ЕГН-**********,*** иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, че Г.П.Г. дължи на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) сумата от 4 200 000 евро, дължима съгласно
Запис на заповед, издаден на 14.03.2007 г. от „Г.Г.“ ЕООД и авалиран от
ответника, ведно със законната лихва от 06.07.2016
г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 от ГПК по гр. д. № 36992/2016 г. на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК Г.П.Г., ЕГН-**********,*** да заплати на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, представлявано от синдиците А.А.Д.и К. Х. М., със седалище и адрес на
управление *** сумата от 450 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК Г.П.Г., ЕГН-**********,*** да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 84000 лева, представляваща държавна такса за
исковото производство.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: