МОТИВИ
към присъда №
50/16.06.2014г. по НОХД № 719/2014г. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Пловдив, с който срещу подсъдимия Я.С.Д. ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че:
На **.2013г. в с. Р. обл.
Пловдивска, е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – две лица
– П.Й. В. ЕГН ********** и Н.А.Д. ЕГН **********, като умишлено е умъртвил
другиго – П.Й. В. и е направил опит да умъртви другиго – Н.А.Д., като деянието
е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини - макар да е
довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани
от него общественоопасни последици – престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 вр. чл.
115 вр. чл. 18 ал.1 от НК.
Съдът
на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 76 от НПК прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство по делото предявените от С.П.В., Й.П.Т., В.П.Я. и С.П.Д.
- деца и наследници по закон на починалия П.Й. В. ЕГН **********, граждански
искове срещу подсъдимия Я.С.Д., за осъждането му да им заплати обезщетения за
понесени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане, както
следва: - на всеки един от тях обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от **.2013г. – датата на престъплението,
до окончателното й изплащане.
Съдът конституира С.П.В., Й.П.Т.,
В.П.Я. и С.П.Д. като частни обвинители и граждански ищци по делото. За същите
се яви адв. А. в качеството му на повереник.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник, съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по
глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 16.06.2014г., на основание
чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда и предлага като
най-подходящо наказание е алтернативно предвиденото в закона – в максимален
размер от 20 години. Представителят на държавното обвинение моли, предвид
разпоредбата на чл. 58 А от НК, това наказание да бъде редуцирано с една трета
и да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим. Взема се отношение по
инкорпорираните веществени доказателства и разноските по делото. Относно
предявените граждански искове се взема становище, че същите са доказани по
размер и основание и като такива следва да бъдат уважени в цялост.
Повереникът на частните
обвинители и граждански ищци адвокат К. А. поддържа изцяло повдигнатото от
прокурора обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен като се
солидаризира с предложението на държавното обвинение за наказание. Пледира се и
предявените граждански искове да бъдат уважени в пълните им предявени размери,
като се излагат доводи защо са основателни.
Частните обвинители и граждански
ищци С.В. и В.Я. заявяват, че се присъединяват изцяло към казаното от техния
повереник – адв. А..
Защитникът на подсъдимия - адв.
Т., по време на съдебните прения, единствено помоли съдът да приложи
разпоредбата на чл. 58 А от НК, така както повелява законът, и му предостави да
определи в какъв справедлив размер да уважи гражданските искове.
Подсъдимият Я.Д. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните
прения, посочи, че няма какво да добави към пледоарията на защитника си. В
последната си дума поиска от съда минимално наказание.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
Я.С.Д. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, с
основно образовани, работещ, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Д. от 1986 год. имал сключен граждански брак със свид. Н.А.Д.. Двамата живеели
в къща на адрес – с. С., обл. Пловдивска, ул. „Г.”, № 16. Синовете им, С. Д. и
В.Д. живеели на същия адрес.
Съжителството
между подсъдимия и свид. Н.Д. не било безпроблемно. Често подсъдимият Д. биел
съпругата си и я гонел от семейното жилище, заявявайки й: „отивай си не ми
трябваш”. В такива случаи тя се прибирала при родителите си в с. Б.. В
най-добрия случай между скандалите и побоищата, респективно напускането на
свид. Д. на семейния дом минавали 2-3 месеца.
През
лятото на 2013 год. отново посредством упражненото от подсъдимия насилие, свид.
Д. напуснала жилището и отишла при роднините си в с. Б.. Там тя останала около
2 месеца и през това време се запознала със свид. С.В.. Двамата решили да
заживеят на семейни начала, но въпреки това тя се върнала в с. С. в края на м.
август 2013 год. Тогава подсъдимият Д. заподозрял, че съпругата му има връзка с
друг мъж. По тази причина в пристъпи на ревност той я биел.
След
известно време свид. В. отишъл в къщата на Д. и казал, че набира жени за работа
в Гърция да берат маслини. Попитал подсъдимият дали може съпругата му да отиде
с него и още три жени на работа в Гърция. Не получил съгласие, но не след дълго
съпрузите отново се скарали и свид. Д. за пореден път заминала за с. Б.. След
известно време свид. Д. се обадила по телефона на съпруга си и му казала, че
заминава за Гърция със свид. В. и още две жени. В действителност тя не заминала
за Гърция, а заживяла със свид. В. ***. С тях живеел бащата на свид. В. –
пострадалия П.Й. В..
В началото на м. ноември 2013 год. подсъдимият
Д. разбрал от жената, с която сина му С. Д. живеел на съпружески начала – свид.
Х.Г., че съпругата му живее с друг мъж в с. Р.. Преди това свид. Х.Г., при едно
от посещенията си при родителите си в с. Р., видяла, че свид. Д. живее в къщата
на свид. В.. Подсъдимият много се ядосал и решил, че ще направи всичко възможно
на всяка цена да прибере обратно съпругата си или ще се саморазправи с нея.
На
**.2013 год. подсъдимият Д. заявил пред свид. Г., че ще отиде в с. Р., за да
прибере съпругата си. Знаейки, че
подсъдимият е агресивен и безпричинно бие свид. Д., свид. Г. придружена от
свид. С.К. отишла веднага в дома на свид. В. ***, за да предупреди свид. Д. за
намерението на съпруга й. Там свид. Г. и свид. К. пристигнали около 17,00 часа,
на същата дата. По това време в жилището били свид. Д. и пострадалия П. В., а
свид. В. не бил там.
Междувременно,
подсъдимият помолил своя съсед свид. О.Е. да го откара със своя бус до с. Р.,
като му казал, че ще купува теле от там. Около 18,00 часа, на **.2013 год.,
потеглили, като с тях бил и синът на подсъдимият Д. – свид. В.Д.. Подсъдимият
носел със себе си голям кухненски нож, с дървена дръжка, кафява на цвят. Когато
пристигнали в с. Р., с помощта на случайни минувачи подсъдимият Д. успял да се
ориентира къде е къщата на свид. В.. В това време в къщата били свидетелите
Х.Г., С.К., Н.Д. и пострадалия П. В..
Подсъдимият
влязъл в къщата и заварил в една от стаите четирите посочени лица. Насочил се
заплашително, държейки носения от него нож с дясната си ръка, към съпругата си.
В озлоблението си той решил, че ще я убие. В тази ситуация се намесил П. В.
като се изправил и застанал срещу подсъдимия Д.. Последният нанесъл на
пострадалия удари с ножа в областта на лявата лопатка и лявата мишница.
Използвайки този момент свид. Д. избягала в другата стая. От своя страна П. В.
успял да се измъкне от подсъдимият и последвал свид. Д. в помещението, в което
отишла тя. Двамата се опитали да се затворят вътре, затискайки вратата на стаята.
Подсъдимият, който междувременно ги последвал, успял да избута вратата и да
влезе в стаята. П. В. отново застанал срещу него, за да препречи пътя му към
свид. Д.. С ножа си подсъдимият Д. му нанесъл силен удар в дясната половина на
гърдите, ясно съзнавайки, че може да го убие. Пострадалият паднал на пода и в
рамките на няколко секунди починал. Подсъдимият прескочил тялото му и приближил
към свид. Д., която в ужаса си вдигнала ръце за да се предпази. Той й нанесъл
удар с ножа в лявата подмишнична област. Тъй като в този момент тя се отдръпнала, ударът не
попаднал с голяма сила в тялото й. Веднага след което подсъдимият избягал от
къщата. Отишъл при свид. Е. и му казал, че се връща в с. С., тъй като телето
било продадено. Изхвърлил ножа, с който нанесъл ударите на неустановено в хода
на разследването място. Прибрал се в дома си в с. С., преоблякъл се и избягал
извън селото и се укрил. След две денонощия той бил заловен от органите на МВР.
След
получаване на сигнала за престъплението и извършения оглед на местопроизшествието,
разследва полицай извършил претърсване и изземване в дома на подсъдимия. От там
били иззети обувките, с които той отишъл
в жилището на свид. В.. От заключението на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства /л. 115-120/, по обувките му е открита
човешка кръв, кръвна група 0 /α, β/, която съвпада с груповата
принадлежност на кръвта иззета от трупа на П. В..
От
заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза на труп /л. 90-93/ е
видно следното: При огледа и аутопсията върху трупа на П.Й. В. е установено:
проникващо в дясната половина на гръдния кош прободно-прорезно нараняване,
определено като рана № 1, нараняване на сърцето, наличие на кръв в дясната
плеврална кухина /хемоторакс – 2.200 мл/, наличие на кръв в околосърцевата
торбичка /хемоперикард – 250 мл./, срязване на трето ребро в дясно, анемия на
вътрешните органи, прободно-прорезни рани в областта на лявата лопатка и лявата
мишница с повърхностен характер, определени като рани № 2, 3 и 4, охлузване по кожата
на челото.
Описаният
раневи канал, който започва от кожна рана № 1 и достига до сърцето е с посока
от дясно на ляво, отгоре надолу и отпред назад и е с обща дължина около 15-16 см.
Причината
за смъртта на П. В. е остра кръвозагуба настъпила в резултата на
прободно-порезно нараняване на сърцето.
Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и
режещ ръб /нож/ и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента
на инцидента – при нараняване с нож.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на живо лице /л. 105/
е видно следното: При прегледа на Н.А.Д., ЕГН ********** и от представената
медицинска документация е установено, че при инцидента на **.2013 год. й е било
причинено:
- непроникваща в гръдната кухина
прободно-порезна рана в лявата подмишнична област, която сама по себе си е
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
/по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/;
- драскотина на кожата на върха
на носа, която сама по себе си и поотделно се преценява като довела до
причинена болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от НК.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с
остър връх и един режещ ръб и е възможно по начин и време да са получени както
се съобщава в документите, а именно при нараняване с нож.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на живо лице /л.
111-112/ е видно следното: При прегледа на подсъдимият Я.С.Д. не са установени
видими травматични увреждания по главата и в областта на шията, където той е
съобщил, че е бил стискан с ръце. Установено е, повърхностно порязване –
одраскване в областта между първи и втори пръст на дясната ръка. Това порязване
е причинено от действието на предмет с
режещ ръб /нож/ и най-вероятно се е
получило от приплъзване острието на нова по време на нанасянето на удара.
Установен е белег от зараснала рана по първия пръст /палец/ на дясната ръка,
който няма отношение към инцидента на **.2013 г. , тъй като раната е получена
много преди това.
От
заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза /л.123-132/ е видно, че подсъдимият Я.С.Д. не страда от психиатрично заболяване и не се води на учет в ЦПЗ – Пловдив. Към
инкриминирания момент той е можел да разбира и ръководи действията и постъпките
си.Водещите емоции на обвиняемия, за които се прави извод от личностовата му
характеристика при извършване на деянието са
били озлобление и омраза, породени от ревност и са обусловили проявеното
отношение към пострадалите.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание в
съдебно заседание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите Н.Д., Х.Г., С.К., С.В., В.Я., Й.Т., С.Д., В.Д.,
Р.Д., О.Е., както и частично от обясненията на подсъдимия Я.Д., дадени на
14.11.2013г. в присъствие на защитник - адвокат; в писмените доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум
/л.6-20/, протокол за претърсване и изземване в дома на обвиняемия с приложен
фотоалбум /л.24-33/, протокол за доброволно предаване /л.34/, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване /л.35/, експертиза на живо лице
/л.105/, съдебномедицинска експертиза на живо лице /л. 111-112/, комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.123-132/, съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства /л.115 – 130/, характеристична справка
/л. 39/, справка за съдимост /л. 37-38/, както и във веществените
доказателства.
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Показанията на свидетелите Н.Д., Х.Г., С.К. – преки очевидци на стореното, на
свидетелите С.В., В.Д., Р.Д. и О.Е., съпоставени с обективните данни в
протоколите за оглед, и в съответствие с научните мнения на вещите лица в
експертните заключения, еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на
подсъдимия относно релевантните за решаване на делото обстоятелства и
убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява хронологията на
инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в извършване на деянията,
предмет на обвинението.
Съдът изцяло възприема
изготвените на досъдебното производство експертни заключения, като пълни, ясни,
точни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица. Заключенията не се
оспорват от страните и не пораждат каквито и да било съмнения за тяхната
достоверност.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Я.С.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 116 ал.1 т.4 вр. чл. 115 вр.
чл. 18 ал.1 от НК, като на **.2013г. в с. Р. обл. Пловдивска, е направил опит
умишлено да умъртви повече от едно лице – две лица – П.Й. В. ЕГН ********** и
Н.А.Д. ЕГН **********, като умишлено е умъртвил другиго – П.Й. В. и е направил
опит да умъртви другиго – Н.А.Д., като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини - макар да е довършил изпълнителното
деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни
последици.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА :
Основен признак на обективната
страна на деянието, инкриминирано в диспозицията на чл. 115 от НК е неговото
изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго - такова въздействие
върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата
биологична смърт.
По делото се установи, че на
**.2013г. в с. Р. обл. Пловдивска, подсъдимият с носен от него нож, нанесъл
първо удари на П. В. в областта на лявата лопатка и лявата мишница, а после –
силен удар с ножа в дясната половина на гърдите на П. В.. По този начин
подсъдимият причинил на П. В. проникващо в дясната прободно-прорезно
нараняване, нараняване на сърцето, наличие на кръв в дясната плеврална кухина
/хемоторакс – 2.200 мл/, наличие на кръв в околосърцевата торбичка
/хемоперикард – 250 мл./, срязване на трето ребро в дясно, анемия на вътрешните
органи, прободно-прорезни рани в областта на лявата лопатка и лявата мишница с
повърхностен характер и други по леки охлузвания.
Ударите са били насочени и са
имали за цел умъртвяване на пострадалото лице, за което може да се направи
извод от местоположението, броя, силата и локализацията на ударите – в дясната
половина на гръдния кош, лявата мишница и лява лопатка, все места, където се
намират жизненоважни системи и органи, каквото е най-вече сърцето /което и е
било наранено/, при засягането на които
се създава непосредствена опасност за живота на пострадалия. Аргумент в тази
насока е и употребеното оръжие за нанасяне на ударите - предмет с остър връх
и режещ ръб - нож. Подсъдимият е
причинил прободно – прорезно нараняване на сърцето на пострадалия, довело до
остра кръвозагуба и умъртвяване, като е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между ударите и настъпилата биологична смърт на място на П. В..
Преследвайки набелязаната цел –
да убие пострадалата Д., подсъдимият
нанесъл и на нея с оръжието на престъплението – нож - удар в лявата
подмишнична област, като й причинил непроникваща в гръдната кухина прободно –
прорезна рана на посоченото място. Само защото Д. успяла да се отдръпне, ударът
не попаднал с голяма сила в тялото й - макар подсъдимият умишлено да насочил
удара си отново към място, където се намират жизнено важни органи и системи,
както и сърцето, поради което е налице категоричният извод, че ударът е бил с
цел умъртвяване на пострадалата Н. Д..
Нещо повече – всеки път при нанасяне на смъртоносните рани на починалия В.,
подсъдимият се насочвал преди това към бившата си съпруга с ножа в ръка и
решение да я убие. Именно за да я защити, В. заставал пред подсъдимия на два
пъти и в крайна сметка бил умъртвен хладнокръвно от Я.Д., който после успял да
прободе Д.. Деянието, осъществено по отношение на същата правилно е било
квалифицирано като опит – това е така, защото деянието е останало недовършено и
свидетелката не била умъртвена по независещи от волята на дееца причини –
отдръпването й, когато Д. й нанесъл удара, и фактът, че успяла да се прикрие от подсъдимия, като така
той не й нанесъл смъртоносно нараняване. Я.Д. обаче все пак довършил
изпълнителното деяние – пробол с ножа в лявата подмишнична област жена си. Следователно, касае се за довършен от обективна страна годен
опит за лишаване от живот /в този смисъл е и Решение № 168 от 23.VII.1996г. по н.д. №
175/1996г., ВКС/.
С оглед на изложеното от
обективна стана съдебният състав прие, че е налице и квалифициращият признак,
за който е повдигнато обвинението – по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК – убийство на
повече от едно лице, който се характеризира със следното:
Необходимо да е настъпила смъртта на
повече от едно лице, т.е. да са умъртвени най-малко двама души, или
- както е в настоящия казус – умъртвено
и едно лице и е направен опит за това по
отношение на друго (при формата на вина пряк умисъл). С едно единно деяние, изразяващо
се в действие – съвкупност от множество активни телодвижения, извършени по едно
и също време, място и обстановка (нанасяне на множество удари с нож на
инкриминираните дата и място), е била причинена смъртта на П. В., а на Н.Д. –
телесни увреждания. На св. Д. не са били причинени увреждания, несъвместими с
живота, но начинът на причиняване на констатираните у същата такива сочи, че
предприетите действия са били годни да причинят и по-тежки съставомерни
последици.
При наличен пряк умисъл
за убийство на повече от едно лице, както е в конкретния случай, ако фаталните
вредоносни последици са настъпили само за един човек, а по отношение на другото
лице престъпното деяние е спряло във фазата на опита по независещи от
извършителя фактори, последният следва да отговаря за опит към престъплението
по чл. 116 ал. 1 т. 4 от НК. В този смисъл са Постановление № 2/1957 г. на
Пленума на ВС на РБ, Решение № 252 от 18.VII.1989 г. по н. д. №
272/1989 г., I н. о., Решение № 1 от 7.II.1983 г. по н. д. № 643/82 г., I н. о.
на ВС на РБ
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
престъплението е осъществено от подс. Д. при пряк умисъл. Той е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на конкретните
общественоопасни последици и пряко е целял престъпния резултат. До този извод
съдът достигна изхождайки от характера на причинените телесни увреждания, и
най-вече оръжието и силата, с която са нанасяни ударите и тяхната локализация.
Причинено е по отношение на П. В. – прободно – прорезно нараняване на сърцето и
на Н.Д. прободно – прорезна рана в лявата подмишнична област – т.е. области,
които са особено уязвими и чието нараняване – за В. е довело, а за Д. е можело
да доведе до летален изход поради факта, че там е сърцето на човек, както и се
намират и други жизнено важни системи. Обсъденото обстоятелство според съда
изключва възможността подсъдимият да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието локализирайки ударите си именно в тази
част от телата на пострадалите. От събраните по делото доказателства може да се
направи извод, че в съзнанието на подсъдимия е имало оформени представи относно
това, че чрез действията си лишава от живот други човешки същества, а също и
относно квалифициращия признак, което е условие за приемането му като елемент
от състава на деянието - че с действията се ще умъртви двама души.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл. 116 ал.
1 т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
алтернативни наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съгласно разпоредбата на чл.
58а, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), в случаите по чл. 57, ал. 1 НК
/когато за дадено престъпление са предвидени алтернативни наказания/, съдът
следва да определи най-подходящото по вид наказание, като действа ограничението
- да не се налага наказанието "доживотен затвор без замяна", а ако се
определи "доживотен затвор", то това наказание се заменя с лишаване
от свобода от двадесет до тридесет години, като според ал. 3 на чл. 58а НК във
всеки отделен случай наказанието лишаване от свобода се индивидуализира между
минималния размер за престъплението предвиден в Особената част на НК и
най-високия размер посочен в ал. 2 на чл. 58а НК, т.е. за престъплението по чл.
116, ал. 1 НК - от петнадесет до тридесет години лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав,
съобразявайки се с критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване на деянието
и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, приема, че в разглеждания
случай най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно предвидените в
нормата на чл. 116, ал. 1 НК е доживотния затвор. Този извод се обосновава с
мотива и с бруталният и демонстративен начин на извършване на деянието –
умъртвяването на пострадалия П. В. е осъществено без подсъдимият да го познава
и без конкретен мотив по отношение на В., не той е бил причината за изпитваната
ревност от Д., като пострадалият направил всичко възможно да предпази Н.Д. от
разгневения й съпруг, за което всъщност и бил убит. От друга страна Д.
пострадала в следствие на ревността на съпруга си, за който по делото се
съдържат достатъчно характеристични данни /показанията на Н.Д., Хр. Г., С.К./,
че е бил агресивен и отмъстителен. Не може да се пропусне и обстоятелството, че
деянието е извършено пред погледа на присъстващите на мястото свидетели Х.Г.,
С.К. и сина на подсъдимия и пострадалата Д. – В.Д., който видял как баща му
убива един човек и се опитва да убие майка му. В крайна сметка именно
резултатът – причиняването на смъртта на множество жертви – респ. опит към
него, било с едно или няколко телодвижения, едновременно или последователно по
време и място, определя изключително високата степен на обществена опасност на
това деяние ( П 2-57-Пленума, т. 14, Р 252-89-І, Р 70-85-І, р 517-77-І, р
369-80-ІІ, Р 1-83-І, Р 444-90-ІІ и други).
Всичко изложено в своята
съвкупност разкрива изключително висока степен на обществена опасност на
извършеното престъпление. Пристъпвайки към редукцията на избраната алтернатива
по реда на чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 НК съдът прие, че наказанието доживотен
затвор следва да се замени с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет
години и в тези граници се индивидуализира размерът му. При това положение
средният размер на изчислимото в години наказание лишаване от свобода в
процесния казус, се явява двадесет и две години и половина.
При индивидуализацията на наказанието лишаване от
свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства обсъдената по-горе изключително висока степен на
обществена опасност на деянието;
престъпната упоритост при неговото осъществяване – въпреки, че всички
присъстващи на инцидента призовавали подсъдимия на спре, той преследвал в
къщата В. и Д. с категоричното намерение да ги убие – първо ранил сериозно В.,
а когато с пострадалата се скрили в една от стаите – подсъдимият успял да
избута вратата и да довърши намисленото. Като допълнителни отегчаващи вината
обстоятелства съдът прецени наличието на многобройни закани за убийство,
отправени от подсъдимия към пострадалата Д., предхождащи престъплението по чл. 116 НК, а също и изключително тежките последици от извършеното престъпление –
подсъдимият е умъртвил П. В. - баща на четири деца, и направил опит да убие
собствената си жена, от която има 4 сина и една дъщеря. Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия /същият е
реабилитиран/. Според настоящия състав самопризнанието на подсъдимия Я.Д. в
конкретния случай не следва да се третира като допълнително смекчаващо
обстоятелство, тъй като то не е елемент от цялостно, обективно проявено в
досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно
разкриване на престъплението и неговия автор. В тази връзка следва да се има
предвид Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
ОСНК - т. 7. Материалите от досъдебното производство показват, че първоначално
подсъдимият се е укрил от органите на полицията, като след инцидента е избягал
и е бил заловен след две денонощия. Предвид на това самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство.
В случая не са налице и
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. Д. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото,
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. При така отчетените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че индивидуализацията
на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 116 ал. 1 т.
4 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК
следва да се извърши при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Воден от тези аргументи, настоящият
състав на Пловдивския окръжен съд намира като най-подходящо по размер наказание
лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ години. Така отмерен, срокът се
явява необходим и достатъчен за преоценка на поведението от страна на самия
подсъдим и даване на ясна равносметка за последиците от стореното. Той отговаря
и на прогласените в чл. 36 НК цели на наказанието.
Съдът постанови така определеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, предвид на което и на
основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на същото в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание чл. 59 ал.2 вр. с ал.1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание в размер на двадесет и пет години лишаване от свобода
времето, през което подсъдимият Я.С.Д. е бил задържан на основание чл.63 от ЗМВР, чл.64 от НПК, както и времето, през което спрямо същия се е реализирала
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а именно считано от 13.11.2013 г.
до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Според съда, предявените
граждански искове са доказани както по основание при условията на чл. 45 от ЗЗД, така и по размер.
Установи се по несъмнен начин, че
в резултат на убийството на П.Й. В. е причинен вредоносен резултат, като между
него и виновното деяние на подсъдимия, предмет на настоящата осъдителна присъда
съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Ето защо, подс. Я.Д. следва
да бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 45 от ЗЗД да поправи
причинените на гражданските ищци С.П.В., Й.П.Т., В.П.Я. и С.П.Д. - деца и
наследници по закон на починалия неимуществени вреди. Същите се изразяват в
претърпените от загубата на техния баща непреходни душевни болки и страдания.
Обемът на претърпените от гражданските ищци
неимуществени вреди са изключително големи, предвид на това, че същият е
бил единствената им опора, след като преди време майка им е починала, подкрепял
е децата си морално и материално, грижил се е за внуците си и семейството е
било сплотено, с изключително добри отношения.
По гореизложените съображения и
на основание чл. 52 от ЗЗД, съобразно общоприетото обществено разбиране за
справедливост и конкретните икономически условия в страната, съдът уважи изцяло
исковете на гражданските ищци, както следва
По отношение на С.П.В. съдът
присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от **.2013г. до окончателното й изплащане.
По
отношение на Й.П.Т. съдът
присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от **.2013г. до окончателното й изплащане.
По отношение на В.П.Я. съдът
присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от **.2013г. до окончателното й изплащане.
По
отношение на С.П.Д. съдът
присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от **.2013г. до окончателното й изплащане.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед изхода на делото
Съдебният състав постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото - мобилен телефон
„Алкател” с ИМЕЙ № 353839013345024 с карта „Глобъл”; чифт обувки от бежов плат;
черно кожено яке – ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Я.С.Д., след влизане в сила на
присъдата,
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - 4 бр. хартиени плика, съдържащи обекти, след изготвена
експертиза /проба от червено-кафяво зацапване, иззето чрез изстъргване; частици
с неправилна форма с червено-кафяв цвят в пластмасова епруветка, иззети чрез
изстъргване; парче от килим с червено-кафяво зацапване; кожена лента с
правоъгълна форма с пришито копче с надпис „Royal Fashion” – ДА СЕ УНИЩОЖАТ
КАТО ВЕЩИ БЕЗ СТОЙНОСТ, след влизане на присъдата в сила, а
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - 7 бр. банкноти по 20
лева – да се върнат на наследниците на П.Й. В. – С.П.В., В.П.Я., Й.П.Т. и
С.П.Д., след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189 ал.3
от НПК Съдът осъди подсъдимия
Я.С.Д. да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски окръжен съд направените
по делото разноски в размер на 570 /петстотин и седемдесет/ лева, както и
сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
Причини за извършване на
престъплението са ниското правно съзнание и слабите морално-волеви задръжки на
подсъдимия, както и незачитането на установения в страната правов ред, свързан
със запазване живота на личността.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН - СЪДИЯ: