№ 7275
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100514792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу
Решение № 18412 от 14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1108/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 157-и състав, с което са уважени предявените от „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД и „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъден да заплати сумата 4992,33 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за вредите, причинени на товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ******** от
настъпило на 25.01.2023 г. по главен път с вход към гр. Хасково при движение от гр.
Кърджали, по вина на водача на лек автомобил „Форд Галакси“, рег. № ********,
гражданската отговорност на който е застрахова при ответника, и обичайни ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, както
и и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 151,29 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 13.10.2023 г. до 03.01.2024 г.
Във въззивната жалба се излагат следните съображения срещу правилността на
решението на СРС: съдът пренебрегнал показанията на свидетеля З.Х., които описвали
реалния механизъм на ПТП и сочели водача, застрахован при ищеца, като виновен, а при
условията на евентуалност двамата водачи били виновни в равна степан за настъпването на
ПТП. Оспорва се и присъдената на ищеца сума. Моли съдът да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна моли съдът да остави без уважение
подадената въззивна жалба и да потвърди решението на първата инстанция. Твърди се, че
първата инстанция правилно не кредитирала показанията на св. Х., тъй като противоречало
на останалите събрани по делото доказателства / представения по делото констативен
1
протокол за ПТП и назначената по делото САТЕ/. С оглед на това и предвид липсата на
други оплаквания изложени във въззивната жалба моли съдът да потвърди процесното
решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
С процесното решение СРС е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата от 4992,33 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
вредите, причинени на товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ******** от настъпило на
25.01.2023 г. по главен път с вход към гр. Хасково при движение от гр. Кърджали, по вина на
водача на лек автомобил „Форд Галакси“, рег. № ********, на основание чл.411 от КЗ, както
и сумата от 151,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 13.10.2023 г. до 03.01.2024 г., на основание чл.86 ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение първата инстанция е приела за установени
следните фактически обстоятелства: наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ за
„Рено Трафик“ при ищеца, заплатено застрахователно обезщетение от ищеца на
застрахования в размер на 4992,33 лв., наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника за „Форд Галакси“. По отношение на механизма на процесното
ПТП първата инстанция е приела, че на 25.01.2023 г., около 17,00 ч., лек автомобил „Форд
Галакси“, с рег. № ********, се движил по Републикански път I-5, с посока от гр. Кърджали
към гр. Хасково, и в района на гр. Хасково водачът предприема маневра за престрояване в
лявата лента за движение, при която реализира ПТП с движещия се от лявата му страна
товарен автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ********. Вследствие на удара товарен
автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ********, се отклонява в ляво и реализира ПТП с
крайпътната мантинела от лявата му страна.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП не съответствал на показанията на св.
Х.. Според тях св. Х. се движила в посока от село Стамболово за гр. Хасково, като малко
преди удара навлязла по главния път в дясната му лента, като отразения в двустранния
протокол за ПТП механизъм не отговарял на действителното положение, тъй като
2
автомобилът на св. Х. се движил в дясната лента.
Първата инстанция е приела, че показанията на св. Х. не следва да се кредитират, тъй като
представя различен механизъм на ПТП, който не се подкрепял от нито едно друго
доказателство, събрано в хода на делото, като същевременно вещото лице по
допълнителната САТЕ категорично изключило възможността при сочения от св. Х.
механизъм на настъпване на процесното ПТП да е настъпило съприкосновение на товарен
автомобил „Рено Трафик“ с предпазна мантинела от ляво. По отношение размера на
дължимото обезщетение първата инстанция е приела, че според назначената и приета по
делото САТЕ средната пазарна цена необходима за възстановяване на увредения автомобил,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 5365,54 лв., а претенцията на ищеца е в
по-малък размер, поради което същата се явява изцяло основателна.
По възраженията направени във въззивната жалба съдът намира следното: във въззивната
жалба не са посочени конкретни аргументи, които да обосноват неправилен анализ на
събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, поради което доводът на
въззивника се явява необоснован. В мотивите на постановеното решение първата инстанция
е посочила защо не кредитира показанията на св. Х., а именно: показанията на св. Х. не
съответстват на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал- приетия по
делото двустранен констативен протокол, показанията на св. В. първоначалната и допълнителната
САТЕ, от които се установява, че механизма на процесното ПТП е този, който е описан в съдебното
решение, а не в показанията на св. Х.. Показанията на св. Х. се опровергават и от назначената и
приета по делото допълнителна САТЕ, която ясно е посочила че не съществува възможност л.а.
„Рено Трафик“ да получи установените по делото увреждания съобразно посочения от св. Х.
механизъм на осъществяване на процесното ПТП.
По евентуалното възражението за съпричиняване съдът намира следното: в мотивите на т.7
на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК е прието,
че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. От изложеното в мотивите на тълкувателното решение е видно,
че за да е налице съпричиняване трябва да се установят две предпоставки- поведението на
увредения трябва да е противоправно и същото трябва да обуславя вредоносния резултат в
някаква степен. От събраните по делото доказателства не се установява поведението на
водача застрахован при ищеца да обуславя в някаква степен настъпилия вредоносен
резултат, поради което направеното възражение за съпричиняване следва да бъде установено
без уважение, като недоказано.
По отношение на размера на вредите съдът намира следното: платеното от ищеца
обезщетение в размер на 4992,33 лв. е по –ниско от средната пазарна цена необходима за
3
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП
- 5365,54 лв. Следователно по делото се установява в полза на ищеца и срещу ответника да е
възникнало вземане за изплатеното обезщетение и обичайните разноски за определянето
му, като претендираната сума от 25 лв. съответства на този обичаен размер, поради което
предявеният пред първата инстанция иск е основателен, изводите на първата инстанция
съотвестват на закона, а процесното решение следва да бъде потвърдено, като въззивната
жалба бъде оставена без уважение.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на първата инстанция потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски
за настоящото производство. Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 400
лева- възнаграждение за един адвокат. Съдът като съобрази направеното възражение за
прекомерност и обстоятелството, че претендираното възнаграждение е съобразено с НМРАВ
и фактическата и правна сложност на спора намира, че въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия сумата от 400 лева – разноски във въззивното производство на
основание чл.78,ал.3 ГПК вр. с чл.273 ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 18412 от 14.10.2024 г., постановено по гр.д. №
1108/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 157-и състав.
ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1 да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5 сумата от 400 лв.- разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4