Решение по КНАХД №2417/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. Д., [ЕГН], чрез адв. М.К.- пълномощник, против Решение № 972/26.08.2025г. на Пловдивския районен съд, X наказателен състав, постановено по АНД № 1612/2025г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-6207-000564 от 03.12.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ-Труд, с което на касатора е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и по реда на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Поддържаните касационни основания се съдържат в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона и е направилен. В съдебно заседание касаторът лично и чрез адв. Т.Т. поддържа становището, че описаното в НП нарушение е недоказано от субективна страна. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени издаденото наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба- Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ-Труд, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Пловдив и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК по отношение недопускането на съществени нарушения на процесуалните правила, осъществяването на състава на вмененото нарушение, както и за законосъобразно определяне на двете наказания по вид и размер.

Въззивният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния извод, че касаторът на 16.09.2024г. около 14:30 часа в [населено място], [улица], община-Съединение, е управлявал МПС - лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № [рег. номер], собственост на Ф. И. К., който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. По данни от информационната система на КАТ управляваното от водача МПС, към процесната дата, било дерегистрирано на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 11.09.2024г. По случая е образувана пр.пр. № 12206/2024г. по описа на Районна прокуратура-Пловдив, за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като с постановление на прокурор при РП-Пловдив от 21.11.2024г. производството е било прекратено поради субективна несъставомерност на деянието. Преписката е изпратена на началника на РУ-Труд, ОДМВР-Пловдив за преценка за налагане на административно наказание. Въз основа на материалите, съдържащи се по преписката по цитираното наказателно производство, е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП(в относимата редакция) е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. Д. като на същия е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Преценката на РС - Пловдив, че нарушението е в достатъчна пълнота и конкретика индивидуализирано в НП се явява съответна на доказателствения материал по делото.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ПРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, за да се допускат МПС по пътищата, отворени за обществено ползване- МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Движението по пътищата на МПС с табели с регистрационен номер, но със служебно прекратена регистрация, респ. без да е регистрирано по надлежния ред, сочи на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Тоест без значение е, че в случая МПС е било с табели с регистрационни номера.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на ППС в едномесечен срок от придобиването му (в случая въпросният лек автомобил е сменил собствеността по силата на договор от 10.07.2024г., нотариус рег. № 071), а нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП(в относимата редакция) указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП(в съответната редакция) фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС „КАТ“, като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт и не е налице изискване да бъде издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка.

Районният съд е изследвал всички обстоятелства, релевантни за делото, които се установяват от приобщените доказателства. Преценката и изводите на районния съд за субективната страна на нарушението се основават на неизпълнението на забраната от страна на наказаното лице да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Неоснователни са твърденията на касатора за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая касаторът, който е с ясното съзнание, че собственик на въпросния автомобил е Е. Т. е управлявал превозното средство със свидетелство за регистрация на МПС, в което е посочено трето лице, предходен собственик на автомобила, предвид липсата на пререгистрация на МПС.

Оплакването за неуведомяване на собственика на ППС за служебно прекратяване на регистрацията не кореспондира със законовото решение и следователно е неоснователно. Даденото в касационната жалба тълкуване в обсъжданата насока кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП(в относимата редакция), който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай обаче не е такъв.

Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на управлявания автомобил, че същият е със служебно прекратена регистрация, каквото твърдение се излага в жалбата. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, от нарушаването на реда за движение по пътищата, а именно управлението на нерегистрирано превозно средство по надлежния ред, но е бил длъжен като водач на превозното средство да познава ЗДвП, респ. длъжен е бил да предвижда последиците, а и не са налице данни, че не е могъл да ги предвиди.

Правилна е преценката на въззивния съд и за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.

Не се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяната на обжалваното решение на РС-Пловдив. Касационната жалба се явява неоснователна.

Решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването му за нищожно.

Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХIV тричленен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 972/26.08.2025г. на Пловдивския районен съд, X наказателен състав, постановено по АНД № 1612/2025г.

Решението е окончателно.