РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1181/22.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и
втора година в състав :
Председател
: Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.П. и с участието на прокурор Р.Каменов, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 833/2022г., взе предвид
следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Дирекция „Национален парк Централен балкан“ /НПЦБ/,
представлявана от директора с пълномощник адв.М.А. обжалва Решение № 136/20.12.2021г.,
постановено по АНД № 246 по описа за 2021г. на Районен съд - Карлово, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 63/27.04.2021г. на Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан” за наложено административно
наказание – глоба в размер на 500лв. на Т.И.Д.,***, за нарушение на чл.26 т.16
от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ вр. с т.14 пр.3 от част 3.2.1.2 Режими,
норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 ЗЗТ за цялата територия на
НПЦБ с Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г., на основание чл.81 ал.1 т.1
ЗЗТ.
Касаторът счита обжалваното решение за постановено при
неправилно прилагане на материалния закон, неправилна преценка на
доказателствата по делото с последица – необоснованост на формираните изводи /касационни
основания по см. на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК вр. чл.63в ЗАНН/. Поддържа се за
категорично установено, че към дата на констатиране на нарушението паркираният
на територията на НПЦБ автомобил Тойота Хайлукс 4ВД с рег.№ **** е бил собственост
на нарушителя и доколкото същият не ангажира доказателства за предоставяне
държането върху него на трето лице, следва, че автомобилът се е намирал в
неговата фактическа власт. Твърди се, че съдът не е обсъдил факта, че към
поканата за съставяне на АУАН, получена от Д., е приложена Декларация за предоставяне на данни във вр. с
нарушението и собственикът на автомобила е имал възможност да посочи в същата в
чие държане се е намирал автомобилът към
момента на установяване на нарушението. В
случая декларацията не е попълнена. Заявено е, че нормата на чл.188 ал.1 ЗДв.П
регламентира оборима законова презумпция, която възпроизвежда фактическата
презумпция, произтичаща от същността на вещното право на собственост, като
обичайно водачите на установени паркирани автомобили не са известни към момента
на проверка от служителите на парковата охрана. Поради това справката за
собствеността на автомобила се извършва на база съставен Констативен протокол
от проверката, като на установения собственик се предоставя възможност да
предостави информация в държането на кое лице се е намирал автомобилът. В
случай, че не представи такава информация, се повдига административно обвинение
чрез съставяне на АУАН. Счита се, че за ангажиране отговорността на
собственикът на автомобила не е необходима специална законова норма, тъй като
собственикът винаги носи отговорност за притежаваната от него вещ – за
причинени от нея вреди в гражданското законодателство и при извършени с вещта
нарушения, ако не се установи същата да е била в държане на другиго. Поискана е
отмяна на решението с потвърждаване на НП и присъждане на разноски пред двете
съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от
ответника разноски, в случай че бъде направено искане за присъждане на такива.
Ответникът Т.Д. оспорва касационната жалба в писмен
отговор. Счита решението на РС – Карлово за законосъобразно. Поддържа, че в
касационната жалба се съдържа признание за неустановено авторство на деянието
„паркиране на МПС в нарушение на установения ред“ и твърди, че
административно-наказателната отговорност е лична и съдът правилно е преценил,
че привличането към нея не е допустимо да почива на предположения. Поддържа се
недопустимост на касационната жалба поради подаването й от Директор на Дирекция
НПЦБ, както и наличието на две молби, в които се твърдят противоположни факти
относно субекта, легитимиран да обжалва решението с арг. от Т.Р. №
1/21.01.2022г., ВАС. При приемане на жалбата за допустима се твърди да е
неоснователна като относно спорът за авторство на деянието ответникът,
представляван от адв.М.Д. се позовава на чл.46 ал.3 ЗНА. Претендирани са
направените разноски за адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално
допустима. Нередовността на касационното оспорване е отстранена с молба на
адв.М.А. от 23.02.2022г., за което са отправени указания по см. на Т.Р.№ 1/2022г.,
ВАС.
1. НП е издадено от Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, оправомощен на основание чл.85
ал.1 ЗЗТ със Заповед № РД-196/28.02.2020г. на Министъра на околната среда,
вписана в НП и представена по делото. Представени са и трудов договор от
18.12.2015г. с Г.И. за заемане на длъжността Директор ДНПЦБ-гр.Габрово,
респект. допълнително споразумение към тр.договор от 17.06.2016г. АУАН № 40205/30.10.2020г.
е съставен от гл.специалист Г.Й., упълномощен в съответствие с чл.85 ал.1
пр.1-во ЗЗТ със Заповед № РД -192/28.02.2020г. на Министъра на околната среда и
водите – т.II,
приета по делото.
Според обстоятелствената част на НП : На 18.09.2020г. в 19:36ч. в защитена територия
– територията на НПЦБ, Зона Многофункционална, Парков участък Калофер,
Охранителен участък Джендема, местност Параджик, на място с посочени GPS координати, землище на гр.Калофер –
Т.Д. е паркирал МПС марка Тойота, модел Хайлукс 4ВД, рег.№ ****, извън определените и обозначени за тази
цел паркинги със свободен достъп, посочени в Приложение № 3.2.3 към Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025г., без писмено съгласуване по реда на §7 ПЗР ЗЗТ,
в нарушение на режима на защитената територия, определен в чл.21 т.16 ЗЗТ вр. с
т.14, пр.3-то от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание
чл.21 т.16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление, в нарушение
на забраната за цялата територия на НПЦБ, с изключение на Зона Резервати за
паркиране на МПС извън определените и обозначените за тази цел пътища и
паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3, без писмено съгласуване по
реда на §7 ПЗР ЗЗТ. За обстоятелства, при които е извършено нарушението са
посочени : Констативен протокол от 19.09.2020г., като GPS координати на мястото са снети със
служебен GPS
апарат, а нарушението е констатирано от актосъставителя и свидетелите по АУАН –
Д.А. и Д.М.. Собствеността на МПС е установена чрез служебна справка в
регистъра на МПС от 23.09.2020г. Наложено е административно наказание глоба в
размер на 500лв., на основание чл.81 ал.1 т.1 ЗЗТ.
Във вр. с посочените за нарушени
разпоредби – чл.21 т.16 ЗЗТ и т.14,
пр.3-то от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21
т.16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление, е приета Заповед №
РД-75 / 03.02.2006г. на Министъра на околната среда и водите и относима част от
Приложение № 3.2.3 към Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г.
2. Съгласно чл.21 т.16 ЗЗТ : „В
националните паркове се забраняват: т.16 други дейности, определени със
заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.“. С т.14,
пр.3-то от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21
т.16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г.
е въведена забрана за „Движение, престой и паркиране на МПС /вкл. ATV и UTV от
всички класове/ извън определените и обозначени за тази цел пътища и паркинги със
свободен достъп от Приложение – 3.2.3, без писмено съгласуване по реда на §7 от
ПЗР на ЗЗТ“.
Актосъставителят Г.Й. заявил, че на
място с колеги са констатирали четири автомобила на конкретната територия на
парка. Колегите му говорили с някои от присъстващите встрани от автомобилите
хора, а актосъставителят не е говорил с тях и не знае дали Т.Д. е бил там.
Доколкото бил запознат, имало нерешена собственост и хората казали, че това е
частна земя. Колите били паркирани над километър след входа на парка, навътре в
парка. Актосъставителят не е установил нарушител на място на проверката и само
заснели номерата на МПС и по този начин идентифицирали собствениците чрез
полицията. Свидетелят по АУАН Д.М. е заявил, че не е разговарял с никой и не е
търсил никой от присъстващите на място хора. Свидетелят по АУАН Дж.Хасан не е
обърнал внимание дали Д. е сред присъстващите хора, като е посочил, че го
познава.
Предвид събраните доказателства по
делото, вкл. материалите от преписката, съдържащи и цветна схема на
местонарушението, РС – Карлово основателно приел, че на посочените в НП дата и
място е било паркирано МПС, собственост на Т.Д.. Според доказателствения
материал е възприет верен извод за недоказано авторство на деянието, тъй като
при тежест на доказване за административно-наказващият орган, същият не е
установил, че Д. е лицето, паркирало МПС в нарушение на действаща забрана, при
оспорване от страна на наказаното лице. КРС е посочил, че в ЗЗТ отсъства
аналогична норма на тази по чл.188 ал.1 ЗДв.П : „Собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“,
която е обвързана с установената от ЗДв.В възможност по см. на чл.189 ал.5
пр.2-ро с.з. : „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.“. Вярно е твърдението в касационната жалба за необсъждане на
декларацията към поканата за съставяне на АУАН, от страна на съда. Пропускът не
е съществен по отношение доказателствената преценка на КРС, тъй като – както е
посочено в решението, ЗЗТ не съдържа идентичен или сходен текст на чл.188 ал.1
ЗДв.П, и в допълнение се отбелязва, че действително в поканата за съставяне на
АУАН е отразена възможност за попълване на декларация /приложение № 1 към
поканата/ в случай, че поканеното лице не е извършител на описаното в поканата
нарушение, но ЗЗТ не съдържа норма, регламентираща последицата при попълване на
декларацията с данни за друго лице, на което собственикът е предоставил личното
си МПС на конкретна дата и час. Следователно, непопълването на декларация не
води до пряк извод за авторство на деянието от страна на собственика на МПС. В
тази вр. е правилното позоваване на КРС на нормата на чл.46 ал.3 ЗНА вр. с ал.2
от чл.46 на закона : ал.3 „Наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.; ал.2 Когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България.“. Съображенията в касационната жалба
по отношение същността на вещното право на собственост са принципно правилни,
но в конкретния случай не следва да бъдат споделени, предвид изключеното
прилагане на чл.46 ал.2 от разпоредбата на чл.46 ал.3 ЗНА спрямо
административно-наказателната отговорност. В производството по ЗАНН изводът за
административно-наказателна отговорност не може да се основава на
предположения, произтичащи от неосъществено действие от обвиненото лице,
неблагоприятни последици от което не са предвидени в съответния материален
закон.
Правилно са
квалифицирани като неотносими доказателствата за собственост на територията от
обхвата на НПЦБ, в която е било паркирано МПС, предвид нормите на чл.7 ал.1 и
чл.11 ЗЗТ.
Според изхода от спора се присъждат разноски на ответника
за касационната инстанция – чл.63д ал.1 и ал.2 ЗАНН, като възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – чл.18 ал.2 вр. с
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив
XXIV състав ,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение №
136/20.12.2021г., постановено по АНД № 246 по описа за 2021г. на Районен съд -
Карлово.
Осъжда Дирекция „Национален парк
Централен балкан“ при Министерството на околната среда и водите да заплати на Т.И.Д.,***,
ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на 300лв. /адвокатско
възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :