Решение по дело №9394/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 21.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Анета Илчева

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 9 394..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение  от 21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 62 007/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че през процесния период обекта е бил топлоснабдяван, както и че ответниците са ползвали топлинна енергия. В тази връзка твърди, че единственото оспорване е на основанието, на което е била потребена енергията. По отношение на размера твърди, че същият е установен от заключенията на експертизите. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да се уважат същите и претендира и разноски за двете инстанции.

                        Ответниците по въззивната жалба Г.С.С. и Е.И.С. редовно уведомени оспорват жалбата.  Твърдят, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят същото да се потвърди. Твърди, че претендираната сума не съответства на изразходената, както и че не са спазени изискванията за изготвяне на изравнителните сметки.

                        Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение от 21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 62 007/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, че съдът е отхвърлил  предявените от „Т.С." ЕАД срещу Г. С.С. и Е.И.С., иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59 ЗЗД, за сумата от 1 022.92 лв. за периода м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 60.92 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 150.27 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2014 г. до 20.06.2017 г., както и за сумата от 14.66 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42235/2017г. на СРС, 35 с-в, като неоснователни и недоказани.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по частно гр. дело № 42 235/2017 г. по описа на СРС, 35 с-в, срещу ответниците въз основа на заявление на „Т.-С." ЕАД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълне­ние, както и че в срок ищецът е предявил установителните искове.

           Не се спори между страните, а се установява и от  нотариален акт № 112/2008 г. на нотариус М., че ответниците са собственици на топлоснабде- ния имот.

           Не се спори между страните, а се установява и от представения протокол за проведено Общо събрание на етаж­ните собственици на имота, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и сключен договор между ФДР и ищеца.

           От заключението на назначената СТЕ се установява, че стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия за имота е в размер на 1 039.30 лв., както и че при начисляването са спазени изискванията на нормативната база.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че до ищеца е отправено молба от „Тянска“  ЕООД за сключването на договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

           С атакуваното решение от 21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 62 007/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, съдът е отхвърлил  предявените от „Т.С." ЕАД срещу Г. С.С. и Е.И.С., иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59 ЗЗД, за сумата от 1 022.92 лв. за периода м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 60.92 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 150.27 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2014 г. до 20.06.2017 г., както и за сумата от 14.66 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42235/2017г. на СРС, 35 с-в, като неоснователни и недоказани.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения, че съдът неправилно е приел, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия. Така релевираните основания съдът намира за неоснователни по следните съображения:

            Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

           Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, го­рещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните се установява, че имота се ползва от трето лице за стопански нужди, за което същото е подало заявление до ищеца за откриване на партида. Липсват доказателства за сключването на писмен договор между същите, поради което съдът намира, че предявеният иск би бил основателен срещу това лице. В останалата част следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, като правилни и законосъобразни.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 62 007/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, като правилно и законосъобразно.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.с.“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.